8= прокурорка

 

ПРОКУРОРКА 

Запознаването стана в самата Прокуратура, след като бях „поканен” на разпит заедно с адвоката-защитник.

Стандартното напомняне отново да разкажа какво се е случило (може би очакваше да дам други показания, а не същите както при дознателя-следовател, или пък такава е рутинната практиката да се улови заподозрения в противоречиви показания).

Използвах случая, че вече съм в Прокуратурата, и попитах към кого да се обърна с жалба, понеже в ареста ми беше нанесена увреда на здравето, както и попитах колко време се пазят записите от камерите в килията. Отговорът ме изненада, направо ме шокира. Прокуратурата не се занимавала с такива неща (???!!!) и можело да се обърна към съда. Възприех го като „гарван гарвану око не вади”. Възможно е да имам погрешна представа, но за мене  функцията на Прокуратурата не е само да обвинява, за мене тя е създадена най-късно като институция и в качеството си на „надзорен орган”, т.е. да не се допуска служители на реда (полицаи например) или на Правосъдието (съдии например) грубо да потъпкват правата на обикновения човек. Не ми се вярва „арменския поп” да е натоварен с подобни задължения. Адвокатът-защитник и той не ми обясни към кого трябва да се обръщат пострадалите граждани, само коментира, че това не засяга конкретното дело, но можело да стане обект на друго заведено дело. Това го възприех като отделен хонорар и си помислих дали в медицината за всяко отделно предписано лекарство трябва да се изисква отделно заплащане (5 лекарства и значи петорно заплащане). Затова и оставих въпроса за по-късно, след като се разбере наистина ли ще бъда предаден на съда (и то с какви основания) и евентуално какви псевдо-доказателства срещу мене ще се използват. 

Стана дума и за правилно шофиране когато има 2 ленти за движение в населено място  и аз споделих, че се старая да карам във вътрешната лява лента, по-близо до насрещното движение, отколкото в лентата до тротоара, защото има много по-голяма вероятност някое дете случайно да изскочи, а дори и възрастен, било че просто е залитнал към асфалта, или пък че кучето му например го е дръпнало, както и най-важното в случая- шофьорът ще има време да се забележи „нарушителя” и да се опита да предотврати опасността, а когато някой внезапно изскочи и измине само 1 метър, то за толкова кратко време дори каратист не би спрял (а никъде по света не се провеждат курсове за „шофьори-каратисти”), да не забравяме и важния факт, че МПС-тата също си имат техническо време на спиране, което няма как да бъде скъсено, дори и от най-голямото старание на шофьора (не може със светлинна скорост да се повиши налягането на спирачките, толкова рязко да се увеличи триенето и т.н.), просто на 2 педи само от тротоара си е прекалено много рисковано.

Само че прокурорката винаги шофирала в дясната лента, дори и когато няма други МПС-та, защото така било написано. За мене това си е типичен пример на „сляпо изпълнение”, без да се замисли човек ЗАЩО точно по този начин това е „по-правилното” (няма значение каква е причината за липсата на мислене-дали мързел или неспособност, или прекалена педантичност). Ако някой направи статистика, то сигурно инцидентите в дясната лента са много повече от тези в лявата и защо тя да не е за предпочитане, освен в случаите, когато някой отзад ще изпреварва и трябва да се отклоним в дясната лента за да го пропуснем, а иначе може и точно по средата да се кара (по осевата линия, разделяща лявата и дясна лента) и така да сме на еднакво разстояние от двете страни, но това макар и да е най-безопасното, все пак е по-рядко като възможност, често има и други коли в нашата посока.

Искаше ми се прокурорката да разбере, че не съм „робот” на автопилот, а като правя нещо, то си имам основания, защото предварително мисля кой начин е по-добър (според моите разбирания). Например в предишната професия когато е ставало дума за безопасност на труда, винаги съм се стараел да си обоснова ЗАЩО  трябва точно така, а не иначе, отчитал съм всякакви фактори (например повърхностното електрическо съпротивление, индуцираното напрежение и т.н.) и винаги съм се стараел ако възникне извънредна ситуация, то предварително да бъда подготвен да очаквам какво би могло да се случи).

Това обаче не означава, че трябва да се „програмирам” да очаквам внезапно изскачащ от тъмното пешеходец с тъмни дрехи на всяка крачка в населеното място, има си определени места за това и който поема „безопасността на пешеходеца”, би следвало да осигури условия, същият да бъде видян, или поне да бъде очакван !!! 

За мое разочарование, прокурорката дори ми каза, че не ми вярва, когато обясних, че не съм видял пешеходеца и че той стана „видим” едва когато се оказа на капака на двигателя на Голфа. Не ми повярва и че не съм намалял скоростта преди катастрофата защото след като съм го „видял”, то е нормално да се опитам да спра колата. Тази жена ме изненада, тя самата каза, че шофира, и въпреки това според нея аз няма как да не видя в тъмното тъмните дрехи на пешеходеца, след като фаровете на моята кола светят, а чак такова заслепяване от насрещни светлини няма. Все още се чудя дали да се обадя на УФО-лозите, че в ....... има извънземно, което нощем си изключва сензорите за видимия спектър на светлината, превключва на инфрачервени и наблюдава за топлинните силуети на пешеходците. Може би и адвокатът-защитник е второто извънземно, той също е шофьор, но вероятно и той може да вижда тъмни неща в тъмното и то когато на него му светят в очите, така и не си обяснявам защо не взе някакво отношение по въпроса (от самото начало до самата присъда). 

Говорихме за АТЕ (авто-техническата експертиза), споделих колко нелепости има, как всичко е просто „нагласено” и че НЕ се подкрепя от никакви факти или доказателства. Тя обаче вярваше на набедения „експерт” и ми каза, че на теория имам правото да поискам друга АТЕ от друг експерт. Моят отговор беше, че АЗ самият мога да обясня всичките технически особености (няма значение, че не съм „легитимен”, например в САЩ всеки лекар е равнопоставен що се отнася до съдебно-медицинската експертиза, за инженерите не зная, но важното е да се казва аргументирано и еднозначно и да няма възможност за съмнения или за друго тълкуване, така „легитимният” експерт ако не е дебил, то няма как да не се съгласи с истинското описание и заключение, независимо от последствията за неговия личен авторитет, така или иначе и неговото мнение, и мнението на обвиняемия могат да станат достояние на останалите разбиращи специалисти и те да си направят извода кой е прав). Може отново „да не съм в час”, но по света тези експертизи не решават изхода на делото, те само помагат на съдията да разбере за какво става дума, и накрая да стигне до правилното решение само ако има достатъчно убедителни основания за присъдата (независимо дали ще бъде  наказателна или оправдателна). Ако в България е друго, то защо съдиите и целия съдебен процес не се обявят за излишни, нали вече има готова „експертиза”. А пък точно такава АРГУМЕНТИРАНО оспорвана и на практика лъжлива  „експертиза” да се счита за правилно и законно основание да се повдигне обвинение и да се предаде на съда, че дори и да бъде обоснование за наказателна присъда, това сигурно си е само BG-прецедент, а уж сме били Европа с признаване на международното право. 

Стана дума за липсата на обективни и доказани данни, т.е. реално не се знае нито едно от 3-те важни точки (място на удара, място на спиране на колата и място на падане на пешеходеца), не се знае и скоростта на колата преди катастрофата и точно по тази причина аз считам, че всичко написано от „експерта” си е негова фантазия, нагласено да изглежда „научно”, но аз мога да укажа на всички негови неточности и лъжи (има и такива, но тези подробности са в анализа на действията на „инженера-експерт”).

Дори и медицинската експертиза не е еднозначна и не е доказано къде и как е получена фрактурата, не забравяме, че след като слезе сам от Голфа, пешеходецът си ходеше сам (без помощни средства) от входа пред Спешното отделение до кабинета за преглед, до Рентгена, до Ортопедията и къде ли не още. 

Прокурорката „зацепи” само за скоростта, може би другите неща бяха „тъмна Индия” за нея и затова тя не смееше сама да има свое собствено мнение. Уж вярваше на АТЕ, но накрая каза, че ще се съгласи, че първоначалната скорост може и да не е вярна, както и, че не съм намалял скоростта и ударът е бил със същата скорост на движение, обаче прие указаната от „експерта” скорост в момента на удара за вярна, т.е 38,6 км/ч и реши да ме обвини в „несъобразена скорост”, независимо, че същият „експерт” в неговата АТЕ пише, че съобразената скорост за Голфа при конкретната ситуация е 41,9 км/ч. А  уж прокурорката се смята за педантична, но това е просто някаква дреболия в сравнение с останалите неща.

Мисля си, че най-вероятно, на самата прокурорка нещо и „прещрака” в мозъка и тя осъзна какво става. Ако се съобрази с тези 41,9км/ч, то автоматически следва, че аз съм се движел със съобразена скорост (38 е по-бавно от 41) и значи е имало техническа възможност за спиране. Защо обаче, независимо от подобна възможност, колата все пак не е спряла, дори не е намалила чувствително скоростта? Как ли прокурорката ще трябва да доказва, че злодеят-доктор специално и нарочно е искал да блъсне пешеходеца? Или че е спал на волана? Това ще изисква допълнителни усилия и загуба на време. И точно в този момент, предполагам, че е станало и второто „прещракване”. Ами ако наистина шофьорът не е видял пешеходеца и затова не е намалил? Тогава „работната версия” на обвинението направо „ще иде на кино”. Ами ако наистина не е имал възможност да види и няма как да го обвиним, че не се е напрягал да гледа? Тогава просто ще трябва да се каже „край на лесното дело”. Аз не видях прокурорката да се облива в студена пот, но тя не е „обикновен човек” и като представител на властта, тя може да се владее. Предполагам, че това е причината тя да се направи на „боядисана блондинка” и да запише и в двата документа (разпита и обвинителния акт) тази нелепост, т.е. че катастрофата е резултат на съобразената скорост. 

Естествено стана дума и за мястото на катастрофата. За мене каква „пешеходна пътека” може да пишем, след като не може да се видят следите от изтърканата зебра в тъмното, особено в условията на дъжд (образува се „огледало”), особено че и допълнително има заслепяване от насрещни светлини, Няма никакъв пътен знак, който на светлината на фаровете да предупреди съответния шофьор да очаква евентуални пешеходци. 

След като нищо не предупреждава, че на пътя предстои участък, който по  ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ  е  МЯСТО  за  БЕЗОПАСНО  пресичане на хора , то как при тези обстоятелства, може да бъде НАБЕДЕН обвиняемия, че катастрофата е станала на „пешеходна пътека”, т.е. на ВИДИМО нещо, и така шофьорът автоматично да е обвинен, че е бил ДЛЪЖЕН ( длъжен да бъде ЕКСТРАСЕНС ) и съдбата му още на този етап да е предрешена. 

Тя се „зацепи”, че в Закона пишело за „продълженията на тротоарите на кръстовищата”. На мене ми стана ясно, че логика няма, има само умение да се „чете”, просто само толкова е „програмирано” на ”робота” и аз колкото и време да заделя, пак няма да успея никого да убедя в моите доводи (между другото, „блондинките” също не възприемат чужди доводи, те са „безпогрешни” като боговете, голяма работа че кръстовището също е НЕвидимо, важно е, че мислените линии на продълженията на тротоара ще бъдат „видими” по нейните документи). 

Всичко това го описвам подробно, за да се знае, че няма никакви доказателства на този етап, прокурорката да повдига обвинение, има само предположения. Тя може да има такова право по закон (по вътрешно предубеждение), но това автоматично отваря повече работа на съда, т.е. съдията да решава какви правни основания има (и то в условията на лимит на време, само на самото съдебно заседание). Прокурорката сама можеше да се опита да си изясни какво се е случило и дори да се поинтересува защо не съм съгласен с нейното мнение и особено с нейното решение да ме обвини по този параграф от закона (пешеходна пътека), независимо че аз нямам образование по право. Това е все едно аз да не обръщам никакво внимание на мнението на пациента по неговия медицински въпрос, ами ако аз пропускам нещо и после ми тежи на съвестта, то е ясно, че аз зная много повече от пациента, но ако по някаква причина съм пропуснал някоя „дреболия” която може да се окаже много важна? Прокурорката също може да е претоварена с работа, изморена или в спад на своите биоритми и също е възможно  нещо да и убягва от вниманието. Защо се смята за „безпогрешна”  и не обръща достатъчно внимание на възможни нейни пропуски, това не ми е ясно. 

А тя дори се позовава на недоказани предположения, защото те били от „експерт” и все едно може да им се вярва. Например по въпроса за АТЕ как приема да се позовава на някакво „заключение” на „експерта” когато той НЕ е проверил конкретната  кола и си пише по „средно-статистически данни” (например на какво действително разстояние светят конкретните фарове, конкретното  състояние на каучука на гумите, до какво налягането са напомпани гумите и т.н., просто нищо не е проверено и не е описано, а за какво колата стоя в РПУ-то толкова време?), (има и други средно-статистически данни- с какво ускорение е спирала колата и т.н., но всички тези особености са при анализа на АТЕ, важното е, че не са конкретни, защото не са проверени).

Това е все едно лекарят да получава от лабораториите някакви „средно-статистически” показатели на кръвта и да няма нужда от конкретно изследване на конкретния пациент, и въз основа на тези „резултати” (а те са написани от легитимен „експерт”-лаборант), лекарят да има основание да си прави „научни” изводи и да „лекува правилно”, защото решенията му са подкрепени от легитимния лаборант. Само мене ли учудва подобно несериозно отношение? Толкова ли се стараем да „претупаме случая”? Толкова ли е безразлична съдбата на обвиняемия? Ами ако тя самата в ролята си на пациент попадне на лекар със същото несериозно отношение? 

Изобщо, всичките мои съмнения и опровержения щяха да бъдат пуснати в ход, ако шофьорът беше някой мафиот, политик, човек на властта или Правосъдието и т.н., дори пешеходецът щеше да бъде осъден да плати смяната на предното стъкло. 

Започвам да описвам „правните” особености.

Нямам образование по право, но предполагам, че имам обща култура и дори считам, че тя е достатъчна, за да укажа какви елементарни пропуски са направени. Та те са от основните принципи на правото! Законът наистина позволява „да се прехвърли топката” и само по вътрешни предубеждения да ме предаде на съда, но ако беше истински съд, а не BG (Бай Ганьо)-съд, тогава не ми е ясно, как прокурорката щеше да  се опитва да докаже поне една своя теза, т.е. да се опита да докаже своето обвинение. Може би разчиташе съдията да свърши нейната работа? Или трябва да предположим най-лошото, т.е. „търгът” на везните на Темида вече е бил приключил и остава просто „да се оформи документацията” по съответния „ритуал”, за да изглежда „законно”? 

Започваме от самото начало, има ли такова събитие (деяние), което дава основание да се заведе дело? Наистина има счупена кост (фрактура), обаче трябва да се знае, дори трябва да се докаже кой е извършителят.

Обвинението си мисли, че това е шофьорът, обаче само си го мисли и по всяка вероятност не може да го докаже. А това принуждава Обвинението да изключи всички  други възможности за получаването на фрактурата, иначе няма да е правилно, дори няма да е законно.

Прокурорката не може да се позове на съдебно-медицинската експертиза, защото съдебният лекар не казва къде и как е получена фрактурата, той споменава само, че е възможно да се е случила така, както го казва пешеходецът. Това отваря допълнителна работа за Обвинението. Пешеходецът понакуцваше, но това не означава, че непременно има счупена кост, не забравяме как сам (без помощни средства), ходеше из цялата болница. Обвинението не предоставя запис от видеокамери, от които да се убедим, че през целия път до рентгена, пешеходецът не е падал, а точно тогава би могла да  настъпи фрактурата. Съответно няма и свидетелски показания (някой санитар например), но тези показания могат да се атакуват от Защитата (кой може да гарантира, че свидетелят не е в сговор и че не му е обещана някаква част от обезщетението по Гражданската отговорност?). А основания за такива подозрения (къде е счупена костта и кога, т.е. възможно е и преди катастрофата) има, и то много сериозни. Подробностите са описани при анализа на съдебно-медицинската експертиза.

Ако обвиняемият беше „влиятелна личност”, не се знае по какъв начин щеше да се доказва кой е извършителят, щеше ли нормален съдия да уважи нейните „доказателства”? 

Аз обаче съм честен човек и гледам по обективен начин (т.е. като страничен наблюдател) на всички обстоятелства, независимо дали ще се окажат против мене. Затова и приемам, че няма морално значение къде е счупена костта, дали при падането на асфалта пред колата, или при падане в болницата (да се предполага, че има умишлено самонараняване по пътя за рентгена (или с помощта на свидетеля-санитар) с единствената цел обезщетение, това си е теоретично възможно и адвокатите на „влиятелната личност” щяха да го споменат). За мене, ако нямаше удар по крака по време на катастрофата, нямаше да има и счупване от евентуално падане по пътя за рентгена, и без това мястото на фрактурата съвпада с мястото на удара (при положение че кракът в този момент е бил вдигнат за следващата крачка).

Така, че прокурорката беше освободена от тези грижи по доказването на извършителя. Обаче тя не ме е попитала дали аз в съда бих признал, че точно аз съм причината за фрактурата, ами ако се бях „запънал” и го отричах (вече стана дума за съмненията на  „влиятелната личност”). Според мене прокурорката съвсем неподготвена тръгна към съдебната зала, дали можеше да докаже нещо? (и то в условията на изненада, че изведнъж е принудена  да ДОКАЗВА кой е извършителят). 

Сега да разгледаме има ли доказателства за вина, или пак са само подозрения. 

При ПТП-тата има такава важна особеност, че ако произшествието е станало на „истинска пешеходна пътека”, т.е. доказано е, че шофьорът е бил предупреден по някакъв начин да очаква евентуални пешеходци, тогава няма какво да се обсъжда, шофьорът е винаги виновен. През деня и маркировката на асфалта (зебрата) може да се види, обаче на тъмната улица без улично осветление (че дори и при дъжд, който образува „огледало”) само високо стоящия пътен знак може да бъде забелязан и само той може да предупреди, че на това място пресичат хора. Не случайно дори в Закона е написано, че на истинските пешеходни пътеки има ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН пътен знак за пешеходци. И в този случай на прокурорката и предстои да докаже, че този знак не е бил скрит в храстите или зад някакво паркирало МПС, т.е. обвинението трябва да докаже, че пътният знак е бил видим.

Самата прокурорка признава, че няма НИКАКЪВ пътен знак, т.е. признава, че нищо не предупреждава шофьора да очаква пешеходци на това място. (предполага се, че прокурорката признава и липсата на предупреждение, че на това място има кръстовище, което в конкретната ситуация е невидимо кръстовище). 

И от тук нататък започва нейната „педантична юридическа епопея”.

Според прокурорката щом е написано за „продълженията на тротоарите на кръстовищата”, то няма какво да се оспорва, т.е. самият закон потвърждава, че мястото на катастрофата е „пешеходна пътека по закон” (голяма работа, че не е по предназначение). За нея няма никакво значение дали пешеходната пътека е „видима” и точно по тази причина ИМА задължителен пътен знак на прав участък от пътното платно, или пък дали пешеходната пътека ще бъде „НЕвидима” и точно по тази причина НЯМА да има пътен знак на кръстовището. Явно нашата прокурорка не знае какво е предназначението на пешеходната пътека и защо шофьорите трябва да бъдат ПРЕДУПРЕДЕНИ по някакъв начин, че пред тях има такъв специален участък от платното за движение. Аз например не съм сигурен, какво ще си помислят голяма част от шофьорите, когато видят пътен знак за кръстовище. Дали ще разберат, че това е равносилно на пътен знак за пешеходна пътека? Само че на мястото на катастрофата дори и такъв знак няма, т.е. НИЩО не предупреждава шофьора да очаква от ляво странична тъмна улица, на която може би има тротоар и значи може да има „мислена пешеходна пътека”. 

Какво се получава?

Обвинението възприема понятието пешеходна пътека само по  НАПИСАНОТО и го нарича „по закон”.

И това (написаното) било най-важното!!!  

Ами ако е печатна грешка???

Всички нормални хора възприемат същото понятие пешеходна пътека само по ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО  и го наричат по  СЪВЕСТ.

Всеки може да си спомни за „евтаназията” на свинете, не случайно написах за различното значение (тълкуване) на една и съща дума (но в мозъка на различни хора). 

Има още една особеност. Пълният текст на закона гласи:

„"Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка И сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.” (край на цитата).

Аз не съм юрист, лекар съм, и затова не мога да си позволя толкова извратено да тълкувам някакъв закон (така, че само за мене да е изгодно, и то с користни цели).

За мене прокурорката точно това извърши. Тя се позовава само на ЧАСТ от определението, само на едното изречение, а то е свързано логически с другото, предишното изречение и едва ли има някаква юридическа тежест, когато се използва самостоятелно (говорим за нормален съд, а не за BG (Бай Ганьо) съд. За мене това си е служебно престъпление, едва ли е небрежност. Да не забравяме, че и висшите магистрати в Тълкувателното решение са обърнали внимание на пътния знак (мястото е мислената линия на продължението на тротоара, но не е самостоятелно, а обвързано с предишното изречение за задължителен пътен знак).

Всеки човек знае как се прави дезинформация, избират се само отделни (специално подбрани) части от цялата информация и като резултат се получава нещо съвсем друго, което няма нищо общо с действителността.

По времето на съдебното заседание отново се върнах на тази тема. Когато видях, че „роботите”, по-точно членовете на „хранителната верига” са непреклонни, т.е. „везните на Темида” са претеглили вече златото (обезщетението по Гражданската отговорност), баницата е вече разпределена предварително и наказателната присъда е предопределена отдавна (иначе няма как да се получи „баницата”), то аз осъзнах колко са ловки в жонглирането на текстовете от законите тези „отговорни служители”, стана ми ясно, че ако при катастрофата нямаше налична изтъркана „зебра”, то същите тези „отбор юнаци” пак щяха да ме обвинят по същия член на Наказателния кодекс, а не по съседния (без пешеходна пътека), и в Обвинителния акт пак щеше пак да бъде преписан същия текст, просто щяха да бъдат „изтървани” най-важните думички (алкохолно опиянение, наркотично опиянение и пешеходна пътека). Тези особи използват само частичен текст от определен закон и осъждат по „коригирания текст”, а дори хора, далече от правото, биха казали, че това не е нито морално, нито дори законно, не е и логично. 

След като прокурорката разреши най-важния въпрос, т.е. мястото на катастрофата, то вече нищо не и пречеше да ми окачи на гърба цял куп обвинения за нарушаване на правилата за движение. Дали след това си отдъхна, че вече си е свършила работата и случаят на практика е приключен, това не ми е известно. Може и друго да е свършила, т.е. правилно да е оформила документацията, както го изисква ритуалът (става дума за ”везните на Темида” и за предизвестения вече финал). Каква е истината, само прокурорката си знае. За мене набеждането за пешеходна пътека си е служебно нарушение, защото не е нито „по разум”, нито „по логика”, вероятно не е и юридически издържано (само по някакъв частичен цитат, а не по целия текст от съответния член на закона), (дори не казвам „по съвест”).

Всички конкретни обвинения срещу мене, уж за някакво нарушаване на правилата за движение (но само на пешеходна пътека) автоматично отпадат, когато катастрофата не е станала на пешеходна пътека. А прокурорката не можеше да допусне това, нали все за нещо трябва да ме обвини според нейните разбирания, че тя е само обвинител (не е надзорен орган и няма да бди за моите права). Дори си мисля, какво ли ще направи подобен робот-буквояд, който се ръководи само от написаното в закона. Ако си кара колата към светофара и е на зелен сигнал, много е вероятно, че когато види заблудил се човек да пресича (на червено за пешеходеца), едва ли ще спре, просто ще продължи и ще размаже човека, но това ще бъде „по закон”, защото не е написано, че трябва да спре на зелен за нея сигнал, а в законите не пише как и кога трябва да се постъпва по разум и по съвест.

Даваше ли си сметка тази прокурорка, какво я очакваше нея, ако съдията беше „човек”? Как щеше да доказва, че шофьорът е видял, че приближава официално място за пресичане на пешеходци, но нарочно е блъснал човека, защото в действителност е имало възможност да спре (скоростта съвсем не е била несъобразена).

Дали прокурорката се е надявала, че съдията ще изземе нейната функция, и той самият ще доказва обвинението? В този случай обаче, би трябвало да се осигури присъствието на „арменския поп”, за да има независим съдник.

Не забравяме много важната особеност- обвинението трябва да бъде доказано. Ако прокурорката нищо не успее да докаже, тогава дори и да има истинско престъпление, виновникът няма да получи наказателна присъда, така е според „написаното”. 

На този етап нашето „общуване” се лиши от всякакъв логичен смисъл, можеше само да се спазва „ритуалът” на съдебното производство, т.е. нейните документи.

Ако прокурорката беше приела моите аргументи за понятието „пешеходна пътека по предназначение”, тогава щяхме да продължим с останалите детайли, които бяха подготвени още за дознателя-следовател. Тогава, след като се запознаеше с приготвените от мене аргументирани обяснения и мнения, щеше да си има по-ясна представа за случилото се, и си е напълно нейно решение дали ще ми повярва или ще си помисли, че я „водя за носа” в погрешна посока. Вече „подготвена”, т.е. запозната с доста особености, можеше съвсем професионално и разбираща за какво става дума, да изисква от легитимните експерти да потвърдят или да отхвърлят моята теза.

Ако съдът беше истински, тогава щеше да се наложи отново да доказва, че съм виновен (става дума вече за новото обстоятелство, т.е. ако отпаднеше мястото „пешеходна пътека”). Т.е. трябваше да доказва ЗАЩО при съобразена скорост е настъпила катастрофа. Явно, прокурорката съвсем не е очаквала такъв обрат на събитията, т.е. че съдията може и да не се съгласи с нея. Била е сигурна, че съдията също ще потвърди, че  само по едното изречение от написаното („по закон”) има „истинска пешеходна пътека по смисъл и по съдържание, т.е. по предназначение”. (дали е знаела за резултата от „везните на Темида” и затова е била толкова спокойна и уверена?). 

Изобщо кой тръгва „на война” толкова неподготвен, защо е била толкова уверена, че няма да има „сражение” извън полето на пешеходната пътека? 

Да разгледаме как прокурорката щеше да обясни катастрофата, защото колата е можела да спре, но шофьорът не е спрял, дори не е намалил. 

На самата прокурорка много и се иска аз наистина да съм видял пешеходеца. Понеже няма самопризнания, остава тя да се напъне и да го „докаже”. Ако наистина съм го видял, тогава ЗАЩО съм го блъснал? 

Първи вариант- от садизъм. Обаче, в миналото ми няма дори подозрения за „съмнителни” случаи да съм „уморил” някого, или да съм го инвалидизирал. Ако прокурорката реши да премине на „висш пилотаж”, т.е. злодеят-доктор е толкова хитър, че знае тънкостите на медицинските разследвания и винаги взема „необходимите мерки”, за да не бъде „разкрит”, то защо прокурорката не се замисли какво се случва с такива психопати в подобни случаи, дали наистина „апетитът идва с яденето” и няма ли „престъпленията” да се повтарят? Колкото и да е хитър злодеят-престъпник, то все някога се случва „гаф”, а причините за издънката са по правило някакви случайни стечения на обстоятелствата. Има ли нещо, с което Обвинението да подкрепи своите подозрения? (за доказателства и дума не може да става)? (проверките на смъртните случаи и на инвалидизираните пациенти не показват никаква повишена бройка, дори няма подобна тенденция).

Също така, няма как да се „пробута” и другият вариант- отмъщение. Та шофьорът и пешеходецът не са имали никакви конфликти, дори не се познават. 

Много „издишат” до тук „доказателствата” на прокурорката.

Ще се наложи да превключи на „непредпазливост”. 

Първи вариант- спане на волана. Само че, какво би се случило ако шофьорът е бил наистина заспал? Дали нямаше да реагира прекалено късно, а през това време, пешеходецът просто щеше да се вози прекалено дълго „на автостоп” върху капака на двигателя и накрая сигурно щеше да падне от лявата страна на колата (такава е инерция на човек, който пресича отдясно наляво), и то на много голямо разстояние от мястото на удара. Обаче пешеходецът сам казва, че е паднал пред колата, а не встрани от нея (за това дори го попитах в съда и аудио-записът на делото трябва да го потвърди). Още едно неубедително (и крайно съмнително) „доказателство”.

Преминаваме към следващия вариант- шофьорът е с много бавни рефлекси. Прокурорката можеше да изиска специалното изследване, което хората наричат „психо-тест” и не само професионалните шофьори се явяват на него. Такива като мене с отнета шофьорска книжка също трябва да се явят, защото без съответния документ КАТ не връща книжката. И този вариант отпада, книжката отдавна си е у мене.

Вариант номер три- късно видян. Например шофьорът точно в момента преди катастрофата е гледал някъде другаде, т.е бил е разсеян и не е внимавал. Странното е, че подобен въпрос дори не ми беше зададен. Отново няма самопризнания и отново как да се докаже тази разсеяност точно в момента преди катастрофата? Ако прокурорката беше направила анкета, щеше да научи от хората, които ме познават, че аз самият се боя от излишни грехове и се старая  да не ги допускам, за съвест не казвам нищо, защото самата прокурорка не признава такова понятие, а може би дори и не го разбира.

И този вариант отпада (косвените улики го отричат, камо ли да го „доказват”). 

Ще се наложи да се търси причината за късното „виждане”, което води до късното спиране на колата (след като пешеходеца вече е блъснат). Скоростта е „съобразена”, но прокурорката ще трябва да извика при себе си този „инженер-експерт” и да го попита за колко метра (осветени от фаровете) става дума (т.е. възможно ли е фаровете да осветяват по-наблизо отколкото инженерът е написал и дали въобще са били проверени самите фарове). Друга възможност за късното виждане е предходно „заслепяване” на шофьора и окото му още не е било „прогледнало”, само че самата прокурорка съвсем не вярва в подобно явление (може пък наистина да е извънземна). 

Независимо от различните варианти за „късното виждане”, то резултатът винаги е един и същ, т.е. шофьорът ще направи опит за спиране. И тук вече думата има „инженерът-експерт”, доколко неговите „разчети” ще са обективни и научни. Сляпото доверяване на друг човек е опасно, ако има възможност, то всеки отговорен човек се старае да направи проверка дали всичко „пасва” (възможно е да възникнат съмнения). Такива са „човеците”, които притежават морал и съвест. „Служителите на реда” дали разбират, че става дума за СЪДБИТЕ на обикновените хора? Само лекарите ли се замислят за потенциалната опасност за пациента, ако някой резултат „не пасва” на общата картина?

Никой не изисква от прокурорката специфични знания за да провери дали е вярна АТЕ, обаче съвсем малко интелект е необходим (и много съвест и морал), за да си направи елементарна сметка каква „експертиза” представя „инженерът”. Никой не знае къде е станала катастрофата, просто са приели, че е било на „зебрата”. Също така, отново никой не знае къде е паднал пешеходеца, но и двамата участници в катастрофата указват за място, което се намира до едно дърво (казва го шофьорът, а пешеходецът не го отрича, защото е самата истина). Тогава съвпада ли това място с „разчетите” на „инженера”, които са написани да изглеждат „научно” в очите на НЕразбиращите? А в самата АТЕ е указано като място на падане точка, която е на твърде близко разстояние до ръба на зебрата (как пешеходецът е телепортиран толкова напред към дървото не е ясно). Но дори и най-елементарното да разгледаме, „инженерът” пише, че пешеходецът е паднал на 7,50м от удара (самият „експерт” толкова е приел, за да „пасне” с „нужната” скорост на колата в момента на удара и „експертизата” да изглежда „научно”). Но дори и на самия ръб на зебрата да е станал ударът (а инженерът и пешеходецът го мислят за средата на зебрата), дори и в този случай, до облягането на дървото, което е на 12м, си има цели 4,50м (съответно 6,50м ако ударът е по средата на зебрата) преместване в посока светофара. Пешеходецът не споменава за такова нещо, значи наистина не е имало такова голямо преместване. Остава да се съгласим с „изчисленията” на „инженера”, но тогава се получава, че всички координати трябва да се изтеглят с 4,5м (или 6,50м) напред към светофара и заключението от тази  елементарна аритметика е, че се получава място на удар не върху зебрата, а на цели 4,5м от ръба зад нея (или 6,50м от центъра). Аз самият приемам (както и всеки съвестен човек), че в зоната на „истинската” пешеходна пътека (когато шофьорът е предупреден за това място), то така или иначе трябва да се внимава. Дали на самата зебра, дали на 1-2м встрани от нея, то няма голяма „морална” разлика. Все пак ако шофьорът беше „влиятелната личност” (за кой ли път го споменаваме вече), то дори и 50см само да бяха, щеше да се приеме за инцидент „извън пешеходната пътека” и „буквоядите” щяха да са без угризения на съвестта (извън зебрата ли е, извън е). Но когато това са цели 5м, дори и повече, то дали трябва да го приемем за същата „охраняема” зона? Още повече, че има и маскировка с тъмни дрехи в тъмното. Дали шофьорите трябва да са задължени да очакват внезапно да им изскочи някой след подминаването на самата зебра, и то след цели 5м? И най-важното, да го повторим за пореден път, става дума за НЕвидим пешеходец. Трябва ли всеки шофьор да очаква такава „засада” (изскачащ от тъмното маскиран с тъмни дрехи човек) на цели 5м зад зебрата или още по-далече? Това е за морала и съвестта, какво мислят юристите, не ми е ясно, не са го дефинирали.

Понеже за конкретната АТЕ се вижда дори и при елементарна проверка, че не е никак „на ниво” и не обяснява катастрофата, то на нея не може да се разчита за „истинско” обвинение, тази АТЕ противоречи на РЕАЛЕН факт (разстоянието между дървото и ръба на зебрата). Дали друг „експерт” ще може да помогне за доказването на „вината” на шофьора, прокурорката не може да реши. Все пак не може да има голяма разлика в скоростта на колата по време на удара, за да има такова разстояние на отхвърляне на тялото на пешеходеца напред (обяснението е при АТЕ), а разликата в разстоянията никак не е малка. Изглежда този вариант с опит за спиране от страна на шофьора, не е никак обнадеждаващ, все се получава, че катастрофата е извън зебрата. 

По всичко си личи, че ще трябва да се разглежда и вариантът когато шофьорът наистина НЕ е видял пешеходеца. Прокурорката не иска да признае за „заслепяването”, защото сигурно не го разбира, но никой не и предлага друг вариант. Самият „инженер” и той не взема участие (напълно е възможно и той самият да „не е в час” за особеностите на зрението през нощта).

Останалите експерти знаят за „маскировката” в тъмното и затова са приели допълнителните 0,6 секунди, докато „маскираният” накрая бъде забелязан, и от този момент нататък шофьорът ще започне да реагира с опит да спре.

 Обаче, ако никой не е забелязан, то и шофьорът няма да реагира, защото „няма” никакъв дразнител-опасност (т.е. не се вижда нищо опасно), това трябва много добре да се осъзнае от Обвинението.

Прокурорката ще трябва да се примири, че наистина е имало „заслепяване”, а при него окото бавно „проглежда” (чак след като заслепяващата светлина вече „си е отишла”). Беше обяснено, но да напомним какво става. В самото начало  на „заслепяването” окото не е съвсем „сляпо”, обаче то (окото) може да различи само много ярките обекти, после все по-слабо ярките, и най-накрая, след пълната адаптация, вече и най-тъмните обекти ще станат „видими”. (така е, защото биохимичните процеси на човешките фото-рецептори протичат бавно, а това дали даден обект ще бъде „видян”, зависи от количеството фото-пигменти в окото в дадения момент и затова по-ярките предмети се „виждат” по-рано). Да уточним, че през цялото това време фаровете на колата осветяват всички обекти и те са си на мястото, обаче ще бъдат „разпознати” („видени”) с различно по закъснение време, според тяхната яркост. Не случайно се препоръчват светлоотразяващите елементи по облеклото на пешеходеца (а в някои държави дори са задължителни), всяка част от секундата може да се окаже решаваща (но ако има работещо улично осветление, то всички тези проблеми автоматично отпадат). 

Има ли някакво основание за търсене на „вина” на шофьора при „заслепяването”?

Има, и дори е много чудно, ЗАЩО прокурорката не отправи подобно обвинение. В самия закон за движението по пътищата е написано Чл. 77 (При заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре). Прокурорката знае наизуст всички „стихотворения” (закони). Дали това „при необходимост” е голям проблем за нея? Може би тя си е дала сметка, че НЕ може по цялото протежение на пътното платно да има „необходимост”, т.е. да има „очаквано” и „предвидимо” препятствие. Иначе защо ще има такива специални според закона места, които са „обозначени”, за да се виждат, и са наречени „пешеходни пътеки” (или място за пресичане на деца). Все пак юристите-законодатели не са чак толкова малоумни, че да измислят такова специално място за пресичане на пътното платно (където пешеходецът е очакван да се появи). Обаче намираме ПРОТИВОРЕЧИЕ в „логиката” на прокурорката. За нея катастрофата е на „истинска пешеходна пътека” и значи ТРЯБВА да обвини шофьора за неспазване на правилата за движение при „заслепяване” на специалното място, където се ОЧАКВАТ пешеходци, т.е. наистина има „необходимост” (мястото е с потенциална опасност от появата на човек, който наистина няма да бъде видян или пък ще бъде видян много късно, ако шофьорът е в състояние на „заслепяване”). Та това си е предпоследната възможност на прокурорката да намери „вина” на шофьора, предишните варианти отпаднаха, защото никак не са убедителни и дори противоречат на здравия разум и на логиката. Няма да подозираме прокурорката дали е „блондинка”, на мене не ми се вярва в това. Обаче този пропуск отново навежда на мисълта за предварителната, известена вече присъда (от „везните на Темида”, от къде другаде, за мене няма друго обяснение). А прокурорката е направо педантична, ЗАЩО ще пропуска такова мотивирано и обосновано обвинение?

Другата възможност, която дава обяснение за подобна постъпка, няма смисъл да разглеждаме. Т.е. прокурорката да си е помислила, че нейните колеги ще я обявят за „сляпа”, щом не може да види през деня звездите на небето, и то без да закрива с някакъв сенник Слънцето. Та тя нали е „извънземна”, нейните колеги по „хранителната верига” също са такива. 

Остана само последната възможност на прокурорката да намери „вина” на шофьора. За това не стана дума в Прокуратурата, обаче тя го спомена на самото съдебно заседание.

Какво друго да очаквал шофьорът на пътното платно, ако не появата на пешеходци ???

За мене подобна формулировка на въпроса е много странна и неестествена.

Да, ако става дума за тротоарите, там наистина няма какво друго да очакваме.

Обаче на пътното платно се очакват МПС-та, не се очакват пешеходци, за тях са обозначени специални места, наречени „пешеходни пътеки”(само на такива места ги очакват шофьорите). Какво искаше да каже прокурорката, така и не ми стана ясно (поне на мене), може пък някой друг човек да я разбира.

Предполагам, че самата прокурорка имаше предвид невидимата тъмна улица отляво, т.е все едно шофьорът е знаел, че се намира на НЕвидимо „кръстовище”, а значи има и „мислени линии” на „пешеходна пътека”, но кой знае защо според прокурорката тези мислени линии според нея са били ВИДИМИ. На такова място, има логика да се очакват пешеходци, ако това кръстовище е наистина видимо (или пътен знак, или някаква светлина от лявата тъмна улица). А обяснението за такова изказване като нейното, самата прокурорка намира във факта, че шофьорът е местен жител и значи НАИЗУСТ и през целия си живот, всяка секунда, знае какво има около него в тъмното и дори НЕ е длъжен да внимава за пътната обстановка, ами ТРЯБВА едва ли не на глас да си говори, какви участъци от пътя преминава (нещо като говореща НАВИГАЦИЯ). 

Явно мозъкът на прокурорката „завря и закипя” от напрежението, че никъде не може да намери в Наказателния кодекс някаква алинея с нужния за обвинението текст:

„наказуемо е деянието, когато водачът на МПС не си спомня във всеки един момент, какво има около него в тъмното, при условие, че той вече е минавал на светлото по същия този участък от пътното платно”.

И в Закона за движението по пътищата също няма подобен „правилен” текст:

„водачът на МПС през цялото време на движение по пътното платно се съобразява с наличните около него НЕвидими обекти в тъмното, които той е видял някога, когато е преминавал на светлото по същия маршрут”.

Липсата на такива важни алинеи, и от НК, и от ЗДвП, лишават прокурорката и от последната възможност да намери някаква „вина” в действията на шофьора. 

Дали тя самата си спомня от студентските години какво е това „случайно деяние”, не е ясно (може никога да не се е случвало в нейната практика и затова да го е „забравила”).

Но поне за нуждата от доказване на вината, би трябвало това все още да го отчита в професионалната си дейност (та това го има дори „написано”). 

Аз самият не претендирам за никакъв „експерт” в правото, обаче се ръководя от предназначението на всеки закон и всяко правило, т.е. каква крайна цел се преследва, а за „ловките играчи” няма какво да коментирам, дори всеки човек може сам да изопачава всичко „прочетено” и да го „тълкува” по „нужния” начин, поради наличието на „други интереси” от изхода на делото.  

Относно „неточностите” в документацията.

В нейното Постановление от 10.05.2018 не е описан смисълът на моето възражение за мястото на катастрофата. Аз не се интересувам толкова дали мястото е „официално” и дали в регистрите на Общината се води за „пешеходна пътека”. Аз се интересувам дали при конкретните обстоятелства, подобно място може да си изпълнява предназначението за безопасно пресичане на улицата и затова не го намирам че отговаря на изискванията за истинска пешеходна пътека. Как някои хора са свикнали да  пишат „по шаблон”! 

За мене е крайно нелепо написаното от прокурорката, че са „събрани достатъчно доказателства за виновността му”, цитатът е абсолютно точен. Поне едно убедително „доказателство” да можеше да представи от това „достатъчно” количество толкова много „доказателства”. А защо не се описва нито едно от тези „доказателства” като обоснование за обвинението? На мене самия не ми е ясно защо съм обвинен, не за какво (какви действия-престъпления), а защо (въз основа на какви доказателства). 

По-нататък прокурорката пише следното „се уточнява…има ли престъпно деяние, от кого е извършено и каква е конкретната вина на дееца”.

Ами че след като следствието и прокуратурата са го установили вече, защо на мене като обвиняем не ми е разяснено защо имаме „престъпно деяние”, а не е „случайно деяние” (въз основа на какво)?

Защо се посочва шофьорът като извършител, след като нищо не го доказва? (не забравяме, че дори и сега не се знае къде и кога е станала самата фрактура).

Каква е конкретната вина, която намира обвинението? Указани са цял куп нарушения на правилата за движение, но само за произшествие на самата пешеходна пътека.

А както се вижда, дори мястото на катастрофата е извън „зебрата” и нищо не доказва, че е върху самата зебра или поне непосредствено до нея. Дори и самото място на инцидента не може да бъде истинска пешеходна пътека, защото нищо не предупреждава шофьора да очаква пешеходци на това място, след като няма никакъв пътен знак (нито за пешеходец, нито за кръстовище), а и никой не свети от уличката вляво за да се разбере, че има „кръстовище”. 

В следващото Постановление от 04.06.2018 прокурорката ме обвинява в нарушаване на чл.20 ал.2 от ЗДвП за „неосъбразена скорост”, обаче в същата АТЕ, която тя признава, черно на бяло е написано, че при условията на катастрофата несъобразена може да бъде само такава скорост, която е над 41,99 км/ч (прокурорката ме обвинява в скорост 38,7 км/ч и на практика това нейно обвинение автоматично отпада, ако го прочете някой студент по право, да не говорим за сериозен съдия).

После ме обвинява, че „по непредпазливост причинил средна телесна повреда”. Обаче за кой вид непредпазливост става дума, нищо не се споменава (а дори аз, без да съм юрист, зная за различни видове непредпазливост). 

В Протокола от 04.06.2018 е записано следното:

„Бях помолен първо да спра на мястото, където стана катастрофата, а след това- там, където спрях след удара. Пешеходецът също уточняваше”.

Колко хубаво (и колко изгодно!) изглежда всичко това за документацията, обаче това е силно подвеждащо за всеки, който го прочете и НЕ отговаря на истината.

Аз на глухите ли говоря всеки път, когато казвам, че не съм видял къде е станал удара и мога само да предположа, че може би наистина е било върху изтърканата зебра, но тази особеност ще трябва да се установи допълнително и достоверно.

Мястото на спиране на колата също не е ясно, него също не съм го указвал, обаче няколко пъти казах къде беше облегнат на дървото пешеходеца, и че мястото му на лежане върху асфалта след удара беше на същото ниво. 

В Обвинителния акт от 11.06.2018 отново се пише за скоростта на колата:

„При тази скорост водачът не е бил в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие”. Започвам да си мисля, че в Прокуратурата има някаква друга АТЕ, може би с една липсваща страница, точно тази, където е указано, че при скорост под 41,99 км/ч колата може да спре, а обвинението е отново за 38,7 км/ч. (при това „инженерът” погрешно е приел по-късо разстояние на осветеност на фаровете и неговата „изчислена” скорост е по-бавна от истинската). 

Допълнена е и най-голямата „мъдрост” на прокурорката:

„Мястото на произшествието представлява пешеходна пътека…На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите…”. Какво може да се каже, прочетено е правилно, дори правилно е преписано, обаче дали е разбрано?

Ами ако шофьорът не бях аз, а някой „особен садист”, който щеше да реши да устрои „следствен експеримент” на прокурорката по негови правила, т.е. да си  плати за „услугата” на определени „граждани” и прокурорката щеше да бъде заведена на тъмно място, пак Т-образно кръстовище, и щеше да бъде блъскана срещу всяка идваща кола в условията на заслепяване. Дали „мислените линии на продълженията на тротоарите” щяха да накарат шофьорите да очакват внезапната поява на маскираната с тъмни дрехи прокурорка на такова „невидимо кръстовище”? Дали нейните тъмни маскировъчни дрехи в такава тъмница щяха да бъдат отдалече забелязани от заслепените шофьори? (за правилността на следствения експеримент през цялото време ще има светещи от 60м мощни светлини на светофар, както и редица насрещни коли със светещи фарове).  Садистът правилно е преценил, че дори и „блондинка” не би тръгнала смело да пресича при такива условия в дъжда и затова, за достоверността на резултата, прокурорката ще се наложи да бъде блъскана пред идващите коли.

Явно прокурорката е преценила, че аз не съм такъв психопат и прощавам дори на недружелюбните към мене хора  (защото има друг, който ще им търси сметка, когато му дойде времето) и затова толкова безотговорно е постъпила.

Аз продължавам да си мисля, че нейната постъпка е предварително съгласувана за спазването на „ритуала” на документацията (предполагало се е, че никой няма „внимателно” да чете написаното), а това си е изпълнение на „поръчка”.

По-малка е вероятността прокурорката да е „истинска блондинка”. За „роботите” не мога да кажа, при тях всичко зависи от „програмирането”, не съм аз нейният програмист, нито пък разполагам с документацията за нея. Останалите варианти са с много малка степен на вероятност и няма да се разглеждат. 

Въпреки всичко, има и друг вариант- прокурорката да е права за себе си „по закон” и да може да пише всякакви глупости, а съдията сам да се оправя, ако реши да търси истината. Ако това е същността на българското правосъдие, тогава „без коментар”.

Но в такъв случай логиката пита защо са следователите и прокурорите, само за заплати ли? С колко време разполага съдията, за да може да добие представа за какво става дума, а след това и да започне да върши работата на следствието. Иначе как да се произнесе по присъдата, ако иска да бъде обективен и да постъпи по съвест. 

Вече споменах, че в Прокуратурата ми стана ясно, че нямам шансове срещу робот, как ще убедя някаква машина, която не разсъждава като човек (не е програмирана за това), всички мои доводи ще се елиминират и ще се търси „вратичката в закона” за да се оформи „нужното” обвинение. Известно ми беше предварително за нейното задължение да ДОКАЖЕ обвинението в съда и затова и подписах, че уж се признавам за виновен, така делото щеше да се задвижи по-бързо, а аз исках да приключи по-рано, т.е. съдията да покаже какви глупости е написала прокурорката след като няма реални факти за обвинението, няма никакви доказателства.

А иначе можех дори и да се съглася на „договаряне” по съкратената процедура, при условие, че нямаше да ми се отнема шофьорската книжка (имаше такава вероятност да престана да си губя времето с „правосъдието” след като започна да ми става ясно с какви “роботи” се срещам и че за тях всичко е просто някаква „детска игра” (но много жестока за обикновения ЧОВЕК игра), в която по-хитрият прилага по-умели хватки и никой от „роботите” не се интересува от ИСТИНАТА и естествено как тогава да мислим за СПРАВЕДЛИВОСТ в подобно правосъдие, жалко, че тези „роботи” не осъзнават че от тяхната дейност се решава СЪДБАТА на човека). 

Послепис 

Прокурорката умее да ползва силни литературни похвати, за да направи още по-голямо впечатление на читателите на нейния Обвинителен акт от 11.06.2018.

Използвала е израза „Водачът дори не е забелязал пешеходеца…”.

Т.е. няма по-голям злодей от този шофьор, който има само една единствена задача в целия си живот и то е „фасулска работа”, толкова е елементарно и лесно- това е да забележи маскирания с тъмни дрехи пешеходец на фона на тъмната улица, и то когато в същото това време в очите му светят мощните лампи на светофара, които са само на 60м отпред и шофьорът е длъжен да ги гледа (не може да сложи сенника), а в допълнение има и светещи фарове в насрещното движение.

(самата прокурорка всичко това го може, тя е извънземна и ще види всичко, но има дефект в нейното програмиране, не е програмирана да знае, че обикновените хора нямат такива способности и ако имаха, всички щяха да са като Рамбо и да са войници). 

Още една удивителна способност са заложили програмистите на прокурорката, тя до съвършенство умее да лъже и да поднася дезинформация, така че да изглежда като истина, дори Гьобелс бледнее пред нея, защото на него му е нужно лъжата да се повтаря много пъти, докато започне да се възприема като истина, а за прокурорката е достатъчно само веднъж да го каже (в Обвинителния акт).

Написано е следното: „Опасността за движение е възникнала, когато пешеходецът е стъпил на пътното платно, но в този момент се е намирал извън обхвата на късите светлини на автомобила. В момента, когато водачът е можел да види пешеходеца, последният вече се е намирал в „опасната зона на спиране” на автомобила- и обвиняемият не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП.”

Много добре е написано, дори някои журналисти изпитват завист.

Първо, не се знае на какво разстояние светят фаровете, но нека дори да бъде и това лъжливо и невярно разстояние от 30м според „инженера-експерт”.

Второ, не се знае как пешеходецът е пресичал улицата, дали бавно, или пък бързо.

Дори самата прокурорка иззе функцията на дознателя-следовател, но въпреки това, дори и тя не попита пешеходеца как се е движел. Че защо да пита, ами ако пешеходецът се изпусне и каже, че е бързал. То и затова прокурорката „не забелязва”, че и самият „инженер” също като нея не пита с каква скорост пешеходецът е пресичал улицата, иначе няма да може да ползва за „изчисленията” нужната, поръчаната вече „правилна” скорост на спокойно ходене пред идващата от тъмното кола, за която самият пешеходец казва, че се е движела бързо. Независимо от всичко, нека да приемем, че пешеходецът е ходил спокойно пред колата със същата лъжлива и невярна скорост от 1,33м/с (и спокойно си е гледал как шофьорът е „длъжен” да го пази, без самият шофьор да има възможността да го види, пешеходецът е дългогодишен шофьор и ги знае тези неща).

Трето, не се знае защо пешеходецът ПЪРВО е счупил предното стъкло на колата  „с рамото си” и чак СЛЕД още половин метър ходене към отсрещния тротоар, някаква кола взема, че го удря по крака (предполага се че е отмъщение за стъклото). (самата прокурорка е завършила 4-ти клас и се е научила да чете, и затова знае координатите на предно дясно колело в момента на удара според официалния Протокол за оглед). Независимо от всичко това, нека да приемем лъжливото и невярно разстояние според набедения „инженер”, т.е. да приемем, че пешеходецът е ходил цял метър повече, докато някаква кола го удари, т.е. уж е ходил цели 3,80м. И втората, и третата ЛЪЖА предоставят на пешеходеца много дълго време за ходене, докато настъпи катастрофата, и дори „инженерът” го е „изчислил” на 2,85сек. (истината е много по-малко време). Не се знае дали следващите изчисления прокурорката ги е направила сама и затова скромно си е премълчала (все пак тя е завършила 8-ми клас и няма да е затруднение за нея). Обаче е решила да използва неверните изчисления на „инженера” с другата, по-голямата скорост на колата, над 50км/ч, а уж обвинява шофьора с по-малка скорост от 38,7км/ч. Ако беше отишла до Помощното училище за изоставащите деца (горните класове), тези деца щяха да получат 30м разстояние (т.е. осветена зона) след като тя им кажеше условието на задачата с новата, по-вярната скорост 38,7км/ч (10,74м/с) и дългото (макар и лъжливо) време 2,85сек. Ясно е, че истинското време на ходене на пешеходеца е по-кратко и съответно и колата е била по-наблизо, но дори и тези 30м даже самият „инженер” описва като вече „осветени” , т.е. шофьорът не е бил в състояние, когато не е могъл да види навреме и ЧАК в „опасната зона на спиране” ще забележи пешеходеца. Ако наистина се извършеха тези елементарни изчисления, щеше да стане ясно, че пешеходецът ще бъде „забелязан” НАВРЕМЕ и същият този пешеходец съвсем не е бил извън обхвата на късите светлини на фаровете на автомобила. Както се казва, Гьобелс ряпа да яде, има много по-способни от него. 

(всъщност става дума, че пешеходецът ще бъде ОСВЕТЕН от фаровете навреме, а дали ще бъде „ВИДЯН”, това зависи от присъствието или отсъствието на странични заслепяващи светлини, както и на наличието на евентуални светлоотразяващи елементи по дрехите или в ръцете на пешеходеца). 

Между другото, на прокурорката даже окото не и мръдна, когато пешеходецът сам каза в съдебната зала, че колата е била на 20м (после поправено на 25м) и че той точно в този момент е тръгнал да пресича, т.е. вече е бил осветен. Никаква реакция нямаше и от страна на двамата адвокати и съдията. Все още е загадка за мене какво стана, дали са първокласни артисти и Холивуд ряпа да яде (толкова невъзмутимо умеят да се владеят), дали нищо не разбраха (не мога да повярвам, че те самите ме обвиняват в нещо, което самият пострадал пешеходец опровергава с показанията си, т.е. на тях пешеходецът сам им казва, че е тръгнал да пресича в момент, когато опитите на шофьора да избегне катастрофата са вече безсмислени, т.е. в „опасната зона на спиране” и то по вина не на шофьора, а на пешеходеца).

При такива умения за дезинформация, то на всички хора става ясно защо мястото на катастрофата се оказа „истинска” пешеходна пътека, няма значение, че на НЕвидимото кръстовище има още по-НЕвидими „мислени линии на продълженията на тротоарите”, няма значение и фактът, че прокурорката се позовава само на едната част от определението какво е това пешеходна пътека, те, „разбиращите”, само от половин дума разбират, а тя е цитирала дори цяло изречение, да не би пропуснатото изречение за някакъв си задължителен пътен знак да има някакво значение, че то в Наказателния кодекс нищо не пише за пътен знак, написано е само за пешеходна пътека, значи може и да се пропусне в Обвинителния акт. А самото предназначение на пешеходната пътека да предпазва хората когато пресичат улицата и да предупреждава по някакъв начин шофьорите за възможна опасност на пътя, това прокурорката го оставя на Холивудските филми. (отново поредната мисъл за разпределението на баницата от Гражданската отговорност, но това е само за децата от Помощното училище, останалите сами ще се досетят).