увод

Целта ми е да се обърне внимание на някои лоши тенденции, както и на наложили се неправилни постановки и подход при решаването на определени проблеми. 

След   като аз самият пострадах от „справедливото” правораздаване и видях  „дефекти” на всеки един етап (следствие, т.е. „разследване“ без търсене и доказване на събитията, прокуратурата, т.е. „обвинение“ без основания и оставено на съда да реши дали „подозренията” в престъпление могат да се докажат (и още някой се чуди, защо съдилищата са претоварени и са принудени да работят на конвейер, за да свършат и чуждата работа), съд, т.е. „обоснована присъда”, но само по личната преценка на съдията, „експертиза” за „доказване” на вина (не за обяснение на случилото се) и дори и без методика за нейното изготвяне, но приемана за „научна”), то всеки човек на моето място ще си направи съответните изводи, а именно, колко много длъжностни лица се отнасят несериозно към задълженията си, а от техните решения зависи съдбата на определен човек.

Недъзи има навсякъде, не само в Правосъдието, има ги и в останалите важни сфери (Здравеопазване, Образование, Социална политика) и дори се вижда как се залагат неправилни и погрешни принципи, затова и резултатът е такава действителност. Дори един толкова банален, но в същото време основен закон на Природата се нарушава или не се прилага, това е законът за обратната връзка и като резултат не може да се очаква друго, освен точно същата реалност. 

Когато се забележат някакви недостатъци в дадена област, то нормалното и необходимо (дори и задължителното) е тези проблеми веднага да се анализират от истинските компетентни органи и да се „неутрализират” от други също така компетентни органи. Така функционира имунната система на живите същества и те само затова оцеляват. Непрекъснато се следи за „чужди нашественици“ (вредни микроорганизми, те са по-малко от полезните микроорганизми, но са опасни), следи се и за „вътрешни врагове“ (туморни клетки) и ако няма правилна оценка, няма да има и навременен и правилен отговор на предизвикателството и след закъснението може да стане късно (напредналата инфекция или разрасналият се тумор). Това не е отвлечена философия, абсолютно същото става и в човешкото общество. 

Реших да опиша как протича едно наистина банално съдебно дело, в което дори някой прилежен ученик (може би с малко помощ, съвсем малко), щеше да може да се справи и като „следовател”, и като „прокурор”, и като „вещо лице” и накрая и като „съдия” и този ученик щеше да произнесе една наистина разумна и логически обоснована присъда. Просто и такива случаи има понякога в живота, няма достоверни изходни данни за дадено произшествие, почти няма никакви данни и не се иска много, не се изискват високо-специализирани знания и умения, иска се само мъничко да се РАЗСЪЖДАВА, това което си е свойствено на „хомо сапиенс” и не е проява на „философстване”, по силите е дори на ученик, но изисква мъничко усилие и „жертване” и на мъничко време за това. 

За да не е прекалено отегчително и най-вече за да се обърне нужното внимание на някои нередности, то самото описание, т.е. „литературният анализ” на съдебното дело е поднесен по най-подходящия според мене начин, чрез нужните емоции при четенето и с нужните „подходящи” думи, без да се влага никакъв умисъл за обида на конкретен човек или конкретна професия.

Дори и нещо друго, независимо от това, че „уликите”, които са „оставени” в написаното в този блог, съвсем не са малко и дори са повече от необходимото, за да се разбере кой съм аз конкретно и кои са останали участници в съдебното дело, то аз наблягам на това, че не желая случаят да се „раздухва”, (моля да се уважава моето желание !!!), нека всички си останат „анонимни” (поне официално), важни са изводите, за да не се повтаря подобен случай с друг шофьор, особено младеж или девойка , а те са нашето бъдеще. Надявам се останалите също да се замислят какво са направили, да се променят и в бъдещето да не допускат подобни неща, а това е много повече от очаквания,  но не винаги получен ефект на наказателната присъда за някой осъден, да не забравяме, че най- важната е вътрешната промяна (в душата).

 

допълнение:

Понеже се получи "инерция" от писането, то бяха създадени и няколко допълнителни статии, нямащи отношение към съдебното дело, но даващи така необходимата ОБЩА КУЛТУРА на децата, макар и на елементарно ниво (но все пак представляват стабилна основа за разбирането на много от обществените процеси в държавата, както и в целия свят).

Това са статии за Социалната политика, за Здравеопазването, за Образованието, за Управлението, за Медицината, за "Прогреса",  за Адам и Ева и някои други неща. Не се знае дали ще бъдат публикувани, но след като децата добиват представа например за особеностите на зрението през нощта (а винаги може да има техническа авария или дори режим на тока, както бяха "дискотеките" в началото на "демокрацията"), то защо да не са запознати и с тези толкова важни сфери на живота. Естествено, статиите не са учебник и обръщат внимание единствено на такива неща, които са пред очите на всички, но не се забелязват, защото мозъкът е "зомбиран" и погрешно приема някакви неистини или дори лъжи като АКСИОМА и естествено накрая стига до неправилни заключения. Това е то "благото" на съвременното образование. За жалост хората погрешно си въобразяват, че те (съвременните хора) са по-умни и по-развити от своите предшественици преди векове. А има толкова много оставени ни мъдрости, но незаслужено пренебрегвани или дори забравени. Не случайно има статия за Адам и Ева и нашите прадеди са ни дали толкова елементарно обяснение за същността на хората, защо някои са дори в двете крайности (добри или зли) и защо не се наблюдава "възмездието" за направеното добро или зло. Има и окултни гледни точки за различни поговорки (а това си е народна мъдрост, доказана през вековете).

Всичко е написано по начин, който според мене е най-подходящ за истински знания.

Не е никакво "стихотворение", което е просто, кратко, емоционално и лесно се запомня. Така се прави зомбиране, което наблюдаваме всекидневно. Затова дори на децата, не само на студентите, се предлага САМИ да се обучават като разглеждат различни гледни точки и сами ЛОГИЧЕСКИ да стигат до определени изводи, а така хем всичко е разбрано (за конкретния момент), хем убежденията са стабилни и няма лесно да се променят, защото е необходимо много сериозно аргументиране за евентуална промяна.

Има и още нещо. Това е влагането на усилия, заделяне на време, т.е. проява на  интелектуален ТРУД и затова не е за мързеливите, които искат само да зазубрят стихотворението. По тези съображения статиите са написани по-сложно и по-обемисто (с "ненужни" повторения и странични неща), за да може детето да се научи да отделя ГЛАВНОТО от несъщественото и така да сме сигурни, че после  ученикът ще надрасне учителя си. Който го мързи да задели време и усилия за разсъждения, то не си струва да бъде обучаван, мързеливите лесно се зомбират и какво можем да очакваме от тях в бъдещето. От всички досегашни проучвания в последните години, българските деца не могат да четат с разбиране, т.е. не могат да отделят главното от второстепенното и това е за повечето от половината деца, а с времето сигурно ще станат и 80% дори. А ние какво искаме от тях? Да повтарят като папагали нещо, за което са зомбирани от масмедиите и от "образованието", или сами да могат да си правят изводи кой какво им казва и с каква цел, и накрая САМИ да решават на какво да вярват и как да постъпват.

За да е ясно, че всичко написано си е типичен литературен похват, за доста от мненията и изводите ще се допитваме до познатите ни умствено изостанали деца от Помощното училище, които ще са в ролята на "експерти" и разумно ще оборват "легитимните пропагандни експертизи" на медийните звезди, продали се за пари или слава (популярност) и ползващи се с доверие единствено от МЪДРАЦИТЕ.

И да не се забравя, че аз самият нямам никакви "авторски права" и всичко написано е чуждо мнение, изказано отдавана преди мене от наистина умни хора, но аз самият го споделям и затова съм го събрал на едно място в този блог.

 

ново допълнение:

За да бъде ясно за какво става дума и какво се цели, още тук, в увода, ще се опише "литературно" една "приказка" за малките маймунчета от техния БУКВАР за 1-ви клас и ще се променят малко статиите за Образованието и за Адам и Ева, за да няма свръхповторения.

Маймуните от "Планетата на маймуните" осъществили контакт с малките маймунчета от Планетата Земя, съобщили им, че те са от "Паралелната Вселена", но могат да се окажат и от "Бъдещето", ако събитията на Земята продължат да се развиват по опасния в момента начин от началото на 21-ви век. Най-опасно според тях било "дебилизирането" на човешките деца чрез "специалната методика" на съвременното образование, която цели да ги превърне в интелектуални инвалиди, а те като пораснат, дори няма и да осъзнават това. Т.е. ще се превърнат в "мъдраци" (същите глупаци, които си въобразяват че са мъдри, и то въз основата на притежаването на няколко дипломи за "висше образование"). Тези съвременни мъдраци могат да виждат и да чуват само това, което искат (т.е. техните собствени мисли, но изказани от друг), пък  дори и казаното да не е вярно, и за жалост количеството на подобни същества започнало стремително да расте през 21-ви век, особено чрез изобилието на толкова много "дипломи", и то за "висше" образование. Установено било, че мъдраците не искат да се заслушват в различно от тяхното собствено мнение, защото ако истината е друга, това нарушава техния комфорт, а на тях не им се иска да се съмняват колко са "интелигентни", колко са "осведомени", колко са  "разбиращи и знаещи всичко" и т.н.  Маймуните от "Паралелната Вселена" изказали съжаление, че техните "братя по разум" от Планетата Земя започнали прекалено да се възгордяват колко са "висши същества" и особено колко са "напреднали" в познанията си за света. За тях (като странични наблюдатели) е много опасно съвременните знания наречени НАУКА да се превръщат в ДОГМА и да се забравя, че всички установени закони са за определен стадий на познание и че важат за определени конкретни условия. Самите мъдраци допускат огромната грешка да си въобразяват, че знаят "всичко" и че са достигнали до "абсолютните познания" и така сами блокират своя интелект за по-нататъшно развитие. Друго било в "Паралелната Вселена" (която съвсем не е Утопия), там маймуните не нарушавали Божиите заповеди ("не лъжи", "не кради", "не се възгордявай" и т.н.), били скромни в самооценките си и дори се гордеели с това, че още не са достигнали "върха" и че  могат да се развиват и по-напред, и по тази причина по-философски се отнасяли към "науката на доказателствата" (по подобие на човешката "медицина на доказателствата", която не е лоша, но е основана единствено на това, което може в конкретния момент да се види, чуе, пипне, измери, претегли и т.н.  и се "забравя" че може би има и непознати към настоящия момент други величини, за които науката още не знае но предстои да научи в бъдещето). Затова и в техния Буквар за най-малките са включили такава философска приказка с очевадни истини, но предизвикваща съответните аналогии и размисъл за познанията в конкретния момент и конкретните условия.

Приказката е следната:

В утробата на бременната (бъдещата майка) разговарят два зародиша. Единият от тях е идеалист и вярващ, а другият е материалист и учен.

Малкият учен пита: "Ама ти наистина ли вярваш в живота след раждането?"

Малкият вярващ отговаря: "Разбира се, че вярвам. Според мене, животът ни тук и сега е просто един етап и ни подготвя за следващия етап след раждането, предполагам че точно по тази причина растем и всичките ни органи и системи се развиват, за да са готови за новите ни условия на живот".

Малкият учен се сърди: "Глупости. След раждането няма живот. Че на какво ще прилича този бъдещ според тебе живот?"

Малкият вярващ отговаря: "Аз също не зная. Но предполагам, че там ще има повече светлина отколкото тук. Дори, може би, ние ще се храним през устата и ще ходим и дори ще тичаме с краката си, иначе защо тези неща са ни дадени от МАЙКАТА".

Малкият учен маха с ръката: "Това е пълна глупост. Бягането не съществува, ти видял ли си някого да бяга. И храненето през устата е нелепо, ние се храним само чрез пъпната връв. Ако след раждането нашата пъпна връв е отрязана, ние моментално ще умрем, това е наука".

Малкият вярващ не се отчайва: "Това разбира се е възможно, но аз не го вярвам, какъв е тогава смисълът да живеем тук и сега. Аз вярвам, че животът след раждането продължава и той вероятно ще е различен от този живот, който познаваме тук и сега".

Малкият учен започва да губи търпение от такава наивност: "Никой никога не се е връщал след раждането! Приеми нашата научна истина- раждането е просто край на живота. Ех, каква е тази ваша религиозност, с подобни мечти за бъдещ живот да не се плашите от смъртта след раждането".

Малкият вярващ не се съгласява: "Признавам, че наистина не зная какъв е животът след раждането, но може би тогава ние най-накрая ще можем да видим нашата МАЙКА и тя ще продължи да се грижи за нас".

Малкият учен едва се сдържа: "МАЙКА! Вие наивните и недостатъчно образовани сте си измислили някаква МАЙКА. Колко нелепо. И къде е тя? Досега никой не я е видял или чул".

Малкият вярващ показва с ръката си: "Тя е тук! Всичко около нас! Ние сме част от нея, живеем в нея и чрез нея, ние не можем да съществуваме без нея!"

Малкият учен не може да повярва какво чува: "Боже мой, това е върхът на глупостта. Аз например не мога да я видя твоята майка, това си е доказателство в науката, очевидното  е, че тя не съществува!"

Малкият вярващ поклаща глава: " Аз също вярвам в научните достижения (като тебе), но не ги абсолютизирам (за разлика от тебе) и си оставям възможността за различно мнение. Понякога, когато ние сме абсолютно неподвижни и не мислим за нищо, аз изпадам в медитация и чувам как нашата МАЙКА пее и ни успокоява. Аз чувствам и съм твърдо уверен, че раждането е едно прекрасно ново начало!

 

Много можем да се поучим от този "Буквар" за най-малките, ние за тях сме интересни и странни за Вселената същества. Да споделим само една истинска "научна работа" от тяхната Детска градина.

"Домашна работа на тема щастието на планетата Земя".

Отначало, до около 20-ти век по тяхното летоброене, страданията на планетата Земя бяха огромни.

Светът се управляваше от умните. Те насила караха тъпите да учат. Това беше жестоко. На тъпите им беше много тежко.

Сега, в 21-век, управлението е вече в ръцете на тъпите. Това е честно, защото тъпите са много повече. Сега вече умните се учат да говорят така, че тъпите да ги разберат. Ако тъпият нещо не е разбрал, то това е проблем на умния и той е виновен и ще си понесе наказанието.

По-рано страдаха тъпите. Сега страдат умните. Страданията на планета Земя станаха много много по-малко и могат дори и да изчезнат, защото умните стремително намалят и стават все по-малко и по-малко. 

Това е правилно и честно според нашите братя по разум на планетата Земя, които са решили, че мнозинството (независимо от неговото "качество") трябва да управляват и всичко да е за тях, дори и тамошните политически "избори" са на тази основа.

 

Мъдростите, които ние хората можем да получим от този „Буквар“ са толкова много, независимо, че мъдраците, като „най-умните във Вселената“ биха се отнесли с пренебрежение към всичко, което е написано за най-малките маймунчета. Да споделим една притча за опасността от необмислените желания. Притчата е следната:

„Внимавай какво си пожелаваш !“

На входа към „отвъдното“ има „регистратура“ и там душите на умрелите чакат своя ред, за да кажат своите желания за следващия живот след прераждането.

„Моля следващия“, казва служителят.

Поредната душа се приближава и си казва желанието.

„Искам в моя следващ живот да сме винаги свързани с моята „половинка“ в живота, нека сме неразделни всеки ден, всеки час, всяка минута, нека така да се обичаме, че да не можем един без друг, искам да изживея такава любов“.

Служителят отговаря „Вашето желание е записано в книгата на съдбата, можете да преминете“.

Записът за следващия живот е следният: „ ще бъдат сиамски близнаци“.

„Моля следващия“, казва отново служителят.

Следващата душа и тя се приближава и също си казва желанието.

„Искам през следващия си живот да изживея нещо грандиозно, толкова могъщо, толкова огромно, толкова величествено, че да не може да се опише с обикновени думи, искам да е неповторимо“.

Служителят отново отговаря „Вашето желание е записано в книгата на съдбата, можете да преминете“.

Записът за следващия живот е следният: „ попада в епицентъра на атомен взрив“.

 

 последно допълнение

Четенето на тези статии отнема много от "свободното" време на всеки младеж, но който "издържи", той има и потенциала, и желанието, и СПОСОБНОСТТА да РАЗСЪЖДАВА сам, а това е много важна проява на трудолюбие и такъв човек трудно може да бъде излъган и зомбиран, няма да се поддаде лесно на манипулация, колкото и тя да е ефективна за останалите (мързеливите да мислят). Тези младежи няма да приемат чуждото мнение като 100% истина, колкото и поднесената "информация" да изглежда убедителна, техният отговор ще бъде от рода на "да, запознах се с описанието, събитието, мнението и т.н." и на по-късен етап, когато отново имат свободно време, могат да анализират и да си оформят ЛИЧНОТО МНЕНИЕ по дадения въпрос. Това, което аз съм написал, е само едно от множеството различни гледни точки и никой не трябва да го приема за "абсолютната истина", просто аз самият споделям тези мнения по различни въпроси, които са изказани отдавана и от други хора, които уважавам.

1=въведение- първото

 

През изминалото време се наложи да се допише „въведение към въведението”. 

Нека от самото начало да е ясно, че всеки обиден човек изказва своето ЛИЧНО мнение, и то въз основата на ЛИЧНИ впечатления от определени събития и по правило това са НЕГАТИВНИ МНЕНИЯ за някого, както конкретно, така и с намек и за цяла група, например определена професия. Затова нека юристите и инженерите, дори и конкретните, споменати в този блог, да не се обиждат, ПОДОЗРЕНИЕТО в корупция е най-ЛОГИЧНОТО обяснение, което аз намирам за тяхното поведение в конкретното съдебно дело. Ще се радвам, ако съм сгрешил, но не зная кой може да обясни причината за тяхното поведение (макар и да съм ПРЕСИЛИЛ нещата при описанието на събитията).

Понеже съм решил всичко описано да е леко шеговито и дори ШОКИРАЩО (иначе никой няма да обърне внимание дори и на най-сериозните и правилни неща, ако са поднесени скучно и сухо), нека хората да не си мислят, че Правосъдието е прогнило до такава невероятна степен, както съм го описал. Просто „ЛИТЕРАТУРЕН ПОХВАТ”, за да се обърне внимание на написаното , а на мен много ми се иска посочените слабости на системата да се коригират и да няма или поне да са по-нарядко подобни неприятни събития, каквито са катастрофите, особено на тъмното. Не искам да ми тежи на съвестта, някое дете, вече младеж или девойка и вече шофьор, да попадне в същата ситуация като мен и да бъде незаслужено осъдено и да се очерни бъдещия му живот. Щом съм открил някакви недостатъци в законодателството, то значи съм длъжен (според моите разбирания) те да станат достояние на всички и да спасим децата, нали заради тях живеем. Понеже сегашните младежи не са такива, каквито ние бяхме на техните години, много от тях „живеят” във виртуалното пространство, непрекъснато получават огромно количество информация (повечето дори излишна и безсмислена), то напълно е обяснимо защо голяма част от тази информация не се подлага на анализ и не се обмисля от децата, просто не им остава време и желание за това. Единственият начин децата да бъдат заинтересовани и да обърнат внимание на написаното, това е да ги предизвикакаме с някаква СИЛНА ЕМОЦИЯ по време на четенето. По тази причина бяха измислени „литературните герои”, които са показани като „по-черни дори от дявола” и са наречени с всякакви литературни етикети за подсилване на ефекта. Конкретно споменатите личности са големи и разумни хора, могат да разберат, че на моите „везни” бъдещето на децата се оказа „по-тежкото”, а тяхното „оплюване и очерняне” си е просто литературен трик за да се „стреснат”  децата и да проумеят за каквото са предупредени като бъдещи шофьори, и мен и моите колеги всеки ден ни оплюват и очернят, но ние разбираме неволите и страданията на хората и не им се сърдим, макар, че също никак не ни харесва такова „обществено мнение”.

Пределно ми е ясно, че навсякъде има и от „добрите”, има и от „лошите”, просто с лошото трябва да се борим всички и дори превантивно трябва да се указват възможните механизми за бъдещи „прегрешения”, затова и съществува литературата с различните жанрове, както и научната фантастика, в която също се посочват възможни неприятни събития в бъдещето (за да бъдат избегнати).

ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ – всичко е написано прекалено подробно и с множество повторения, което е донякъде досадно и отегчително, но само така може да бъде РАЗБРАНО от децата, и в бъдеще, ако на тях им се наложи „сами да се спасяват”, нека вече знаят по какъв начин  сами да РАЗСЪЖДАВАТ и да не се надяват прекалено на друг човек, който служебно има задължения, но не ги изпълнява пълноценно, също така нека добият и обща култура и за обществените закономерности и да не се лъжат от дезинформация (и от демагогия). Ако нещо е обяснено кратко и ясно, то може да бъде запомнено като стихотворение, но докато не е осмислено и огледано от всевъзможни гледни точки, то вероятността да се вникне в същността на проблемите е нищожна и всяко следващо „кратко и ясно” разяснение може да подведе децата ако е манипулативно, а с анализиране на поднесената информация те ще могат САМИ да мислят дали някой иска да ги излъже. На децата им предстои да стават „млади шофьори” и затова нека да са запознати с някои особености както на шофирането, така  и на спорните моменти от технически и от юридически характер и да знаят кога и за какво могат да бъдат уязвими.

Другото е да се покаже до къде може да стигне ДЕЙСТВИТЕЛНОТО правосъдие (не това, което се възхвалява по масмедиите). В това съдебно дело се стигна до наказателна присъда, която дори НЕ почива на СЪМНЕНИЯ (щеше да бъде незаконно), наказателната присъда почива на игнорирани ДОКАЗАТЕЛСТВА за НЕВИНОВНОСТ и всеки човек трябва да се  досеща какво е това !!! На този фон толкова неестествено звучи съдържанието на чл.103 „обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен” !

Аз естествено гледам от своята гледна точка и колкото и да се опитвам да бъда обективен, нищо чудно да не осъзнавам своята субективна оценка на случилото се.

Намирам т.н. от мене „членове на хранителната верига” за виновни за присъдата, най-малкото за несериозно отношение към служебните им задължения, а това води до много сериозни последици за съдбата на осъдения, който е БЕЗ вина.

Изказвам личното си мнение защо са постъпили точно по този начин, може би на теория е имало и други варианти, но аз самият намирам моето мнение за най-логично и за това и най-вероятно и дори и не намирам друга причина. Ако някой ми покаже къде и защо не съм прав, аз само ще се радвам на това, не искам да имам погрешна преценка, НЕ ИСКАМ да обвиня НЕВИННИ хора (ако съдията, прокурорката, адвокатите и инженерът наистина са били прави), не се обиждам ако ми се показват грешките, дори напротив, радвам се, че някой ми е отворил очите и че няма да повторя същите грешки в бъдеще.

Кой е жертвата на пешеходната пътека?

Как да бъде защитен всеки пешеходец? Как да бъде защитен всеки шофьор?

             Шофьорските неволи съвсем неочаквано достигнаха и до мене и естествено, наложи ми се да се защитавам. Повтарях напълно аргументирани доводи, но някак си, те не се възприемаха както на мен ми се иска. Това наложи да добавя емоционална окраска и се получи фейлетон. Сега вече информацията започна да се възприема по сериозно (поне така ми се искаше).

        Едва ли има шофьор, който не е чувал за „пешеходни пътеки” и за „несъобразена скорост”. Едва ли има шофьор, на когото няма да настръхне косата, ако бъде обвинен за тези 2 толкова спорни и обсъждани понятия (налага се направо висш пилотаж за тълкуването им, понеже живеем при нашите си сегашни български условия.

        Първата част на фейлетона съдържа „размисли” за почти всички спорни моменти за пешеходните пътеки и които могат да защитят всеки шофьор, попаднал в подобна ситуация. Разбира се, общата цел на всички шофьори е да се защитят и самите пешеходци. Затова и се стигна до заключението, че има смисъл да се организира дарителска кампания „Българската пешеходна пътека”, която наистина ще помогне да намалеят катастрофите, а освен това ще ангажира вниманието и на важните в случая адвокати от Висшия адвокатски съвет, възможно е дори и някои прокурори и съдии да проявят интерес.

        Ето част от НЕизяснените от юристите въпроси:

        Къде е мястото на продължението на тротоара според градацията на чл.7?

        Задължен ли е пешеходецът да спазва пътен знак СТОП?

        Какво е второто предназначение на всеки пътен знак?

        В сила ли е още Правилника, чл.2 и чл.3(1)(3) където се указва, че пешеходецът също е участник в движението и е длъжен да спазва правилата за движение и да не създава опасности или пречки за движението?

        Възможно ли е пътните знаци да нямат нищо общо с ПРАВИЛАТА за движението?

        Притежава ли пешеходецът „особено-специален режим на движение”?

        Действат ли „Временни правила” за движението до включването им в Закона?

        Фейлетонът се получи много дълъг и прочитането му би отнело цял 1 час, затова може да се чете само подчертаното и при наличие на интерес към конкретен въпрос, може да се чете подробно само за този частен случай.

         Втората част за несъобразената скорост и други спорни моменти още няма да се публикуват понеже не е разумно да се показват предварително оръжията на защитата (чака  се делото).

          За доказването на една своя теза използвах Тълкувателно решение 2/2016 на Висшия касационен съд, т.е. наложи се да тълкувам самото Тълкувателно решение за да се защитя по въпроса с пешеходните пътеки.

          За несъобразената скорост не открих в интернет нито Тълкувателно решение на ВКС, нито Становище на адвокатите от ВАС, а толкова ми се иска да се позова на такива инстанции, все пак тяхното мнение не само че не е за пренебрегване, но дори и трябва да се зачита. Ако случайно някой има подобна информация, моля за линк или електр. писмо. Целта е всички да спечелят, и пешеходци, и шофьори.

          Имам намерение да пиша до lex.bg но не съм сигурен дали някой ще сподели подобна информация.

          Разногласията за несъобразената скорост са за понятието „предвидимо препятствие” на чл.20(2).

          Къде и кога препятствието (човек, който всеки момент може да се превърне в пешеходец, ако реши да стъпи на асфалта) трябва да се приеме като предвидимо? 

                   Едва ли е навсякъде, след като на всяко кътче на планетата може да има човек (готов да се превърне в пешеходец). Дори и в населените места не е логично всеки метър от пътното платно да е само за пешеходци, а не за МПС-та, иначе защо ще има отделни участъци, специално маркирани и обозначени като пешеходни пътеки (нима e  възможно законодателите в целия свят да са такива идиоти, че да са измислили да се нарисува зебра и да се слага  знак за пешеходци, а в същото време „по закон” всеки метър от пътното платно в населеното място да е място за законно пресичане, където само пешеходецът да има предимство, защо е тогава безсмисленото обозначаване на пешеходните пътеки, защо са тези огради и мантинели, които пречат на пешеходеца да се възползва от „правото” му да пресича където си иска и когато си иска, след като е в населено място?) . Може би „предвидимото препятствие” е само на разрешените за него пешеходни пътеки? Тогава на всички останали места не би следвало, дори стоящия до бордюра човек, да се възприема като предвидимо препятствие (все пак не всички хора са самоубийци). Ако това е отговорът на „къде”, всичко ще бъде ясно.

         Остава още да се намери отговор и на „кога”. Дори нека мястото да е пешеходна пътека на светофар. Ако на човека, стоящ до бордюра и гледащ как му свети червен светофар, изведнъж му хрумне да тръгне срещу червения сигнал на светофара, тогава дали този човек е предвидимо препятствие? Ако отговорът е „не”, тогава отново всичко е ясно.

         Просто трябва да се уточни, че предвидимото препятствие се отнася само за пешеходец, който не е нарушител, т.е не е за пешеходец, който изненадва с поведението си шофьора, а шофьорът наистина не е длъжен да подозира че всеки човек е самоубиец.

         Друг е въпросът, че шофьорите винаги се стараят да избегнат катастрофата, но не винаги това е възможно. Наистина всеки пешеходец си има своето здравословно, емоционално, ментално и т. н. състояние, но това важи в еднаква степен и за самите шофьори и редно ли е да бъдат с толкова голяма разлика в отговорността? (дори се прави опит отговорността да бъде вменена само и единствено на шофьора).

         Опасността по закон настъпва само когато човекът вече е стъпил на асфалта, обаче предвидимо ли е препятствието преди още да е на асфалта (а само стои и чака на бордюра), дали след като още от 100 или 200м е забелязан човек до пътното платно, дали шофьорът да го очаква да направи нарушение? (защото пешеходецът може да се окаже недобросъвестен и да реши да направи „атентат-засада” на шофьора и да скочи напред в последния момент (когато се е убедил че скоростта на МПС-то е намаляла до безопасна за него, за пешеходеца), и то с единственото намерение да рекетира шофьора и да си иска „полагащия му се по закон джакпот”).  И дали на зелен светофар да се кара с 5км/ч заради чакащите на червено хора и има риск някой от тях да наруши правилата и да тръгне да пресича?

         Има ли мнения на „легитимни лица” за несъобразената скорост?

 

Допълнение.

Втората част на фейлетона няма да се публикува, няма хора с толкова много свободно време за четене.

Обаче най-важното ще бъде представено като отделни статии.

След делото на 25.10.2018 ще се появят вероятно и други подробности, както може би и впечатления (не е сигурно дали ще се публикуват).

Ново допълнение.

Мина много време от самото съдебно дело. Резултатът е според BG (Бай Ганьо) нравите, някои хора се изживяват като „божества” и направо своеволничат в служебните си решения, т.е. постъпват както им е „изгодно”, в конкретния случай се преплитат 3 фактора- и „преразпределянето” на застрахователната премия от Гражданската отговорност, и демонстрирането „кой съм аз - аз съм този, който решава” (почти мания за величие от служебното положение и „гарантираната” безотговорност), и нежеланието да се задели „ресурс” от време и мозъчни усилия, за да се помисли какво всъщност се е случило и защо се е случило, а също и дали е възможно от последващите изводи и решения да се избегне повторна катастрофа при същите обстоятелства. Затова и крайният резултат е поредният от многобройните случаи, когато шофьорът е НЕвинен, обаче е осъден, такива са BG-правилата.

Измисли се, че катастрофата ще бъде „ИЗТЪЛКУВАНА” за случила се на „пешеходна пътека”, това е за да няма значение фактът, че не е имало никаква техническа възможност да се спре на внезапно изскочилия с тъмни дрехи пешеходец на тъмната улица по време на дъжд и при наличие на заслепяващи насрещни светлини.  (при това дори не се отчита факта, че в действителност, дори и сега, пак си остава неизвестно КЪДЕ точно е бил ударът, дали на изтърканата зебра или доста встрани от нея).

Цялата тази „законност” се оправдава с наличието на изтъркана боя на асфалта, т.е. „зебра”, която дори денем  не винаги може да бъде различена, а на тъмното дори и на теория няма как да бъде забелязана и да предупреди шофьора да очаква евентуални пешеходци. Няма никакви пътни знаци за пешеходна пътека или поне за кръстовище, няма и „легнал полицай” т.е. няма никакви предупредителни елементи.

Но по-важното било, че в Закона имало написано „на кръстовищата продълженията на тротоарите са пешеходни пътеки” (това обаче е само едното изречение от официалното определение, т.е. само половината текст от цялото определение), и нямало никакво значение дали шофьорът ще знае дали приближава някакво Т-образно кръстовище, важното е, че това лаконично изречение „дава основание за обвинение по закон”(дори и за наказателна присъда), независимо, че наистина всеки шофьор ще бъде много силно изненадан, когато някой му каже, че той току-що в тъмното е подминал някаква странична тъмна уличка от лявата му страна, т.е. подминал е Т-образно кръстовище, а шофьорът НЕ е видял „кръстовището”, защото са му светели фаровете на насрещните коли, с които се е разминавал, светело е и „огледалото” на мокрия от дъжда асфалт, както и светофара на 60м отпред, а на тъмната странична уличка няма никаква сграда със светещ прозорец или някаква кола с включени светлини, няма нищо по което да се разбере че от ляво има улица, т.е. че има кръстовище. И на такива „специални места” всеки шофьор трябвало да бъде екстрасенс и да очаква от тъмното вдясно да му изскочи изневиделица маскираният с тъмни дрехи пешеходец, който бърза да достигне до отсрещната тъмна уличка. Такъв е „законът”, що се отнася до последствията за предварително осъдения шофьор. А дали такава „пешеходна пътека „по закон”” (а не по предназначение) може да си изпълнява функциите и да ПРЕДПАЗВА „маскирания” пешеходец от съвестния шофьор, който, колкото и да се напряга, няма никаква възможност да види в тъмното „маскирания” човек, когото дори не очаква защото нищо не го предупреждава за възможната поява на пешеходци, това дали го мислят „педантичните служители”?

Има и друго, според „високоспециализираното” мислене на „безпогрешните” служители (което в същност е направо „извратено”, но все пак не беше официално  записано като обвинение срещу мене), трябвало да се изхожда от още един, друг принцип- след като шофьорът е местен жител и вече е минавал по този път, той е бил длъжен да помни, че на това място пресичат хора, т.е. всеки шофьор трябва по време на нощно шофиране по неосветените улици, да си има в главата непрекъснато работеща GPS-навигация за неговия тъмен град и така пътните знаци на практика стават безсмислени, дори Общината може да спести немалко финансови средства като премахне дори наличните, но на практика „излишни” пътни  знаци, а на младите шофьори още по времето на шофьорския курс ще бъде прожектиран видеоклип къде какви пешеходни пътеки има, както и къде какви пътни знаци има (може дори цял комплект видеоклипове за всички населени места в цялата държава, защо да се ограничаваме само с едно населено място, така или иначе на човек може да му се наложи пътуване и извън неговото населено място). След запознаването с видеоклипа, „зебрите” могат да бъдат изтъркани, а пътните знаци демонтирани и подготвени за монтаж за снимането на следващия видеоклип в друго населено място. По принцип „изискването” шофьорът да помни (през целия си живот) къде какви пешеходни пътеки е бил видял през деня, когато някога е минавал по същия път, си е абсурдно и неизпълнимо, няма го никъде по света, а и колко човека могат да имат такава памет и колко човека няма да мислят и да внимават за пътната обстановка, ами непрекъснато ще си „прожектират” мислено, в кой момент какъв участък от пътя преминават , тогава защо ли въобще се слагат пътни знаци (може би само за онези чужденци, които за първи път минават през града, но после и те вероятно ще бъдат съдени по същия параграф- нали вече са минавали през този участък). А пътните знаци дори се правят със специални покрития, за да отразяват светлината на фаровете много силно и да се гарантира, че ще бъдат забелязани), дори има места, където има цели 2 пътни знака за пешеходна пътека (и триъгълния с червен цвят-А18, и квадратния със син цвят-Д17).   Изглежда това „изискване за памет”, си е все едно шофьорът винаги да е виновен, защото желязната структура на МПС-то е по-здрава от костната структура на пешеходеца и няма никакво значение дали същият този пешеходец изневиделица и  нарочно се е блъснал в колата и не е дал никаква възможност на шофьора да избегне катастрофата. Ами ако паметта на даден шофьор НЕ е феноминална и той ДОРИ и да иска, пак НЯМА да помни къде какво е видял? Тогава сигурно „в името на безопасността на движението” КАТ ще проведе поредната „акция-памет” (по подобие на „акциите-светлина”, „акции-зима” и т.н.). В колата ще се качи по един „изпитващ” както е за получаването на шофьорската книжка, но този път изпитът по шофиране ще бъде в тъмното и изпитваният шофьор трябва да казва на глас във всеки момент какво подминава и ако пропусне дори една „МИСЛЕНА пешеходна пътека по закон”, т.е. на Т-образно кръстовище”, то автоматично ще му се отнемат шофьорските права, защото трябва да се гарантира сигурността на НЕвидимите и НЕочаквани пешеходци, а за колко години ще е „наказанието”, не се знае какво ще решат „специалистите”.

Тази особеност е толкова неочаквана и специфична, че може би България може да претендира за книгата на Гинес като единствената държава, в която шофьорът при ПТП е осъден  НЕ  за нарушаване на Правилата за движение, а е осъден  за недостатъчно памет за инфракструктурата на пътя, която някога е видял, (шофьорът НЕ е осъден, че е забравил Правилата за движението, които трябва да спазва дори и когато е в състояние на стрес или си има в момента някакъв свой здравословен или друг личен проблем, осъден е за съвсем друго забравяне- този „престъпник-шофьор” не помни какво има около него в тъмното, а пък вече е минавал по същия път, дори нееднократно).

Предполагам, че всички тези „находчиви” служители на Правосъдието, дори НЕ се и замислят, че напрягането на шофьора да си спомня за инфраструктурата на пътя само може да го РАЗСЕЙВА и на практика е ОПАСНО за шофирането, защото човешкият мозък си има ограничения колко обекта едновременно може да държи в съзнанието си, както и с каква скорост може да се превключва от един обект на друг, след като вече го е анализирал дали представлява опасност и вече може да превключи на следващия да анализира и него за евентуална опасност. Ако не беше така, то отдавна по целия свят щеше да има изискване за подобна памет и дори щеше да бъде записано в Закона за движението по пътищата, както и в Наказателния кодекс, дори щеше да е заложено и в изискването за получаване на шофьорска книжка.

(понеже с такава „будна памет” може да се избегне някаква много рядка катастрофа, но многократно се увеличава вероятността (от разсейването) да не се оцени навреме истинската и банална ситуация, която се случва много, много по-често и на практика ще има по-голям брой катастрофи, затова и никъде по света никой не е решил да узакони изискването за подобна „памет”, аз не съм запознат дали  в други държави има ОСЪДЕНИ шофьори за подобна нелепост, но в BG има осъдени за „памет” при ПТП (според интернет), по-точно за извратено изискване (само на някои юристи), което дори НЕ е законно, понеже не е записано в никакъв Закон и освен това не е и общоприето, дори напротив, хората са на противоположното, т.е. на правилното мнение). 

Изобщо в конкретното дело НЯМАШЕ дори опит обвинението да докаже нещо, достатъчно е че каквото и да бъде казано, то е от „лицензиран” служител, голяма работа, че дори и природните закони на физиката, както и на логиката, не само че не се прилагат, ами дори и се отхвърлят в някои от съжденията на „безпогрешните” участници в делото. А самото „следствие” дори не беше проведено, просто се написаха някои неща за да се придаде „законност” и да се имитира извършена дейност (между другото, в случая имаше един реален факт, това е счупеното предно стъкло на автомобила, но никой не прояви любопитство да се заинтересува нито кога, нито как е било счупено, а в действителност то оправдава шофьора).

На теория, т.е. само в Холивудските филми, обвинението се мъчи да докаже вината, а обвиняемият не е длъжен да доказва своята невиновност, обаче в BG (Бай Ганьо)   реалността е точно обратното, обвиняемият дори и да докаже че е невинен, пак ще бъде осъден, защото неговите доказателства противоречат на предварително предрешената присъда (а последствията от присъдата- обезщетението по застрахователната премия,  са полезни за някого), а и мнението на подсъдимия (предварително вече осъден) не са „научни” защото не са казани от човек на правосъдието (в противен случай няма да има „благоприятни” финансови последици за никого от „заинтересованите”), сигурно само затова и съществуват толкова много и разнообразни „вратички” в законодателството, за да се жонглира според нужния краен резултат и да се придаде „законност” на предварителното решение за присъдата.

Аз самият съм виждал много хора с ограничени умствени способности, виждал съм и некадърни в професията си хора, обаче за моята конкретна наказателна присъда не мога да намеря никакво разумно и логическо обяснение защо бях осъден, за мене остава единственият вариант за нагласено предварително съдебно решение, само това е логично за мене, никой от цялата „банда”- съдия, прокурорка, двамата адвокати- никой от тях не е до такава абсурдна степен умствено изостанал, предполагам, че и в професията си разбират поне някои елементарни неща, едва ли са „стерилни” за длъжностите, които заемат. За мене си остава необяснимо и много ПОДОЗРИТЕЛНО защо НЕ проявиха никакво любопитство към моите аргументи, ако бяха убедени в своята правота, то нима е за изпускане такъв шанс, точно в съдебната зала да ме „разбият на пух и прах” и да ДОКАЖАТ, че аз не съм прав в своите съждения. Понеже с никого от тях не се познавам и не съм имал конфликти, както и досега не съм получавал никакви заплахи за каквото и да е било, то отпада и вероятността за някакво „отмъщение” по толкова странен и неестествен начин (чрез съдебно дело). И другото не е логично, т.е. принципът „шофьорът 100% винаги е виновен” (иначе защо има изключения?), затова и цялото дело да се пусне „по инерция” и документацията да се оформя само за показност, за някой четящ само по диагонала човек, който без да се замисля, би могъл да повярва, че шофьорът наистина има вина.

Необходимо е при всяка присъда да се помисли предварително за нейните последици и за двете страни на процеса, така че и двамата участника (обвиняем и пострадал) да избягват в бъдеще подобна неблагоприятна ситуация, както и да се отстранят причините за идентично бъдещо произшествие. А на конкретното съдебно дело всичко е точно обратното- въобще няма да се предотврати следваща подобна катастрофа, дори пострадалият е поощрен още веднъж да изскочи за втори „джакпот” (ново обезщетение по Гражданска отговорност), това си е лично негово решение да рискува да извърши истинска авто-техническа евтаназия, обаче е много жалко за всичките следващи пешеходци, които са подлъгани, че могат да изскачат внезапно с тъмни дрехи на тъмната улица без никакви предупредителни пътни знаци за шофьорите, и че нищо няма да им се случи (а случайно ако нещо им се случи, то при „правилното” участие в „търга” (везните на Темида) дори може да получат 20% от застрахователната премия по Гражданската отговорност) . Това би трябвало да тежи на съвестта на юристите. Понятието „съпричиняване” също трябва да се прилага на практика, какво е това да се намали присъдата на единия виновен и в същото време другият виновен да си остане ненаказан (дори му се дава награда от Гражданската отговорност), та това си е равносилно на поощряване и води единствено до безотговорност, ако и двете страни са предварително заинтересовани, тогава и произшествията ще са много по-малко и пак ще има „хляб” за юристите, няма да останат гладни, (ако случайно това е причината за огромното количество „виновни” шофьори, но все пак не ми се вярва в подобно нещо, иска ми се да вярвам, че просто не са дообмислени до съвършенство законите и се кара „по инерция”, като подобен консерватизъм и нежелание за промени има и в много други сфери на обществения живот).

Отделните теми са подредени за по-лесно възприемане, а накрая са и предадените в съда „официални” писмени обяснения (които са леко съкратен вариант на всяка тема), както и писмото до застрахователната компания .

 

Ново допълнение 10.11.2019

Случайно прокурорката и аз имахме среща (причината беше не по нейната, а по моята професия). Като прям човек, напомних за какво ме е осъдила и подчертах, че според мене делото е нагласено и няма никаква логика в присъдата и понеже никого от 5-мата участника не намирам за глупав и некадърен до безкрайност, то за мене единствено остава вероятната корупция. Тя се изненада на подобно мнение и на юридически език ми обясни, че такива неща се доказват в съда и ако не са доказани, това се възприема за  клевета и те 5-мата имат право да ме съдят. А причината за моята погрешна представа било  „незнанието на юридическите тънкости”. След като 5 човека ме намират за виновен, би следвало аз да се замисля, че те са правите, и аз погрешно ги подозирам в неправилна присъда. Просто такива били правилата. Тя самата като прокурор не знаела за никакъв случай на оправдан шофьор за катастрофа с пешеходец в населено място!!! Странното е, че аз пък зная за такива случаи и намерих за безсмислено да ги цитирам, щом държи само на нейното си, то едва ли ще успея да я убедя в нещо различно от нейното мнение. Стана дума и за пародията, наречена авто-техническа експертиза (на която всички те се позовават) и дори прокурорката наблегна, че инженерът е много добър специалист в своята област и затова и останалите 4-ма имат „доказателство” за моята вина. Моят отговорът беше, че „инженерът” наистина разбира „нещо”, обаче така и не е успял да си напише „експертизата” поне за слабоумни, които биха могли да я приемат за истина (но дори и това не е сигурно), а просто си личи, че е по поръчка, за да се издокара шофьорът виновен. Попитах защо никой не се интересува от скоростта на движение на пешеходеца, а това е толкова важно. Отговорът не само ме изненада, направо ме зашемети. Винаги се приемало, че пешеходецът се движи спокойно. Единствено в случаите, когато самият пешеходец сам казвал, че е тичал или е бързал, само в тези случаи скоростта се приемала за различна от спокойното ходене. Какво да се каже за BG (Бай Ганьо)-правосъдието, ами ако пешеходецът не иска да си признае и на практика лъжесвидетелства? Дори и да има свидетели (може би пък тогава техните показания няма да се запишат, или просто ще бъдат игнорирани от „правосъдието”, защото свидетелите не са засекли с радар скоростта на пешеходеца и на тях просто им се е „привидяло” че той бърза или дори тича)? Дали това не е поредната „вратичка” невинният шофьор да бъде осъден по „средно-статистически данни”? Така ми се поиска прокурорката да прочете за тези „средно-статистически данни”, но тя отказа, това което аз съм бил писал в интернет не я интересувало. Вече в къщи, след случайната среща, започнах да се питам защо толкова искрено прокурорката се учуди и ми каза, че е абсурдно тя да е взела някакъв подкуп от пешеходеца, нейното поведение наистина показваше изненада, като на някакво абсурдно предположение. (няма значение, че само идиот може да вземе директно подкуп, има си посредници за такива неща, а адвокатът на пешеходеца дори не е и посредник, той е „законен”, макар и да е просто единият от членовете на цялата „хранителна верига”). Прокурорката си е човек на властта и е дресирана как да се държи, но все пак нейното поведение ме учуди. Започнах да се замислям, дали пък останалите членове на „хранителната верига” са я „изключили от играта” и тя на практика наистина да не е получила нищо. Но тогава как да си обясня цялото нейно поведение и дори нежеланието и след толкова време (цяла година след делото), тя да не прояви интерес (поне от любопитство) защо толкова упорито аз се считам за невинен, това че нямало оправдани шофьори за катастрофа с пешеходец в населено място си е нейната втора лъжа (първата беше в Прокуратурата, че те не се занимават с жалбите за нанесена увреда в ареста и аз да съм се обръщал директно в съда). Останах с поредното, второ разочарование от нея. Значи според самите юристи (каквато е прокурорката) може да има произнесена присъда само по косвени данни, но даващи изчерпателно и логично обяснение на всичко случило се, и при това не противоречащи на нито един реален факт по делото, а когато стане дума за подозрение в корупция защото няма никакво друго логично обяснение, тогава само доказани реални факти били нужни, какво да се каже, двоен стандарт.

2= въведение- допълнение

 

След като мина повече от половин година и страстите се успокоиха, то на фона на нормални емоции, вече може да се направи равносметка и за правосъдието, и за всичките участници с техните подбуди и реални действия и бездействия.

Изводът е че резултатът е точно според статистическите очаквания (нещо, което се коментира отдавна в обществото). 

От моето конкретно съдебно дело могат да се правят много важни изводи и те са: 

В България не действа принципът „невинен до доказване на вината”. 

Действа съвсем друг български принцип „виновен, дори и да докаже невиновността си”. 

Просто българското правосъдие действа на принципа на „хранителната верига”.

Адвокатите на двете страни („обвинение” и „защита”) предлагат своите „оферти” и крайният резултат вече е предварително предопределен, всичко се решава на този „търг” и самото „разследване” и неговите „заключения” се подчиняват на нужния краен резултат, няма значение дали ще се противоречи на природните закони (например движението след удара при катастрофата вече няма да е напред, а ще бъде назад, важното е, че ще се твърди от „легитимно лице- технически експерт” и затова ще  е „вярно” и ще се приема от съдията, затова и хората си мислят за ПОРЪЧКА на тези „експертизи”, а самото допускане да се приеме само едната, т.е. „ПРАВИЛНАТА” версия за „обоснованата” присъда и да НЕ се даде гласност и на противоположното мнение в съдебната зала, като се използват всякакви „хватки” за водене на протокола на делото, няма как да не остави обществото да си мисли че всяка присъда може и да е „законна”, но това съвсем не означава, че може да е правилна и справедлива и затова има такова подозрение за корупция на толкова много присъди).

Толкова е невероятно, колко е актуален днес историческият символ на Темида, очите са завързани за да не се вижда истината (колко от всичките съдии търсят правдата?), ВЕЗНИТЕ се държат внимателно и отговорно, за да се прецени от коя страна златото е повече (в днешно време се ползват други финансови еквиваленти за да не бият на очи, например произведения на изкуството), мечът напомня, че властта и правосъдието са едно цяло и не са независими едно от друго, това е другата, съвременната гледна точка и изглежда е по-правилната, изключенията са приятни, но за жалост са рядкост. 

Вероятно има и ЧЕСТНИ и СЪВЕСТНИ хора в Правосъдието, сигурно има и нормални и безпристрастни съдебни дела, но моят горчив опит показва друго.

Изобщо, според думите на прокурорката, обвиняемият има права единствено в Холивудските филми и когато това ми беше казано в Прокуратурата, то не му обърнах нужното внимание, сега вече не зная дали не е било елегантен намек и аз да се включа в „търга” и според финансовото ми участие, правосъдието да ме „защити” и САМО и единствено по такъв начин да се узакони моята НЕвиновност. Тогава обаче повече ме заинтригува защо прокурорката съзнателно излъга за едно мое оплакване към кого да се обърна за последствията от нанесените ми увреди в ареста. 

Действията и бездействията на всичките участници (пешеходец, следовател-дознател, прокурор, технически експерт, съдия, адвокат-защитник, адвокат-обвинител) ще се разгледат подробно и ще се обяснят защо така са постъпили. Има и професионална некомпетентност, има и служебни нарушения, които клонят към служебни престъпления, само че правосъдието не е здравеопазване и няма кой да се самосезира, счита се ,че няма нужда от излишна „показност”. 

Накратко ще се споменат някои тревожни тенденции в съвременното общество, за да се разбере по-лесно поведението на описаните участници в делото. 

Жалко е, че през последните години човешкото общество толкова стремително се изражда и хората забравят, че са „човеци” и затова вече губят човешките си качества (а някои дори и никога не са притежавали такива). Срещнатите участници в съдебния случай (покрай катастрофата) се оказаха типични представители на новото време, които нито знаят, нито се интересуват, защо са се появили на този свят и какво би трябвало да се стараят да направят през живота си, същото се отнася и за  техните професии (важното е да се получава някаква заплата дори и с имитация на работа), те не се интересуват и вероятно дори и не знаят предназначението на техните действия според професията им, нямат цел какъв да бъде ефектът за обществото от техните решения и действия , и просто демонстрират че могат единствено да „четат” (за жалост обаче не тълкуват и не проумяват предназначението и целта на техните измислени закони), други демонстрират че могат единствено да „смятат”, но явно не знаят какви формули се ползват, кога и защо, други се интересуват единствено как да се получат някакви финансови облаги и едва ли им пука защо нещо се е случило и може ли да се предотврати, за да не се повтаря в бъдеще. 

Толкова е типична ситуацията последните няколко дни (21.08.2019), горкото 7-годишно циганче е изнасилено и убито до Сливен и нито майката, нито бабата, показаха чрез изявата си по телевизията, че мислят за дъщерята и внучката (защо се е случило нещастието и как да избегнат същата участ на останалите деца и внуци), показаха, че  тях ги интересува единствено как да получат някакви пари от лекаря на линейката, защото той не бил спасил детето и значи единствено той е виновният, а другият, психично болният циганин, който всъщност е изнасилил и убил детето, дори не се споменава, ами да, от него няма как да получат някакви финансови обезщетения. Ами това, че при такава тежка черепно-мозъчна травма с деформация на черепа, шансовете са направо нулеви дори и в най-добрата болница в Европа или Америка. Да не забравяме колко общо време е минало от травмата до откриването на детето, до идването на линейката и до транспортирането му до болницата, в случая само последствията от вътрешните увреждания (и то при такъв деформиран гръден кош) биха могли частично да се неутрализират и то пак е под въпрос (линейката не е цяла оборудвана болница с екип от хирурзи, анестезиолози и други специалисти, възможностите на екипа на линейката не са безгранични и нека хората не се заблуждават, „връщането от оня свят” не е толкова лесно и затова е много рядко, също така „спирането на смъртта” никак не е лесно, наличието на изкуствено кръвообращение (например реанимация в линейката), както и на изкуствено дишане (с Амбу или на апарат) съвсем не означават че човекът е жив, ако всичко беше толкова елементарно, нямаше никой да умира, поне в болниците. Друг е въпросът за състраданието и желанието да се помогне на пациента поне да не страда (ако няма никаква възможност да се предотврати фаталния край). Иначе според въпросните особи (бабата и майката), всички лекари и мед. сестри трябва да бъдат осъдени, защото допускат някой да умре и те са виновни защото не побеждават Природата с нейните закони. (ако се разгледа конкретната ситуация, то в действията на въпросния медик наистина има пропуски и това е подготовката на тежко болен пациент за транспортирането му- фиксация на тялото (включително и шийна яка), венозен път, обезболяващи, противошокови и т.н. което включва и непрекъснато наблюдение за пациента до транспортирането му в болницата, защото може да изпадне в шок по пътя, в клинична смърт и т.н.).(какво е попречило на медика, дали агресивната баба или неговата неопитност да я принуди да не му пречи, не е ясно, важното е другото, и това е дали действията на медика биха променили фаталния изход, дали последиците от травмите биха могли да бъдат по-благоприятни, в конкретния случай обаче, едва ли детенцето е имало шанс след такива жестоки наранявания). И още веднъж да подчертая, по телевизията не се забеляза кое е по-важното за бабата и майката- дали обвинението на медика заради обезщетението, или истинската скръб за горкото  детенце и грижата подобно нещастие да не се случи и с останалите деца, дано „манията за пари” не е попречила на бабата и майката да осъзнават какво е по-важното   (допускам обаче, че от частични телевизионни кадри, все пак може и да се остане с неправилни и погрешни впечатления, защото телевизията винаги търси сензацията и показва нещата така, че да шокират зрителя и самата истина може би дори е съвсем друга, но тогава пък няма да има нужния рейтинг на предаването).

Друга съвременна особеност е, че толкова странни „интелигенти” се появиха напоследък, от всичко „разбират”, но не могат да мислят, дори елементарните разсъждения са им недостъпни. Други пък съвсем не си дават никакви усилия за напрягане на мозъчните клетки, достатъчно е да запомнят някоя „модерна” дума и това ги издига в собствените им очи (както и в очите на себеподобните им). Затова и напоследък някои думи вече имат съвсем „друго” значение, непрекъснато го наблюдаваме по телевизията, от журналисти, от политици и от кого ли не. Например всички микроорганизми, предизвикващи някакво заболяване станаха вируси, вече почти няма никакви други причинители, жалко че и образовани с висше образование хора (и то точно в подобна сфера) си позволяват да бъркат понятията. Ами също от последните дни, думата „евтаназия” на свинете в цяла България, колко лекомислено журналистите я ползват и се мъчат да изглеждат „начетени” пред обществото. Като резултат се получава, че смисълът на казаното от тези журналисти е следния (разшифроваме го)- съвестните прасета показват че притежават  много повече „човечност” от хората и затова сами искат да бъдат умъртвени, защото има вероятност да се заразят (а може би дори и да се разболеят) от африканска чума, те не са безотговорни като хората, те са съвестни защото са прасета и независимо, че журналистите безкрайно повтарят по телевизията, че африканската чума не е опасна за хората (опасна е само за другите прасета), моралът на свинете ги е принудил да поискат собственото им умъртвяване (за всеки случай), прасетата не приемат действията на „компетентните” органи като „екзекуция”, това си е истинска евтаназия по желание на самите бременни прасета и те са съгласни тяхното качествено и вкусно  месо да бъде унищожено, нищо че е безопасно (след съответната термична обработка), важно е да подпомогнат „правилният” човек за внос на залежало свинско месо от военните резерви на други държави, понеже е жалко да бъде хвърлено след като може да се намери „изгоден” купувач, и така да се подпомогнат българските „бизнесмени”. А това, че самите домашни прасета, дори и теоретично да могат да се заразят по някакъв начин, то дори и заразени, те не са свободно бродещи, остават си на мястото за тяхното отглеждане и на практика НЕ могат да заразят други прасета, които се отглеждат на друго място (когато се вземат съответните мерки), санитарните условия в повечето свине-комплекси са по-добри от условията в някои махали, в които живеят хора, но никой от „отговорните служители” не се и замисля дори как могат да се заразят отглежданите в стерилни условия животни (каква храна- дали заразен фураж и т.н.). Най-важното обаче си остава престъплението с унищожаването на здравите прасета, дори и да е взето решение за умъртвяване (за всеки случай), това месо е напълно безвредно не само за хората, но и за останалите прасета, защото вирусът не е устойчив на термична обработка и загива, а получените консерви с това хубаво месо (дори и да е било от заразени прасета но след обработката вече не е заразно) могат да се консумират от всеки, дори и биха станали истинска хуманитарна помощ за гладуващите в Африка и Азия, жалко за тоновете похабено качествено месо (останалите отпадъци естествено ще се подложат на съответната обработка и унищожаване, за да няма риск за останалите прасета, ако случайно „евтаназираните” прасета са били наистина заразени). От какви ли нечовешки мъки са „спасени” тези обречени прасета, не е ясно,но дори и да не се заяждаме с неправилно използвания термин евтаназия, дори и да се говори за превантивна мярка за да се спре разпространението на инфекцията, то унищожаването на месото си е неправилно и направо е престъпление, а унищожаването на храна винаги се е приемало за извършен грях, защото има гладуващи, които се нуждаят от тази храна. 

Такъв е резултатът от повърхностното отношение и имитиране на някаква дейност, дали е истинска некомпетентност или безразличие за отбиване на номера, не е ясно.

Жалко е, защото така се допускат много пропуски, а последствията понякога са много сериозни, както е моята наказателна присъда (и аз продължавам да считам себе си за безотговорно и престъпно осъден, защото не приемам мотивите на „членовете на хранителната верига”, а те не се опитаха да ме убедят в тяхната правота и в моята грешка, и едва тогава (когато осъзная, че съм се заблуждавал и не съм бил прав), присъдата наистина щеше да ме направи „нов човек”.

 Има и друго, което ми направи впечатление, но твърде късно. Всеки обикновен човек, т.е. съвестен, очаква същото и от останалите, когато му се наложи да се среща с други хора по някакъв проблем. Например никой пациент не ме е подозирал, че ще напиша нарочно неверни данни в медицинската документация, и то с цел да не се налага да си давам усилия какъв е истинския  здравословен проблем, т.е. с помощта на  химикалката да „си улесня работата” и така да мога лесно да „претупам” случая (без да ме интересува, че мога да изложа на опасност здравето на човека). А в написаните по делото всякакви документи има точно такива „неточности” (на практика лъжи) и ще ги укажа при анализа на действията на всеки участник в делото. Дали всичките тези „служители на реда” си дават сметка какви фатални последици може да имат техните неверни „данни” и никак ли не осъзнават че носят отговорност за съдбата на обвиняемия? (изглежда, че в днешно време само лекарите отговарят за съдбата на пациентите, а защо в органите на реда не е същото, не се знае, но може би причината е, че „делото се решава предварително” и никой не обръща внимание какво е било в действителност). Аз наивно предполагах, че всеки служител на реда отговорно и съвестно ще си върши работата и няма да „манипулира” написаното, т.е. няма да пише „по шаблон” това, което е средно-статистически и е най-често в работата му и просто „по инерция” няма да съставя поредния служебен документ. Както моите пациенти се подписват, без да четат, защото са сигурни, че няма да ги излъжа, така и аз подписвах предложените ми документи от служителите на реда, дори не съм и предполагал, че трябва да ги взема в къщи и първо да ги прочета на спокойна обстановка, а не в стресиращата всеки нормален човек Полиция или Прокуратура. Човек колкото и видимо да се владее, колкото и да отговаря, че „осъзнава” всичко което му казва следователят или прокурорът, все пак е под стрес и не може да мисли адекватно, както когато е извън „органите”, но разпитите не се провеждат в кафенета или на природата. Тези психологически особености не важат за хладнокръвните престъпници, но не всички хора са такива, нима служителите на реда не осъзнават, че има и нормални честни хора на този свят? Виновен ли е човек, когато в подобна ситуация подпише нещо и после го прочете на спокойствие и осъзнае, че написаното не е вярно? Кой е виновният в случая? Самият „служител на реда” не трябва ли да следи себе си какво пише в толкова отговорни документи (ако не по съвест, то поне по закон)?

(аз започнах да се съмнявам в написаното от „служителите на реда” и подписаното от мене, чак когато се наложи да ходя до Прокуратурата за да искам да ми се даде целия текст на писмото на прокурорката, в което тя „остави без уважение” моите претенции за мястото на катастрофата, бяха ми изпратени само първата и последната страница, дали по невнимание, дали за икономия на хартия и тонер, не ми е ясно).(мисля си, че за това би трябвало адвокатът-защитник да следи, той не е емоционално обвързан и на секундата може да забележи всяка нередност).

Хубавото е, че все още повечето от хората са истински човеци и трябва да служат за пример и за подражаване на младежта, но много рядко точно такива служители се срещат в отговорните и важни обществени сфери (а още и трябва по някакъв начин да се преборим с прословутото зомбиране на младежите и да ги мотивираме да се учат на истински ценности). 

А колкото до изводите от конкретното дело, то поне активистите от различните сдружения за безопасност по пътищата, си струва да изискат от юристите да дадат еднозначно и НЕдвусмислено тълкуване на „пешеходната пътека” на кръстовище и на „заслепяването”, както и на „паметта за инфраструктурата на пътя”, защото при сегашното положение, недобросъвестните „служители на реда” имат реалната възможност „по закон” да устройват „търг” на „ВЕЗНИТЕ на Темида”, т.е. могат да „тълкуват” и по „написаното” (по закон), и по „предназначението” (по разум и по съвест), а това създава съответните предпоставки за корупция в такава важна сфера на обществения живот. Да не забравяме, че важното е да има колкото се може по-малко катастрофи и по-малко наранявания, дано и смъртните случаи повече да не се случват (да се помолим колективно за това, но и да вземем истински превантивни мерки).

 

3=кое място е пешеходна пътека по предназначение

 

                            „Жертва ли е шофьорът, участник в ПТП на „пешеходна пътека”?”

          „Размисли” (с оттенък на фейлетон) по банален случай, каквито постоянно се случват (не е Холивудски сценарий, а истински случай, един от многобройните).

          Защо наказателната присъда води до увеличаването на такъв вид катастрофи и защо не е превантивна мярка?

         Защо наказателната присъда излага на огромен риск живота и здравето на всички пешеходци?

С Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 постановено по Тълкувателно дело № 2/2016 г., Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС уеднакви практиката по дела, свързани с транспортните престъпления

           Когато четох това тълкувателно решение (наложи ми се в ролята на обвиняем), то  попаднах и на многобройните коментари в интернет и направо бях поразен от огромното количество възмутени граждани, които не само критикуваха, но дори си бяха позволили даже и да обвиняват, и то не кого да е, а върховните съдии!!!

           Първо, използването на такива обидни квалификации като „некадърност” (???), „безхаберие към съдбата на пешеходеца”(???) и други подобни, е най-малкото проява на неуважение към такава държавна иституция и съответно подкопава авторитета на магистратите, а това е толкова опасно за обществото, защото подкопава доверието на хората в правосъдната система. Макар и да е проява на  емоционално възприятие след повърхностно четене по диагонала, то такива изказвания не са за публичното пространство в интернет.

            Второ, всяко съмнение в чуждото мнение, май-малкото, изисква да бъде аргументирано (но това пък е възможно само след внимателно прочитане и обмисляне на прочетеното).

            Моята първа реакция също беше спонтанна, искаше ми се веднага да покажа на въпросните коментатори в интернет къде е тяхната логическа грешка. После разумът надделя, това мога да извърша и по-късно, дори и след присъдата, а за настоящия момент моят коментар  може да се възприеме като тенденциозен, все пак аз съм обвиняем и евентуален бъдещ осъден. Освен това има и риск от някой журналист, който търсейки сензационното заглавие, неминуемо може, без да иска, да изопачи смисъла на моите думи. Представям си заглавие от рода на „злодеят-шофьор не стига че блъсна човек на пешеходната пътека, ами дори с извратеното си мислене иска да манипулира хората и да ги убеди, че той самият е жертвата”. Първо реших да се успокоя и чак тогава да изкажа своето мнение публично в интернет.

         Колкото до директното обръщение до Висшия адвокатски съвет и евентуалната поява на поредното Становище на ВАС към ВКС, този път по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВКС и касаещо  Тълкувателното решение №2/22.12.2016г. относно пешеходните пътеки, то това изглежда съвсем  излишно (заради логиката).

         Въпросът наистина е изключително сериозен и от него зависят съдбата на всеки шофьор и на неговото семейство, но най-важното- зависят и живота и здравето на всеки пешеходец.           

          Висшите магистрати не са дали пряк отговор на въпроса за „ продълженията на тротоарите и банкетите”, обаче са дали препратка и  пояснение, а това е напълно достатъчно за правилното тълкуване.

          При това еднозначно, всяко друго съмнително тълкуване поставя много въпроси за техните интелект, морал и съвест. Всеки човек разбира колко е абсурдна подобна мисъл.

           Всеки закон, както и всяка алинея или буква от закона, си имат своето предназначение и преследват някаква крайна цел.

           Целта на Закона за движението по пътищата е именно БЕЗОПАСНОСТТА на движението и елиминирането на такива предпоставки, които биха могли да доведат до катастрофа.

           Всички закони са несъвършени и си имат недостатъци, те са писани от хора и не може обществото да иска от тези законодатели невъзможното, т.е. да са безпогрешни като Бог, и при писането на закона да са взели предвид абсолютно всички възможни обстоятелства, това е просто нереално. Мислещите хора уважават този огромен труд,  положен от юристите, които са предвидили толкова много подробности (към времето на писането на закона, или пък към времето на тълкуването на закона).

             С течение на времето някои обстоятелства се променят или просто се откриват някакви несъвършенства на даден закон или алинея, все пак животът предлага невъобразимо голямо количество от всякакви възможни комбинации.

             Именно това и налага да се правят поправки или тълкувания, а не такива нелепи съмнения за „некадърност” или „безхаберие”.

             При тълкуването на какъвто и да е спорен момент, винаги се постъпва по един и същи начин, т.е. какви ще бъдат последиците от единия вариант на тълкуване и какви ще са последиците от другия вариант на тълкуване.

            Решаващото при избора на крайното решение е именно кой от вариантите най-добре отговаря на крайната цел на дадения закон или алинея, в конкретния случай - кой от вариантите е най-добър за безопасността.

             Точно това са били критериите и съображенията на всичките членове на ВКС по въпросното Тълкувателно решение. Всички те, без никакво изключение, заслужават благодарност и уважение за такова мъдро тълкуване, за такава проявена загриженост за съдбата на всички пешеходци. Съмненията и критиките към магистратите са необосновани и затова  заслужават някой журналист на достъпен език да разясни на хората какво са искали тези магистрати и какво са решили, и защо трябва винаги да бъдат уважавани, дори и тогава, когато някой отделен човек все още не е разбрал техните мотиви по някакъв конкретен въпрос, все пак не можем да искаме от всеки човек да може да разсъждава като висш магистрат.

          Конкретно по тълкуването на някои от въпросите за пешеходна пътека.

          Цитат (най-важното от Тълкувателното решение):

                1. Поведението на пострадалия от пътно-транспортно произшествие пешеходец, когато той е допринесъл за вредоносния резултат, следва да се отчита при индивидуализацията на наказанието на извършителя на престъпление по чл. 343 от НК като смекчаващо отговорността обстоятелство.

6. Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно, в зависимост от мястото на пресичане е:

а) Абсолютно, на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.

б) Абсолютно, на регулирано със светофарна уредба място при навлизане на разрешен за пешеходеца сигнал на светофарната уредба.

в) Абсолютно, на място, което е продължение на тротоарите и банкетите върху платното за движение на кръстовище, като се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.

В мотивите на ОСНК по 6-ия въпрос се посочва, че при упражняване на правото на пешеходците да преминат през сигнализирани, маркирани и други участъци от пътното платно, които са определени от закона като пешеходни пътеки, законодателят е установил право на предимство …

Но актуалното законодателство е създало допълнителни изисквания за упражняване на това право, които го стесняват в съдържателно отношение и не го правят безусловно…

Основната грижа на обществото и на законодателя е да се осигури безопасността на движението и най-вече на най-уязвимите участници в него, каквито са пешеходците…

При използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това право, за разлика от преминаването на необозначено място. Същевременно, при преминаване през обозначена пешеходна пътека законодателят е въвел задължение за пешеходците, прогласено в разпоредбата на чл. 113, т. 1 от ЗДвП – да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение. Въведена е и забрана за пешеходците внезапно да навлизат или да пресичат платното за движение при ограничена видимост – чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.

Генерално погледнато, позицията на законодателя относно защитата на пешеходците не дава възможност по тълкувателен път да се изведе правото им на преминаване на обозначена пешеходна пътека като безусловно…

По 6. в): Според дадената легална дефиниция на понятието „пешеходна пътека“ в § 6, т. 54 от ЗДвП, продълженията на тротоарите и банкетите на платното за движение на кръстовищата са пешеходни пътеки. Следователно, след като на кръстовище продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение са пешеходни пътеки по смисъла на закона, то единственият възможен отговор на поставения въпрос е идентичен с дадения в 6. а).  (тук напомням, че в 6,а пише за задължителен пътен знак и това да не се забравя от някои „разсеяни”)

Депозирани особени мнения по Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2016 г.

„…Изискването пешеходецът да преценява скоростта на движение на превозното средство е неизпълнимо, тъй като е въпрос на субективно възприятие, и всеки човек има индивидуална преценка, която е обусловена от неговото здравословно, емоционално, ментално и т. н. състояние. Не може да се очаква от пешеходеца да притежава компетентността да преценява и техническите параметри на приближаващото МПС, които да са от значение за спирането му преди пешеходната пътека…

…Не може да се изисква от пешеходците вярна преценка за всички характеристики на приближаващи МПС, които могат да рефлектират върху спирането им преди пешеходната пътека. Още по-малко, да са в състояние да преценят скоростта им на движение, поради възрастови особености, житейска зрялост, умствена недоразвитост, болестно състояние, умора, разсеяност и др., предвид задължението на водачите на МПС да се движат с разрешена скорост и да намалят на местата от пътното платно, обозначени с пешеходни пътеки…

… Наличието на пешеходна пътека  сигнализира за възможна опасност на пътя, това е перманентно състояние, като единственото очаквано и съответно предвидимо събитие, е пресичането именно на пешеходци. Поради това появата на пешеходец/пешеходци на пешеходна пътека не е непредвидимо събитие…

…Водачите са задължени да се движат с такава скорост, която да им позволи да спрат пред всяко предвидимо препятствие – чл. 20, ал. 2, изр. 1-во от ЗДвП…

… В особеното мнение по въпрос 6, а. „в“ – за вида пешеходни пътеки, съдиите Жанина Начева и Спас Иванчев изразяват несъгласието си със становището на мнозинството по отношение на възприемането на видовете пешеходни пътеки. В ДР § 6, т. 54 законодателят в първото изречение е възприел, че пешеходната пътека е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. Изводът, който следва да се направи, че пешеходната пътека винаги е сигнализирана с пътен знак, не винаги е очертана с пътна маркировка. „Възможна е хипотеза, при която пътен знак да няма, но да има очертана пътека само с маркировка – независимо от това маркировката има самостоятелно значение и е поставена в зависимост от градацията по чл. 7 от ЗДвП, тоест когато няма противоречие с пътни знаци или липсата на такива, тя определя правилата за поведение на участниците в движението“ – пише в особеното мнение.

Второто изречение на § 6, т. 54 указва, че на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Съдиите в особеното си мнение приемат, че това е така само в случаите на обозначаване с пътен знак за наличието на пешеходна пътека и липсата на съответна маркировка. Те пишат: „В противен случай пешеходната пътека би била в зоната на пътния знак, което ще създаде очевидни неясноти за участниците в движението. Разбира се, не е изключена хипотеза на пътен знак, сигнализиращ наличие на пешеходна пътека, без да има очертана с маркировка пешеходна пътека и без да има мислени продължения на тротоар или банкет. В този случай пешеходната пътека е в зоната на знака, независимо от затрудненията за участниците в движението“.”(край на цитата).

Какви са изводите от мнението на мнозинството и от особените мнения?

Та те са очевидни, и едните, и другите, мислят единствено за безопасността, мислят за доброто на пешеходците.

Например чудесна е идеята наличието на обозначена „зебра” да се счита за достатъчно и дори и без пътен знак да се приеме като място за пешеходна пътека. Ами че то и сега 100% от добросъвестните шофьори дават предимство на пешеходците след като видят „зебрата”. Това става в целия свят и всеки ден. При това всеки ден, по целия свят, се наблюдава „грубо” погазване на Закона за движението по пътищата и неговото неспазване. Всички тези шофьори извършват едно и също нарушение, при това милиони пъти всеки ден. Нарушението е следното: когато наближават кръстовище, пред шофьора обикновено стои пътен знак Б3 (път с предимство, известният на всички ромб) и нарисуваната на асфалта „зебра”, и всички тези шофьори не дават приоритет на пътния знак, както се изисква от закона, всички те, съвсем съзнателно, постъпват по съвест и нарушават закона, като дават приоритет на маркировката, независимо че по закон би трябвало да се съобразят с пътния знак, а не с маркировката.

Въпросът е може ли някой да даде 100% гаранция, че тази маркировка на асфалта ще бъде винаги видяна? Защото при всички ситуации, когато маркировката не се вижда, тогава и шофьорът няма как да очаква на такова място евентуален пешеходец, а последствията за пешеходеца просто ще бъдат фатални.

Всички знаем, че боята се изтърква и не се знае кога ще бъде пребоядисана.

Всички знаем за неработещото улично осветление, както и за липсата на отделен работещ прожектор, който осветява самата зебра и дори част от тротоара от двете страни на пътя, всички знаем и за евентуалната авария на Енергото, а това винаги означава тъмнина.

Всички знаем как всяка година още първият сняг „изненадва”  почистващите фирми. Кой шофьор може да се досети че под снега има нарисувана зебра? Едва ли може да бъдат осигурени работници за денонощно почистване на всички „зебри”.

При дъждовно време капчиците вода върху асфалта отразяват светлината като огледало, а кой може да каже какво има под огледалото, дали върху нарисувана зебра има сняг или вода е еднакво непрозрачно.

Дали всеки шофьор може да различи нещо на асфалта при наличието на светещи насрещни фарове? И то когато дрехите на пешеходеца са тъмни и по нищо не се различават от околния фон. Човек няма ултразвуков сензор като прилепите, няма и инфрачервен сензор. Как да задължим шофьора да различи 2 почти еднакви обекта, след като нито Бог, нито Природата, не са му дали такава възможност, как да искаме подобно нещо?

Има и други ситуации, когато няма да бъде видяна маркировката.

Приемането на варианта без пътен знак, означава че в закона трябва задължително да се впише допълнението „…когато пътната маркировка е видяна от водачите на МПС”. Такава формулировка на закон е достатъчно странна и неестествена. Юристите обаче не могат да си позволят подобно допълнение да не бъде написано, това би означавало, че в противен случай, самите юристи напълно съзнателно подлагат на риск пешеходците, и на практика те самите биха имали косвена вина за причинените страдания на пострадалия пешеходец.

За наше щастие, юристите са съвестни и отговорни, те не могат да поемат такъв риск, след като не е възможно да се осигури 100% гаранция за пешеходеца.

Затова и се приема варианта за дублиране на предупреждението за шофьора, т.е. задължителен пътен знак. Това е и идеята на всички пътни знаци, те се виждат и много по-добре, и много по-отдалече от която и да е маркировка, особено при лоши условия за видимост.

Именно тази огромна загриженост за съдбата на пешеходеца е довела до тълкуването за задължителен пътен знак, само това може да гарантира, че появата на пешеходеца ще бъде очаквана.

              Четем второто изречение за цялостното определение на пешеходната пътека:

             „54. (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка И сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.”

             И в самия Закон за движение по пътищата, и в Правилника за прилагане на същия закон, и в Тълкувателното решение на ВКС има само един и същи цитат, и това е самият лаконичен текст.

            Как и защо някои юристи могат да си позволят извратено да „тълкуват” само по част от определението и да правят „изводи” за целия текст, то това е въпрос на морал и на съвест (а би било добре да стане въпрос и на закон за самите служители на Правосъдието, не е редно да се допуска съдии и прокурори да имат „вратичка” и по „закон” да е допустимо да се ползва с користна цел нещо напълно абсурдно). Ако това положение се запази и „вратичката” си остане, то в най-близкото бъдеще (още след 1-2 години) ще се превърне в масова практика и всеки „загубил търга” шофьор ще бъде осъждан заради обезщетението по Гражданската отговорност, с обяснението за това , че „платното за движение” е „пешеходна пътека” понеже е написано в закона, голяма работа, че са пропуснати някои други уточняващи неща).

             Каква информация съдържа текста на второто изречение? Очевидната информация е следната: пешеходецът може да пресича пътното платно само по мислената линия на продължението на тротоара или банкета, не се разрешава на пешеходеца да пресича по средата на кръстовището или на 5 метра встрани от него. Другата очевидна информация на второто изречение означава, че пешеходната пътека е върху пътното платно, не е в гората, не е в реката, не е под земята и т.н.

             А дали всяко кръстовище, на което има тротоар или банкет, може автоматично да се приеме и за място на пешеходна пътека, т.е. място където пешеходецът има предимство?

             Навсякъде в Тълкователното решение се споменават думите „обозначени” и „сигнализирани” и това е съвсем естествено, висшите магистрати носят огромната отговорност за безопасността на пешеходците.

             Може ли някой да приеме, че и законодатели, и висши магистрати, с такова усърдие и загриженост, мислейки за съдбата на пешеходеца на правия участък от пътя,  са взели мерки  шофьорът да бъде предупреден с пътен знак или със светофар  и така пешеходецът да бъде очакван, за да се избегне неговата смърт или нараняване, а в същото време същите тези магистрати да са толкова лаконични за мястото, наречено кръстовище. Нима някой може да ги обвини в несериозност и безотговорност за съдбата на пешеходеца? Дори самата мисъл за подобно „обвинение” е просто абсурдна.            

             Какво е необходимо за да бъде спасен пешеходецът на мястото, наречено кръстовище?

             Нужни са 2 неща.

             Първото е самият шофьор да разбере, че наближава кръстовище.

             Второто е шофьорът да разбере, че на тази пресечка има тротоар или банкет.

             Някой може ли да гарантира, че тези 2 условия са 100% винаги осигурени?

             Всеки си представя колко е трудно (направо невъзможно) в тъмното, особено с насрещно светещи фарове, да се различи дали има  или няма тротоар или банкет на тъмната странична улица, и то при условие че „зебрата” е с контрастен цвят и все пак има някакви шансове да бъде забелязана, а при специално маскираните и подобни по цвят и яркост асфалт и тротоар или банкет дори и тези шансове липсват.

            При това шофьорът трябва да различи този наличен или неналичен тротоар (банкет) не на самото кръстовище, а на десетки метри преди него, за да вземе нужните мерки, иначе няма да има никакви шансове за пешеходеца, и съдбата му просто ще бъде предварително предрешена, при това убийството или нараняването на пешеходеца ще бъдат съвсем „законни”.

           Всичко това звучи наистина абсурдно, но няма изискване всеки шофьор да носи бинокъл или апарат за нощно гледане, задължителни са само триъгълникът, светлоотразителната жилетка, пожарогасителят и аптечката.

           При това да напомним, че ако се окаже, че няма тротоар или банкет, тогава шофьорът трябва да спази Чл. 22. (1)  и да продължи напред със същата скорост (защото няма да има пешеходна пътека), а не за всеки случай и за негово успокоение (че можело и да има тротоар или банкет, т.е. можело и да има пешеходна пътека) рязко да реши да намали скоростта и така да предизвика верижна катастрофа със следващите зад него МПС-та. Ами ако завали сняг, кой ще гарантира че денонощно този сняг ще бъде почистван и шофьорът ще различи дали има тротоар или банкет?

            Изобщо има много голямо сходство за предупреждението за „видимите” пешеходни пътеки (задължението да има пътен знак защото маркировката не винаги ще бъде видяна) и за предупреждението за кръстовище (където също НЕ винаги ще бъде видяна страничната улица), а точно на това място е „мислената” пешеходна пътека, и става ясно защо също трябва да има задължителен пътен знак за кръстовище, за да се предупреди за „невидимата”, т.е. „мислената” пешеходна пътека.

             Висшите магистрати никога няма да изложат на опасност живота и здравето на пешеходеца,

             дори и при най-малкото съмнение, че пешеходеца няма да бъде забелязан или пък, че няма да бъде очакван (на някакво съмнително място, например т.н. кръстовище), то

             магистратите в никакъв случай няма да го излъжат и да напишат, че точно на такова място всеки пешеходец има абсолютното право на преминаване през пътното платно (към своята евентуална смърт).

             Толкова по детски изглеждаха 2 коментара в интернет, където всички съдии и адвокати бяха обвинени в недобросъвестност и лична заинтересованост ???!!! Всички те нарочно и съзнателно така били пишели и тълкували законите, с една единствена злодейска цел- да имало повече катастрофи, за да имало повече хонорари !!!??? Наистина звучи по детски, затова и никой нито им отговори, нито ги подкрепи в подобно нелепо съмнение, та това е все едно гробарите да бъдат обвинени, че самите гробари предизвикват повече смъртни случаи ???!!! Човек не е безсмъртен, все някога го очаква такъв край, гробарите не убиват от алчност. Също и магистратите не създават благоприятни условия за катастрофи, дори напротив, те самите търсят всички възможни такива опасности и се стараят законодателно да ги елиминират, за да бъдат съхранени животът и здравето на всеки пешеходец. Друго нещо е животът, случайни събития все някога ще се случват, няма как да предотвратим всяко неочаквано нещо и така да си гарантираме, че никога няма да се случи катастрофа. И лекарите не бива да бъдат обвинявани, че специално и нарочно увреждат здравето на всички пациенти.

           Водени от своите високохуманни съображения, висшите магистрати изключително сериозно са погледнали на поставената им задача да разтълкуват толкова сложните въпроси, касаещи пешеходните пътеки.

            Депозираните особени мнения доказват това. Повторение на цитата:

„Второто изречение на § 6, т. 54 указва, че на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Съдиите в особеното си мнение приемат, че това е така само в случаите на обозначаване с пътен знак за наличието на пешеходна пътека и липсата на съответна маркировка. Те пишат: „В противен случай пешеходната пътека би била в зоната на пътния знак, което ще създаде очевидни неясноти за участниците в движението.”

            На никого не е известно по какъв начин мислят „всезнайковците” от интернет, обаче би трябвало да се обърне внимание, че дори в особеното си мнение магистратите споменават за наличието на някакъв пътен знак (дори и те не обмислят варианта без никакъв пътен знак преди кръстовището), и че в зоната на действие на този знак попада евентуалната пешеходна пътека и създава смут в главата на всеки шофьор, и то много, ама много  сериозен смут.

            Съвестният водач на МПС знае наизуст и Закона, и Правилника за приложението му, обаче никак не може да си спомни къде е написано за градацията на мислената линия на продължението на тротоара или банкета (при това тези тротоар или банкет са специално маскирани с цвета и яркостта на асфалта). Започва да се съмнява в своята памет и затова отново взема Закона и чете: Чл. 7.

         (1) Когато има несъответствие между сигналите на регулировчика и светлинните сигнали или пътните знаци относно предимството, участниците в движението са длъжни да се съобразяват със сигналите на регулировчика.

        (2) Когато има несъответствие между светлинните сигнали и пътните знаци относно предимството, участниците в движението са длъжни да се съобразяват със светлинните сигнали.

        (3) Когато има несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци.

        (4) Когато има несъответствие между пътен знак, поставен на преносима стойка върху платното за движение, и останалите пътни знаци, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътния знак, поставен на преносимата стойка.

        (5) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) При строителство и ремонт, когато има временна пътна маркировка, положена с цел организация на движението за определен период от време, участниците в движението трябва да се съобразяват с временната пътна маркировка.

           Никъде не се споменава за тези „мислени линии”, които са „продълженията на тротоарите и банкетите”, да се зачуди човек, дали те въобще могат да имат някаква юридическа стойност по закон.

            Магистратите също знаят за недоумението на шофьора къде е мястото по градация на тази мислена линия, дали между пътния знак и маркировката, дали другаде (например между светофара и пътния знак).

            Магистратите обаче не мислят толкова елементарно, те са високоуважавани специалисти в своята професия и затова мислят всеобхватно, те обмислят множество фактори, както и възможните последствия от техните решения. По тази причина някои граждани не могат да ги разберат понякога.

              Магистратите никога няма да поискат от законодателите да променят закона

             и към чл.7 да се добави нова (6)(съвсем нова- …”мислените линии”…по приоритет са след регулировчика и след светофара, но пред пътния знак…), както и уточнението (7)(съвсем нова-…”мислените линии” на кръгово кръстовище са криволинейни, на пешеходците се забранява да преминават направо през центъра на кръстовището…) и най-важното уточнение (8)(съвсем нова-….при несъответствие между пътен знак и маркировка, водачът е длъжен да се съобрази с пътния знак както го изисква чл.7(3), освен в случаите когато тази маркировка е пешеходна пътека, в този случай водачът на МПС е длъжен да се съобрази с маркировката, а не с пътния знак (напр. знак Б3”път с предимство”,т.е. РОМБ),

            няма да променят и чл.50(1) (на кръстовище…водачите…са длъжни да пропуснат ППС, които се движат по пътя с предимство),

            няма да допуснат да напишат странното ”на кръстовище знакът СТОП важи само за водачите на МПС, останалите участници в движението каквито са пешеходците, не трябва да се съобразяват със знака СТОП и имат абсолютното право да продължат напред, съответно другите водачи на МПС на пътя с предимство не трябва  да се съобразяват със знака РОМБ и са длъжни да спрат защото в тъмното може и да има пешеходец на продълженията на тротоара или банкета”,

            няма да добавят ново оборудване към чл.139(2) (5.бинокъл и 6.апарат за нощно гледане и 7.ултразвуков радар).

            И т.н. и т.н.

            Изобщо има толкова много неясни или направо спорни моменти, които не са еднозначни и вероятно следва да се зададат много въпроси към адвокатите от ВАС, а те ако решат, могат да излязат със становище за евентуално еднозначно тълкуване.

            Само един елементарен пример- какво има на всяко Т-образно кръстовище?

На второстепенната странична улица без предимство има знак Б2 („Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство”, известният на всички СТОП). Възможно е да бъде и знакът Б1 („Пропусни движещите се по пътя с предимство”), известният на всички „обърнат триъгълник”, което никак не променя ситуацията. На по-главната улица, тази с предимството, обикновено няма никакъв знак, знакът Б3 („път с предимство”), известният РОМБ, се наблюдава само на „истинските” кръстовища, където и от ляво, и от дясно, т.е. от двете страни на кръстовището има второстепенни улици без предимство.(няма знаци за пешеходни пътеки). 

            Същият шофьор, който толкова упорито търсеше в Закона къде е градацията на мислените линии, сега е очевидец и наблюдава следната ситуация на това кръстовище.

            От едната страна (на страничната уличка) има двама участника в движението (шофьор и пешеходец) и пред двамата стои пътен знак СТОП. На отсрещната страна на „мислената” линия (която може и да е оцветена като „зебра”) стои втори пешеходец, но на мястото на тротоара, където той е застанал, няма никакъв знак СТОП (насочен само към пешеходеца).

            Вторият пешеходец се възползва от своето законно право на предимство и тръгва смело напред, към първия пешеходец и към шофьора, т.е. към страничната уличка.

            Само че този първи пешеходец се оказва много съвестен и знае Закона за движение по пътищата (впоследствие се оказва, че той в същото време е и шофьор, и няма как да не знае правилата), и за удивление на втория пешеходец стои и не тръгва. Просто първият пешеходец е прочел в Закона, че той също е участник в движението и си мисли, че редното е да спазва знака СТОП (макар че той самият, когато е в ролята на шофьор, без никакво двоумение, просто дава предимство на пешеходците (когато ги види)).

            Очевидецът-шофьор (с въпроса за градацията) наблюдава и се чуди защо така преминаването на пешеходците е еднопосочно винаги на пътя с предимство само в едната посока (понеже няма знак СТОП на тротоара), обаче става двупосочно на същия път с предимство само когато няма коли и камиони (понеже има знак СТОП на страничната улица).

            Вторият пешеходец направо си мисли, че първият пешеходец по всяка вероятност не е наред, понеже спазва знака СТОП и дори може би е пациент на Психиатрията. Очевидецът-шофьор също започва да се съмнява, превърта наум и Закона за движението, и Правилника за прилагането му, и наистина никъде не си спомня къде е написано, че пешеходецът е длъжен да спазва пътните знаци (?!).

            Сигурно пешеходците наистина не са задължени да спазват знака СТОП, иначе защо толкова постоянно, на всяко „истинско” кръстовище, и отляво, и отдясно, при това всеки ден, тълпа пешеходци масово и смело пресича пътя с предимство срещу знаците СТОП, а шофьорите вече са научени, че знакът РОМБ дава предимство само пред МПС-та и не се отнася за всички участници в движението. Тези всичките шофьори може би напразно се надяват някой да сложи и втори пътен знак (за пешеходна пътека) на всичките кръстовища (а това естествено ще ги предупреди още отдалече и няма да се чудят как да постъпят)? А при сегашната законодателна база, те просто за задължени през цялото време на шофиране да мислят какво е и второто предназначение на всеки пътен знак, няма значение какво пише в законите на всяка държава, няма значение какъв е текстът на знак Б3 (РОМБ) в целия свят, неговия актуален текст означава „Внимание! Пешеходци” а това вече остаряло и второстепенно „Път с предимство” си остава само за МПС-тата, които в 21-ви век трябва да се съобразяват, че пътното платно вече не е за движение на МПС-та, както беше до 20-ти век, сега вече МПС-тата ще могат да се придвижват само когато няма никакъв най-уязвим участник в движението, намиращ се на пътното платно.

            Обаче съмненията все едно си остават, очевидецът-шофьор открива огромен пропуск в законодателството- никак не е достатъчно за получаването на шофьорските права да се изисква някакво си основно образование (спорно 7-ми или 8-ми клас), дори и от предложеното след 10-ти клас няма да има никаква полза, необходимо е единствено юридическо образование и никакво друго, ако ще и 10 висши да има някой кандидат-шофьор, пак не са достатъчни, и няма да може да тълкува спорните шофьорски проблеми, очаква се шофьорските книжки да се получават вече в чужбина, там няма чак толкова голяма бъркотия, просто има осветление навсякъде и винаги, има и пътни знаци, също навсякъде и винаги и не се изисква чак толкова високо юридическо образование, за да знае шофьорът как да постъпва и правилно да управлява съответното МПС.

            Съмненията  обаче никъде не са си отишли.

            Например още в началото на Правилника, чл.2 и чл.3(1)(3) указват, че пешеходецът също е участник в движението и е длъжен да спазва правилата за движение и да не създава опасности или пречки за движението.

            Само че очевидецът-шофьор не е юрист и не разбира всички тънкости на такава деликатна материя, не е указано за пътните знаци, указано е само за правилата.

            Ами ако пътните знаци нямат нищо общо с ПРАВИЛАТА за движението?

Тогава няма нищо за чудене, пешеходецът наистина е добросъвестен и спазва всички правила, в които няма пътни знаци, а там, където има пътни знаци, те просто не се отнасят за движението на пешеходеца и са проблем единствено на водачите на МПС-та.

           Все пак съмнението, като някаква ръжда, разяжда отвътре този очевидец-шофьор и изведнъж го осени прозрението. Той си спомня, че има в Закона и понятието „специален режим на движение”.
            Най-после всичко се изясни.

            Пешеходците имат „особено-специален режим на движение”, просто все още не е записано в Закона, но би следвало още сега, т.е. предварително, всички останали участници в движението да се съобразяват според новата градация. Понеже предстоят дебати по поредното коригиране на поредния закон, то логично е да се появят „Временни правила” за движението до включването им в Закона.

            Най-после пешеходецът, като най-уязвим, получи своя заслужен статут (особено-специален режим на движение), т.е. разрешено му е от самия Закон да не спазва пътните знаци, разрешено му е от самия  Закон да отнема предимство. Така няма да има правно противоречие.

           Грижата за обществото обаче изисква да се укаже уточнението, че линейките, пожарните и полицейските коли, които макар и да имат само обикновен-специален режим, все пак бързат повече и с повече основание, те бързат да спасят някого, затова и пешеходците от морална гледна точка, не е редно да отнемат предимството на тези  бързащи да спасят някого, наистина специални коли.

           От друга страна, грижата за самите пешеходци, изисква да не се върви срещу Природата и да не се унищожава инстинкта за самосъхранение, това налага да не се изтриват от Закона задълженията на пешеходеца (за неговата лична безопасност) и вероятно затова все още Народното събрание, дори и на първо четене, не е започнало дебати по евентуалното изтриване от Закона на чл.113, чл.114, чл.120 (за задълженията на пешеходеца).

           Тогава остана ли въобще нещо реално от „особено-специалния режим на движение”? Като че ли единствено остана узаконяването на неспазването на знака СТОП. Ами че то и сега това се наблюдава ежедневно, също както и споменатото по-горе морално (но противозаконно) съобразяване с маркировката, а не с пътния знак.

           Очевидецът-шофьор стигна до заключението, че не си струва да се занимава с безсмислени разсъждения.

           Просто е необходимо да се отправи предложение към най-масовата организация на шофьорите, това е Съюза на българските автомобилисти (СБА), и нека  ръководството на СБА да се договори с ръководството на БНТ, така че по телевизията да стартира толкова актуалната нова дарителска кампания под надслов „Българската  Пешеходна  Пътека”. Не е нужно отново да е на Коледа, за да не се дублира с досегашната, има и други празници.

           Така Националното сдружение на общините ще може да постави пътни знаци на всяко кръстовище още първата година.

           Ако пешеходците прочетат фейлетона, може би и те ще се включат, за да помогнат на шофьорите, и събраните на следващата година средства, да не се дават на общините, необходимо е този път даренията да се подарят на Енергото, за да има осветление на всяка пешеходна пътека.

            Така всичко ще си дойде на мястото, няма да има нужда от никакъв висш пилотаж на всевъзможни тълкувания, по простата причина, че няма да има никакви спорни моменти, след като даренията от „Българската пешеходна пътека” помогнат за поставянето на липсващите пътни знаци и Енергото пусне осветлението на всичките пешеходните пътеки.

            Третата година със средствата от кампанията могат да се закупят от КАТ радари и видеокамери за наистина невралгичните точки, самите шофьори много добре знаят кои точки са рискови, и кои точки са просто „капанчета” и нямат кой знае какъв принос за безопасността, тогава може да се смени названието на дарителската кампания на „Българското пътно платно”.

            А докато чакаме събирането на дарения чрез новата дарителска кампания, нека да помислим какво да се прави сега, в настоящия момент.

            Абсолютно всички, и шофьори, и пешеходци, а също така и прокурори и съдии, всички искат само едно, всички искат безопасност.

            Нека да си припомним кой първи повдигна въпроса за проблемите с пешеходните пътеки. Та това беше самият Главен Прокурор. Дали някой ще се осмели да го подозира в някакви непристойни намерения и цели? Този достоен и съвестен човек доказа, че мисли единствено за безопасността на пешеходците, доказа колко е изключително мъдър и практичен. Главният прокурор не се увлече в погрешна посока на мислене и директно нареди на своите подчинени прокурори да издирят нередностите, свързани с пешеходните пътеки и да вземат мерки за липсващите пътни знаци , той никога не е нареждал на прокурорите да изземват чужди функции и сами да тълкуват как липсата на каквито и да е пътни знаци пред кръстовищата помага за безопастноста и предупреждава шофьора за евентуален пешеходец и дори го задължава да очаква този пешеходец.

            Отговорните служители на държавата никога няма да тръгнат в погрешна посока на мислене.

            Магистратите също никога няма да се подведат да тръгнат в  подобна погрешна посока на мислене. Те подхождат по най-естествения и поетапен начин.

            Най-напред те разглеждат въпроса, може ли някой да гарантира 100%, че по всяко време, това място наречено кръстовище, ще бъде винаги забелязано от шофьорите, т.е. няма да има никакъв смисъл да се вземат мерки за предупреждаване на тези шофьори, т.е. пешеходецът 100% ще бъде винаги очакван и защитен. Ами ако има дори и най-нищожната вероятност това кръстовище да не бъде забелязано навреме (т.е. на десетки метри преди самото кръстовище)?

            Никой юрист не би допуснал съзнателно, знаейки за съществуващата опасност, да не поиска да се вземат някакви превантивни мерки и просто от чувство за садизъм да иска да изложи пешеходеца на такъв голям риск.

           А за самия отговор дали винаги кръстовището ще бъде забелязано навреме, просто е необходимо да бъде зададен най-елементарният контра-въпрос. Има ли пътен знак за кръстовище? Има, и то дори не един, има няколко знака. Каква е причината да има пътни знаци, които да се слагат преди кръстовище? Ако 100% във всички случаи шофьорът вижда че приближава кръстовище, тогава защо толкова отдавна са измислени тези пътни знаци? А възможно ли е сега, в 21-ви век ситуацията (пътят или пък шофьорите) да е съвсем  друга, и необходимостта от тези пътни знаци, които се слагат по кръстовищата (няколкото знака за кръстовища, както и знаците СТОП и РОМБ) просто да е отпаднала и тези знаци вече да се оказват излишни? Не ми е известна държава, в която тези знаци да са отменени от правилата за движение.

          А пък да се подозират в слабоумие абсолютно всичките юристи по света, без нито едно изключение и то заради факта че нито един от тях не е поискал отмяната на съответните пътни знаци поради тяхното безсмислие в 21-ви век, това дори не е и смешно, просто не намирам подходящата дума.

          По всяка вероятност съществува някакъв риск шофьорът да не забележи навреме че приближава кръстовище (нима е възможен друг извод?, нима е възможно да няма никакъв риск и тези знаци трябва да се премахнат от правилата за движение?).

          Дали на света има юрист, който съзнателно няма да поиска да се вземат мерки за  предупреждението на шофьора чрез дублиращия способ чрез съответния пътен знак, дали някой юрист иска умишлено да изложи на такъв голям риск пешеходеца,

          има ли на света юрист който нарочно иска появата на пешеходеца да не бъде очаквана и последствията от катастрофата да бъдат приятна изненада за някой садист?

           Може ли на прав участък от пътя да се изисква да има пътен знак (трябва да има гаранция че шофьорът ще бъде предупреден, иначе излагаме пешеходеца на огромен  риск) , а на кръстовище да не се изисква, да не би видимостта на всичките кръстовища да е някаква друга или пък скоростта на всичките кръстовища също да е някаква друга.

         Има ли „нещо” което прави пешеходеца повече видим и повече очакван на кръстовището в сравнението с правия участък на пътя (там е задължителен пътния знак), има ли „нещо” което може да осигури на пешеходеца неговата безопасност именно на кръстовището, кое е това „нещо” (ако наистина съществува) и защо още никой не предупреждава всички шофьори да търсят указание на пътя именно за това „нещо” (може би „нещото” е пред очите на всички шофьори но никой шофьор не се е досетил да му обърне внимание и така да бъде готов да очаква евентуален пешеходец и на практика  подлага на риск живота и здравето на пешеходеца след като не се заглежда в „нещото”).

         А може би този участък на пътя, който е на кръстовището, би следвало да се тълкува че въобще не е участък от пътя, защото тук не е пътно платно (както е указано в закона) а защото тук са цели 2 пътни платна, а всички знаем че 2 и 1 са съвсем различни неща? Да не би това да е  основанието на някой „всезнайко от интернет” за евентуалната причина да не се изисква пътен знак и всъщност правилата за движение на прав участък  (на 1 платно) и на кръстовище (на 2 платна) да са всъщност различни? Може би затова само на едното място се изисква пътен знак, за да бъде предупреден шофьорът?

          Онзи шофьор, който се ровеше из закона да търси градацията по чл.7 на  „мислената линия”, би трябвало отново да се върне към повторното четене на закона и да потърси къде е указано, че правилата за движение на МПС на прав участък, и на кръстовища, са в действителност различни.

          Само че същият този шофьор няколко пъти чете:

          Допълнителни разпоредби:

          54. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.

         Шофьорът издирва най-новата редакция на закона и все едно и също.

         Няма трето изречение.

         Няма допълнен следният текст „Пешеходната пътека на кръстовище не се сигнализира с пътен знак”.

         Дори и в най-новата редакция на закона липсва уточнението в първото изречение „пешеходна пътека…платното за движение... сигнализирана с пътни знаци, освен в случаите когато платното за движение се намира на кръстовище”.      

         Шофьорът стигна до заключението, че първото и второто изречение не си противоречат и недвусмислено е указано всичко необходимо за пътния знак.

         Този шофьор също така стигна до извода, че не е необходимо да пита адвокатите от Висшия адвокатски съвет дали правилно е разбрал всичко.

         Вижда се съвсем ясно, до къде може да доведе една погрешна посока на „разсъждаване”, ако някой без да се замисля, просто си направи извода, че пешеходецът винаги е очакван и защитен на мястото наречено кръстовище, без да си даде сметка дали шофьорът ще може винаги и навреме да различи има ли тротоар или банкет, а  дали  въобще този шофьор изобщо ще разбере, че приближава мястото наречено кръстовище?

          Магистратите ясно и категорично са написали в Тълкувателното решение (повторение на цитата):

          „Основната грижа на обществото и на законодателя е да се осигури БЕЗОПАСНОСТТА на движението и най-вече на най-уязвимите участници в него, каквито са пешеходците”

          Някой може ли да се усъмни в това решение на магистратите, някой може ли да се усъмни че те са демагози и казват едно (за грижата за пешеходеца), а в същото време правят обратното и съзнателно не искат да дублират предупреждението за шофьора чрез пътен знак?

          Затова и отговорът, който дават висшите магистрати е толкова лаконичен.                   Но в същото време отговорът на мнозинството е толкова ясен и недвусмилен, просто внимателно трябва да се прочете какво е написано в Тълкувателното решение (повторение на цитата):

 „По 6. в … единственият възможен отговор на поставения въпрос е идентичен с дадения в 6. а”

          Какво по-ясно от това? Точно така трябва да се пишат и да се тълкуват законите.

          Изобщо няма смисъл, нещо което е казано в едната буква от закона (в първото изречение) да бъде повторено и в другата буква от закона (второто изречение).

          Защо магистратите не се позовават на 6.б- ами защото не става дума за кръстовища на които има светофар.

          Защо магистратите се позовават на 6.а – ами по 2 причини.

          Първата е че в 6.а става дума за пътно платно. Всеки шофьор, преди за вземе шофьорска книжка, се е научил да чете и пише, и сам разбира, че на кръстовището също има пътно платно.

          Втората е че в 6.а става дума за пътен знак, независимо дали има или няма маркировка тип „зебра”, а на мислените линии, продължение на тротоара или банкета, също може да има или да няма маркировка тип „зебра”.

          Необходимо ли е да се повтаря същото и в 6.в когато и без това е толкова ясно и недвусмислено (а това би изисквало да се промени закона за да се допише съответния текст)?

          Много по-логично и правилно е просто да се даде указание към 6.а което висшите магистрати са и написали.         

          Ако „някой” човек си позволи погрешно да тълкува, че висшите магистрати нарочно и завоалирано не искат да има пътен знак на кръстовище и нарочно и злодейски не искат да предупредят шофьора че може да очаква евентуален пешеходец,

         това автоматически означава, че същият този „някой” човек автоматически обвинява висшите магистрати в подстрекателство към самоубийство на всички пешеходци.  

         Звучи стряскащо, обаче погрешното тълкуване на Тълкувателното решение води до такова нечовешко подозрение за съвестта на тези доблестни хора.

         Нима на този „някой” човек не му направи впечатление, че в отговорите на всички възможни варианти магистратите са записали  „…Налице е съпричиняване на вредоносния резултат … в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение…”. Нима е възможно просто ей така, без никаква основателна причина, магистратите да намалят част от присъдата?

          Когато се тълкува пресичането на пешеходната пътека, навсякъде се споменава „…при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП”, нима това е случайно? Нима този „някой” човек си мисли, че магистратите искат да ограничат правото на пешеходеца да има предимство когато пресича?

           Та това споменато условие е най-висшата законодателна проява за защита на пешеходците .

           Магистратите много добре знаят, че никой не може да гарантира безсмъртието на пешеходеца на пешеходната пътека.

           Никой не може да гарантира, че спирачките на МПС-то няма да откажат в най-неподходящия момент, никой не може да гарантира, че дори на най-съвестния шофьор няма да му прилошее точно пред пешеходната пътека и т.н.

           Магистратите искат на всяка цена да предпазят пешеходеца от всевъзможни  (дори и редки) неприятни ситуации и затова указват, че пешеходецът има право, обаче е редно да се убеди дали конкретната ситуация му позволява да се възползва от това свое право , за да не бъде изложен на опасен риск за здравето си, дори и за живота си.

           Всеки произволен човек от улицата би казал, че в България животните имат повече права от хората. Какво обаче наблюдаваме почти всеки ден? Ами просто виждаме резултата от непредпазливото използване на тези права, без обмисляне на възможността дали моментът за ползването на правата е наистина подходящ. Има ли човек, който никога не е виждал размазан труп на куче или котка на асфалта? Никой ли не се е замислил за съдбата на малките кученца и котенца?

           Висшите магистрати чрез Тълкувателното решение доказват на всеки човек, колко предвидливо са се замислили не само за съдбата на пешеходеца, но и за съдбата на децата и внуците на всички пешеходци, и са взели мерки за тяхната защита.  

          Кратък цитат от Пресконференцията, дадена в рамките на Националната конференция на българската адвокатура - гр. Стара Загора, 02.10.2016 г.:

          „…ако пешеходецът не е спазил своите задължения по чл.113, чл.114, чл.120 то съвсем законно има основание да се счита, че водачът няма вина”.

          Много по-важното обаче е другото.

          Дори адвокатите на въпросната пресконференция, засягаща и въпросите за пешеходните пътеки, дори те не коментираха въпроса за „продълженията на тротоарите и банкетите”,

           дори адвокатите не предположиха, че има хипотетичната вероятност някой юрист (напр. следовател или прокурор) да си помисли погрешно,

           че по закон някакви си „мислени линии” на кръстовищата без никакъв пътен знак (за кръстовище или за предимство) ще излагат на опасност живота и здравето на всеки пешеходец (защото някой може погрешно да приеме, че тези „мислени линии” без съответния пътен знак представляват „пешеходни пътеки” и по смисъл, и по съдържание, а не са просто указание за самото място на пресичане) (и дори така ще противоречат на самия Главен прокурор)

           и това ще се превърне в повод да бъдат съдени и евентуално осъдени, всички шофьори без никакво изключение, които напук на обществото, не полагат никакви усилия да станат екстрасенси и така да предвидят че приближават ритуалното място, наречено кръстовище, а когато го видят, тогава пък съзнателно не искат да прелетят над  пешеходните пътеки, а карат нахално през тях.

          Едва ли някой може да заподозре в подобно нещо когото и да е, особено пък човек с юридическо образование, особено пък човек който е просто съвестен служител на обществото и защитава всички граждани, включително и пешеходците.

          Никой не може да си помисли, че следователите и прокурорите са толкова недосетливи и не разбират опасността за пешеходеца, когато не са взети мерки шофьорът да бъде предупреден за евентуалната поява на пешеходец (а това се гарантира чрез съответния пътен знак),

          никой не може да си помисли, че следователите и прокурорите  са садисти и злонамерено са намерили извратен способ да се тълкува понятието „продължението на тротоарите и банкетите”.

          Тези съвестни и отговорни служители съвсем ясно осъзнават какви са последствията от подобни особени и неправилни тълкувания.

          Обаче те самите са в крайно неизгодна позиция.

          От една страна, разумът и съвестта им ги карат да напишат в обвинителния акт, че въпросното място на ПТП не е никаква „пешеходна пътека’ след като е тъмно и вали дъжд и на практика светещият светофар (който е на 60 метра отпред), както и светещите фарове на колите в насрещното платно за движение, не позволяват да се забележи изтърканата „зебра” (а понякога дори и маркировка липсва) и особено обстоятелството, че липсва какъвто и да е пътен знак, който да укаже че следва пешеходна пътека или пък да укаже че следва кръстовище (на което евентуално може да има тротоар или банкет и оттам да се очаква и наличие на пешеходна пътека).

          Същите отговорни и съвестни служители, знаят колко е важно, на всяка цена, да се вземат мерки чрез съответния пътен знак, за дублиране на предупреждението на шофьора, за да се гарантира очакването на пешеходеца (в маскировъчни тъмни дрехи на тъмната улица) и да се спасят и живота му, и здравето му.

           От друга страна, служебното положение изисква на всяка цена и следователите, и прокурорите, да търсят при всяко ПТП вероятния престъпник. Ако няма 100% доказателства за невиновност, които да са потвърдени от множество фактически доказателства, както и от показанията на многобройни свидетели, които не си противоречат, тогава дългът на тези служители ги задължава да предадат случая на следващата инстанция, т.е. на съда.

           Това наистина е правилното решение, законодателството не разрешава, нито на следователите, нито на прокурорите, сами да извършват правна квалификация по някакъв спорен казус, те нямат правото сами да разрешат спора дали има случайно деяние на пътното платно, или става дума за престъпление на т.н. пешеходна пътека. (колкото и да е неочаквано, обвиняемият също намира за правилно поведението на следователя и прокурора, понеже обвиняемият е също така съвестен и отговорен човек, каквито са и следователите и прокурорите).

           Какъв е възможният изход от подобна заплетена ситуация?

           Може би сключеното „споразумение” между прокурор и обвиняем, каквото е налично в конкретния случай, може би това е най-удачното разрешение за изход от  сложната ситуация.

           В конкретния случай прокурорката наистина се съмняваше, че мястото е „пешеходна пътека”, самата съвест и самият разум не допускаха такова тълкуване (това се случи след като обвиняемият почти убеди прокурора защо в населено място е по-правилно, и би следвало да стане препоръчително, да се кара по вътрешното, лявото пътно платно, а не по най-дясното, което е толкова близко до тротоара).

           Затова и прокурорката написа, че уж „обвинява” за допуснато ПТП на място, наречено „пешеходна пътека”.

           Самият обвиняем също се подписа, че уж се „признава за виновен”, все пак при наличието на 2 различни мнения, редно е да се уважи държавната институция и легитимното мнение (всъщност съмнение) да се признае като по-уважително.

            При това, в Прокуратурата беше обяснено на подсъдимия, че има правото да се защити пред следващата инстанция, т.е. пред съда.

            Обвиняемият се успокои, че не е длъжен да доказва своята невиновност, беше обяснено за „тежестта на доказване” (че всъщност обвинителят трябва да се опита да докаже обвинението и да убеди и съдията, и обвиняемия (който трябва да проумее своята вина и да се поправи), и то да ги убеди с разумни съображения, като се ръководи от смисъла и предназначението на Закона за движението по пътищата, т.е. от безопасността (т.е. как липсата на какъвто и да е пътен знак на въпросното НЕвидимо  кръстовище в тъмното време задължава водача на МПС да очаква маскирания с тъмни дрехи пешеходец и как въобще липсата на какъвто и да е пътен знак го принуждава да очаква, че въобще наближава кръстовище, където може и да има пешеходна пътека).

            Обвиняемият остана с впечатлението, че за да получи обоснована присъда са нужни доказани или поне разумно обосновани обстоятелства, които доказват неговата вина, но също така и че всяко негово искане за изясняване на което и да е обстоятелство, което може да докаже неговата невиновност, няма да се приеме като груб и незаконосъобразен опит за протакане на делото.

 

НАРЕДБА № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка

Чл. 24. (3) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Разстоянието между пешеходните пътеки се препоръчва да не бъде по-малко от 250 m.

        Чл. 25. (3) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пешеходната пътека М8.1 тип "Зебра" НЕ се прилага:

        5. в близост до светофарна уредба

        Явно законодателите са предвидили как ярката светлина от светофара заслепява шофьора и му пречи да различи както „зебрата”, така и евентуалния пешеходец с тъмни дрехи. Затова и са забранили да има втора пешеходна пътека, а на светофара е ясно че ще има. Не е указано разстояние, но вероятно са имали предвид същите 250м. Законодателите знаят, че пред светофара шофьорът не може да спусне сенника и така да не бъде заслепен (за да може да се оглежда за пешеходци), този шофьор е длъжен да следи сигналите от светофара и да се съобразява с тях. А за да се гарантира, че няма да има на такова рисково място разсеяни пешеходци- затова и са приели забраната за още една пешеходна пътека, например на 60м преди светофара, както е в конкретния случай (но местната власт наново си боядиса зебрата и добре, че поне сложи пътен знак).

        При това никъде в Закона не е указано, че точно пред светофарна уредба, всичките водачи на МПС са задължени да намалят „разрешената” скорост когато на тях им свети зелен сигнал и могат (трябва) да преминат, и да я превърнат в „съобразена” скорост, защото изневиделица може да се окаже, че преди светофара има или слабо различима „зебра” (невидима от светлината на светофара), или пък има „продължения на евентуални тротоар или банкет” (още по-невидими, защото не са контрастни като „зебрата”). (става дума за отсъствието на пътни знаци).

         Без дублирането на предупреждението чрез пътни знаци няма никаква гаранция за безопасността на движението, иначе се получава, че самите пътни знаци може би са съвсем излишни, но тогава защо ги има в целия свят и защо още никъде тези пътни знаци не са отменени от Правилата за движение в никоя държава?

         (законодателите са измислили пътни знаци, които се виждат отдалече и особено при лоши условия на видимост и това гарантира че шофьорът ще бъде предупреден).

         Тези „пешеходни пътеки на кръстовищата” се оказаха голям (почти неразрешим)  проблем дори и за самите юристи.

         Нека обаче първо си припомним още няколко цитата от самото Тълкувателно решение:

         „Неспазването на задълженията по чл.113,ал.1,т.1 и т.2 от ЗДвП превръща пешеходците в субекти на нарушения на правилата за движение, а когато безопасността на движението е застрашена, те не могат да осъществят правото си на пресичане на всяка цена, с риск за собственото здраве и живот”.

         „Разпоредбата на чл.120, ал.2 от ЗДвП е частен случай на пътно поведение… при сигнализиране с ръка от пешеходеца…за намерението му да премине през пешеходната пътека…То съществува тогава, когато реализирането му не създава опасност за движението.”

         „…светофарни уредби…В тези случаи пешеходците не се ползват от предимство за преминаване, тъй като имат забрана за такова свое действие при липса на разрешаващ сигнал. Преминаването им следва да се определя не от наличието на пешеходна пътека, а от вида на светлинните сигнали, които имат приоритет съобразно установената градация на задължителност в чл.7 от ЗДвП.”

         „Действащите понастоящем правила за движението по пътищата не предвиждат отделен режим на преминаване през различните видове пешеходни пътеки. Това налага извод, че правото на пешеходеца на предимство при преминаване на кръстовище по продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение е идентично с хипотезата по 6.а”.

          „…законодателят НЕ третира всяко мислено продължение на тротоар или банкет като пешеходна пътека”.

          Така по-ясна става идеята за „особено-специалния режим на движение” на пешеходеца.

          По-ясно става и друго, до какви правни противоречия може да доведе хипотетичната вероятност някой да приеме, че мислените линии, продължения на тротоарите и банкетите (без наличието на пътен знак), биха могли да бъдат разглеждани като пълноценни пешеходни пътеки.

          Двама висши магистрати обстойно разглеждат подобна хипотеза в Тълкувателното решение (разглежда се случая защо чл.119(4) съществува, иначе ще бъде съвсем излишен и безсмислен, няма да се цитира, направо изводите).

          Ако някой наистина предположи подобно нещо, то автоматично следва заключението, че на кръстовищата няма обикновени, а има „особени пешеходни пътеки”. При това те не са еднородни, има 2 вида. Първият вид са „успоредни особени пешеходни пътеки”. Съответно вторият вид са „напречни особени пешеходни пътеки” и съвсем закономерно правилата за движение през двата вида са различни.

          Когато водачът на МПС-то навлезе в кръстовището, за него има 2 варианта как да продължи движението.

          В първия вариант водачът решава да завие и тогава той ще трябва да пресече успоредната мислена линия, т.е. трябва да спази Закона, а в него е описан този вариант в чл.119(4) „водачите на завиващите…са длъжни да пропуснат пешеходците”. Това е правилото за движение през „успоредните особени пешеходни пътеки”. Строгият текст на Закона не споменава думата „пешеходна пътека” по простата причина, че става дума за „мислените линии”, т.е. само за продълженията на тротоара или банкета.

         Възможно е обаче водачът да избере втория вариант и да продължи напред. Законът не забранява движението напред, както и не ограничава движението единствено и само чрез завиване на кръстовищата. Само че в този случай водачът ще трябва да премине през „напречната особена пешеходна пътека”. А правилата за движение точно за този конкретен случай не са описани в ЗДвП и по законите на логиката, би следвало да са различни, т.е. другите пешеходци НЕ би следвало да бъдат пропуснати (така е например при зелен светофар за МПС-то и съответно червен за пешеходците по напречната мислена линия). Най-точно е в цитата от Тълкувателното решение: „…законодателят не е посочил задължение да бъдат пропуснати пешеходците…Това е така, защото законодателят не третира всяко мислено продължение на тротоар или банкет като пешеходна пътека”.

          Става съвсем ясно защо никой юрист няма да си позволи подобно хипотетично тълкуване.

          Но дори и следващата година, когато дарителската кампания „Българската Пешеходна Пътека” помогне да се сложат всичките нужни пътни знаци на всички кръстовища, дори и тогава пак може да има заплетени случаи, този път от прекалено стриктно спазване на Закона, обикновеният човек би го нарекъл „престараване”.

          На едно от новите кръстовища с всичките налични пътни знаци е спрял нашият стар познат, който спазваше знака СТОП и не тръгваше срещу другия пешеходец. Сега той е в ролята си на шофьор и е забелязал на пешеходната пътека зад кръстовището  група хора на 1м от бордюра. Нашият стриктен до педантичност стар познайник е предвидил, че ако навлезе в кръстовището, точно в този момент някой от хората може да направи крачка напред и съвсем законно да се превърне в пешеходец със стъпването си на асфалта. Съвестният шофьор спазва чл. 50а и не навлиза в кръстовището, понеже ще бъде принуден да спре, за да осигури предимство на пешеходеца, затова и решава задръстването да стане преди кръстовището (докато хората се върнат назад или пък решат да пресекат улицата).

          Тази толкова сложна материя, наречена Правила за движение по пътищата, обърква и шофьори, обърква и юристи, защото има ситуации, когато е трудно да се прецени кой член от Закона е по-важният от друг член на същия Закон.

          Участниците в първата част на фейлетона (посветен на пешеходните пътеки) продължават да попадат в заплетени ситуации и естествено, продължават и да „разсъждават”, този път за друг , не по-малко спорен и дискутиран въпрос, т.е. за известната на всички и кошмарна за всеки шофьор „несъобразена скорост”.

          Втората част на размислите разглежда и другото предназначение на ЗДвП, т.е. не само безопасността, разглежда се и самото движение, т.е. дали да се разреши, или да се забрани движението. И още някои спорни моменти, които довеждат до извода, че на практика някои членове и алинеи от Закона имат само препоръчителен характер и не могат винаги, при всички обстоятелства, да бъдат 100% изпълнени. В същото време, дори и препоръчителни, те не могат да не бъдат написани, иначе няма как участниците в движението да бъдат принудени да се стараят да ги изпълнят. (всъщност става дума, че някои закони трябва да се допишат или поне официално да се тълкуват).

           Проверката на мястото на катастрофата установи, че от единия край на „зебрата” няма багери в двора на Болницата, няма никакви изкопни работи за нов строеж. Анкетата сред живущите в жилищния блок на другия край на „зебрата” установи, че никой не е получавал заповед за евакуация от Общината, т.е. не се предвижда събарянето на блока и евентуално нов строеж на същото място, този път на училище или детска градина, които биха могли да оправдаят липсата на 250м от съседната пешеходна пътека. Надеждата, че вече сме в Европа и първо се прави инфраструктурата (пешеходната пътека), а после строежа (училището или детската градина), се оказа напразна.

           Служителите от Общината внимателно са чели Наредбата и знаят, че дори и за училища и детски градини, пак си остава забраната за втора пешеходна пътека до светофарна уредба, разрешено е изключението само за простите пешеходни пътеки.

За чл.24(2) трафикът на МПС-та на този международен път си е както се очаква (т.е. много слаб трафик на пешеходци), затова и човекопотокът от 50 пешеходци за 1 час в работно време е под много, много голям въпрос (това се случва само 2 пъти годишно, на „задушница” заради гробището, което е на този път).

           Да напомним още веднъж, че мнозинството висши магистрати е останало съвсем учудено защо се задава въпрос за тълкуване, дали самите продължения на тротоара са пешеходни пътеки (ако няма пътен знак), какви ли са тези хора, които когато четат второто изречение на определението, се чудят за нещо, което току-що са прочели в първото изречение и вече са успели да го забравят? Магистратите обаче са сдържани педагози и дискретно напомнят на по-бавно загряващите ученици, да се прочете повторно първото изречение за пътните знаци и за платното за движение. Двама от висшите магистрати обаче вземат съвсем присърце бъдещето на тези ученици и знаят, че на тях им е нужно съвсем мъничко да бъдат подбутнати в правилната посока (като катализатор) и затова обясняват как трябва да се самообучават учениците и предлагат за разглеждане чл.119(4). Не бива да се мисли, че другите учители са написали този член от Закона, какво да прави шофьорът когато завива на кръстовището, и в същото време са забравили да напишат, какво да направи, ако реши да продължи напред. Наистина не е написано, че водачите на продължаващите напред МПС-та също са длъжни да пропуснат пешеходците, това дори по-просто биха го написали така:

         „водачите  на МПС пропускат всички пешеходци които се движат през кръстовището, независимо от посоката на движение, нито на МПС-то, нито на пешеходеца”.

          Причината е че има смисъл, има и логика в написаното в чл.119(4) от законодателите и това е, че когато и МПС-та, и пешеходците, тръгват в една посока когато им е разрешено (от регулировчик, от светофар и т.н.), тогава шофьорите изчакват пешеходците, понеже променят посоката на МПС-то, и този случай няма нищо общо с пешеходните пътеки, предимството е за тези които НЕ променят посоката на движение.