2= въведение- допълнение

 

След като мина повече от половин година и страстите се успокоиха, то на фона на нормални емоции, вече може да се направи равносметка и за правосъдието, и за всичките участници с техните подбуди и реални действия и бездействия.

Изводът е че резултатът е точно според статистическите очаквания (нещо, което се коментира отдавна в обществото). 

От моето конкретно съдебно дело могат да се правят много важни изводи и те са: 

В България не действа принципът „невинен до доказване на вината”. 

Действа съвсем друг български принцип „виновен, дори и да докаже невиновността си”. 

Просто българското правосъдие действа на принципа на „хранителната верига”.

Адвокатите на двете страни („обвинение” и „защита”) предлагат своите „оферти” и крайният резултат вече е предварително предопределен, всичко се решава на този „търг” и самото „разследване” и неговите „заключения” се подчиняват на нужния краен резултат, няма значение дали ще се противоречи на природните закони (например движението след удара при катастрофата вече няма да е напред, а ще бъде назад, важното е, че ще се твърди от „легитимно лице- технически експерт” и затова ще  е „вярно” и ще се приема от съдията, затова и хората си мислят за ПОРЪЧКА на тези „експертизи”, а самото допускане да се приеме само едната, т.е. „ПРАВИЛНАТА” версия за „обоснованата” присъда и да НЕ се даде гласност и на противоположното мнение в съдебната зала, като се използват всякакви „хватки” за водене на протокола на делото, няма как да не остави обществото да си мисли че всяка присъда може и да е „законна”, но това съвсем не означава, че може да е правилна и справедлива и затова има такова подозрение за корупция на толкова много присъди).

Толкова е невероятно, колко е актуален днес историческият символ на Темида, очите са завързани за да не се вижда истината (колко от всичките съдии търсят правдата?), ВЕЗНИТЕ се държат внимателно и отговорно, за да се прецени от коя страна златото е повече (в днешно време се ползват други финансови еквиваленти за да не бият на очи, например произведения на изкуството), мечът напомня, че властта и правосъдието са едно цяло и не са независими едно от друго, това е другата, съвременната гледна точка и изглежда е по-правилната, изключенията са приятни, но за жалост са рядкост. 

Вероятно има и ЧЕСТНИ и СЪВЕСТНИ хора в Правосъдието, сигурно има и нормални и безпристрастни съдебни дела, но моят горчив опит показва друго.

Изобщо, според думите на прокурорката, обвиняемият има права единствено в Холивудските филми и когато това ми беше казано в Прокуратурата, то не му обърнах нужното внимание, сега вече не зная дали не е било елегантен намек и аз да се включа в „търга” и според финансовото ми участие, правосъдието да ме „защити” и САМО и единствено по такъв начин да се узакони моята НЕвиновност. Тогава обаче повече ме заинтригува защо прокурорката съзнателно излъга за едно мое оплакване към кого да се обърна за последствията от нанесените ми увреди в ареста. 

Действията и бездействията на всичките участници (пешеходец, следовател-дознател, прокурор, технически експерт, съдия, адвокат-защитник, адвокат-обвинител) ще се разгледат подробно и ще се обяснят защо така са постъпили. Има и професионална некомпетентност, има и служебни нарушения, които клонят към служебни престъпления, само че правосъдието не е здравеопазване и няма кой да се самосезира, счита се ,че няма нужда от излишна „показност”. 

Накратко ще се споменат някои тревожни тенденции в съвременното общество, за да се разбере по-лесно поведението на описаните участници в делото. 

Жалко е, че през последните години човешкото общество толкова стремително се изражда и хората забравят, че са „човеци” и затова вече губят човешките си качества (а някои дори и никога не са притежавали такива). Срещнатите участници в съдебния случай (покрай катастрофата) се оказаха типични представители на новото време, които нито знаят, нито се интересуват, защо са се появили на този свят и какво би трябвало да се стараят да направят през живота си, същото се отнася и за  техните професии (важното е да се получава някаква заплата дори и с имитация на работа), те не се интересуват и вероятно дори и не знаят предназначението на техните действия според професията им, нямат цел какъв да бъде ефектът за обществото от техните решения и действия , и просто демонстрират че могат единствено да „четат” (за жалост обаче не тълкуват и не проумяват предназначението и целта на техните измислени закони), други демонстрират че могат единствено да „смятат”, но явно не знаят какви формули се ползват, кога и защо, други се интересуват единствено как да се получат някакви финансови облаги и едва ли им пука защо нещо се е случило и може ли да се предотврати, за да не се повтаря в бъдеще. 

Толкова е типична ситуацията последните няколко дни (21.08.2019), горкото 7-годишно циганче е изнасилено и убито до Сливен и нито майката, нито бабата, показаха чрез изявата си по телевизията, че мислят за дъщерята и внучката (защо се е случило нещастието и как да избегнат същата участ на останалите деца и внуци), показаха, че  тях ги интересува единствено как да получат някакви пари от лекаря на линейката, защото той не бил спасил детето и значи единствено той е виновният, а другият, психично болният циганин, който всъщност е изнасилил и убил детето, дори не се споменава, ами да, от него няма как да получат някакви финансови обезщетения. Ами това, че при такава тежка черепно-мозъчна травма с деформация на черепа, шансовете са направо нулеви дори и в най-добрата болница в Европа или Америка. Да не забравяме колко общо време е минало от травмата до откриването на детето, до идването на линейката и до транспортирането му до болницата, в случая само последствията от вътрешните увреждания (и то при такъв деформиран гръден кош) биха могли частично да се неутрализират и то пак е под въпрос (линейката не е цяла оборудвана болница с екип от хирурзи, анестезиолози и други специалисти, възможностите на екипа на линейката не са безгранични и нека хората не се заблуждават, „връщането от оня свят” не е толкова лесно и затова е много рядко, също така „спирането на смъртта” никак не е лесно, наличието на изкуствено кръвообращение (например реанимация в линейката), както и на изкуствено дишане (с Амбу или на апарат) съвсем не означават че човекът е жив, ако всичко беше толкова елементарно, нямаше никой да умира, поне в болниците. Друг е въпросът за състраданието и желанието да се помогне на пациента поне да не страда (ако няма никаква възможност да се предотврати фаталния край). Иначе според въпросните особи (бабата и майката), всички лекари и мед. сестри трябва да бъдат осъдени, защото допускат някой да умре и те са виновни защото не побеждават Природата с нейните закони. (ако се разгледа конкретната ситуация, то в действията на въпросния медик наистина има пропуски и това е подготовката на тежко болен пациент за транспортирането му- фиксация на тялото (включително и шийна яка), венозен път, обезболяващи, противошокови и т.н. което включва и непрекъснато наблюдение за пациента до транспортирането му в болницата, защото може да изпадне в шок по пътя, в клинична смърт и т.н.).(какво е попречило на медика, дали агресивната баба или неговата неопитност да я принуди да не му пречи, не е ясно, важното е другото, и това е дали действията на медика биха променили фаталния изход, дали последиците от травмите биха могли да бъдат по-благоприятни, в конкретния случай обаче, едва ли детенцето е имало шанс след такива жестоки наранявания). И още веднъж да подчертая, по телевизията не се забеляза кое е по-важното за бабата и майката- дали обвинението на медика заради обезщетението, или истинската скръб за горкото  детенце и грижата подобно нещастие да не се случи и с останалите деца, дано „манията за пари” не е попречила на бабата и майката да осъзнават какво е по-важното   (допускам обаче, че от частични телевизионни кадри, все пак може и да се остане с неправилни и погрешни впечатления, защото телевизията винаги търси сензацията и показва нещата така, че да шокират зрителя и самата истина може би дори е съвсем друга, но тогава пък няма да има нужния рейтинг на предаването).

Друга съвременна особеност е, че толкова странни „интелигенти” се появиха напоследък, от всичко „разбират”, но не могат да мислят, дори елементарните разсъждения са им недостъпни. Други пък съвсем не си дават никакви усилия за напрягане на мозъчните клетки, достатъчно е да запомнят някоя „модерна” дума и това ги издига в собствените им очи (както и в очите на себеподобните им). Затова и напоследък някои думи вече имат съвсем „друго” значение, непрекъснато го наблюдаваме по телевизията, от журналисти, от политици и от кого ли не. Например всички микроорганизми, предизвикващи някакво заболяване станаха вируси, вече почти няма никакви други причинители, жалко че и образовани с висше образование хора (и то точно в подобна сфера) си позволяват да бъркат понятията. Ами също от последните дни, думата „евтаназия” на свинете в цяла България, колко лекомислено журналистите я ползват и се мъчат да изглеждат „начетени” пред обществото. Като резултат се получава, че смисълът на казаното от тези журналисти е следния (разшифроваме го)- съвестните прасета показват че притежават  много повече „човечност” от хората и затова сами искат да бъдат умъртвени, защото има вероятност да се заразят (а може би дори и да се разболеят) от африканска чума, те не са безотговорни като хората, те са съвестни защото са прасета и независимо, че журналистите безкрайно повтарят по телевизията, че африканската чума не е опасна за хората (опасна е само за другите прасета), моралът на свинете ги е принудил да поискат собственото им умъртвяване (за всеки случай), прасетата не приемат действията на „компетентните” органи като „екзекуция”, това си е истинска евтаназия по желание на самите бременни прасета и те са съгласни тяхното качествено и вкусно  месо да бъде унищожено, нищо че е безопасно (след съответната термична обработка), важно е да подпомогнат „правилният” човек за внос на залежало свинско месо от военните резерви на други държави, понеже е жалко да бъде хвърлено след като може да се намери „изгоден” купувач, и така да се подпомогнат българските „бизнесмени”. А това, че самите домашни прасета, дори и теоретично да могат да се заразят по някакъв начин, то дори и заразени, те не са свободно бродещи, остават си на мястото за тяхното отглеждане и на практика НЕ могат да заразят други прасета, които се отглеждат на друго място (когато се вземат съответните мерки), санитарните условия в повечето свине-комплекси са по-добри от условията в някои махали, в които живеят хора, но никой от „отговорните служители” не се и замисля дори как могат да се заразят отглежданите в стерилни условия животни (каква храна- дали заразен фураж и т.н.). Най-важното обаче си остава престъплението с унищожаването на здравите прасета, дори и да е взето решение за умъртвяване (за всеки случай), това месо е напълно безвредно не само за хората, но и за останалите прасета, защото вирусът не е устойчив на термична обработка и загива, а получените консерви с това хубаво месо (дори и да е било от заразени прасета но след обработката вече не е заразно) могат да се консумират от всеки, дори и биха станали истинска хуманитарна помощ за гладуващите в Африка и Азия, жалко за тоновете похабено качествено месо (останалите отпадъци естествено ще се подложат на съответната обработка и унищожаване, за да няма риск за останалите прасета, ако случайно „евтаназираните” прасета са били наистина заразени). От какви ли нечовешки мъки са „спасени” тези обречени прасета, не е ясно,но дори и да не се заяждаме с неправилно използвания термин евтаназия, дори и да се говори за превантивна мярка за да се спре разпространението на инфекцията, то унищожаването на месото си е неправилно и направо е престъпление, а унищожаването на храна винаги се е приемало за извършен грях, защото има гладуващи, които се нуждаят от тази храна. 

Такъв е резултатът от повърхностното отношение и имитиране на някаква дейност, дали е истинска некомпетентност или безразличие за отбиване на номера, не е ясно.

Жалко е, защото така се допускат много пропуски, а последствията понякога са много сериозни, както е моята наказателна присъда (и аз продължавам да считам себе си за безотговорно и престъпно осъден, защото не приемам мотивите на „членовете на хранителната верига”, а те не се опитаха да ме убедят в тяхната правота и в моята грешка, и едва тогава (когато осъзная, че съм се заблуждавал и не съм бил прав), присъдата наистина щеше да ме направи „нов човек”.

 Има и друго, което ми направи впечатление, но твърде късно. Всеки обикновен човек, т.е. съвестен, очаква същото и от останалите, когато му се наложи да се среща с други хора по някакъв проблем. Например никой пациент не ме е подозирал, че ще напиша нарочно неверни данни в медицинската документация, и то с цел да не се налага да си давам усилия какъв е истинския  здравословен проблем, т.е. с помощта на  химикалката да „си улесня работата” и така да мога лесно да „претупам” случая (без да ме интересува, че мога да изложа на опасност здравето на човека). А в написаните по делото всякакви документи има точно такива „неточности” (на практика лъжи) и ще ги укажа при анализа на действията на всеки участник в делото. Дали всичките тези „служители на реда” си дават сметка какви фатални последици може да имат техните неверни „данни” и никак ли не осъзнават че носят отговорност за съдбата на обвиняемия? (изглежда, че в днешно време само лекарите отговарят за съдбата на пациентите, а защо в органите на реда не е същото, не се знае, но може би причината е, че „делото се решава предварително” и никой не обръща внимание какво е било в действителност). Аз наивно предполагах, че всеки служител на реда отговорно и съвестно ще си върши работата и няма да „манипулира” написаното, т.е. няма да пише „по шаблон” това, което е средно-статистически и е най-често в работата му и просто „по инерция” няма да съставя поредния служебен документ. Както моите пациенти се подписват, без да четат, защото са сигурни, че няма да ги излъжа, така и аз подписвах предложените ми документи от служителите на реда, дори не съм и предполагал, че трябва да ги взема в къщи и първо да ги прочета на спокойна обстановка, а не в стресиращата всеки нормален човек Полиция или Прокуратура. Човек колкото и видимо да се владее, колкото и да отговаря, че „осъзнава” всичко което му казва следователят или прокурорът, все пак е под стрес и не може да мисли адекватно, както когато е извън „органите”, но разпитите не се провеждат в кафенета или на природата. Тези психологически особености не важат за хладнокръвните престъпници, но не всички хора са такива, нима служителите на реда не осъзнават, че има и нормални честни хора на този свят? Виновен ли е човек, когато в подобна ситуация подпише нещо и после го прочете на спокойствие и осъзнае, че написаното не е вярно? Кой е виновният в случая? Самият „служител на реда” не трябва ли да следи себе си какво пише в толкова отговорни документи (ако не по съвест, то поне по закон)?

(аз започнах да се съмнявам в написаното от „служителите на реда” и подписаното от мене, чак когато се наложи да ходя до Прокуратурата за да искам да ми се даде целия текст на писмото на прокурорката, в което тя „остави без уважение” моите претенции за мястото на катастрофата, бяха ми изпратени само първата и последната страница, дали по невнимание, дали за икономия на хартия и тонер, не ми е ясно).(мисля си, че за това би трябвало адвокатът-защитник да следи, той не е емоционално обвързан и на секундата може да забележи всяка нередност).

Хубавото е, че все още повечето от хората са истински човеци и трябва да служат за пример и за подражаване на младежта, но много рядко точно такива служители се срещат в отговорните и важни обществени сфери (а още и трябва по някакъв начин да се преборим с прословутото зомбиране на младежите и да ги мотивираме да се учат на истински ценности). 

А колкото до изводите от конкретното дело, то поне активистите от различните сдружения за безопасност по пътищата, си струва да изискат от юристите да дадат еднозначно и НЕдвусмислено тълкуване на „пешеходната пътека” на кръстовище и на „заслепяването”, както и на „паметта за инфраструктурата на пътя”, защото при сегашното положение, недобросъвестните „служители на реда” имат реалната възможност „по закон” да устройват „търг” на „ВЕЗНИТЕ на Темида”, т.е. могат да „тълкуват” и по „написаното” (по закон), и по „предназначението” (по разум и по съвест), а това създава съответните предпоставки за корупция в такава важна сфера на обществения живот. Да не забравяме, че важното е да има колкото се може по-малко катастрофи и по-малко наранявания, дано и смъртните случаи повече да не се случват (да се помолим колективно за това, но и да вземем истински превантивни мерки).