увод

Целта ми е да се обърне внимание на някои лоши тенденции, както и на наложили се неправилни постановки и подход при решаването на определени проблеми. 

След   като аз самият пострадах от „справедливото” правораздаване и видях  „дефекти” на всеки един етап (следствие, т.е. „разследване“ без търсене и доказване на събитията, прокуратурата, т.е. „обвинение“ без основания и оставено на съда да реши дали „подозренията” в престъпление могат да се докажат (и още някой се чуди, защо съдилищата са претоварени и са принудени да работят на конвейер, за да свършат и чуждата работа), съд, т.е. „обоснована присъда”, но само по личната преценка на съдията, „експертиза” за „доказване” на вина (не за обяснение на случилото се) и дори и без методика за нейното изготвяне, но приемана за „научна”), то всеки човек на моето място ще си направи съответните изводи, а именно, колко много длъжностни лица се отнасят несериозно към задълженията си, а от техните решения зависи съдбата на определен човек.

Недъзи има навсякъде, не само в Правосъдието, има ги и в останалите важни сфери (Здравеопазване, Образование, Социална политика) и дори се вижда как се залагат неправилни и погрешни принципи, затова и резултатът е такава действителност. Дори един толкова банален, но в същото време основен закон на Природата се нарушава или не се прилага, това е законът за обратната връзка и като резултат не може да се очаква друго, освен точно същата реалност. 

Когато се забележат някакви недостатъци в дадена област, то нормалното и необходимо (дори и задължителното) е тези проблеми веднага да се анализират от истинските компетентни органи и да се „неутрализират” от други също така компетентни органи. Така функционира имунната система на живите същества и те само затова оцеляват. Непрекъснато се следи за „чужди нашественици“ (вредни микроорганизми, те са по-малко от полезните микроорганизми, но са опасни), следи се и за „вътрешни врагове“ (туморни клетки) и ако няма правилна оценка, няма да има и навременен и правилен отговор на предизвикателството и след закъснението може да стане късно (напредналата инфекция или разрасналият се тумор). Това не е отвлечена философия, абсолютно същото става и в човешкото общество. 

Реших да опиша как протича едно наистина банално съдебно дело, в което дори някой прилежен ученик (може би с малко помощ, съвсем малко), щеше да може да се справи и като „следовател”, и като „прокурор”, и като „вещо лице” и накрая и като „съдия” и този ученик щеше да произнесе една наистина разумна и логически обоснована присъда. Просто и такива случаи има понякога в живота, няма достоверни изходни данни за дадено произшествие, почти няма никакви данни и не се иска много, не се изискват високо-специализирани знания и умения, иска се само мъничко да се РАЗСЪЖДАВА, това което си е свойствено на „хомо сапиенс” и не е проява на „философстване”, по силите е дори на ученик, но изисква мъничко усилие и „жертване” и на мъничко време за това. 

За да не е прекалено отегчително и най-вече за да се обърне нужното внимание на някои нередности, то самото описание, т.е. „литературният анализ” на съдебното дело е поднесен по най-подходящия според мене начин, чрез нужните емоции при четенето и с нужните „подходящи” думи, без да се влага никакъв умисъл за обида на конкретен човек или конкретна професия.

Дори и нещо друго, независимо от това, че „уликите”, които са „оставени” в написаното в този блог, съвсем не са малко и дори са повече от необходимото, за да се разбере кой съм аз конкретно и кои са останали участници в съдебното дело, то аз наблягам на това, че не желая случаят да се „раздухва”, (моля да се уважава моето желание !!!), нека всички си останат „анонимни” (поне официално), важни са изводите, за да не се повтаря подобен случай с друг шофьор, особено младеж или девойка , а те са нашето бъдеще. Надявам се останалите също да се замислят какво са направили, да се променят и в бъдещето да не допускат подобни неща, а това е много повече от очаквания,  но не винаги получен ефект на наказателната присъда за някой осъден, да не забравяме, че най- важната е вътрешната промяна (в душата).

 

допълнение:

Понеже се получи "инерция" от писането, то бяха създадени и няколко допълнителни статии, нямащи отношение към съдебното дело, но даващи така необходимата ОБЩА КУЛТУРА на децата, макар и на елементарно ниво (но все пак представляват стабилна основа за разбирането на много от обществените процеси в държавата, както и в целия свят).

Това са статии за Социалната политика, за Здравеопазването, за Образованието, за Управлението, за Медицината, за "Прогреса",  за Адам и Ева и някои други неща. Не се знае дали ще бъдат публикувани, но след като децата добиват представа например за особеностите на зрението през нощта (а винаги може да има техническа авария или дори режим на тока, както бяха "дискотеките" в началото на "демокрацията"), то защо да не са запознати и с тези толкова важни сфери на живота. Естествено, статиите не са учебник и обръщат внимание единствено на такива неща, които са пред очите на всички, но не се забелязват, защото мозъкът е "зомбиран" и погрешно приема някакви неистини или дори лъжи като АКСИОМА и естествено накрая стига до неправилни заключения. Това е то "благото" на съвременното образование. За жалост хората погрешно си въобразяват, че те (съвременните хора) са по-умни и по-развити от своите предшественици преди векове. А има толкова много оставени ни мъдрости, но незаслужено пренебрегвани или дори забравени. Не случайно има статия за Адам и Ева и нашите прадеди са ни дали толкова елементарно обяснение за същността на хората, защо някои са дори в двете крайности (добри или зли) и защо не се наблюдава "възмездието" за направеното добро или зло. Има и окултни гледни точки за различни поговорки (а това си е народна мъдрост, доказана през вековете).

Всичко е написано по начин, който според мене е най-подходящ за истински знания.

Не е никакво "стихотворение", което е просто, кратко, емоционално и лесно се запомня. Така се прави зомбиране, което наблюдаваме всекидневно. Затова дори на децата, не само на студентите, се предлага САМИ да се обучават като разглеждат различни гледни точки и сами ЛОГИЧЕСКИ да стигат до определени изводи, а така хем всичко е разбрано (за конкретния момент), хем убежденията са стабилни и няма лесно да се променят, защото е необходимо много сериозно аргументиране за евентуална промяна.

Има и още нещо. Това е влагането на усилия, заделяне на време, т.е. проява на  интелектуален ТРУД и затова не е за мързеливите, които искат само да зазубрят стихотворението. По тези съображения статиите са написани по-сложно и по-обемисто (с "ненужни" повторения и странични неща), за да може детето да се научи да отделя ГЛАВНОТО от несъщественото и така да сме сигурни, че после  ученикът ще надрасне учителя си. Който го мързи да задели време и усилия за разсъждения, то не си струва да бъде обучаван, мързеливите лесно се зомбират и какво можем да очакваме от тях в бъдещето. От всички досегашни проучвания в последните години, българските деца не могат да четат с разбиране, т.е. не могат да отделят главното от второстепенното и това е за повечето от половината деца, а с времето сигурно ще станат и 80% дори. А ние какво искаме от тях? Да повтарят като папагали нещо, за което са зомбирани от масмедиите и от "образованието", или сами да могат да си правят изводи кой какво им казва и с каква цел, и накрая САМИ да решават на какво да вярват и как да постъпват.

За да е ясно, че всичко написано си е типичен литературен похват, за доста от мненията и изводите ще се допитваме до познатите ни умствено изостанали деца от Помощното училище, които ще са в ролята на "експерти" и разумно ще оборват "легитимните пропагандни експертизи" на медийните звезди, продали се за пари или слава (популярност) и ползващи се с доверие единствено от МЪДРАЦИТЕ.

И да не се забравя, че аз самият нямам никакви "авторски права" и всичко написано е чуждо мнение, изказано отдавана преди мене от наистина умни хора, но аз самият го споделям и затова съм го събрал на едно място в този блог.

 

ново допълнение:

За да бъде ясно за какво става дума и какво се цели, още тук, в увода, ще се опише "литературно" една "приказка" за малките маймунчета от техния БУКВАР за 1-ви клас и ще се променят малко статиите за Образованието и за Адам и Ева, за да няма свръхповторения.

Маймуните от "Планетата на маймуните" осъществили контакт с малките маймунчета от Планетата Земя, съобщили им, че те са от "Паралелната Вселена", но могат да се окажат и от "Бъдещето", ако събитията на Земята продължат да се развиват по опасния в момента начин от началото на 21-ви век. Най-опасно според тях било "дебилизирането" на човешките деца чрез "специалната методика" на съвременното образование, която цели да ги превърне в интелектуални инвалиди, а те като пораснат, дори няма и да осъзнават това. Т.е. ще се превърнат в "мъдраци" (същите глупаци, които си въобразяват че са мъдри, и то въз основата на притежаването на няколко дипломи за "висше образование"). Тези съвременни мъдраци могат да виждат и да чуват само това, което искат (т.е. техните собствени мисли, но изказани от друг), пък  дори и казаното да не е вярно, и за жалост количеството на подобни същества започнало стремително да расте през 21-ви век, особено чрез изобилието на толкова много "дипломи", и то за "висше" образование. Установено било, че мъдраците не искат да се заслушват в различно от тяхното собствено мнение, защото ако истината е друга, това нарушава техния комфорт, а на тях не им се иска да се съмняват колко са "интелигентни", колко са "осведомени", колко са  "разбиращи и знаещи всичко" и т.н.  Маймуните от "Паралелната Вселена" изказали съжаление, че техните "братя по разум" от Планетата Земя започнали прекалено да се възгордяват колко са "висши същества" и особено колко са "напреднали" в познанията си за света. За тях (като странични наблюдатели) е много опасно съвременните знания наречени НАУКА да се превръщат в ДОГМА и да се забравя, че всички установени закони са за определен стадий на познание и че важат за определени конкретни условия. Самите мъдраци допускат огромната грешка да си въобразяват, че знаят "всичко" и че са достигнали до "абсолютните познания" и така сами блокират своя интелект за по-нататъшно развитие. Друго било в "Паралелната Вселена" (която съвсем не е Утопия), там маймуните не нарушавали Божиите заповеди ("не лъжи", "не кради", "не се възгордявай" и т.н.), били скромни в самооценките си и дори се гордеели с това, че още не са достигнали "върха" и че  могат да се развиват и по-напред, и по тази причина по-философски се отнасяли към "науката на доказателствата" (по подобие на човешката "медицина на доказателствата", която не е лоша, но е основана единствено на това, което може в конкретния момент да се види, чуе, пипне, измери, претегли и т.н.  и се "забравя" че може би има и непознати към настоящия момент други величини, за които науката още не знае но предстои да научи в бъдещето). Затова и в техния Буквар за най-малките са включили такава философска приказка с очевадни истини, но предизвикваща съответните аналогии и размисъл за познанията в конкретния момент и конкретните условия.

Приказката е следната:

В утробата на бременната (бъдещата майка) разговарят два зародиша. Единият от тях е идеалист и вярващ, а другият е материалист и учен.

Малкият учен пита: "Ама ти наистина ли вярваш в живота след раждането?"

Малкият вярващ отговаря: "Разбира се, че вярвам. Според мене, животът ни тук и сега е просто един етап и ни подготвя за следващия етап след раждането, предполагам че точно по тази причина растем и всичките ни органи и системи се развиват, за да са готови за новите ни условия на живот".

Малкият учен се сърди: "Глупости. След раждането няма живот. Че на какво ще прилича този бъдещ според тебе живот?"

Малкият вярващ отговаря: "Аз също не зная. Но предполагам, че там ще има повече светлина отколкото тук. Дори, може би, ние ще се храним през устата и ще ходим и дори ще тичаме с краката си, иначе защо тези неща са ни дадени от МАЙКАТА".

Малкият учен маха с ръката: "Това е пълна глупост. Бягането не съществува, ти видял ли си някого да бяга. И храненето през устата е нелепо, ние се храним само чрез пъпната връв. Ако след раждането нашата пъпна връв е отрязана, ние моментално ще умрем, това е наука".

Малкият вярващ не се отчайва: "Това разбира се е възможно, но аз не го вярвам, какъв е тогава смисълът да живеем тук и сега. Аз вярвам, че животът след раждането продължава и той вероятно ще е различен от този живот, който познаваме тук и сега".

Малкият учен започва да губи търпение от такава наивност: "Никой никога не се е връщал след раждането! Приеми нашата научна истина- раждането е просто край на живота. Ех, каква е тази ваша религиозност, с подобни мечти за бъдещ живот да не се плашите от смъртта след раждането".

Малкият вярващ не се съгласява: "Признавам, че наистина не зная какъв е животът след раждането, но може би тогава ние най-накрая ще можем да видим нашата МАЙКА и тя ще продължи да се грижи за нас".

Малкият учен едва се сдържа: "МАЙКА! Вие наивните и недостатъчно образовани сте си измислили някаква МАЙКА. Колко нелепо. И къде е тя? Досега никой не я е видял или чул".

Малкият вярващ показва с ръката си: "Тя е тук! Всичко около нас! Ние сме част от нея, живеем в нея и чрез нея, ние не можем да съществуваме без нея!"

Малкият учен не може да повярва какво чува: "Боже мой, това е върхът на глупостта. Аз например не мога да я видя твоята майка, това си е доказателство в науката, очевидното  е, че тя не съществува!"

Малкият вярващ поклаща глава: " Аз също вярвам в научните достижения (като тебе), но не ги абсолютизирам (за разлика от тебе) и си оставям възможността за различно мнение. Понякога, когато ние сме абсолютно неподвижни и не мислим за нищо, аз изпадам в медитация и чувам как нашата МАЙКА пее и ни успокоява. Аз чувствам и съм твърдо уверен, че раждането е едно прекрасно ново начало!

 

Много можем да се поучим от този "Буквар" за най-малките, ние за тях сме интересни и странни за Вселената същества. Да споделим само една истинска "научна работа" от тяхната Детска градина.

"Домашна работа на тема щастието на планетата Земя".

Отначало, до около 20-ти век по тяхното летоброене, страданията на планетата Земя бяха огромни.

Светът се управляваше от умните. Те насила караха тъпите да учат. Това беше жестоко. На тъпите им беше много тежко.

Сега, в 21-век, управлението е вече в ръцете на тъпите. Това е честно, защото тъпите са много повече. Сега вече умните се учат да говорят така, че тъпите да ги разберат. Ако тъпият нещо не е разбрал, то това е проблем на умния и той е виновен и ще си понесе наказанието.

По-рано страдаха тъпите. Сега страдат умните. Страданията на планета Земя станаха много много по-малко и могат дори и да изчезнат, защото умните стремително намалят и стават все по-малко и по-малко. 

Това е правилно и честно според нашите братя по разум на планетата Земя, които са решили, че мнозинството (независимо от неговото "качество") трябва да управляват и всичко да е за тях, дори и тамошните политически "избори" са на тази основа.

 

Мъдростите, които ние хората можем да получим от този „Буквар“ са толкова много, независимо, че мъдраците, като „най-умните във Вселената“ биха се отнесли с пренебрежение към всичко, което е написано за най-малките маймунчета. Да споделим една притча за опасността от необмислените желания. Притчата е следната:

„Внимавай какво си пожелаваш !“

На входа към „отвъдното“ има „регистратура“ и там душите на умрелите чакат своя ред, за да кажат своите желания за следващия живот след прераждането.

„Моля следващия“, казва служителят.

Поредната душа се приближава и си казва желанието.

„Искам в моя следващ живот да сме винаги свързани с моята „половинка“ в живота, нека сме неразделни всеки ден, всеки час, всяка минута, нека така да се обичаме, че да не можем един без друг, искам да изживея такава любов“.

Служителят отговаря „Вашето желание е записано в книгата на съдбата, можете да преминете“.

Записът за следващия живот е следният: „ ще бъдат сиамски близнаци“.

„Моля следващия“, казва отново служителят.

Следващата душа и тя се приближава и също си казва желанието.

„Искам през следващия си живот да изживея нещо грандиозно, толкова могъщо, толкова огромно, толкова величествено, че да не може да се опише с обикновени думи, искам да е неповторимо“.

Служителят отново отговаря „Вашето желание е записано в книгата на съдбата, можете да преминете“.

Записът за следващия живот е следният: „ попада в епицентъра на атомен взрив“.

 

 последно допълнение

Четенето на тези статии отнема много от "свободното" време на всеки младеж, но който "издържи", той има и потенциала, и желанието, и СПОСОБНОСТТА да РАЗСЪЖДАВА сам, а това е много важна проява на трудолюбие и такъв човек трудно може да бъде излъган и зомбиран, няма да се поддаде лесно на манипулация, колкото и тя да е ефективна за останалите (мързеливите да мислят). Тези младежи няма да приемат чуждото мнение като 100% истина, колкото и поднесената "информация" да изглежда убедителна, техният отговор ще бъде от рода на "да, запознах се с описанието, събитието, мнението и т.н." и на по-късен етап, когато отново имат свободно време, могат да анализират и да си оформят ЛИЧНОТО МНЕНИЕ по дадения въпрос. Това, което аз съм написал, е само едно от множеството различни гледни точки и никой не трябва да го приема за "абсолютната истина", просто аз самият споделям тези мнения по различни въпроси, които са изказани отдавана и от други хора, които уважавам.