„Жертва ли е шофьорът, участник в ПТП на „пешеходна пътека”?”
„Размисли” (с оттенък на фейлетон) по банален случай, каквито постоянно се случват (не е Холивудски сценарий, а истински случай, един от многобройните).
Защо наказателната присъда води до увеличаването на такъв вид катастрофи и защо не е превантивна мярка?
Защо наказателната присъда излага на огромен риск живота и здравето на всички пешеходци?
С Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 постановено по Тълкувателно дело № 2/2016 г., Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС уеднакви практиката по дела, свързани с транспортните престъпления
Когато четох това тълкувателно решение (наложи ми се в ролята на обвиняем), то попаднах и на многобройните коментари в интернет и направо бях поразен от огромното количество възмутени граждани, които не само критикуваха, но дори си бяха позволили даже и да обвиняват, и то не кого да е, а върховните съдии!!!
Първо, използването на такива обидни квалификации като „некадърност” (???), „безхаберие към съдбата на пешеходеца”(???) и други подобни, е най-малкото проява на неуважение към такава държавна иституция и съответно подкопава авторитета на магистратите, а това е толкова опасно за обществото, защото подкопава доверието на хората в правосъдната система. Макар и да е проява на емоционално възприятие след повърхностно четене по диагонала, то такива изказвания не са за публичното пространство в интернет.
Второ, всяко съмнение в чуждото мнение, май-малкото, изисква да бъде аргументирано (но това пък е възможно само след внимателно прочитане и обмисляне на прочетеното).
Моята първа реакция също беше спонтанна, искаше ми се веднага да покажа на въпросните коментатори в интернет къде е тяхната логическа грешка. После разумът надделя, това мога да извърша и по-късно, дори и след присъдата, а за настоящия момент моят коментар може да се възприеме като тенденциозен, все пак аз съм обвиняем и евентуален бъдещ осъден. Освен това има и риск от някой журналист, който търсейки сензационното заглавие, неминуемо може, без да иска, да изопачи смисъла на моите думи. Представям си заглавие от рода на „злодеят-шофьор не стига че блъсна човек на пешеходната пътека, ами дори с извратеното си мислене иска да манипулира хората и да ги убеди, че той самият е жертвата”. Първо реших да се успокоя и чак тогава да изкажа своето мнение публично в интернет.
Колкото до директното обръщение до Висшия адвокатски съвет и евентуалната поява на поредното Становище на ВАС към ВКС, този път по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВКС и касаещо Тълкувателното решение №2/22.12.2016г. относно пешеходните пътеки, то това изглежда съвсем излишно (заради логиката).
Въпросът наистина е изключително сериозен и от него зависят съдбата на всеки шофьор и на неговото семейство, но най-важното- зависят и живота и здравето на всеки пешеходец.
Висшите магистрати не са дали пряк отговор на въпроса за „ продълженията на тротоарите и банкетите”, обаче са дали препратка и пояснение, а това е напълно достатъчно за правилното тълкуване.
При това еднозначно, всяко друго съмнително тълкуване поставя много въпроси за техните интелект, морал и съвест. Всеки човек разбира колко е абсурдна подобна мисъл.
Всеки закон, както и всяка алинея или буква от закона, си имат своето предназначение и преследват някаква крайна цел.
Целта на Закона за движението по пътищата е именно БЕЗОПАСНОСТТА на движението и елиминирането на такива предпоставки, които биха могли да доведат до катастрофа.
Всички закони са несъвършени и си имат недостатъци, те са писани от хора и не може обществото да иска от тези законодатели невъзможното, т.е. да са безпогрешни като Бог, и при писането на закона да са взели предвид абсолютно всички възможни обстоятелства, това е просто нереално. Мислещите хора уважават този огромен труд, положен от юристите, които са предвидили толкова много подробности (към времето на писането на закона, или пък към времето на тълкуването на закона).
С течение на времето някои обстоятелства се променят или просто се откриват някакви несъвършенства на даден закон или алинея, все пак животът предлага невъобразимо голямо количество от всякакви възможни комбинации.
Именно това и налага да се правят поправки или тълкувания, а не такива нелепи съмнения за „некадърност” или „безхаберие”.
При тълкуването на какъвто и да е спорен момент, винаги се постъпва по един и същи начин, т.е. какви ще бъдат последиците от единия вариант на тълкуване и какви ще са последиците от другия вариант на тълкуване.
Решаващото при избора на крайното решение е именно кой от вариантите най-добре отговаря на крайната цел на дадения закон или алинея, в конкретния случай - кой от вариантите е най-добър за безопасността.
Точно това са били критериите и съображенията на всичките членове на ВКС по въпросното Тълкувателно решение. Всички те, без никакво изключение, заслужават благодарност и уважение за такова мъдро тълкуване, за такава проявена загриженост за съдбата на всички пешеходци. Съмненията и критиките към магистратите са необосновани и затова заслужават някой журналист на достъпен език да разясни на хората какво са искали тези магистрати и какво са решили, и защо трябва винаги да бъдат уважавани, дори и тогава, когато някой отделен човек все още не е разбрал техните мотиви по някакъв конкретен въпрос, все пак не можем да искаме от всеки човек да може да разсъждава като висш магистрат.
Конкретно по тълкуването на някои от въпросите за пешеходна пътека.
Цитат (най-важното от Тълкувателното решение):
1. Поведението на пострадалия от пътно-транспортно произшествие пешеходец, когато той е допринесъл за вредоносния резултат, следва да се отчита при индивидуализацията на наказанието на извършителя на престъпление по чл. 343 от НК като смекчаващо отговорността обстоятелство.
6. Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно, в зависимост от мястото на пресичане е:
а) Абсолютно, на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
б) Абсолютно, на регулирано със светофарна уредба място при навлизане на разрешен за пешеходеца сигнал на светофарната уредба.
в) Абсолютно, на място, което е продължение на тротоарите и банкетите върху платното за движение на кръстовище, като се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
В мотивите на ОСНК по 6-ия въпрос се посочва, че при упражняване на правото на пешеходците да преминат през сигнализирани, маркирани и други участъци от пътното платно, които са определени от закона като пешеходни пътеки, законодателят е установил право на предимство …
Но актуалното законодателство е създало допълнителни изисквания за упражняване на това право, които го стесняват в съдържателно отношение и не го правят безусловно…
Основната грижа на обществото и на законодателя е да се осигури безопасността на движението и най-вече на най-уязвимите участници в него, каквито са пешеходците…
При използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това право, за разлика от преминаването на необозначено място. Същевременно, при преминаване през обозначена пешеходна пътека законодателят е въвел задължение за пешеходците, прогласено в разпоредбата на чл. 113, т. 1 от ЗДвП – да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение. Въведена е и забрана за пешеходците внезапно да навлизат или да пресичат платното за движение при ограничена видимост – чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
Генерално погледнато, позицията на законодателя относно защитата на пешеходците не дава възможност по тълкувателен път да се изведе правото им на преминаване на обозначена пешеходна пътека като безусловно…
По 6. в): Според дадената легална дефиниция на понятието „пешеходна пътека“ в § 6, т. 54 от ЗДвП, продълженията на тротоарите и банкетите на платното за движение на кръстовищата са пешеходни пътеки. Следователно, след като на кръстовище продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение са пешеходни пътеки по смисъла на закона, то единственият възможен отговор на поставения въпрос е идентичен с дадения в 6. а). (тук напомням, че в 6,а пише за задължителен пътен знак и това да не се забравя от някои „разсеяни”)
Депозирани особени мнения по Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2016 г.
„…Изискването пешеходецът да преценява скоростта на движение на превозното средство е неизпълнимо, тъй като е въпрос на субективно възприятие, и всеки човек има индивидуална преценка, която е обусловена от неговото здравословно, емоционално, ментално и т. н. състояние. Не може да се очаква от пешеходеца да притежава компетентността да преценява и техническите параметри на приближаващото МПС, които да са от значение за спирането му преди пешеходната пътека…
…Не може да се изисква от пешеходците вярна преценка за всички характеристики на приближаващи МПС, които могат да рефлектират върху спирането им преди пешеходната пътека. Още по-малко, да са в състояние да преценят скоростта им на движение, поради възрастови особености, житейска зрялост, умствена недоразвитост, болестно състояние, умора, разсеяност и др., предвид задължението на водачите на МПС да се движат с разрешена скорост и да намалят на местата от пътното платно, обозначени с пешеходни пътеки…
… Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, това е перманентно състояние, като единственото очаквано и съответно предвидимо събитие, е пресичането именно на пешеходци. Поради това появата на пешеходец/пешеходци на пешеходна пътека не е непредвидимо събитие…
…Водачите са задължени да се движат с такава скорост, която да им позволи да спрат пред всяко предвидимо препятствие – чл. 20, ал. 2, изр. 1-во от ЗДвП…
… В особеното мнение по въпрос 6, а. „в“ – за вида пешеходни пътеки, съдиите Жанина Начева и Спас Иванчев изразяват несъгласието си със становището на мнозинството по отношение на възприемането на видовете пешеходни пътеки. В ДР § 6, т. 54 законодателят в първото изречение е възприел, че пешеходната пътека е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. Изводът, който следва да се направи, че пешеходната пътека винаги е сигнализирана с пътен знак, не винаги е очертана с пътна маркировка. „Възможна е хипотеза, при която пътен знак да няма, но да има очертана пътека само с маркировка – независимо от това маркировката има самостоятелно значение и е поставена в зависимост от градацията по чл. 7 от ЗДвП, тоест когато няма противоречие с пътни знаци или липсата на такива, тя определя правилата за поведение на участниците в движението“ – пише в особеното мнение.
Второто изречение на § 6, т. 54 указва, че на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Съдиите в особеното си мнение приемат, че това е така само в случаите на обозначаване с пътен знак за наличието на пешеходна пътека и липсата на съответна маркировка. Те пишат: „В противен случай пешеходната пътека би била в зоната на пътния знак, което ще създаде очевидни неясноти за участниците в движението. Разбира се, не е изключена хипотеза на пътен знак, сигнализиращ наличие на пешеходна пътека, без да има очертана с маркировка пешеходна пътека и без да има мислени продължения на тротоар или банкет. В този случай пешеходната пътека е в зоната на знака, независимо от затрудненията за участниците в движението“.”(край на цитата).
Какви са изводите от мнението на мнозинството и от особените мнения?
Та те са очевидни, и едните, и другите, мислят единствено за безопасността, мислят за доброто на пешеходците.
Например чудесна е идеята наличието на обозначена „зебра” да се счита за достатъчно и дори и без пътен знак да се приеме като място за пешеходна пътека. Ами че то и сега 100% от добросъвестните шофьори дават предимство на пешеходците след като видят „зебрата”. Това става в целия свят и всеки ден. При това всеки ден, по целия свят, се наблюдава „грубо” погазване на Закона за движението по пътищата и неговото неспазване. Всички тези шофьори извършват едно и също нарушение, при това милиони пъти всеки ден. Нарушението е следното: когато наближават кръстовище, пред шофьора обикновено стои пътен знак Б3 (път с предимство, известният на всички ромб) и нарисуваната на асфалта „зебра”, и всички тези шофьори не дават приоритет на пътния знак, както се изисква от закона, всички те, съвсем съзнателно, постъпват по съвест и нарушават закона, като дават приоритет на маркировката, независимо че по закон би трябвало да се съобразят с пътния знак, а не с маркировката.
Въпросът е може ли някой да даде 100% гаранция, че тази маркировка на асфалта ще бъде винаги видяна? Защото при всички ситуации, когато маркировката не се вижда, тогава и шофьорът няма как да очаква на такова място евентуален пешеходец, а последствията за пешеходеца просто ще бъдат фатални.
Всички знаем, че боята се изтърква и не се знае кога ще бъде пребоядисана.
Всички знаем за неработещото улично осветление, както и за липсата на отделен работещ прожектор, който осветява самата зебра и дори част от тротоара от двете страни на пътя, всички знаем и за евентуалната авария на Енергото, а това винаги означава тъмнина.
Всички знаем как всяка година още първият сняг „изненадва” почистващите фирми. Кой шофьор може да се досети че под снега има нарисувана зебра? Едва ли може да бъдат осигурени работници за денонощно почистване на всички „зебри”.
При дъждовно време капчиците вода върху асфалта отразяват светлината като огледало, а кой може да каже какво има под огледалото, дали върху нарисувана зебра има сняг или вода е еднакво непрозрачно.
Дали всеки шофьор може да различи нещо на асфалта при наличието на светещи насрещни фарове? И то когато дрехите на пешеходеца са тъмни и по нищо не се различават от околния фон. Човек няма ултразвуков сензор като прилепите, няма и инфрачервен сензор. Как да задължим шофьора да различи 2 почти еднакви обекта, след като нито Бог, нито Природата, не са му дали такава възможност, как да искаме подобно нещо?
Има и други ситуации, когато няма да бъде видяна маркировката.
Приемането на варианта без пътен знак, означава че в закона трябва задължително да се впише допълнението „…когато пътната маркировка е видяна от водачите на МПС”. Такава формулировка на закон е достатъчно странна и неестествена. Юристите обаче не могат да си позволят подобно допълнение да не бъде написано, това би означавало, че в противен случай, самите юристи напълно съзнателно подлагат на риск пешеходците, и на практика те самите биха имали косвена вина за причинените страдания на пострадалия пешеходец.
За наше щастие, юристите са съвестни и отговорни, те не могат да поемат такъв риск, след като не е възможно да се осигури 100% гаранция за пешеходеца.
Затова и се приема варианта за дублиране на предупреждението за шофьора, т.е. задължителен пътен знак. Това е и идеята на всички пътни знаци, те се виждат и много по-добре, и много по-отдалече от която и да е маркировка, особено при лоши условия за видимост.
Именно тази огромна загриженост за съдбата на пешеходеца е довела до тълкуването за задължителен пътен знак, само това може да гарантира, че появата на пешеходеца ще бъде очаквана.
Четем второто изречение за цялостното определение на пешеходната пътека:
„54. (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка И сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.”
И в самия Закон за движение по пътищата, и в Правилника за прилагане на същия закон, и в Тълкувателното решение на ВКС има само един и същи цитат, и това е самият лаконичен текст.
Как и защо някои юристи могат да си позволят извратено да „тълкуват” само по част от определението и да правят „изводи” за целия текст, то това е въпрос на морал и на съвест (а би било добре да стане въпрос и на закон за самите служители на Правосъдието, не е редно да се допуска съдии и прокурори да имат „вратичка” и по „закон” да е допустимо да се ползва с користна цел нещо напълно абсурдно). Ако това положение се запази и „вратичката” си остане, то в най-близкото бъдеще (още след 1-2 години) ще се превърне в масова практика и всеки „загубил търга” шофьор ще бъде осъждан заради обезщетението по Гражданската отговорност, с обяснението за това , че „платното за движение” е „пешеходна пътека” понеже е написано в закона, голяма работа, че са пропуснати някои други уточняващи неща).
Каква информация съдържа текста на второто изречение? Очевидната информация е следната: пешеходецът може да пресича пътното платно само по мислената линия на продължението на тротоара или банкета, не се разрешава на пешеходеца да пресича по средата на кръстовището или на 5 метра встрани от него. Другата очевидна информация на второто изречение означава, че пешеходната пътека е върху пътното платно, не е в гората, не е в реката, не е под земята и т.н.
А дали всяко кръстовище, на което има тротоар или банкет, може автоматично да се приеме и за място на пешеходна пътека, т.е. място където пешеходецът има предимство?
Навсякъде в Тълкователното решение се споменават думите „обозначени” и „сигнализирани” и това е съвсем естествено, висшите магистрати носят огромната отговорност за безопасността на пешеходците.
Може ли някой да приеме, че и законодатели, и висши магистрати, с такова усърдие и загриженост, мислейки за съдбата на пешеходеца на правия участък от пътя, са взели мерки шофьорът да бъде предупреден с пътен знак или със светофар и така пешеходецът да бъде очакван, за да се избегне неговата смърт или нараняване, а в същото време същите тези магистрати да са толкова лаконични за мястото, наречено кръстовище. Нима някой може да ги обвини в несериозност и безотговорност за съдбата на пешеходеца? Дори самата мисъл за подобно „обвинение” е просто абсурдна.
Какво е необходимо за да бъде спасен пешеходецът на мястото, наречено кръстовище?
Нужни са 2 неща.
Първото е самият шофьор да разбере, че наближава кръстовище.
Второто е шофьорът да разбере, че на тази пресечка има тротоар или банкет.
Някой може ли да гарантира, че тези 2 условия са 100% винаги осигурени?
Всеки си представя колко е трудно (направо невъзможно) в тъмното, особено с насрещно светещи фарове, да се различи дали има или няма тротоар или банкет на тъмната странична улица, и то при условие че „зебрата” е с контрастен цвят и все пак има някакви шансове да бъде забелязана, а при специално маскираните и подобни по цвят и яркост асфалт и тротоар или банкет дори и тези шансове липсват.
При това шофьорът трябва да различи този наличен или неналичен тротоар (банкет) не на самото кръстовище, а на десетки метри преди него, за да вземе нужните мерки, иначе няма да има никакви шансове за пешеходеца, и съдбата му просто ще бъде предварително предрешена, при това убийството или нараняването на пешеходеца ще бъдат съвсем „законни”.
Всичко това звучи наистина абсурдно, но няма изискване всеки шофьор да носи бинокъл или апарат за нощно гледане, задължителни са само триъгълникът, светлоотразителната жилетка, пожарогасителят и аптечката.
При това да напомним, че ако се окаже, че няма тротоар или банкет, тогава шофьорът трябва да спази Чл. 22. (1) и да продължи напред със същата скорост (защото няма да има пешеходна пътека), а не за всеки случай и за негово успокоение (че можело и да има тротоар или банкет, т.е. можело и да има пешеходна пътека) рязко да реши да намали скоростта и така да предизвика верижна катастрофа със следващите зад него МПС-та. Ами ако завали сняг, кой ще гарантира че денонощно този сняг ще бъде почистван и шофьорът ще различи дали има тротоар или банкет?
Изобщо има много голямо сходство за предупреждението за „видимите” пешеходни пътеки (задължението да има пътен знак защото маркировката не винаги ще бъде видяна) и за предупреждението за кръстовище (където също НЕ винаги ще бъде видяна страничната улица), а точно на това място е „мислената” пешеходна пътека, и става ясно защо също трябва да има задължителен пътен знак за кръстовище, за да се предупреди за „невидимата”, т.е. „мислената” пешеходна пътека.
Висшите магистрати никога няма да изложат на опасност живота и здравето на пешеходеца,
дори и при най-малкото съмнение, че пешеходеца няма да бъде забелязан или пък, че няма да бъде очакван (на някакво съмнително място, например т.н. кръстовище), то
магистратите в никакъв случай няма да го излъжат и да напишат, че точно на такова място всеки пешеходец има абсолютното право на преминаване през пътното платно (към своята евентуална смърт).
Толкова по детски изглеждаха 2 коментара в интернет, където всички съдии и адвокати бяха обвинени в недобросъвестност и лична заинтересованост ???!!! Всички те нарочно и съзнателно така били пишели и тълкували законите, с една единствена злодейска цел- да имало повече катастрофи, за да имало повече хонорари !!!??? Наистина звучи по детски, затова и никой нито им отговори, нито ги подкрепи в подобно нелепо съмнение, та това е все едно гробарите да бъдат обвинени, че самите гробари предизвикват повече смъртни случаи ???!!! Човек не е безсмъртен, все някога го очаква такъв край, гробарите не убиват от алчност. Също и магистратите не създават благоприятни условия за катастрофи, дори напротив, те самите търсят всички възможни такива опасности и се стараят законодателно да ги елиминират, за да бъдат съхранени животът и здравето на всеки пешеходец. Друго нещо е животът, случайни събития все някога ще се случват, няма как да предотвратим всяко неочаквано нещо и така да си гарантираме, че никога няма да се случи катастрофа. И лекарите не бива да бъдат обвинявани, че специално и нарочно увреждат здравето на всички пациенти.
Водени от своите високохуманни съображения, висшите магистрати изключително сериозно са погледнали на поставената им задача да разтълкуват толкова сложните въпроси, касаещи пешеходните пътеки.
Депозираните особени мнения доказват това. Повторение на цитата:
„Второто изречение на § 6, т. 54 указва, че на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Съдиите в особеното си мнение приемат, че това е така само в случаите на обозначаване с пътен знак за наличието на пешеходна пътека и липсата на съответна маркировка. Те пишат: „В противен случай пешеходната пътека би била в зоната на пътния знак, което ще създаде очевидни неясноти за участниците в движението.”
На никого не е известно по какъв начин мислят „всезнайковците” от интернет, обаче би трябвало да се обърне внимание, че дори в особеното си мнение магистратите споменават за наличието на някакъв пътен знак (дори и те не обмислят варианта без никакъв пътен знак преди кръстовището), и че в зоната на действие на този знак попада евентуалната пешеходна пътека и създава смут в главата на всеки шофьор, и то много, ама много сериозен смут.
Съвестният водач на МПС знае наизуст и Закона, и Правилника за приложението му, обаче никак не може да си спомни къде е написано за градацията на мислената линия на продължението на тротоара или банкета (при това тези тротоар или банкет са специално маскирани с цвета и яркостта на асфалта). Започва да се съмнява в своята памет и затова отново взема Закона и чете: Чл. 7.
(1) Когато има несъответствие между сигналите на регулировчика и светлинните сигнали или пътните знаци относно предимството, участниците в движението са длъжни да се съобразяват със сигналите на регулировчика.
(2) Когато има несъответствие между светлинните сигнали и пътните знаци относно предимството, участниците в движението са длъжни да се съобразяват със светлинните сигнали.
(3) Когато има несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци.
(4) Когато има несъответствие между пътен знак, поставен на преносима стойка върху платното за движение, и останалите пътни знаци, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътния знак, поставен на преносимата стойка.
(5) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) При строителство и ремонт, когато има временна пътна маркировка, положена с цел организация на движението за определен период от време, участниците в движението трябва да се съобразяват с временната пътна маркировка.
Никъде не се споменава за тези
„мислени линии”, които са „продълженията на тротоарите и банкетите”, да се
зачуди човек, дали те въобще могат да
имат някаква юридическа стойност по закон.
Магистратите също знаят за недоумението на шофьора къде е мястото по градация на тази мислена линия, дали между пътния знак и маркировката, дали другаде (например между светофара и пътния знак).
Магистратите обаче не мислят толкова елементарно, те са високоуважавани специалисти в своята професия и затова мислят всеобхватно, те обмислят множество фактори, както и възможните последствия от техните решения. По тази причина някои граждани не могат да ги разберат понякога.
Магистратите никога няма да поискат от законодателите да променят закона
и към чл.7 да се добави нова (6)(съвсем нова- …”мислените линии”…по приоритет са след регулировчика и след светофара, но пред пътния знак…), както и уточнението (7)(съвсем нова-…”мислените линии” на кръгово кръстовище са криволинейни, на пешеходците се забранява да преминават направо през центъра на кръстовището…) и най-важното уточнение (8)(съвсем нова-….при несъответствие между пътен знак и маркировка, водачът е длъжен да се съобрази с пътния знак както го изисква чл.7(3), освен в случаите когато тази маркировка е пешеходна пътека, в този случай водачът на МПС е длъжен да се съобрази с маркировката, а не с пътния знак (напр. знак Б3”път с предимство”,т.е. РОМБ),
няма да променят и чл.50(1) (на кръстовище…водачите…са длъжни да пропуснат ППС, които се движат по пътя с предимство),
няма да допуснат да напишат странното ”на кръстовище знакът СТОП важи само за водачите на МПС, останалите участници в движението каквито са пешеходците, не трябва да се съобразяват със знака СТОП и имат абсолютното право да продължат напред, съответно другите водачи на МПС на пътя с предимство не трябва да се съобразяват със знака РОМБ и са длъжни да спрат защото в тъмното може и да има пешеходец на продълженията на тротоара или банкета”,
няма да добавят ново оборудване към чл.139(2) (5.бинокъл и 6.апарат за нощно гледане и 7.ултразвуков радар).
И т.н. и т.н.
Изобщо има толкова много неясни или направо спорни моменти, които не са еднозначни и вероятно следва да се зададат много въпроси към адвокатите от ВАС, а те ако решат, могат да излязат със становище за евентуално еднозначно тълкуване.
Само един елементарен пример- какво има на всяко Т-образно кръстовище?
На второстепенната странична улица без предимство има знак Б2 („Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство”, известният на всички СТОП). Възможно е да бъде и знакът Б1 („Пропусни движещите се по пътя с предимство”), известният на всички „обърнат триъгълник”, което никак не променя ситуацията. На по-главната улица, тази с предимството, обикновено няма никакъв знак, знакът Б3 („път с предимство”), известният РОМБ, се наблюдава само на „истинските” кръстовища, където и от ляво, и от дясно, т.е. от двете страни на кръстовището има второстепенни улици без предимство.(няма знаци за пешеходни пътеки).
Същият шофьор, който толкова упорито търсеше в Закона къде е градацията на мислените линии, сега е очевидец и наблюдава следната ситуация на това кръстовище.
От едната страна (на страничната уличка) има двама участника в движението (шофьор и пешеходец) и пред двамата стои пътен знак СТОП. На отсрещната страна на „мислената” линия (която може и да е оцветена като „зебра”) стои втори пешеходец, но на мястото на тротоара, където той е застанал, няма никакъв знак СТОП (насочен само към пешеходеца).
Вторият пешеходец се възползва от своето законно право на предимство и тръгва смело напред, към първия пешеходец и към шофьора, т.е. към страничната уличка.
Само че този първи пешеходец се оказва много съвестен и знае Закона за движение по пътищата (впоследствие се оказва, че той в същото време е и шофьор, и няма как да не знае правилата), и за удивление на втория пешеходец стои и не тръгва. Просто първият пешеходец е прочел в Закона, че той също е участник в движението и си мисли, че редното е да спазва знака СТОП (макар че той самият, когато е в ролята на шофьор, без никакво двоумение, просто дава предимство на пешеходците (когато ги види)).
Очевидецът-шофьор (с въпроса за градацията) наблюдава и се чуди защо така преминаването на пешеходците е еднопосочно винаги на пътя с предимство само в едната посока (понеже няма знак СТОП на тротоара), обаче става двупосочно на същия път с предимство само когато няма коли и камиони (понеже има знак СТОП на страничната улица).
Вторият пешеходец направо си мисли, че първият пешеходец по всяка вероятност не е наред, понеже спазва знака СТОП и дори може би е пациент на Психиатрията. Очевидецът-шофьор също започва да се съмнява, превърта наум и Закона за движението, и Правилника за прилагането му, и наистина никъде не си спомня къде е написано, че пешеходецът е длъжен да спазва пътните знаци (?!).
Сигурно пешеходците наистина не са задължени да спазват знака СТОП, иначе защо толкова постоянно, на всяко „истинско” кръстовище, и отляво, и отдясно, при това всеки ден, тълпа пешеходци масово и смело пресича пътя с предимство срещу знаците СТОП, а шофьорите вече са научени, че знакът РОМБ дава предимство само пред МПС-та и не се отнася за всички участници в движението. Тези всичките шофьори може би напразно се надяват някой да сложи и втори пътен знак (за пешеходна пътека) на всичките кръстовища (а това естествено ще ги предупреди още отдалече и няма да се чудят как да постъпят)? А при сегашната законодателна база, те просто за задължени през цялото време на шофиране да мислят какво е и второто предназначение на всеки пътен знак, няма значение какво пише в законите на всяка държава, няма значение какъв е текстът на знак Б3 (РОМБ) в целия свят, неговия актуален текст означава „Внимание! Пешеходци” а това вече остаряло и второстепенно „Път с предимство” си остава само за МПС-тата, които в 21-ви век трябва да се съобразяват, че пътното платно вече не е за движение на МПС-та, както беше до 20-ти век, сега вече МПС-тата ще могат да се придвижват само когато няма никакъв най-уязвим участник в движението, намиращ се на пътното платно.
Обаче съмненията все едно си остават, очевидецът-шофьор открива огромен пропуск в законодателството- никак не е достатъчно за получаването на шофьорските права да се изисква някакво си основно образование (спорно 7-ми или 8-ми клас), дори и от предложеното след 10-ти клас няма да има никаква полза, необходимо е единствено юридическо образование и никакво друго, ако ще и 10 висши да има някой кандидат-шофьор, пак не са достатъчни, и няма да може да тълкува спорните шофьорски проблеми, очаква се шофьорските книжки да се получават вече в чужбина, там няма чак толкова голяма бъркотия, просто има осветление навсякъде и винаги, има и пътни знаци, също навсякъде и винаги и не се изисква чак толкова високо юридическо образование, за да знае шофьорът как да постъпва и правилно да управлява съответното МПС.
Съмненията обаче никъде не са си отишли.
Например още в началото на Правилника, чл.2 и чл.3(1)(3) указват, че пешеходецът също е участник в движението и е длъжен да спазва правилата за движение и да не създава опасности или пречки за движението.
Само че очевидецът-шофьор не е юрист и не разбира всички тънкости на такава деликатна материя, не е указано за пътните знаци, указано е само за правилата.
Ами ако пътните знаци нямат нищо общо с ПРАВИЛАТА за движението?
Тогава няма нищо за чудене, пешеходецът наистина е добросъвестен и спазва всички правила, в които няма пътни знаци, а там, където има пътни знаци, те просто не се отнасят за движението на пешеходеца и са проблем единствено на водачите на МПС-та.
Все пак
съмнението, като някаква ръжда, разяжда отвътре този очевидец-шофьор и изведнъж
го осени прозрението. Той си спомня, че има в Закона и понятието
„специален режим на движение”.
Най-после
всичко се изясни.
Пешеходците имат „особено-специален режим на движение”, просто все още не е записано в Закона, но би следвало още сега, т.е. предварително, всички останали участници в движението да се съобразяват според новата градация. Понеже предстоят дебати по поредното коригиране на поредния закон, то логично е да се появят „Временни правила” за движението до включването им в Закона.
Най-после пешеходецът, като най-уязвим, получи своя заслужен статут (особено-специален режим на движение), т.е. разрешено му е от самия Закон да не спазва пътните знаци, разрешено му е от самия Закон да отнема предимство. Така няма да има правно противоречие.
Грижата за обществото обаче изисква да се укаже уточнението, че линейките, пожарните и полицейските коли, които макар и да имат само обикновен-специален режим, все пак бързат повече и с повече основание, те бързат да спасят някого, затова и пешеходците от морална гледна точка, не е редно да отнемат предимството на тези бързащи да спасят някого, наистина специални коли.
От друга страна, грижата за самите пешеходци, изисква да не се върви срещу Природата и да не се унищожава инстинкта за самосъхранение, това налага да не се изтриват от Закона задълженията на пешеходеца (за неговата лична безопасност) и вероятно затова все още Народното събрание, дори и на първо четене, не е започнало дебати по евентуалното изтриване от Закона на чл.113, чл.114, чл.120 (за задълженията на пешеходеца).
Тогава остана ли въобще нещо реално от „особено-специалния режим на движение”? Като че ли единствено остана узаконяването на неспазването на знака СТОП. Ами че то и сега това се наблюдава ежедневно, също както и споменатото по-горе морално (но противозаконно) съобразяване с маркировката, а не с пътния знак.
Очевидецът-шофьор стигна до заключението, че не си струва да се занимава с безсмислени разсъждения.
Просто е необходимо да се отправи предложение към най-масовата организация на шофьорите, това е Съюза на българските автомобилисти (СБА), и нека ръководството на СБА да се договори с ръководството на БНТ, така че по телевизията да стартира толкова актуалната нова дарителска кампания под надслов „Българската Пешеходна Пътека”. Не е нужно отново да е на Коледа, за да не се дублира с досегашната, има и други празници.
Така Националното сдружение на общините ще може да постави пътни знаци на всяко кръстовище още първата година.
Ако пешеходците прочетат фейлетона, може би и те ще се включат, за да помогнат на шофьорите, и събраните на следващата година средства, да не се дават на общините, необходимо е този път даренията да се подарят на Енергото, за да има осветление на всяка пешеходна пътека.
Така всичко ще си дойде на мястото, няма да има нужда от никакъв висш пилотаж на всевъзможни тълкувания, по простата причина, че няма да има никакви спорни моменти, след като даренията от „Българската пешеходна пътека” помогнат за поставянето на липсващите пътни знаци и Енергото пусне осветлението на всичките пешеходните пътеки.
Третата година със средствата от кампанията могат да се закупят от КАТ радари и видеокамери за наистина невралгичните точки, самите шофьори много добре знаят кои точки са рискови, и кои точки са просто „капанчета” и нямат кой знае какъв принос за безопасността, тогава може да се смени названието на дарителската кампания на „Българското пътно платно”.
А докато чакаме събирането на дарения чрез новата дарителска кампания, нека да помислим какво да се прави сега, в настоящия момент.
Абсолютно всички, и шофьори, и пешеходци, а също така и прокурори и съдии, всички искат само едно, всички искат безопасност.
Нека да си припомним кой първи повдигна въпроса за проблемите с пешеходните пътеки. Та това беше самият Главен Прокурор. Дали някой ще се осмели да го подозира в някакви непристойни намерения и цели? Този достоен и съвестен човек доказа, че мисли единствено за безопасността на пешеходците, доказа колко е изключително мъдър и практичен. Главният прокурор не се увлече в погрешна посока на мислене и директно нареди на своите подчинени прокурори да издирят нередностите, свързани с пешеходните пътеки и да вземат мерки за липсващите пътни знаци , той никога не е нареждал на прокурорите да изземват чужди функции и сами да тълкуват как липсата на каквито и да е пътни знаци пред кръстовищата помага за безопастноста и предупреждава шофьора за евентуален пешеходец и дори го задължава да очаква този пешеходец.
Отговорните служители на държавата никога няма да тръгнат в погрешна посока на мислене.
Магистратите също никога няма да се подведат да тръгнат в подобна погрешна посока на мислене. Те подхождат по най-естествения и поетапен начин.
Най-напред те разглеждат въпроса, може ли някой да гарантира 100%, че по всяко време, това място наречено кръстовище, ще бъде винаги забелязано от шофьорите, т.е. няма да има никакъв смисъл да се вземат мерки за предупреждаване на тези шофьори, т.е. пешеходецът 100% ще бъде винаги очакван и защитен. Ами ако има дори и най-нищожната вероятност това кръстовище да не бъде забелязано навреме (т.е. на десетки метри преди самото кръстовище)?
Никой юрист не би допуснал съзнателно, знаейки за съществуващата опасност, да не поиска да се вземат някакви превантивни мерки и просто от чувство за садизъм да иска да изложи пешеходеца на такъв голям риск.
А за самия отговор дали винаги кръстовището ще бъде забелязано навреме, просто е необходимо да бъде зададен най-елементарният контра-въпрос. Има ли пътен знак за кръстовище? Има, и то дори не един, има няколко знака. Каква е причината да има пътни знаци, които да се слагат преди кръстовище? Ако 100% във всички случаи шофьорът вижда че приближава кръстовище, тогава защо толкова отдавна са измислени тези пътни знаци? А възможно ли е сега, в 21-ви век ситуацията (пътят или пък шофьорите) да е съвсем друга, и необходимостта от тези пътни знаци, които се слагат по кръстовищата (няколкото знака за кръстовища, както и знаците СТОП и РОМБ) просто да е отпаднала и тези знаци вече да се оказват излишни? Не ми е известна държава, в която тези знаци да са отменени от правилата за движение.
А пък да се подозират в слабоумие абсолютно всичките юристи по света, без нито едно изключение и то заради факта че нито един от тях не е поискал отмяната на съответните пътни знаци поради тяхното безсмислие в 21-ви век, това дори не е и смешно, просто не намирам подходящата дума.
По всяка вероятност съществува някакъв риск шофьорът да не забележи навреме че приближава кръстовище (нима е възможен друг извод?, нима е възможно да няма никакъв риск и тези знаци трябва да се премахнат от правилата за движение?).
Дали на света има юрист, който съзнателно няма да поиска да се вземат мерки за предупреждението на шофьора чрез дублиращия способ чрез съответния пътен знак, дали някой юрист иска умишлено да изложи на такъв голям риск пешеходеца,
има ли на света юрист който нарочно иска появата на пешеходеца да не бъде очаквана и последствията от катастрофата да бъдат приятна изненада за някой садист?
Може ли на прав участък от пътя да се изисква да има пътен знак (трябва да има гаранция че шофьорът ще бъде предупреден, иначе излагаме пешеходеца на огромен риск) , а на кръстовище да не се изисква, да не би видимостта на всичките кръстовища да е някаква друга или пък скоростта на всичките кръстовища също да е някаква друга.
Има ли „нещо” което прави пешеходеца повече видим и повече очакван на кръстовището в сравнението с правия участък на пътя (там е задължителен пътния знак), има ли „нещо” което може да осигури на пешеходеца неговата безопасност именно на кръстовището, кое е това „нещо” (ако наистина съществува) и защо още никой не предупреждава всички шофьори да търсят указание на пътя именно за това „нещо” (може би „нещото” е пред очите на всички шофьори но никой шофьор не се е досетил да му обърне внимание и така да бъде готов да очаква евентуален пешеходец и на практика подлага на риск живота и здравето на пешеходеца след като не се заглежда в „нещото”).
А може би този участък на пътя, който е на кръстовището, би следвало да се тълкува че въобще не е участък от пътя, защото тук не е пътно платно (както е указано в закона) а защото тук са цели 2 пътни платна, а всички знаем че 2 и 1 са съвсем различни неща? Да не би това да е основанието на някой „всезнайко от интернет” за евентуалната причина да не се изисква пътен знак и всъщност правилата за движение на прав участък (на 1 платно) и на кръстовище (на 2 платна) да са всъщност различни? Може би затова само на едното място се изисква пътен знак, за да бъде предупреден шофьорът?
Онзи шофьор, който се ровеше из закона да търси градацията по чл.7 на „мислената линия”, би трябвало отново да се върне към повторното четене на закона и да потърси къде е указано, че правилата за движение на МПС на прав участък, и на кръстовища, са в действителност различни.
Само че същият този шофьор няколко пъти чете:
Допълнителни разпоредби:
54. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.
Шофьорът издирва най-новата редакция на закона и все едно и също.
Няма трето изречение.
Няма допълнен следният текст „Пешеходната пътека на кръстовище не се сигнализира с пътен знак”.
Дори и в най-новата редакция на закона липсва уточнението в първото изречение „пешеходна пътека…платното за движение... сигнализирана с пътни знаци, освен в случаите когато платното за движение се намира на кръстовище”.
Шофьорът стигна до заключението, че първото и второто изречение не си противоречат и недвусмислено е указано всичко необходимо за пътния знак.
Този шофьор също така стигна до извода, че не е необходимо да пита адвокатите от Висшия адвокатски съвет дали правилно е разбрал всичко.
Вижда се съвсем ясно, до къде може да доведе една погрешна посока на „разсъждаване”, ако някой без да се замисля, просто си направи извода, че пешеходецът винаги е очакван и защитен на мястото наречено кръстовище, без да си даде сметка дали шофьорът ще може винаги и навреме да различи има ли тротоар или банкет, а дали въобще този шофьор изобщо ще разбере, че приближава мястото наречено кръстовище?
Магистратите ясно и категорично са написали в Тълкувателното решение (повторение на цитата):
„Основната грижа на обществото и на законодателя е да се осигури БЕЗОПАСНОСТТА на движението и най-вече на най-уязвимите участници в него, каквито са пешеходците”
Някой може ли да се усъмни в това решение на магистратите, някой може ли да се усъмни че те са демагози и казват едно (за грижата за пешеходеца), а в същото време правят обратното и съзнателно не искат да дублират предупреждението за шофьора чрез пътен знак?
Затова и отговорът, който дават висшите магистрати е толкова лаконичен. Но в същото време отговорът на мнозинството е толкова ясен и недвусмилен, просто внимателно трябва да се прочете какво е написано в Тълкувателното решение (повторение на цитата):
„По 6. в … единственият възможен отговор на поставения въпрос е идентичен с дадения в 6. а”
Какво по-ясно от това? Точно така трябва да се пишат и да се тълкуват законите.
Изобщо няма смисъл, нещо което е казано в едната буква от закона (в първото изречение) да бъде повторено и в другата буква от закона (второто изречение).
Защо магистратите не се позовават на 6.б- ами защото не става дума за кръстовища на които има светофар.
Защо магистратите се позовават на 6.а – ами по 2 причини.
Първата е че в 6.а става дума за пътно платно. Всеки шофьор, преди за вземе шофьорска книжка, се е научил да чете и пише, и сам разбира, че на кръстовището също има пътно платно.
Втората е че в 6.а става дума за пътен знак, независимо дали има или няма маркировка тип „зебра”, а на мислените линии, продължение на тротоара или банкета, също може да има или да няма маркировка тип „зебра”.
Необходимо ли е да се повтаря същото и в 6.в когато и без това е толкова ясно и недвусмислено (а това би изисквало да се промени закона за да се допише съответния текст)?
Много по-логично и правилно е просто да се даде указание към 6.а което висшите магистрати са и написали.
Ако „някой” човек си позволи погрешно да тълкува, че висшите магистрати нарочно и завоалирано не искат да има пътен знак на кръстовище и нарочно и злодейски не искат да предупредят шофьора че може да очаква евентуален пешеходец,
това автоматически означава, че същият този „някой” човек автоматически обвинява висшите магистрати в подстрекателство към самоубийство на всички пешеходци.
Звучи стряскащо, обаче погрешното тълкуване на Тълкувателното решение води до такова нечовешко подозрение за съвестта на тези доблестни хора.
Нима на този „някой” човек не му направи впечатление, че в отговорите на всички възможни варианти магистратите са записали „…Налице е съпричиняване на вредоносния резултат … в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение…”. Нима е възможно просто ей така, без никаква основателна причина, магистратите да намалят част от присъдата?
Когато се тълкува пресичането на пешеходната пътека, навсякъде се споменава „…при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП”, нима това е случайно? Нима този „някой” човек си мисли, че магистратите искат да ограничат правото на пешеходеца да има предимство когато пресича?
Та това споменато условие е най-висшата законодателна проява за защита на пешеходците .
Магистратите много добре знаят, че никой не може да гарантира безсмъртието на пешеходеца на пешеходната пътека.
Никой не може да гарантира, че спирачките на МПС-то няма да откажат в най-неподходящия момент, никой не може да гарантира, че дори на най-съвестния шофьор няма да му прилошее точно пред пешеходната пътека и т.н.
Магистратите искат на всяка цена да предпазят пешеходеца от всевъзможни (дори и редки) неприятни ситуации и затова указват, че пешеходецът има право, обаче е редно да се убеди дали конкретната ситуация му позволява да се възползва от това свое право , за да не бъде изложен на опасен риск за здравето си, дори и за живота си.
Всеки произволен човек от улицата би казал, че в България животните имат повече права от хората. Какво обаче наблюдаваме почти всеки ден? Ами просто виждаме резултата от непредпазливото използване на тези права, без обмисляне на възможността дали моментът за ползването на правата е наистина подходящ. Има ли човек, който никога не е виждал размазан труп на куче или котка на асфалта? Никой ли не се е замислил за съдбата на малките кученца и котенца?
Висшите магистрати чрез Тълкувателното решение доказват на всеки човек, колко предвидливо са се замислили не само за съдбата на пешеходеца, но и за съдбата на децата и внуците на всички пешеходци, и са взели мерки за тяхната защита.
Кратък цитат от Пресконференцията, дадена в рамките на Националната конференция на българската адвокатура - гр. Стара Загора, 02.10.2016 г.:
„…ако пешеходецът не е спазил своите задължения по чл.113, чл.114, чл.120 то съвсем законно има основание да се счита, че водачът няма вина”.
Много по-важното обаче е другото.
Дори адвокатите на въпросната пресконференция, засягаща и въпросите за пешеходните пътеки, дори те не коментираха въпроса за „продълженията на тротоарите и банкетите”,
дори адвокатите не предположиха, че има хипотетичната вероятност някой юрист (напр. следовател или прокурор) да си помисли погрешно,
че по закон някакви си „мислени линии” на кръстовищата без никакъв пътен знак (за кръстовище или за предимство) ще излагат на опасност живота и здравето на всеки пешеходец (защото някой може погрешно да приеме, че тези „мислени линии” без съответния пътен знак представляват „пешеходни пътеки” и по смисъл, и по съдържание, а не са просто указание за самото място на пресичане) (и дори така ще противоречат на самия Главен прокурор)
и това ще се превърне в повод да бъдат съдени и евентуално осъдени, всички шофьори без никакво изключение, които напук на обществото, не полагат никакви усилия да станат екстрасенси и така да предвидят че приближават ритуалното място, наречено кръстовище, а когато го видят, тогава пък съзнателно не искат да прелетят над пешеходните пътеки, а карат нахално през тях.
Едва ли някой може да заподозре в подобно нещо когото и да е, особено пък човек с юридическо образование, особено пък човек който е просто съвестен служител на обществото и защитава всички граждани, включително и пешеходците.
Никой не може да си помисли, че следователите и прокурорите са толкова недосетливи и не разбират опасността за пешеходеца, когато не са взети мерки шофьорът да бъде предупреден за евентуалната поява на пешеходец (а това се гарантира чрез съответния пътен знак),
никой не може да си помисли, че следователите и прокурорите са садисти и злонамерено са намерили извратен способ да се тълкува понятието „продължението на тротоарите и банкетите”.
Тези съвестни и отговорни служители съвсем ясно осъзнават какви са последствията от подобни особени и неправилни тълкувания.
Обаче те самите са в крайно неизгодна позиция.
От една страна, разумът и съвестта им ги карат да напишат в обвинителния акт, че въпросното място на ПТП не е никаква „пешеходна пътека’ след като е тъмно и вали дъжд и на практика светещият светофар (който е на 60 метра отпред), както и светещите фарове на колите в насрещното платно за движение, не позволяват да се забележи изтърканата „зебра” (а понякога дори и маркировка липсва) и особено обстоятелството, че липсва какъвто и да е пътен знак, който да укаже че следва пешеходна пътека или пък да укаже че следва кръстовище (на което евентуално може да има тротоар или банкет и оттам да се очаква и наличие на пешеходна пътека).
Същите отговорни и съвестни служители, знаят колко е важно, на всяка цена, да се вземат мерки чрез съответния пътен знак, за дублиране на предупреждението на шофьора, за да се гарантира очакването на пешеходеца (в маскировъчни тъмни дрехи на тъмната улица) и да се спасят и живота му, и здравето му.
От друга страна, служебното положение изисква на всяка цена и следователите, и прокурорите, да търсят при всяко ПТП вероятния престъпник. Ако няма 100% доказателства за невиновност, които да са потвърдени от множество фактически доказателства, както и от показанията на многобройни свидетели, които не си противоречат, тогава дългът на тези служители ги задължава да предадат случая на следващата инстанция, т.е. на съда.
Това наистина е правилното решение, законодателството не разрешава, нито на следователите, нито на прокурорите, сами да извършват правна квалификация по някакъв спорен казус, те нямат правото сами да разрешат спора дали има случайно деяние на пътното платно, или става дума за престъпление на т.н. пешеходна пътека. (колкото и да е неочаквано, обвиняемият също намира за правилно поведението на следователя и прокурора, понеже обвиняемият е също така съвестен и отговорен човек, каквито са и следователите и прокурорите).
Какъв е възможният изход от подобна заплетена ситуация?
Може би сключеното „споразумение” между прокурор и обвиняем, каквото е налично в конкретния случай, може би това е най-удачното разрешение за изход от сложната ситуация.
В конкретния случай прокурорката наистина се съмняваше, че мястото е „пешеходна пътека”, самата съвест и самият разум не допускаха такова тълкуване (това се случи след като обвиняемият почти убеди прокурора защо в населено място е по-правилно, и би следвало да стане препоръчително, да се кара по вътрешното, лявото пътно платно, а не по най-дясното, което е толкова близко до тротоара).
Затова и прокурорката написа, че уж „обвинява” за допуснато ПТП на място, наречено „пешеходна пътека”.
Самият обвиняем също се подписа, че уж се „признава за виновен”, все пак при наличието на 2 различни мнения, редно е да се уважи държавната институция и легитимното мнение (всъщност съмнение) да се признае като по-уважително.
При това, в Прокуратурата беше обяснено на подсъдимия, че има правото да се защити пред следващата инстанция, т.е. пред съда.
Обвиняемият се успокои, че не е длъжен да доказва своята невиновност, беше обяснено за „тежестта на доказване” (че всъщност обвинителят трябва да се опита да докаже обвинението и да убеди и съдията, и обвиняемия (който трябва да проумее своята вина и да се поправи), и то да ги убеди с разумни съображения, като се ръководи от смисъла и предназначението на Закона за движението по пътищата, т.е. от безопасността (т.е. как липсата на какъвто и да е пътен знак на въпросното НЕвидимо кръстовище в тъмното време задължава водача на МПС да очаква маскирания с тъмни дрехи пешеходец и как въобще липсата на какъвто и да е пътен знак го принуждава да очаква, че въобще наближава кръстовище, където може и да има пешеходна пътека).
Обвиняемият остана с впечатлението, че за да получи обоснована присъда са нужни доказани или поне разумно обосновани обстоятелства, които доказват неговата вина, но също така и че всяко негово искане за изясняване на което и да е обстоятелство, което може да докаже неговата невиновност, няма да се приеме като груб и незаконосъобразен опит за протакане на делото.
НАРЕДБА № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка
Чл. 24. (3) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Разстоянието между пешеходните пътеки се препоръчва да не бъде по-малко от 250 m.
Чл. 25. (3) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пешеходната пътека М8.1 тип "Зебра" НЕ се прилага:
5. в близост до светофарна уредба
Явно законодателите са предвидили как ярката светлина от светофара заслепява шофьора и му пречи да различи както „зебрата”, така и евентуалния пешеходец с тъмни дрехи. Затова и са забранили да има втора пешеходна пътека, а на светофара е ясно че ще има. Не е указано разстояние, но вероятно са имали предвид същите 250м. Законодателите знаят, че пред светофара шофьорът не може да спусне сенника и така да не бъде заслепен (за да може да се оглежда за пешеходци), този шофьор е длъжен да следи сигналите от светофара и да се съобразява с тях. А за да се гарантира, че няма да има на такова рисково място разсеяни пешеходци- затова и са приели забраната за още една пешеходна пътека, например на 60м преди светофара, както е в конкретния случай (но местната власт наново си боядиса зебрата и добре, че поне сложи пътен знак).
При това никъде в Закона не е указано, че точно пред светофарна уредба, всичките водачи на МПС са задължени да намалят „разрешената” скорост когато на тях им свети зелен сигнал и могат (трябва) да преминат, и да я превърнат в „съобразена” скорост, защото изневиделица може да се окаже, че преди светофара има или слабо различима „зебра” (невидима от светлината на светофара), или пък има „продължения на евентуални тротоар или банкет” (още по-невидими, защото не са контрастни като „зебрата”). (става дума за отсъствието на пътни знаци).
Без дублирането на предупреждението чрез пътни знаци няма никаква гаранция за безопасността на движението, иначе се получава, че самите пътни знаци може би са съвсем излишни, но тогава защо ги има в целия свят и защо още никъде тези пътни знаци не са отменени от Правилата за движение в никоя държава?
(законодателите са измислили пътни знаци, които се виждат отдалече и особено при лоши условия на видимост и това гарантира че шофьорът ще бъде предупреден).
Тези „пешеходни пътеки
на кръстовищата” се оказаха голям (почти неразрешим) проблем дори и за
самите юристи.
Нека обаче първо си припомним още няколко цитата от самото Тълкувателно решение:
„Неспазването на задълженията по чл.113,ал.1,т.1 и т.2 от ЗДвП превръща пешеходците в субекти на нарушения на правилата за движение, а когато безопасността на движението е застрашена, те не могат да осъществят правото си на пресичане на всяка цена, с риск за собственото здраве и живот”.
„Разпоредбата на чл.120, ал.2 от ЗДвП е частен случай на пътно поведение… при сигнализиране с ръка от пешеходеца…за намерението му да премине през пешеходната пътека…То съществува тогава, когато реализирането му не създава опасност за движението.”
„…светофарни уредби…В тези случаи пешеходците не се ползват от предимство за преминаване, тъй като имат забрана за такова свое действие при липса на разрешаващ сигнал. Преминаването им следва да се определя не от наличието на пешеходна пътека, а от вида на светлинните сигнали, които имат приоритет съобразно установената градация на задължителност в чл.7 от ЗДвП.”
„Действащите понастоящем правила за движението по пътищата не предвиждат отделен режим на преминаване през различните видове пешеходни пътеки. Това налага извод, че правото на пешеходеца на предимство при преминаване на кръстовище по продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение е идентично с хипотезата по 6.а”.
„…законодателят НЕ третира всяко мислено продължение на тротоар или банкет като пешеходна пътека”.
Така по-ясна става идеята за „особено-специалния режим на движение” на пешеходеца.
По-ясно става и друго, до какви правни противоречия може да доведе хипотетичната вероятност някой да приеме, че мислените линии, продължения на тротоарите и банкетите (без наличието на пътен знак), биха могли да бъдат разглеждани като пълноценни пешеходни пътеки.
Двама висши магистрати обстойно разглеждат подобна хипотеза в Тълкувателното решение (разглежда се случая защо чл.119(4) съществува, иначе ще бъде съвсем излишен и безсмислен, няма да се цитира, направо изводите).
Ако някой наистина предположи подобно нещо, то автоматично следва заключението, че на кръстовищата няма обикновени, а има „особени пешеходни пътеки”. При това те не са еднородни, има 2 вида. Първият вид са „успоредни особени пешеходни пътеки”. Съответно вторият вид са „напречни особени пешеходни пътеки” и съвсем закономерно правилата за движение през двата вида са различни.
Когато водачът на МПС-то навлезе в кръстовището, за него има 2 варианта как да продължи движението.
В първия вариант водачът решава да завие и тогава той ще трябва да пресече успоредната мислена линия, т.е. трябва да спази Закона, а в него е описан този вариант в чл.119(4) „водачите на завиващите…са длъжни да пропуснат пешеходците”. Това е правилото за движение през „успоредните особени пешеходни пътеки”. Строгият текст на Закона не споменава думата „пешеходна пътека” по простата причина, че става дума за „мислените линии”, т.е. само за продълженията на тротоара или банкета.
Възможно е обаче водачът да избере втория вариант и да продължи напред. Законът не забранява движението напред, както и не ограничава движението единствено и само чрез завиване на кръстовищата. Само че в този случай водачът ще трябва да премине през „напречната особена пешеходна пътека”. А правилата за движение точно за този конкретен случай не са описани в ЗДвП и по законите на логиката, би следвало да са различни, т.е. другите пешеходци НЕ би следвало да бъдат пропуснати (така е например при зелен светофар за МПС-то и съответно червен за пешеходците по напречната мислена линия). Най-точно е в цитата от Тълкувателното решение: „…законодателят не е посочил задължение да бъдат пропуснати пешеходците…Това е така, защото законодателят не третира всяко мислено продължение на тротоар или банкет като пешеходна пътека”.
Става съвсем ясно защо никой юрист няма да си позволи подобно хипотетично тълкуване.
Но дори и следващата година, когато дарителската кампания „Българската Пешеходна Пътека” помогне да се сложат всичките нужни пътни знаци на всички кръстовища, дори и тогава пак може да има заплетени случаи, този път от прекалено стриктно спазване на Закона, обикновеният човек би го нарекъл „престараване”.
На едно от новите кръстовища с всичките налични пътни знаци е спрял нашият стар познат, който спазваше знака СТОП и не тръгваше срещу другия пешеходец. Сега той е в ролята си на шофьор и е забелязал на пешеходната пътека зад кръстовището група хора на 1м от бордюра. Нашият стриктен до педантичност стар познайник е предвидил, че ако навлезе в кръстовището, точно в този момент някой от хората може да направи крачка напред и съвсем законно да се превърне в пешеходец със стъпването си на асфалта. Съвестният шофьор спазва чл. 50а и не навлиза в кръстовището, понеже ще бъде принуден да спре, за да осигури предимство на пешеходеца, затова и решава задръстването да стане преди кръстовището (докато хората се върнат назад или пък решат да пресекат улицата).
Тази толкова сложна материя, наречена Правила за движение по пътищата, обърква и шофьори, обърква и юристи, защото има ситуации, когато е трудно да се прецени кой член от Закона е по-важният от друг член на същия Закон.
Участниците в първата част на фейлетона (посветен на пешеходните пътеки) продължават да попадат в заплетени ситуации и естествено, продължават и да „разсъждават”, този път за друг , не по-малко спорен и дискутиран въпрос, т.е. за известната на всички и кошмарна за всеки шофьор „несъобразена скорост”.
Втората част на размислите разглежда и другото предназначение на ЗДвП, т.е. не само безопасността, разглежда се и самото движение, т.е. дали да се разреши, или да се забрани движението. И още някои спорни моменти, които довеждат до извода, че на практика някои членове и алинеи от Закона имат само препоръчителен характер и не могат винаги, при всички обстоятелства, да бъдат 100% изпълнени. В същото време, дори и препоръчителни, те не могат да не бъдат написани, иначе няма как участниците в движението да бъдат принудени да се стараят да ги изпълнят. (всъщност става дума, че някои закони трябва да се допишат или поне официално да се тълкуват).
Проверката на мястото на катастрофата установи, че от единия край на „зебрата” няма багери в двора на Болницата, няма никакви изкопни работи за нов строеж. Анкетата сред живущите в жилищния блок на другия край на „зебрата” установи, че никой не е получавал заповед за евакуация от Общината, т.е. не се предвижда събарянето на блока и евентуално нов строеж на същото място, този път на училище или детска градина, които биха могли да оправдаят липсата на 250м от съседната пешеходна пътека. Надеждата, че вече сме в Европа и първо се прави инфраструктурата (пешеходната пътека), а после строежа (училището или детската градина), се оказа напразна.
Служителите от Общината внимателно са чели Наредбата и знаят, че дори и за училища и детски градини, пак си остава забраната за втора пешеходна пътека до светофарна уредба, разрешено е изключението само за простите пешеходни пътеки.
За чл.24(2) трафикът на МПС-та на този международен път си е както се очаква (т.е. много слаб трафик на пешеходци), затова и човекопотокът от 50 пешеходци за 1 час в работно време е под много, много голям въпрос (това се случва само 2 пъти годишно, на „задушница” заради гробището, което е на този път).
Да напомним още веднъж, че мнозинството висши магистрати е останало съвсем учудено защо се задава въпрос за тълкуване, дали самите продължения на тротоара са пешеходни пътеки (ако няма пътен знак), какви ли са тези хора, които когато четат второто изречение на определението, се чудят за нещо, което току-що са прочели в първото изречение и вече са успели да го забравят? Магистратите обаче са сдържани педагози и дискретно напомнят на по-бавно загряващите ученици, да се прочете повторно първото изречение за пътните знаци и за платното за движение. Двама от висшите магистрати обаче вземат съвсем присърце бъдещето на тези ученици и знаят, че на тях им е нужно съвсем мъничко да бъдат подбутнати в правилната посока (като катализатор) и затова обясняват как трябва да се самообучават учениците и предлагат за разглеждане чл.119(4). Не бива да се мисли, че другите учители са написали този член от Закона, какво да прави шофьорът когато завива на кръстовището, и в същото време са забравили да напишат, какво да направи, ако реши да продължи напред. Наистина не е написано, че водачите на продължаващите напред МПС-та също са длъжни да пропуснат пешеходците, това дори по-просто биха го написали така:
„водачите на МПС пропускат всички пешеходци които се движат през кръстовището, независимо от посоката на движение, нито на МПС-то, нито на пешеходеца”.
Причината е че има смисъл, има и логика в написаното в чл.119(4) от законодателите и това е, че когато и МПС-та, и пешеходците, тръгват в една посока когато им е разрешено (от регулировчик, от светофар и т.н.), тогава шофьорите изчакват пешеходците, понеже променят посоката на МПС-то, и този случай няма нищо общо с пешеходните пътеки, предимството е за тези които НЕ променят посоката на движение.
No comments:
Post a Comment