7= дознател-следовател

 

ДОЗНАТЕЛ-СЛЕДОВАТЕЛ

 

Запознаването с правосъдието беше в Районното полицейско управление, точно с него. Дежурен беше един младеж, вероятно с недостатъчно опит, но с добри намерения, само че силно зависим от началството, още си спомням физиономията му когато на излизане от РПУ-то ми каза, че е наредено по телефона да остана в ареста и просто ме върна вътре за оформяне на „задържането на престъпник”. На първия разпит просто се запознаваше ориентировъчно със ситуацията и после не забелязах да реши да си изясни какво всъщност се е случило, или не го интересуваше и смяташе, че всичко е прекалено ясно и просто, или не му стигаше опит за това, или пък се страхуваше да прояви инициатива защото можеше да стигне до изводи които ще противоречат на решението на началството какво да бъде обявено за „разследвано” и за „доказано”. Заедно ходихме в един пункт за ГТП да проверим спирачките на задържаната в Полицията кола и му наблегнах, че лично аз ще съдействам да се изяснят всички особености по катастрофата, т.е. ще обясня лично какво всъщност е станало, но или не ме чу (?), или не ми обърна внимание, или пък си помисли, че искам да го манипулирам и да го „водя за носа” в неправилна посока. Не ми е ясна разликата между дознател и следовател, може би е като фелдшер и лекар, но свършената работа трябва да бъде еднаква. После не ми се удаде възможност да му обърна внимание на важните за делото обстоятелства, поставяйки се на неговото място, аз какво бих проверил и анализирал, просто делото му беше отнето от прокурорката, която каза, че е допуснал някакви грешки (?), (вероятно по документацията) и тя лично ще се заеме с неговата дейност, само че нейното поведението още на първата ни среща отби всяко мое желание да и обърна внимание на това, което бях приготвил за дознателя, някои хора просто се смятат за „безпогрешни” и дори когато знаят, че не са прави, пак държат на своето, просто от инат, а и за да докажат колко са „важни” и че единствено от тях зависи как ще се развиват събитията. 

На разговора в РПУ-то с дознателя, в присъствието на адвоката, исках правилно да се оформя всичко, първото възражение беше правилно да се опише къде е станала катастрофата. Исках да се опише къде в града се намира мястото, а не да се пише „на пешеходната пътека”, защото никой шофьор в тъмното не знае, че на това място има изтъркани следи от „зебра”, които не е възможно да бъдат забелязани, особено в дъжда и с насрещни светлини. Не можело да се пише „дневна пешеходна пътека”, нищо че нямало никакъв пътен знак за каквото и да е (за зебра или за кръстовище), уж беше обещано да се провери в Общината, дали мястото е „официална пешеходна пътека” защото и друго възражение имах, има си изисквания за разстоянията между съседни пешеходни пътеки, както и забрана в близост до светофар да има и друга пешеходна пътека. (НАРЕДБА № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, в сила от 18.05.2015 г.). Това е за да се разглежда правилно и обективно делото, т.е. като катастрофа на обикновен участък на пътя, а не на наистина видима пешеходна пътека, където всеки шофьор е предупреден и е длъжен да внимава. Както аз съм отговорен за решенията и действията си и не искам да ми тежи на съвестта някакъв пропуск за съдбата на даден пациент, така същото очаквам и от другите, на които е възложено да решават моята съдба. А разликата между катастрофа на „истинска пешеходна пътека” и на обикновен участък от пътя води до различни обвинения и различни присъди (в първия случай шофьорът еднозначно е виновен, но във втория случай се разглежда дали е видял пешеходеца и дали е могъл да спре, а това води дори и до оправдателна присъда). 

Второто възражение се отнася за глупостите на безотговорната „авто-техническа експертиза”, където „експертът” без никакви първоначални изходни данни си позволява да определя като „заключение” скорости, разстояния и т.н. и дори лъже в топографската схема на мястото на произшествието и в разстоянията, да не говорим за местата на сблъсъка, мястото на спиране и падането на пешеходеца. Документирано се оформи като възражение само скоростта преди катастрофата, останалите неща ги оставих за по-късно, и без това чаках официалното мнение дали Общината смята мястото за пешеходна пътека и в такъв случай пешеходецът би имал право да предяви претенции към самата Община, че не е защитен на конкретното място чрез осветление или поне някакъв пътен знак, за да знаят и шофьорите за наличието на истинска пешеходна пътека. Чаках и да отпадне „изчислената” скорост или „експертът” да бъде принуден писмено да се мотивира защо според него скоростта е била такава и съответно да стане за смях на истинските инженери, а дори и на учениците от гимназията. 

Трето- обърнах внимание на счупеното предно стъкло и на телефона на пешеходеца до него (лежащ върху чистачката на мястото на счупването), т.е. обяснението как и защо е счупено стъклото. За мое голямо учудването това само беше записано и после никой не му обърна внимание, а точно това счупено стъкло е единият от 2-та реални ФАКТА (фрактурата и стъклото), а всичките други неща са просто предположения, още се чудя защо никой не прояви поне любопитство как се обяснява появата на този реален факт и дали има някакво отношение към механизма на катастрофата. Какво ли ще си помислят тези „отговорни служители” ако аз или моите колеги със същото безразличие се отнесем към някакъв техен здравословен проблем и не обърнем никакво внимание на някакъв единствен факт от тяхното изследване и съвсем безотговорно си фантазираме  нещо за здравното им състояние и дори ще набедим, че уж е „истината”, макар че реалният диагностиран факт опровергава такава „истина”. 

След някакъв отговор на горните 2 въпроса, щях да се заема и с останалото- несъответствието в показанията на пешеходеца с анализ на казаното от него и т.н.

Т.е. щях да свърша работата на дознателя-следовател, а той нека не се обижда, просто щях да му помогна да си изясни случая (ако желаеше), отделно, ако сам пожелае, нека после представи друга версия (ако успее), (не е срамно и да предаде случая на по-опитен от него, ако си помисли, че съм го манипулирал и водил в погрешна посока). 

Тук му е мястото да споделя, че ролята на адвоката-защитник е още на този етап да предупреди за „правилата на играта” и възможните пропуски и капанчета по-нататък в делото и това си е голям минус за него. 

Ако не се вярва на обвиняемия, то може да се провокира с всякакви въпроси и предварителни работни „твърдения” и по поведението му и по реакциите му да се предположи дали лъже, не всички хора са хладнокръвни шпиони или изпечени лъжци (не всички са политици).

Сега да анализираме какво казва пострадалият пешеходец (предполага се, че първите показания не са лъжливи, ако са дадени в самия момент на инцидента или веднага след него, т.е. още не е премислено какво може и какво не бива да се казва). (но също така  могат да са „объркващи” и неточни поради състоянието на стрес). 

А показанията са „…и се  огледах дали идват коли, видях че не идват коли и тръгнах да пресичам…направих около 4 крачки и кола ме блъсна. След удара аз се озовах на предния капак. Предполагам, че съм ударил предното стъкло с рамото си. Докато бях на капака на колата, шофьорът натисна спирачки и аз паднах и се озовах на земята на около 1-2м от колата, когато колата спря, предницата на колата беше на около 3-4м от края на зебрата”. 

Първото- огледал се и не видял никакви движещи се коли.

Възможно е наистина да се е огледал, само че наредените дървета по тротоара пречат единствено ако се гледа от няколко метра от бордюра (проверих го на място), от самия бордюр видимостта е идеална. Има теоретична вероятност наистина да се е огледал, обаче мозъкът му така да е бил погълнат от нещо, че да не е осъзнал че идва кола с включени в тъмното фарове (напълно е възможно след като се говори за нещо много важно по телефона, а на следващия ден пешеходецът имаше рожден ден).

Остават вариантите наистина да не е видял. Едната възможност е Голфът да се е движел с космическа скорост и в момента на „поглеждането” наляво, колата да е била на цял километър разстояние, невидима зад завоя на .......... при влизането в града., само че как ли така „безшумно” и невероятно за кратко разстояние е успяла да намали скоростта до 40км/ч в момента на катастрофата. Мога да приложа изчисления за колко време и за какво разстояние конкретният Голф-2 може да намали скоростта си от теоретичните за него 170км/ч (вече не може да ги вдигне) до 40км/ч при конкретната мокра асфалтова настилка и конкретното състояние на конкретните гуми на колата (т.е. изчисленията ще са обосновани, а не средно-статистически). Само не съм сигурен какво ще разбере набеденият „инженер-експерт”, аз учих в друг факултет (електрически) но това не значи че си нямам понятие от механика, съпротивление на материалите и т.н., просто навремето учихме съвестно и много дисциплини имаше в учебните програми (същото за всестранната подготовка се отнася и за втория ВУЗ със сегашната ми упражнявана професия). Господин „експертът” явно вече си пише „експертизите” по шаблон и сменя само датите и имената на МПС-тата и имената на шофьорите, а когато един мозък не се тренира, той просто закърнява.

Остава другата възможност- колата да е била без светлини. Само че тогава (при забелязванeто на опасно движеща се кола без светлини в тъмното), все някой от насрещните шофьори щеше да дава сигнали (клаксон, превключване на къси-дълги светлини) и не само аз, но и пешеходецът щеше да обърне внимание на такова странно поведение на шофьорите от другата лента за движение.

Изводът е, че казаното „огледах се и не видях” е повече от съмнително, поне едното от тези 2 твърдения не е вярно. (самият разпит на пешеходеца не е бил същата вечер както е моят разпит, а след няколко дни, т.е. не може да се разчита на „липсата на време да се премисли какво би било най-изгодно”, затова и не може да му се гледа като на обективно показание-доказателство, по всяка вероятност пешеходецът или сам или с нечия помощ е решил да даде „показания”, които после да са благоприятни за него.

Най-вероятното в случая е, че пешеходецът е говорил по телефона в този момент и е тръгнал да пресича, а вдигнатата до ухото лява ръка му е закривала част от видимостта (тази ръка на ухото с телефона в момента на удара идеално обяснява и мястото, и механизма на счупването на предното стъкло, както и продължилата няколко месеца болка в рамото, докато за счупения крак всичко беше забравено). Не се знае дали капките дъжд са падали от лявата му страна и може инстинктивно да си е държал лицето леко обърнато надясно докато е пресичал улицата (а това естествено му е пречило да види, че отляво идва кола, разговорът по телефона пък е пречил да се чуе идващата кола, но и шумът на другите коли също е пречил)..

Когато няма преки доказателства, трябва да се ползват косвените, но те да са свързани с непоклатима логика и да обясняват не само отделен детайл, а цялостната картина и да няма нито противоречия, нито съмнения. На времето, може би защото бяхме първите ученици в новосъздадената  математическа гимназия, добре ни научиха да мислим и абстрактно, и конкретно, както и да навързваме логически различни неща, сегашната подготовка или е много слаба и затова новите кадри са некомпетентни, или си е добра, но новите „притежатели на дипломи” са просто мързеливи, как иначе да си обясним какво става около нас (не само в Правосъдието, а почти във всички сфери). 

Продължаваме с показанията- „предполагам че съм ударил предното стъкло с рамото”, човекът не смее да твърди, че го е счупил с рамото, явно дори той разбира, че това е невъзможно (знае за телефона в лявата му ръка), макар че болката в рамото се появи от самото начало и продължи най-дълго (повече от фрактурата). (повечето подробности когато се обсъжда медицинската експертиза). 

По-нататък- „паднах и се озовах на земята на около 1-2м от колата”.

Обикновено човек не дава такива големи разлики (цели 100%), по-нормално е да каже 1-1,5м или 1,5-2м и освен това 1м е твърде близко разстояние и може да се определи достатъчно точно, просто човек може да си протегне ръката в посока към колата. Когато аз излязох от Голфа след спирането, стори ми се че човекът лежи на около 2-3м, затова и съм склонен да мисля, че 2м е по-вероятното (все пак впечатлението ми е от моята точка на гледане от вратата на колата, а тя е на цял метър след бронята пък и важното беше не да определям разстояние, а да узная състоянието на човека). 

Следва „предницата на колата беше на около 3-4м от края на зебрата”.

Първо трябва да уточним, че зебрата е широка 4м и Голфът е дълъг същите 4м.

Ако предницата е на 3-4м от края на зебрата в посока светофара (и в посока на падналия пешеходец), тогава задния край на колата е на 1м навътре върху зебрата или на самия ръб на зебрата и това е много по-логично и естествено да се каже по нормален човешки начин (т.е. „видях че задния край на колата е на 1м върху зебрата” или „видях че задния край на колата е върху ръба на зебрата” и няма нужда да се прави опит да се определя на какво разстояние е предницата на колата. Затова и толкова скептично ще се отнесем към подобно показание-„доказателство”. (обръщаме внимание, че показанието не е „колата беше върху зебрата”, без значение колко метра са били застъпени).

Важно е да се знае от каква гледна точка пешеходецът гледа и определя   местоположението на спрялата кола спрямо зебрата. Аз се съмнявам, че докато е лежал паднал пред колата, тогава е могъл да прецени разстоянието. Остава възможността докато беше облегнат с гръб към дървото на тротоара (с гръб към зебрата), тогава да е гледал. Колата беше на габарити и с включени мигащи аварийни след като спрях и на тяхната светлина би могъл да си прави някаква преценка къде е задницата на колата спрямо зебрата. Аз през това време няколко пъти притичвах пред колата да му търся портфейла и телефоните. 

Дървото, на което се облягаше пешеходеца, е на 11,50м от ръба на зебрата и с неговия диаметър 0,40м човекът беше на 11,90м от ръба на зебрата като наблюдателна точка.

Преместването на човека на тротоара беше „под прав ъгъл”, т.е. когато приехме решението с него да не лежи на асфалта и да го преместя на тротоара, то точно отсреща се оказа въпросното дърво, т.е. мястото на лежане на пешеходеца беше на това ниво с ориентир дървото, на практика 12м от ръба на зебрата в посока светофара (11-13м защото може и да не сме го определили точно в тази тъмница, на пресвяткащите светлини на Голфа и на светофара, т.е. възможно е на теория да е имало придвижване напред към светофара или назад към зебрата). Така че мястото на лежането на падналия пешеходец е сравнително еднозначно, нито аз, нито пешеходецът е казал „имаше преместване цели 5м в посока светофара (или в посока зебрата)”. Дали след падането е имало плъзгане или търкаляне от инерцията в посока светофара, не се знае, но и не е очаквано, нямаше лед за плъзгане, а човекът би споменал ако се е търкалял след падането, ако е имало преместване напред от инерцията, то едва ли е било повече от 20-30см. Така че като място на падане след удара, можем да приемем самото място на лежане на разстояние 11-13м от ръба на зебрата (никой не го оспорва, а и отговаря на действителността). Къде е бил сблъсъкът и къде е спряла колата са неизвестни места и можем само да ги търсим и да съпоставяме показания и изчисления и логически да ги свързваме, така че да няма противоречия или съмнения. 

Продължаваме да анализираме  толкова спорното „предницата на колата беше на около 3-4м от края на зебрата”. Ясно е, че това не е вярно.

Най-напред да уточним  още нещо, също важно. Разстоянието от ръба на зебрата до края на дървото си е фиксирана величина 11,90м и си е реален факт (приемаме го за 12м и без това не е нужна прекалено голяма точност). Освен това няма друго „правилно” дърво, за да има риск да сме се заблудили кое е било конкретното дърво. Тези 12м са сумата от 3 различни разстояния- първото е предницата на колата спрямо ръба на зебрата (от страната на светофара), второто е от предницата на колата до мястото на лежане (падане) на пешеходеца и третото (ако въобще го има) е евентуалното преместване в посока светофара или в посока зебрата (докато пешеходецът се облегне на дървото на тротоара).

Пешеходецът казва, че предницата на колата е на 3-4м от ръба на зебрата, а той самият лежи на 1-2м пред същата предница на колата. Като съберем двете величини (3-4м) + (1-2м) = (4-6м). Получава се, че за да се облегне на дървото, преместването не е било направо (перпендикулярно) към тротоара (дървото), ами е имало местене с цели 6-8м в посока светофара ((12м-(4-6м)=(6-8м)). Това е прекалено много и ако не се вярва на мене, то защо тогава пешеходецът не го споменава?  Защото просто нямаше такова преместване (в действителност може да е имало 1м, възможно е дори и цели 2м, но повечето би направило впечатление, поне на мене.

Остава да разгледаме какво би могъл да види седящият до дървото пешеходец и какви биха били ориентирите за него. Аз самият притичвах няколко пъти да търся неговите вещи (телефони и портфейл), но го правех много бързо и за кратко, защото не исках да се излагам на опасност от преминаващите в двете посоки МПС-та. Не съм забелязал пешеходецът да се е извъртял и да наднича зад дървото в посока зебрата, но на теория би могъл да го прави тайно от мене, само че неговия „оглед” би продължил за не повече от 1 секунда (нужно му е време да се извърти зад дървото и после пак да се облегне и да гледа към светофара). Остава последната възможност, това е времето докато аз тръгнах към колата и я докарах до дървото, за да се качи пешеходеца и да го закарам до болницата, тук вече има повече секунди време, независимо че са само няколко метра между дървото и Голфа. Когато стигнах предницата на колата и заобикалях предния капак за да си отворя шофьорската врата, не съм гледал специално зад колата, но си мисля, че периферното ми зрение би „засякло” наличието на зебра, ако беше на някакви си 2-3м, все пак светеха и габаритите, и аварийните също мигаха, а и аз бях толкова близо, при това стоях прав. Това го споменавам, защото пешеходецът беше по-далече и при това седнал, направо ми е чудно какво би могъл да види (но пък какво ли може да се различи, ако в лицето на човек му падат капки дъжд).

Но да се върнем към ориентирите. Пълна глупост е да вярваме, че при тези условия, пешеходецът ще може точно да определи къде е предницата на колата спрямо ръба на зебрата. Той би се ориентирал единствено по задната част на Голфа спрямо ръба на зебрата (в посока светофара). Макар и от не особено добра изходна точка за наблюдение, разстояние от порядъка на 2-3м би могло да се прецени ориентировъчно (ако въобще е видяно). Това ме навежда на мисълта, че задницата на колата е била на повече от тези 2-3м от ръба на зебрата и тогава се получава, че предницата на спрялата кола е била на повече от 6-7м пред ръба на зебрата ((2-3)+4=(6-7)). В този случай дори ако приемем 7м предница на колата пред зебрата и 2м още по-напред падналия пешеходец, то се получава сумата от 9м и все едно, пешеходецът е трябвало  да се премести още 3м напред, което е донякъде близко до истината. (не забравяме, че никой не казва „колата беше стъпила на зебрата” и е ясно, че Голфът е спрял по-напред в посока светофара). Приемайки, че може би е имало 2м ходене напред (аз самият никак не го вярвам), тогава остават общо 10м за мястото на лежане на пешеходеца и ако той е лежал на 2м пред Голфа, то предницата на колата е била на цели 8м пред ръба на зебрата (а задницата на 4м пред зебрата). Ами ако „преместването” не е било напред ами назад към зебрата, тогава пешеходецът е лежал не на 12, а на 14м от зебрата, ако приемем, че е „върнат” назад 2м за да се облегне на дървото. Дори и в случая с 2м напред, т.е. той е лежал на 10м от зебрата (дървото е на 12м) и тези 4м разстояние между задницата на колата и ръба на зебрата никак не са лесни нито за виждане в тъмното и в дъжда, нито за преценка на разстоянието от неговата ниска точка за наблюдение, макар че ако наистина е видял нещо, той би го казал така „между колата и зебрата имаше място за още една кола”. Не бива да забравяме, че „правилното” дърво е само едно (другото е много близо- само на 3м от ръба на зебрата и в такъв случай спрялата кола би се намирала върху самата зебра и нямаше как да не бъде забелязано и от двамата, а за да се облегне на това близко дърво пешеходеца, необходимо е голямо преместване назад в посока самата зебра, също така възникват и 2 важни въпроса- защо пешеходецът не казва „седях само на няколко метра от зебрата и през цялото време я виждах, както и спрялата върху нея кола” и вторият  възникнал логически въпрос е „КЪДЕ е станала самата катастрофа?” защото няма логика и дори на теория не е възможно колата да спре с невероятния спирачен път само от 1-2м при скорост от 40км/ч, а за другата (далечната от страната на светофара зебра) не става дума, защото пешеходецът упорито твърди, че е тръгнал да пресича по близката от към светофара зебра). (има и други дървета в посока светофара, но те са още по-далече и на голямо разстояние и пешеходецът не казва „седях на дърво на 20м от зебрата” (става дума за следващото след „правилното” дърво)).

Така че , относно „мястото на падане” на пешеходеца, имаме достатъчно данни и ориентири, които недвусмислено указват неговите координати (пешеходецът не отрича, че се е облягал на дървото, а неговото местоположение е ясно, дървото все още си е на мястото). Защо никой (нито разследващите, нито „техн. експерт”) не тръгнаха от тази изходна позиция или поне да сравнят „набедените” си координати и изчисления дали съвпадат с координатите на дървото (това е реален факт) или с показанията на пешеходеца и да документират дали тези показания потвърждават правилността на „изчисленията” или пък не съответстват и трябва да се търси причината за разминаването. Може би некомпетентност? Или пък УМИШЛЕНО !!!

Странното е, че „органите” вярват на пострадалия и приемат за „чиста монета” казаното от него, без да се замислят когато тези показания не съответстват на цялостната картина. А на заподозрения винаги гледат като на престъпник, който иска да ги излъже, дори се чудя дали въобще проверяват ли неговите показания дали съответстват на цялостната картина или пък противоречат. 

Всъщност ако се ръководим от „гения” на написаната авто-техническа експертиза и направим елементарни изчисления (задачата е за умствено изостаналите деца от Помощното училище и съдържа само събиране и изваждане), то се получава много интересен резултат. Господин „инженерът-експерт” ДОКАЗВА чрез своите „научни” изчисления, че мястото на удара (т.е. на самата катастрофа) не е на никаква „зебра”, ами е на цели 4,50м след „зебрата”, т.е. произшествието е станало на значително разстояние ИЗВЪН ПЕШЕХОДНАТА ПЪТЕКА. (приемаме истинското разстояние, на което е паднал пешеходецът върху асфалта, а след това се е облегнал на дървото, т.е. истинските 12м от ръба на зебрата и изваждаме разстоянието на отхвърляне на тялото на пешеходеца след удара, около 7,50м което „експертът” правилно е приел защото при такава скорост около 40км/ч е точно толкова и получаваме 12,0-7,50=4,50м след ръба на зебрата. Това е при „виждане” на пешеходеца и при натиснати спирачки, както си го представя господин „експертът”.  

Продължаваме с останалото „направих около 4 крачки и кола ме блъсна”.

Дали са точно 4 или са 3 или 5 крачки е трудно да решим, ако мозъкът на човека в същото време е бил зает с нещо друго, то е напълно възможно и да се е объркал неволно. Пешеходецът не казва „наближих средата на улицата и кола ме блъсна”. Логически е нормално да си помислим, че за него катастрофата е била изненада и че се е случила почти веднага след стъпването на асфалта и по-близо до бордюра, отколкото на средата на улицата, няма как по-точно да определим на колко метра е бил от бордюра в момента на удара (нито знаем броя на крачките, нито дължината на тези крачки и всичките тези особености са описани при анализа на действията на „инженера-експерт”). Но имайки предвид дължината на крачката средно 0,60м или дори 0,50м (бавно и спокойно ходене), то мястото на удара би трябвало да е около тези 4х0,60=2,40м или 4х0,50=2,00м и това НЕ може да се игнорира!!! (при ускорено ходене крачката може са бъде и 0,70м а това дава 4х0,70=2,80м до мястото на удара). Когато обективните данни за катастрофата са малко или почти липсват, то изготвянето на убедителна авто-техническа експертиза е голям проблем и затова цялата тежест пада върху следствието, а в такива случаи времето на ходене на пешеходеца до мястото на удара е от много голямо значение и се налага и следователят, и инженерът да се опитат да възстановят истинската картина на случилото се, т.е. какво е разстоянието от бордюра до удара и с каква скорост се е движел пешеходецът (дългата крачка е свойствена за по-голяма скорост, а по-бавното ходене е с по-къси крачки). (тези особености са подробно описани при авто-техн. експертиза). 

Следват правните особености, т.е. какво и къде се е случило, кой е извършителят, има ли предполагаема вина, казано накратко – има ли основание за повдигане на обвинение.

Понеже прокурорката иззе функцията на дознателя-следовател, тези подробности са описани при анализа на нейните действия, и без това тя е конкретния обвинител. 

Накрая за „особеностите” (неточностите) на документацията.

В протокола на първия разпит от 12.01.2018 (вечерта на катастрофата) пише „… колата…(лявата лента)”. Става дума за мястото на спиране на колата. Само, че такова нещо не е казано, аз казах (както и на криминалистите на мястото на огледа), че преди катастрофата карах в лявата лента (още когато подминах предишното кръстовище и наближавах ............, а това са  цели 50м преди катастрофата). Самите криминалисти не зная дали са обърнали внимание на казаното от мене, но те се ръководиха от показанията на пешеходеца и в техния Протокол написаха много по-истинското място на катастрофата, т.е. не в лявата лента, а близо до средата между двете ленти. Дали се преместих абсолютно точно (до няколко сантиметра) в средата между двете ленти, не мога да го потвърдя, зная само че се стараех да съм на еднакво разстояние и от бордюра, и от насрещното движение, за да ми пречат по-малко насрещните фарове, често пъти това го правя не само аз, ами и повечето от шофьорите (стига да няма наблизо други коли в нашата посока).

В следващия протокол от 25.04.2018 това вече беше коригирано и не се споменаваше за лява лента.

Втората „особеност” на първия протокол е „…когато се качих в колата…забелязах, че предното ми стъкло се е счупило”. Ами как става такова странно нещо? Аз самият чак в двора на болницата разбрах за счупеното стъкло. Дори все още се чудя как съм шофирал до болницата без да ми направи впечатление. Така е то, когато човек е в състояние на някакъв стрес и мозъкът му е зает с причината за стреса, за каква наблюдателност на не особени важни неща може да става дума, след като счупеното не беше на нивото на очите и не пречеше на шофирането в тъмното (през деня е друго и веднага щеше да направи впечатление счупването).

На следващия протокол не се споменаваше за стъклото (по подобие на лявата лента), само се повтори за намирането на втория телефон. 

Има и друга „особеност”, или пък „неразбиране”. В протокола от 08.05.2018 е записано моето възражение за мястото на катастрофата и аз не съм съгласен, че някакъв участък от пътя, на който няма никакви предупредителни елементи и естествено никой шофьор не е екстрасенс, то тогава как при тези обстоятелства, шофьорът трябва да очаква, че точно на това място има „пешеходна пътека” и могат изневиделица да се появят пешеходци. Времето не е през деня и след като няма светещи фарове от страничната тъмна улица, няма и светещи прозорци защото няма жилищни сгради, то тогава кой екстрасенс-шофьор ще разбере, че отляво се намира улица, т.е. приближава към Т-образно кръстовище, а по логика, наистина е възможно някой пешеходец да иска да пресече улицата. Само че по какъв начин да бъде предупреден този шофьор за предстоящето кръстовище, след като го няма и другия пътен знак (за Т-образно кръстовище или някой от косвено указващите знаци)?

Всеки нормален човек разбира, че след като нищо не предупреждава за „място за пресичане”, то как такова място може бъде обявено за „пешеходна пътека” ??? Обаче всички, с които се срещах служебно, външно приличаха на хора, но или не бяха от „хомо сапиенс” и не можеха (или не искаха) да мислят, или просто си бяха „роботи”, но от модерните, с човешка кожа. Всички боравеха само с ограничения брой думи от техните закони и постъпиха точно като роботи, колкото са програмирани, толкова и ще могат да извършат някоя предварително написана програма (комплекс инструкции за тях). Все пак накрая, след като се убедих, че или не ме разбират (дознателя-следовател и адвоката-защитник (а по-късно и прокурорката)), или наистина няма как да си оформят документацията, то реших да се съглася да чакаме официален отговор от Общината. Имаше вероятност, заради следите от някогашната маркировка-зебра, наистина мястото да  се окаже, че не е „официално” ( и без това нямаше никакви пътни знаци, а и се намира само на 60м от светофара) и така нямаше риск някой пострадал да иска обезщетение от Общината. 

Според мене не е никак желателно допускането на подобни неточности. Човек когато за първи път в живота си е в Полицията (или Прокуратурата), какво ли не може да подпише „на автомат”, доверявайки се за истинността на написаното от служебното лице. Дори и казаното от обвиняемия може да е „объркващо”, човекът си е в състояние на стрес пред лицето на властта и е напълно възможно сам да говори неточности, без дори да го осъзнава. Може би по тази причина юристите са приели, че за съда по-важни са показанията на самото съдебно заседание, а не предварителните, дадени в полицията (вероятно се предполага, че за това време подсъдимият се е успокоил и е прочел на спокойствие своите показания). Естествено, подсъдимият трябва да даде разумно обяснение за тази разлика в своите показанията (първото и следващото). Как на това гледат обвинителите, не ми е ясно (т.е. не ми е ясно дали имат предвид тази психологическа особеност на обикновения човек). Например в медицината се говори шеговито, че от многогодишното общуване с пациентите си, самите психиатри започват да стават „особени”. Дали същото важи и за следователите и прокурорите (и те постоянно „общуват” с престъпници и мошеници)? Не ми е известно, но е напълно възможно да си „изкривят” професионалните качества и да подозират всеки застанал пред тях човек в желание да ги измами, за да се спаси. Когато се установи противоречие между първите и следващите показания, дали питат всеки обвиняем каква е причината, или просто започват да го подозират, че иска да ги излъже, за да си „спаси кожата”? 

Изобщо за обикновените хора най-важният въпрос е, дали е законно и още по-важното, дали е морално, ако човек подпише нещо невярно, това „подписаното” да се използва против честния човек, защото той „сам си бил виновен че не е внимавал”. Дали всеки честен човек трябва точно на служителите на реда и законността да гледа с подозрение и да ги подозира, че точно те са престъпници, които искат да го „прецакат” с неверните си протоколи и така да си „улеснят” работата и да не се налага да полагат никакви усилия за изясняване на конкретния случай, ами просто да опишат случая като някаква стандартна ситуация и така да „отбият номера”. Та това си е просто имитация на работа. Ами съдбата на човека при някакъв пропуск? Няма ли да им тежи на съвестта? Нека просто са по-внимателни и да заделят повече време!