1=въведение- първото

 

През изминалото време се наложи да се допише „въведение към въведението”. 

Нека от самото начало да е ясно, че всеки обиден човек изказва своето ЛИЧНО мнение, и то въз основата на ЛИЧНИ впечатления от определени събития и по правило това са НЕГАТИВНИ МНЕНИЯ за някого, както конкретно, така и с намек и за цяла група, например определена професия. Затова нека юристите и инженерите, дори и конкретните, споменати в този блог, да не се обиждат, ПОДОЗРЕНИЕТО в корупция е най-ЛОГИЧНОТО обяснение, което аз намирам за тяхното поведение в конкретното съдебно дело. Ще се радвам, ако съм сгрешил, но не зная кой може да обясни причината за тяхното поведение (макар и да съм ПРЕСИЛИЛ нещата при описанието на събитията).

Понеже съм решил всичко описано да е леко шеговито и дори ШОКИРАЩО (иначе никой няма да обърне внимание дори и на най-сериозните и правилни неща, ако са поднесени скучно и сухо), нека хората да не си мислят, че Правосъдието е прогнило до такава невероятна степен, както съм го описал. Просто „ЛИТЕРАТУРЕН ПОХВАТ”, за да се обърне внимание на написаното , а на мен много ми се иска посочените слабости на системата да се коригират и да няма или поне да са по-нарядко подобни неприятни събития, каквито са катастрофите, особено на тъмното. Не искам да ми тежи на съвестта, някое дете, вече младеж или девойка и вече шофьор, да попадне в същата ситуация като мен и да бъде незаслужено осъдено и да се очерни бъдещия му живот. Щом съм открил някакви недостатъци в законодателството, то значи съм длъжен (според моите разбирания) те да станат достояние на всички и да спасим децата, нали заради тях живеем. Понеже сегашните младежи не са такива, каквито ние бяхме на техните години, много от тях „живеят” във виртуалното пространство, непрекъснато получават огромно количество информация (повечето дори излишна и безсмислена), то напълно е обяснимо защо голяма част от тази информация не се подлага на анализ и не се обмисля от децата, просто не им остава време и желание за това. Единственият начин децата да бъдат заинтересовани и да обърнат внимание на написаното, това е да ги предизвикакаме с някаква СИЛНА ЕМОЦИЯ по време на четенето. По тази причина бяха измислени „литературните герои”, които са показани като „по-черни дори от дявола” и са наречени с всякакви литературни етикети за подсилване на ефекта. Конкретно споменатите личности са големи и разумни хора, могат да разберат, че на моите „везни” бъдещето на децата се оказа „по-тежкото”, а тяхното „оплюване и очерняне” си е просто литературен трик за да се „стреснат”  децата и да проумеят за каквото са предупредени като бъдещи шофьори, и мен и моите колеги всеки ден ни оплюват и очернят, но ние разбираме неволите и страданията на хората и не им се сърдим, макар, че също никак не ни харесва такова „обществено мнение”.

Пределно ми е ясно, че навсякъде има и от „добрите”, има и от „лошите”, просто с лошото трябва да се борим всички и дори превантивно трябва да се указват възможните механизми за бъдещи „прегрешения”, затова и съществува литературата с различните жанрове, както и научната фантастика, в която също се посочват възможни неприятни събития в бъдещето (за да бъдат избегнати).

ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ – всичко е написано прекалено подробно и с множество повторения, което е донякъде досадно и отегчително, но само така може да бъде РАЗБРАНО от децата, и в бъдеще, ако на тях им се наложи „сами да се спасяват”, нека вече знаят по какъв начин  сами да РАЗСЪЖДАВАТ и да не се надяват прекалено на друг човек, който служебно има задължения, но не ги изпълнява пълноценно, също така нека добият и обща култура и за обществените закономерности и да не се лъжат от дезинформация (и от демагогия). Ако нещо е обяснено кратко и ясно, то може да бъде запомнено като стихотворение, но докато не е осмислено и огледано от всевъзможни гледни точки, то вероятността да се вникне в същността на проблемите е нищожна и всяко следващо „кратко и ясно” разяснение може да подведе децата ако е манипулативно, а с анализиране на поднесената информация те ще могат САМИ да мислят дали някой иска да ги излъже. На децата им предстои да стават „млади шофьори” и затова нека да са запознати с някои особености както на шофирането, така  и на спорните моменти от технически и от юридически характер и да знаят кога и за какво могат да бъдат уязвими.

Другото е да се покаже до къде може да стигне ДЕЙСТВИТЕЛНОТО правосъдие (не това, което се възхвалява по масмедиите). В това съдебно дело се стигна до наказателна присъда, която дори НЕ почива на СЪМНЕНИЯ (щеше да бъде незаконно), наказателната присъда почива на игнорирани ДОКАЗАТЕЛСТВА за НЕВИНОВНОСТ и всеки човек трябва да се  досеща какво е това !!! На този фон толкова неестествено звучи съдържанието на чл.103 „обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен” !

Аз естествено гледам от своята гледна точка и колкото и да се опитвам да бъда обективен, нищо чудно да не осъзнавам своята субективна оценка на случилото се.

Намирам т.н. от мене „членове на хранителната верига” за виновни за присъдата, най-малкото за несериозно отношение към служебните им задължения, а това води до много сериозни последици за съдбата на осъдения, който е БЕЗ вина.

Изказвам личното си мнение защо са постъпили точно по този начин, може би на теория е имало и други варианти, но аз самият намирам моето мнение за най-логично и за това и най-вероятно и дори и не намирам друга причина. Ако някой ми покаже къде и защо не съм прав, аз само ще се радвам на това, не искам да имам погрешна преценка, НЕ ИСКАМ да обвиня НЕВИННИ хора (ако съдията, прокурорката, адвокатите и инженерът наистина са били прави), не се обиждам ако ми се показват грешките, дори напротив, радвам се, че някой ми е отворил очите и че няма да повторя същите грешки в бъдеще.

Кой е жертвата на пешеходната пътека?

Как да бъде защитен всеки пешеходец? Как да бъде защитен всеки шофьор?

             Шофьорските неволи съвсем неочаквано достигнаха и до мене и естествено, наложи ми се да се защитавам. Повтарях напълно аргументирани доводи, но някак си, те не се възприемаха както на мен ми се иска. Това наложи да добавя емоционална окраска и се получи фейлетон. Сега вече информацията започна да се възприема по сериозно (поне така ми се искаше).

        Едва ли има шофьор, който не е чувал за „пешеходни пътеки” и за „несъобразена скорост”. Едва ли има шофьор, на когото няма да настръхне косата, ако бъде обвинен за тези 2 толкова спорни и обсъждани понятия (налага се направо висш пилотаж за тълкуването им, понеже живеем при нашите си сегашни български условия.

        Първата част на фейлетона съдържа „размисли” за почти всички спорни моменти за пешеходните пътеки и които могат да защитят всеки шофьор, попаднал в подобна ситуация. Разбира се, общата цел на всички шофьори е да се защитят и самите пешеходци. Затова и се стигна до заключението, че има смисъл да се организира дарителска кампания „Българската пешеходна пътека”, която наистина ще помогне да намалеят катастрофите, а освен това ще ангажира вниманието и на важните в случая адвокати от Висшия адвокатски съвет, възможно е дори и някои прокурори и съдии да проявят интерес.

        Ето част от НЕизяснените от юристите въпроси:

        Къде е мястото на продължението на тротоара според градацията на чл.7?

        Задължен ли е пешеходецът да спазва пътен знак СТОП?

        Какво е второто предназначение на всеки пътен знак?

        В сила ли е още Правилника, чл.2 и чл.3(1)(3) където се указва, че пешеходецът също е участник в движението и е длъжен да спазва правилата за движение и да не създава опасности или пречки за движението?

        Възможно ли е пътните знаци да нямат нищо общо с ПРАВИЛАТА за движението?

        Притежава ли пешеходецът „особено-специален режим на движение”?

        Действат ли „Временни правила” за движението до включването им в Закона?

        Фейлетонът се получи много дълъг и прочитането му би отнело цял 1 час, затова може да се чете само подчертаното и при наличие на интерес към конкретен въпрос, може да се чете подробно само за този частен случай.

         Втората част за несъобразената скорост и други спорни моменти още няма да се публикуват понеже не е разумно да се показват предварително оръжията на защитата (чака  се делото).

          За доказването на една своя теза използвах Тълкувателно решение 2/2016 на Висшия касационен съд, т.е. наложи се да тълкувам самото Тълкувателно решение за да се защитя по въпроса с пешеходните пътеки.

          За несъобразената скорост не открих в интернет нито Тълкувателно решение на ВКС, нито Становище на адвокатите от ВАС, а толкова ми се иска да се позова на такива инстанции, все пак тяхното мнение не само че не е за пренебрегване, но дори и трябва да се зачита. Ако случайно някой има подобна информация, моля за линк или електр. писмо. Целта е всички да спечелят, и пешеходци, и шофьори.

          Имам намерение да пиша до lex.bg но не съм сигурен дали някой ще сподели подобна информация.

          Разногласията за несъобразената скорост са за понятието „предвидимо препятствие” на чл.20(2).

          Къде и кога препятствието (човек, който всеки момент може да се превърне в пешеходец, ако реши да стъпи на асфалта) трябва да се приеме като предвидимо? 

                   Едва ли е навсякъде, след като на всяко кътче на планетата може да има човек (готов да се превърне в пешеходец). Дори и в населените места не е логично всеки метър от пътното платно да е само за пешеходци, а не за МПС-та, иначе защо ще има отделни участъци, специално маркирани и обозначени като пешеходни пътеки (нима e  възможно законодателите в целия свят да са такива идиоти, че да са измислили да се нарисува зебра и да се слага  знак за пешеходци, а в същото време „по закон” всеки метър от пътното платно в населеното място да е място за законно пресичане, където само пешеходецът да има предимство, защо е тогава безсмисленото обозначаване на пешеходните пътеки, защо са тези огради и мантинели, които пречат на пешеходеца да се възползва от „правото” му да пресича където си иска и когато си иска, след като е в населено място?) . Може би „предвидимото препятствие” е само на разрешените за него пешеходни пътеки? Тогава на всички останали места не би следвало, дори стоящия до бордюра човек, да се възприема като предвидимо препятствие (все пак не всички хора са самоубийци). Ако това е отговорът на „къде”, всичко ще бъде ясно.

         Остава още да се намери отговор и на „кога”. Дори нека мястото да е пешеходна пътека на светофар. Ако на човека, стоящ до бордюра и гледащ как му свети червен светофар, изведнъж му хрумне да тръгне срещу червения сигнал на светофара, тогава дали този човек е предвидимо препятствие? Ако отговорът е „не”, тогава отново всичко е ясно.

         Просто трябва да се уточни, че предвидимото препятствие се отнася само за пешеходец, който не е нарушител, т.е не е за пешеходец, който изненадва с поведението си шофьора, а шофьорът наистина не е длъжен да подозира че всеки човек е самоубиец.

         Друг е въпросът, че шофьорите винаги се стараят да избегнат катастрофата, но не винаги това е възможно. Наистина всеки пешеходец си има своето здравословно, емоционално, ментално и т. н. състояние, но това важи в еднаква степен и за самите шофьори и редно ли е да бъдат с толкова голяма разлика в отговорността? (дори се прави опит отговорността да бъде вменена само и единствено на шофьора).

         Опасността по закон настъпва само когато човекът вече е стъпил на асфалта, обаче предвидимо ли е препятствието преди още да е на асфалта (а само стои и чака на бордюра), дали след като още от 100 или 200м е забелязан човек до пътното платно, дали шофьорът да го очаква да направи нарушение? (защото пешеходецът може да се окаже недобросъвестен и да реши да направи „атентат-засада” на шофьора и да скочи напред в последния момент (когато се е убедил че скоростта на МПС-то е намаляла до безопасна за него, за пешеходеца), и то с единственото намерение да рекетира шофьора и да си иска „полагащия му се по закон джакпот”).  И дали на зелен светофар да се кара с 5км/ч заради чакащите на червено хора и има риск някой от тях да наруши правилата и да тръгне да пресича?

         Има ли мнения на „легитимни лица” за несъобразената скорост?

 

Допълнение.

Втората част на фейлетона няма да се публикува, няма хора с толкова много свободно време за четене.

Обаче най-важното ще бъде представено като отделни статии.

След делото на 25.10.2018 ще се появят вероятно и други подробности, както може би и впечатления (не е сигурно дали ще се публикуват).

Ново допълнение.

Мина много време от самото съдебно дело. Резултатът е според BG (Бай Ганьо) нравите, някои хора се изживяват като „божества” и направо своеволничат в служебните си решения, т.е. постъпват както им е „изгодно”, в конкретния случай се преплитат 3 фактора- и „преразпределянето” на застрахователната премия от Гражданската отговорност, и демонстрирането „кой съм аз - аз съм този, който решава” (почти мания за величие от служебното положение и „гарантираната” безотговорност), и нежеланието да се задели „ресурс” от време и мозъчни усилия, за да се помисли какво всъщност се е случило и защо се е случило, а също и дали е възможно от последващите изводи и решения да се избегне повторна катастрофа при същите обстоятелства. Затова и крайният резултат е поредният от многобройните случаи, когато шофьорът е НЕвинен, обаче е осъден, такива са BG-правилата.

Измисли се, че катастрофата ще бъде „ИЗТЪЛКУВАНА” за случила се на „пешеходна пътека”, това е за да няма значение фактът, че не е имало никаква техническа възможност да се спре на внезапно изскочилия с тъмни дрехи пешеходец на тъмната улица по време на дъжд и при наличие на заслепяващи насрещни светлини.  (при това дори не се отчита факта, че в действителност, дори и сега, пак си остава неизвестно КЪДЕ точно е бил ударът, дали на изтърканата зебра или доста встрани от нея).

Цялата тази „законност” се оправдава с наличието на изтъркана боя на асфалта, т.е. „зебра”, която дори денем  не винаги може да бъде различена, а на тъмното дори и на теория няма как да бъде забелязана и да предупреди шофьора да очаква евентуални пешеходци. Няма никакви пътни знаци за пешеходна пътека или поне за кръстовище, няма и „легнал полицай” т.е. няма никакви предупредителни елементи.

Но по-важното било, че в Закона имало написано „на кръстовищата продълженията на тротоарите са пешеходни пътеки” (това обаче е само едното изречение от официалното определение, т.е. само половината текст от цялото определение), и нямало никакво значение дали шофьорът ще знае дали приближава някакво Т-образно кръстовище, важното е, че това лаконично изречение „дава основание за обвинение по закон”(дори и за наказателна присъда), независимо, че наистина всеки шофьор ще бъде много силно изненадан, когато някой му каже, че той току-що в тъмното е подминал някаква странична тъмна уличка от лявата му страна, т.е. подминал е Т-образно кръстовище, а шофьорът НЕ е видял „кръстовището”, защото са му светели фаровете на насрещните коли, с които се е разминавал, светело е и „огледалото” на мокрия от дъжда асфалт, както и светофара на 60м отпред, а на тъмната странична уличка няма никаква сграда със светещ прозорец или някаква кола с включени светлини, няма нищо по което да се разбере че от ляво има улица, т.е. че има кръстовище. И на такива „специални места” всеки шофьор трябвало да бъде екстрасенс и да очаква от тъмното вдясно да му изскочи изневиделица маскираният с тъмни дрехи пешеходец, който бърза да достигне до отсрещната тъмна уличка. Такъв е „законът”, що се отнася до последствията за предварително осъдения шофьор. А дали такава „пешеходна пътека „по закон”” (а не по предназначение) може да си изпълнява функциите и да ПРЕДПАЗВА „маскирания” пешеходец от съвестния шофьор, който, колкото и да се напряга, няма никаква възможност да види в тъмното „маскирания” човек, когото дори не очаква защото нищо не го предупреждава за възможната поява на пешеходци, това дали го мислят „педантичните служители”?

Има и друго, според „високоспециализираното” мислене на „безпогрешните” служители (което в същност е направо „извратено”, но все пак не беше официално  записано като обвинение срещу мене), трябвало да се изхожда от още един, друг принцип- след като шофьорът е местен жител и вече е минавал по този път, той е бил длъжен да помни, че на това място пресичат хора, т.е. всеки шофьор трябва по време на нощно шофиране по неосветените улици, да си има в главата непрекъснато работеща GPS-навигация за неговия тъмен град и така пътните знаци на практика стават безсмислени, дори Общината може да спести немалко финансови средства като премахне дори наличните, но на практика „излишни” пътни  знаци, а на младите шофьори още по времето на шофьорския курс ще бъде прожектиран видеоклип къде какви пешеходни пътеки има, както и къде какви пътни знаци има (може дори цял комплект видеоклипове за всички населени места в цялата държава, защо да се ограничаваме само с едно населено място, така или иначе на човек може да му се наложи пътуване и извън неговото населено място). След запознаването с видеоклипа, „зебрите” могат да бъдат изтъркани, а пътните знаци демонтирани и подготвени за монтаж за снимането на следващия видеоклип в друго населено място. По принцип „изискването” шофьорът да помни (през целия си живот) къде какви пешеходни пътеки е бил видял през деня, когато някога е минавал по същия път, си е абсурдно и неизпълнимо, няма го никъде по света, а и колко човека могат да имат такава памет и колко човека няма да мислят и да внимават за пътната обстановка, ами непрекъснато ще си „прожектират” мислено, в кой момент какъв участък от пътя преминават , тогава защо ли въобще се слагат пътни знаци (може би само за онези чужденци, които за първи път минават през града, но после и те вероятно ще бъдат съдени по същия параграф- нали вече са минавали през този участък). А пътните знаци дори се правят със специални покрития, за да отразяват светлината на фаровете много силно и да се гарантира, че ще бъдат забелязани), дори има места, където има цели 2 пътни знака за пешеходна пътека (и триъгълния с червен цвят-А18, и квадратния със син цвят-Д17).   Изглежда това „изискване за памет”, си е все едно шофьорът винаги да е виновен, защото желязната структура на МПС-то е по-здрава от костната структура на пешеходеца и няма никакво значение дали същият този пешеходец изневиделица и  нарочно се е блъснал в колата и не е дал никаква възможност на шофьора да избегне катастрофата. Ами ако паметта на даден шофьор НЕ е феноминална и той ДОРИ и да иска, пак НЯМА да помни къде какво е видял? Тогава сигурно „в името на безопасността на движението” КАТ ще проведе поредната „акция-памет” (по подобие на „акциите-светлина”, „акции-зима” и т.н.). В колата ще се качи по един „изпитващ” както е за получаването на шофьорската книжка, но този път изпитът по шофиране ще бъде в тъмното и изпитваният шофьор трябва да казва на глас във всеки момент какво подминава и ако пропусне дори една „МИСЛЕНА пешеходна пътека по закон”, т.е. на Т-образно кръстовище”, то автоматично ще му се отнемат шофьорските права, защото трябва да се гарантира сигурността на НЕвидимите и НЕочаквани пешеходци, а за колко години ще е „наказанието”, не се знае какво ще решат „специалистите”.

Тази особеност е толкова неочаквана и специфична, че може би България може да претендира за книгата на Гинес като единствената държава, в която шофьорът при ПТП е осъден  НЕ  за нарушаване на Правилата за движение, а е осъден  за недостатъчно памет за инфракструктурата на пътя, която някога е видял, (шофьорът НЕ е осъден, че е забравил Правилата за движението, които трябва да спазва дори и когато е в състояние на стрес или си има в момента някакъв свой здравословен или друг личен проблем, осъден е за съвсем друго забравяне- този „престъпник-шофьор” не помни какво има около него в тъмното, а пък вече е минавал по същия път, дори нееднократно).

Предполагам, че всички тези „находчиви” служители на Правосъдието, дори НЕ се и замислят, че напрягането на шофьора да си спомня за инфраструктурата на пътя само може да го РАЗСЕЙВА и на практика е ОПАСНО за шофирането, защото човешкият мозък си има ограничения колко обекта едновременно може да държи в съзнанието си, както и с каква скорост може да се превключва от един обект на друг, след като вече го е анализирал дали представлява опасност и вече може да превключи на следващия да анализира и него за евентуална опасност. Ако не беше така, то отдавна по целия свят щеше да има изискване за подобна памет и дори щеше да бъде записано в Закона за движението по пътищата, както и в Наказателния кодекс, дори щеше да е заложено и в изискването за получаване на шофьорска книжка.

(понеже с такава „будна памет” може да се избегне някаква много рядка катастрофа, но многократно се увеличава вероятността (от разсейването) да не се оцени навреме истинската и банална ситуация, която се случва много, много по-често и на практика ще има по-голям брой катастрофи, затова и никъде по света никой не е решил да узакони изискването за подобна „памет”, аз не съм запознат дали  в други държави има ОСЪДЕНИ шофьори за подобна нелепост, но в BG има осъдени за „памет” при ПТП (според интернет), по-точно за извратено изискване (само на някои юристи), което дори НЕ е законно, понеже не е записано в никакъв Закон и освен това не е и общоприето, дори напротив, хората са на противоположното, т.е. на правилното мнение). 

Изобщо в конкретното дело НЯМАШЕ дори опит обвинението да докаже нещо, достатъчно е че каквото и да бъде казано, то е от „лицензиран” служител, голяма работа, че дори и природните закони на физиката, както и на логиката, не само че не се прилагат, ами дори и се отхвърлят в някои от съжденията на „безпогрешните” участници в делото. А самото „следствие” дори не беше проведено, просто се написаха някои неща за да се придаде „законност” и да се имитира извършена дейност (между другото, в случая имаше един реален факт, това е счупеното предно стъкло на автомобила, но никой не прояви любопитство да се заинтересува нито кога, нито как е било счупено, а в действителност то оправдава шофьора).

На теория, т.е. само в Холивудските филми, обвинението се мъчи да докаже вината, а обвиняемият не е длъжен да доказва своята невиновност, обаче в BG (Бай Ганьо)   реалността е точно обратното, обвиняемият дори и да докаже че е невинен, пак ще бъде осъден, защото неговите доказателства противоречат на предварително предрешената присъда (а последствията от присъдата- обезщетението по застрахователната премия,  са полезни за някого), а и мнението на подсъдимия (предварително вече осъден) не са „научни” защото не са казани от човек на правосъдието (в противен случай няма да има „благоприятни” финансови последици за никого от „заинтересованите”), сигурно само затова и съществуват толкова много и разнообразни „вратички” в законодателството, за да се жонглира според нужния краен резултат и да се придаде „законност” на предварителното решение за присъдата.

Аз самият съм виждал много хора с ограничени умствени способности, виждал съм и некадърни в професията си хора, обаче за моята конкретна наказателна присъда не мога да намеря никакво разумно и логическо обяснение защо бях осъден, за мене остава единственият вариант за нагласено предварително съдебно решение, само това е логично за мене, никой от цялата „банда”- съдия, прокурорка, двамата адвокати- никой от тях не е до такава абсурдна степен умствено изостанал, предполагам, че и в професията си разбират поне някои елементарни неща, едва ли са „стерилни” за длъжностите, които заемат. За мене си остава необяснимо и много ПОДОЗРИТЕЛНО защо НЕ проявиха никакво любопитство към моите аргументи, ако бяха убедени в своята правота, то нима е за изпускане такъв шанс, точно в съдебната зала да ме „разбият на пух и прах” и да ДОКАЖАТ, че аз не съм прав в своите съждения. Понеже с никого от тях не се познавам и не съм имал конфликти, както и досега не съм получавал никакви заплахи за каквото и да е било, то отпада и вероятността за някакво „отмъщение” по толкова странен и неестествен начин (чрез съдебно дело). И другото не е логично, т.е. принципът „шофьорът 100% винаги е виновен” (иначе защо има изключения?), затова и цялото дело да се пусне „по инерция” и документацията да се оформя само за показност, за някой четящ само по диагонала човек, който без да се замисля, би могъл да повярва, че шофьорът наистина има вина.

Необходимо е при всяка присъда да се помисли предварително за нейните последици и за двете страни на процеса, така че и двамата участника (обвиняем и пострадал) да избягват в бъдеще подобна неблагоприятна ситуация, както и да се отстранят причините за идентично бъдещо произшествие. А на конкретното съдебно дело всичко е точно обратното- въобще няма да се предотврати следваща подобна катастрофа, дори пострадалият е поощрен още веднъж да изскочи за втори „джакпот” (ново обезщетение по Гражданска отговорност), това си е лично негово решение да рискува да извърши истинска авто-техническа евтаназия, обаче е много жалко за всичките следващи пешеходци, които са подлъгани, че могат да изскачат внезапно с тъмни дрехи на тъмната улица без никакви предупредителни пътни знаци за шофьорите, и че нищо няма да им се случи (а случайно ако нещо им се случи, то при „правилното” участие в „търга” (везните на Темида) дори може да получат 20% от застрахователната премия по Гражданската отговорност) . Това би трябвало да тежи на съвестта на юристите. Понятието „съпричиняване” също трябва да се прилага на практика, какво е това да се намали присъдата на единия виновен и в същото време другият виновен да си остане ненаказан (дори му се дава награда от Гражданската отговорност), та това си е равносилно на поощряване и води единствено до безотговорност, ако и двете страни са предварително заинтересовани, тогава и произшествията ще са много по-малко и пак ще има „хляб” за юристите, няма да останат гладни, (ако случайно това е причината за огромното количество „виновни” шофьори, но все пак не ми се вярва в подобно нещо, иска ми се да вярвам, че просто не са дообмислени до съвършенство законите и се кара „по инерция”, като подобен консерватизъм и нежелание за промени има и в много други сфери на обществения живот).

Отделните теми са подредени за по-лесно възприемане, а накрая са и предадените в съда „официални” писмени обяснения (които са леко съкратен вариант на всяка тема), както и писмото до застрахователната компания .

 

Ново допълнение 10.11.2019

Случайно прокурорката и аз имахме среща (причината беше не по нейната, а по моята професия). Като прям човек, напомних за какво ме е осъдила и подчертах, че според мене делото е нагласено и няма никаква логика в присъдата и понеже никого от 5-мата участника не намирам за глупав и некадърен до безкрайност, то за мене единствено остава вероятната корупция. Тя се изненада на подобно мнение и на юридически език ми обясни, че такива неща се доказват в съда и ако не са доказани, това се възприема за  клевета и те 5-мата имат право да ме съдят. А причината за моята погрешна представа било  „незнанието на юридическите тънкости”. След като 5 човека ме намират за виновен, би следвало аз да се замисля, че те са правите, и аз погрешно ги подозирам в неправилна присъда. Просто такива били правилата. Тя самата като прокурор не знаела за никакъв случай на оправдан шофьор за катастрофа с пешеходец в населено място!!! Странното е, че аз пък зная за такива случаи и намерих за безсмислено да ги цитирам, щом държи само на нейното си, то едва ли ще успея да я убедя в нещо различно от нейното мнение. Стана дума и за пародията, наречена авто-техническа експертиза (на която всички те се позовават) и дори прокурорката наблегна, че инженерът е много добър специалист в своята област и затова и останалите 4-ма имат „доказателство” за моята вина. Моят отговорът беше, че „инженерът” наистина разбира „нещо”, обаче така и не е успял да си напише „експертизата” поне за слабоумни, които биха могли да я приемат за истина (но дори и това не е сигурно), а просто си личи, че е по поръчка, за да се издокара шофьорът виновен. Попитах защо никой не се интересува от скоростта на движение на пешеходеца, а това е толкова важно. Отговорът не само ме изненада, направо ме зашемети. Винаги се приемало, че пешеходецът се движи спокойно. Единствено в случаите, когато самият пешеходец сам казвал, че е тичал или е бързал, само в тези случаи скоростта се приемала за различна от спокойното ходене. Какво да се каже за BG (Бай Ганьо)-правосъдието, ами ако пешеходецът не иска да си признае и на практика лъжесвидетелства? Дори и да има свидетели (може би пък тогава техните показания няма да се запишат, или просто ще бъдат игнорирани от „правосъдието”, защото свидетелите не са засекли с радар скоростта на пешеходеца и на тях просто им се е „привидяло” че той бърза или дори тича)? Дали това не е поредната „вратичка” невинният шофьор да бъде осъден по „средно-статистически данни”? Така ми се поиска прокурорката да прочете за тези „средно-статистически данни”, но тя отказа, това което аз съм бил писал в интернет не я интересувало. Вече в къщи, след случайната среща, започнах да се питам защо толкова искрено прокурорката се учуди и ми каза, че е абсурдно тя да е взела някакъв подкуп от пешеходеца, нейното поведение наистина показваше изненада, като на някакво абсурдно предположение. (няма значение, че само идиот може да вземе директно подкуп, има си посредници за такива неща, а адвокатът на пешеходеца дори не е и посредник, той е „законен”, макар и да е просто единият от членовете на цялата „хранителна верига”). Прокурорката си е човек на властта и е дресирана как да се държи, но все пак нейното поведение ме учуди. Започнах да се замислям, дали пък останалите членове на „хранителната верига” са я „изключили от играта” и тя на практика наистина да не е получила нищо. Но тогава как да си обясня цялото нейно поведение и дори нежеланието и след толкова време (цяла година след делото), тя да не прояви интерес (поне от любопитство) защо толкова упорито аз се считам за невинен, това че нямало оправдани шофьори за катастрофа с пешеходец в населено място си е нейната втора лъжа (първата беше в Прокуратурата, че те не се занимават с жалбите за нанесена увреда в ареста и аз да съм се обръщал директно в съда). Останах с поредното, второ разочарование от нея. Значи според самите юристи (каквато е прокурорката) може да има произнесена присъда само по косвени данни, но даващи изчерпателно и логично обяснение на всичко случило се, и при това не противоречащи на нито един реален факт по делото, а когато стане дума за подозрение в корупция защото няма никакво друго логично обяснение, тогава само доказани реални факти били нужни, какво да се каже, двоен стандарт.