10= полицаи (КАТ), двамата адвокати, застраховател

 

Двамата полицаи-катаджии нямат решаваща роля за делото. Но те са първите от служителите на властта и бяха извикани като „свидетели” по делото, макар и да не са присъствали на катастрофата и реално НЕ са видели нищо. Явно и те самите знаят, че от тях не се изисква кой знае какво и затова не се задълбават да „разнищят” ситуацията и оставят това на следователите.

Това е вероятната причина да пишат всичко „по шаблон”.

И въпреки това, единият от тях (по-главният може би, след като само той пише Констативния Протокол за ПТП), на втория разпит си коригира „шаблона” и написаното в първия момент „правилно пресичащия…по пешеходната пътека” вече се заменя на обективното „…блъснал пешеходеца,…който е пресичал кръстовището”.

Браво на него, не всеки от „органите” има доблестта да си променя показанията, дори и когато знае, че може да не са верни, а конкретният полицай-катаджия си е дал сметка, че не е видял нищо сам и просто е писал по казаното само от единия участник в катастрофата, това че е пострадалият пешеходец, още не означава, че той е бил обективен  и нека следователите изясняват каква е истината.

А вторият полицай-катаджия по инерция е потвърдил първоначалните „показания” и причината може би е, че не е знаел за променените показания на колегата си и не е искал да го поставя в неудобна позиция, или пък не се е замислил дали казаното от него е вярно и не се е усъмнил в думите на пешеходеца, този, вторият полицай, е много вероятно да е от онези, които не желаят да си отварят допълнителна работа, и затова я карат само „по шаблон”, защото не се изискват никакви усилия. 

И двамата полицаи-катаджии сигурно останаха изненадани от „странния” въпрос, когато ги попитах в съдебната зала, те ли са счупили предното стъкло на Голфа и ако не са те, дали са видели някакви „подозрителни хулигани”, които биха могли да счупят стъклото. От тях се изискваше въпросът да е неочакван и по тази причина отговорът да бъде искрен и достоверен (никой не очаква полицаите умишлено да счупят предното стъкло, и то на непозната кола, та те дори не знаеха каква е била колата от катастрофата и единствено по това счупено стъкло са я определили измежду няколкото коли, паркирали пред Спешното отделение на болницата, коя е въпросната кола от ПТП-то, която издирват). 

Необходимо беше да се изключат други възможности за счупването на стъклото и да остане само една причина, т.е. по време на катастрофата. 

Единствено съдията разбра смисъла на тези въпроси, но той беше и предварително „подготвен”, но дори и да не беше, пак щеше да се досети, а защо прокурорката и двамата адвокати не се замислиха какъв е смисълът на тези толкова „неестествени” въпроси, това не е ясно, може би си мислеха, че обвиняемият шофьор-доктор „не е със всичкия си”, или пък дори и не са слушали, а просто са чакали да мине „ритуалът” на „доказването” на вината на предварително осъдения шофьор, (ето съмнението за „везните на Темида”).

Изобщо, за да бъде следствието перфектно, необходимо беше да се изяснят някои допълнителни обстоятелства и да се изключат други, а това налагаше подробен разпит и истински показания от тези двама полицаи-катаджии (т.е. допълнителни въпроси към тях от дознателя-следовател). Спомняме си за гумите, които биха могли да не са напомпани и затова фаровете да са светили надолу, обаче единствено „вероятните хулигани”, в изблик на „разкаяние” след като са видели червения кръст на предното стъкло, което те самите са счупили, само те  биха могли толкова бързо и сръчно да напомпат тези гуми, нещо като компенсация за счупеното стъкло. Всъщност, ако наистина „конникът без глава” е счупил стъклото по толкова странен начин „с рамото си” и естествено е направил и дупка за главата си до мястото на счупване, може пък същите тези хулигани да са „закърпили” дупката, но по някаква нова технология, която само те владеят, но която си я държат в тайна (за да могат след някакъв обир да възстановят отново дупката на  счупеното стъкло и криминалистите да не ги подозират). Изглежда смешно това споменаване за „хулиганите” , но много обстоятелства трябваше да се „разнищят”, за да се изключат други вероятни причини.

Нужно беше  за много детайли от катастрофата, следствието да подходи сериозно и отговорно. За жалост, това не беше направено. А защо при ПТП само на шофьора се прави тест за алкохол (и понякога и за наркотици), а на пешеходеца никога не се прави е много СТРАННО, дали полицаите си мислят, че само съдебният лекар прави това при аутопсията? Ами ако пешеходецът е жив, но заради него други хора са наранени или дори мъртви (в катастрофиралата кола или на тротоара), а това може да се случи когато шофьорът се опита да спаси виновния пешеходец, но от рязката негова реакция колата може да убие други хора или да се забие някъде и да пострадат спътниците на шофьора.

 

Адвокатът-„защитник”, 

кой знае защо, изобщо не си изигра ролята, за която му беше заплатено (точно толкова, колкото сам поиска в самото начало), и то никак малко, а сума, която е по-голяма, отколкото недобросъвестните пациенти дават за фалшиви ТЕЛК-ови решения (сами си го съобщават), а тези „инвестиции” за фалшиви „тежки” заболявания се възвръщат многократно от получаваната „инвалидна” пенсия.

Никой не изисква от адвоката гаранция и 100% да спечели (макар, че в конкретния случай НЕ може да има друг логичен резултат), просто нищичко не направи за „защитата”, дори и не обърна сериозно внимание на предоставените му на готово аргументи от самия обвиняем, когото уж защитава.

От самото начало ми се предлагаше вариант за „споразумение” за намалена присъда и по съкратена процедура. Това може и да е „свършена работа” от неговата гледна точка, но за мене това е равносилно на осъждането на невинен, без дори да има опит за някаква защита. Странно предложение, защото на такова нещо може да разчита наистина виновен човек, но да се предлага на невинен, си е неправилно.

Пост фактум погледнато, „защитникът” сам ме е осъдил предварително, от самото начало, и можем само да гадаем за причината.

Няколко пъти го запознавах с моето виждане за „мястото на катастрофата”, т.е. как подобно място не може да се приема за истинска пешеходна пътека, защото нищо не предупреждава шофьора за такова специално място (а освен това дори и до сега не се знае КЪДЕ точно се е случила действително катастрофата), запознавах и с понятието „заслепяване”, дадох копия на същите „писмени показания”, които бяха предадени на съдията, указвах на грешките и абсурдите на авто-техническата експертиза („инженерът” се оказа негов познат и съсед).

Т.е. вместо самият адвокат да свърши всичко това според своето служебно задължение, аз подготвих него, поне теоретично, за особеностите на катастрофата и кои са слабите места на обвинението, както и какво ме оправдава. Обаче поведението на „защитника” беше едно и също през всичките тези месеци и оправданието да не се доразвие подобна линия на бъдеща защита, беше, че съдията е много „особен” и няма да има никакъв смисъл, важното било, че аз не мога да карам с разрешена скорост и да „мачкам” хората по улиците, независимо дали пресичат правилно или неправилно, независимо дали шофьорът ги е видял или не, важно било да се пазят пешеходците.

 И това го казва юрист, и то не кой да е , а именно „защитникът”!!!

Та кой иска да дебне някого и да го „мачка”, има ли въобще такива шофьори? (изключваме терористите, за тях е ясно).

Ами това, че никой шофьор не е задължен по закон в никоя държава да очаква на всеки метър от пътното платно някакъв пешеходец, който ще направи „атентат” на шофьора като му изскочи неочаквано (изключваме местата като обозначени пешеходни пътеки и обозначени места за пресичане на деца).

Ами това, че пешеходецът специално е маскиран с тъмни дрехи на тъмна улица и с насрещни заслепяващи светлини, за да не бъде видян от шофьора (дори на теория НЕ може да бъде видян).

Ами това, че дори и да е видян, няма никаква техническа възможност да се избегне катастрофата, защото и реакцията на шофьора изисква време, и реакцията на МПС-то също изисква време.

Няма да питаме изоставащите деца от Помощното училище, защото има някаква вероятност да сгрешат в изводите си, обаче всички деца от Нормалното училище ще дадат един и същи отговор и той ще бъде следният:

„не може да се търси вина на шофьор, който колкото и да се старае, не може да види пешеходеца, защото той е маскиран с тъмни дрехи в тъмното и допълнително шофьорът още е и заслепен от насрещна светлина (за да бъде 2 пъти по 100% гаранцията, че пешеходеца няма да бъде видян),

не може да се търси вина на шофьора при внезапно изскачане на пешеходеца защото няма да има никакво време за спиране или заобикаляне (още допълнителни 100% за да се гарантира че ще се случи катастрофа),

не може да се търси вина на шофьора че не очаква и не предвижда внезапната поява на пешеходец на всеки метър от пътното платно, защото такова нещо се изисква от шофьорите само на специални места и на тези места се поставят пътни знаци за да предупредят шофьорите за евентуалната поява на пешеходец,

не може да се търси вина на шофьора заради това, че паметта му не е достатъчна за неща, които нямат нищо общо с безопасността на движението и касаят единствено инфраструктурата на пътя, 

защото това е равносилно на ситуацията, когато някой човек загине от удар с електрически ток понеже е ЗАБРАВИЛ че електричеството е опасно, а виновното Енерго не е обезопасило някой свой обект и не е  сложило важната табела с надпис „внимание високо напрежение” за да предупреди човека, но същото това Енерго има права да съди близките на загиналия за причинени имуществени щети (дори и да е само за един изгорял предпазител) по същата причина за недостатъчно памет на пострадалия и дори виновното Енерго (което не е обезопасило обекта и дори табела няма) ще си получи обезщетението от същия такъв „справедлив” и „правилен” съд защото човекът се е оказал с недостатъчно памет за електричеството и е причинил щета- например изгорелия предпазител. 

Подобна ситуация може да се разглежда и от друга гледна точка, както го направиха представителите на „хранителната верига” в конкретното съдебно дело. Крадецът на цветни метали е „най-уязвимият участник” на електрическия стълб и само и единствено Енергото е виновно за „волтовата дъга”, защото не е сложило козирка по 3м в диаметър на всеки стълб, за да не може никой да се покатери по-нагоре към проводниците, а то, безотговорното Енерго, само си мисли как да „изпържи” хората на своите стълбове, както някои шофьори само мислят как да „мачкат” пешеходците. До къде ли стига извратеното „юридическо” тълкуване на членовете на „хранителната верига” когато са ръководени от „други” интереси, наречени лицемерно „грижа за човека” но осигуряващи законните 80% от обезщетенията или присъдите, сигурно скоро ще се появят и „компетентни” Електро-технически експертизи (по подобие на авто-техническите) и ще се въведе също нормативно време от 1,0 секунди за да може Енергото да реагира и да спре тока (както шофьорът да спре МПС-то), но дори и този  „най-уязвимият” да не е овъглен, то може просто да падне от високото и да си счупи някой кокал, т.е. пак средна (или тежка ) телесна повреда по вина отново на Енергото, на юридически език от непредпазливост. 

За мене беше крайно неестествено, човек който се е заел да „защитава”, т.е. да търси нещо за оправдание на подсъдимия (или поне да изтъкне положителните качества на обвиняемия), така брутално да отхвърля такива сериозни доводи. (остана само да се направи и последната крачка и да се обвини шофьора, че умишлено и нарочно е блъснал човека и ако не беше прибързаното казване за „пешеходната пътека” може би новото, „правилно” място на катастрофата щеше да бъде обявено дори на тротоара, какво друго може да си помисли „защитавания” обвиняем, от подобно странно и неестествено поведение, а мнението на „защитаващия” адвокат нека си остане за него, но да не му пречи да си изпълнява поетите задължения).

Какво мисли Адвокатската колегия за някои свои членове, не ми е ясно, както и дали „покровителства” подобно поведение, също не е ясно.

А шедьовърът с „мачкането” на пешеходците направо не може да се коментира, защото такава е позицията на адвоката на защитата (не на обвинението, а на „защитата”), това е служебната негова позиция, личното му мнение може и да бъде съвсем различно, но проблемът е в служебните задължения. Какво ли ще бъде ако и лекарите почнат да се държат по същия начин с пациентите, които са си платили предварително и очакват някаква медицинска помощ, но конкретният пациент не е симпатичен на конкретния лекар и затова няма да му се помогне, но през цялото време ще се имитира някаква  „дейност” до последния момент, така че да не се търси друг лекар, и на практика пациентът накрая  ще си получи „справедливата присъда” от заболяването.

Започнах да подозирам адвоката за връзка с прокурорката и затова последните „писмени обяснения” (за авто-техническата и за съдебната експертиза) реших да му ги дам последния ден преди делото в съда (не исках прокурорката да има достатъчно  време преди делото да се запознае с моята защита и съответно да се подготви). „Защитникът” се оказа зает и на практика прочете моите записки сутринта преди самото дело и коментарът ме изуми, каза „това е много сложно”, дори все още не разбирам кое е сложното, та аз го обяснявам на достъпен език, направо за деца.

И до ден днешен не зная какъв извод да си направя за него и за постъпката му. Малоумен? (едва ли). Злодей? (също не е за вярване). Остава логичното- корупцията, само предварителният „търг на везните на Темида” може да обясни подобно поведение на човек, който е обещал защита. Ако адвокатът не е искал да има „спречкване” със съдията, то просто е могъл да се откаже или да упълномощи друг негов колега да го представлява в съдебната зала, както се случи при адвоката на пешеходеца.

 

Адвокатът-обвинител 

си вършеше работата без да бие на очи, не му трябваше да демонстрира какво прави. От него се изискваше да осъди шофьора и да гарантира присъдата (иначе няма никакво обезщетение от Гражданската отговорност), няма значение, че това уж извършва прокурорката, важен е крайният резултат и той го постигна (задкулисните „преговори” нас не ни интересуват). Това беше третият по ред адвокат на пешеходеца, в случая  „най-правилният” за нужния краен резултат за пешеходеца (обезщетението по Гражданската отговорност) и според коментарите в интернет (а и по някои действителни случаи не само на ПТП-та, но и на други граждански дела) „услугата” струва до 80% от обезщетението (но за виновника дори и останалите 20% са неправилни), а съответният адвокат не е длъжен по закон да бъде съвестен и му е разрешено от закона да търси „под вола теле” на невинния шофьор (както и извратено да тълкува спорни моменти по делото). Между другото, същото се отнася и за другия адвокат, който може по закон да защитава истински престъпник (да манипулира спорните моменти по делото и то не с цел намалена присъда, а за истинско оправдание). Конкретният адвокат имаше същата фамилия, както и съдията, и не е нужно да се коментира до какво коляно в този регион всички тук са роднини (т.е. всички са „братчеди”). На теория е възможно този адвокат да няма нищо общо с предварителния „търг на везните на Темида”, но синхронното поведение на всички останали (съдия, прокурорка и „защитник”) е повече от подозрително, как така всички имаха едно и също мнение и никой от тях не обърна внимание на разумните и обосновани доводи на подсъдимия шофьор, дори никой не си направи труда да обясни на шофьора къде е неговата грешка и къде неговата логика куца, а той (шофьорът) вече ще е „просветен” от юрист и ще има надежда да се поправи. (ако бяха прави, щяха да накарат адвокатът-защитник да обясни тяхното становище на достъпен език, както и да обяснят всичко случило се по такъв начин, че да не противоречи на нито един реален факт по делото, особено облягането на пешеходеца на дървото и лежащия на чистачката телефон на пешеходеца), можеха естествено и да посъветват злодея-шофьор да се прегледа от очен доктор защо не може да види невидимите мислени линии-продължения на тротоара на също така невидимото кръстовище.

Не се знае дали предишните двама адвокати след запознаването с материалите по делото са разбрали какви са шансовете на пешеходеца (т.е. само при явно, но все пак „законно” манипулиране на всичко, за да се издокара шофьорът „виновен”, или пък са се отказали от нужните за такъв обрат „преговори” с останалите „колеги”).

 

Застрахователят 

получи моето писмо по куриер с обратна разписка и също е запознат с особеностите на катастрофата. Какви изводи си е направил, не е ясно. Той участва в друго съдебно дело (за размера на обезщетението) и може и да няма възможност да повлияе на присъдата на шофьора, но може на това друго дело да покаже „на светло” поведението на пешеходеца, който си иска „джакпота”. Това, че не пожела да получи допълнителни данни, а по телефона се интересуваше за схемата на катастрофата, експертизи и т.н., може да наведе на мисълта, че нещо или някой е променил първоначалните намерения на Застрахователната компания. Остава рискът и самият застраховател да бъде включен в „хранителната верига”, а от това неминуемо следва повишението на премията Гражданска отговорност, защото сегашните средства няма да стигнат за разпределянето на прословутите 80% и затова хората си мислят, че много от изплатените обезщетения не са правилни, а са „разпределяне на благата” от вноските на всеки шофьор. Същото го има при ВиК дружествата, колкото и вода да тече от някаква авария, тя не е за сметка на отговорните за аварията, а се плаща с повишението на цената на водата, същото и при Енергото- колкото и ток да се краде, не може да се преследват „правилните” избиратели защото какво ще стане на следващите избори, по-лесно е да се повиши цената на електричеството. Как е постъпил конкретният застраховател и какво обезщетение е решил да даде, не съм проверявал (а градът е малък и това е възможно на практика, но не ми е необходимо, за мене е по-важно защо макар и да съм невинен, ще трябва да плащам по-скъпа Гражданска отговорност 5 години и то не за моя грешка, а за чужда вина, така се очаква по тази „бонус малус система”, която предстои да влезне в сила от 2020 година).

 

11= пешеходец

 

Пешеходецът 

И за него в пълна сила важи „по делата им ще ги познаете”.

Първата „среща” с него беше когато той стана „видим”, защото се появи на предния капак на Голфа.

А първото „запознаване” беше на асфалта пред спрялата кола. Нищо необикновено, просто обичайната за такива случаи „размяна на любезности” между двама недоволни участници в катастрофа. 

Т.е. падналият пешеходец е недоволен (естествена реакция) и мърмори и прави някакви движения, може би се опитва да стане (само той си знае какво е искал, все пак не е разумно да се лежи на асфалта в тъмното, не е безопасно). При появата на шофьора, не се нахвърли с обвинения от рода на „ти си виновен” или „защо го направи”, а думите бяха „КАКВО направи”. В момента на катастрофата, както и следващите няколко дни, аз не се замислих за тази особеност, интересуваше ме само неговото здравословно състояние и какво аз бих могъл да направя, за да му помогна, както и какво бих могъл да пропусна като диагноза за видимите и невидими увреди, или като прогноза за следващите дни и месеци, не исках някакъв мой пропуск да ми тежи на съвестта, а се чувствах задължен по простата причина, че той се блъсна в моята кола, а не в чужда. 

Аз като шофьор също съм недоволен, всяка такава внезапна и неочаквана поява на пешеходец (и то на неочаквано място), може да доведе до много фатални последици за шофьора и за останалите пътници в колата, както и за други невинни хора, които могат да пострадат на тротоара или в насрещно движещите се коли, при евентуална неправилна маневра от изненадания шофьор с цел да бъде спасен виновния пешеходец. Само че шофьорите, колкото и да се говори срещу тях, са по-сдържани и по-културни в много от случаите и в конкретната катастрофа  пешеходецът получи своето „съжаление за случилото се” и дори и „извинение за причинените болка и страдание”, все пак той е пострадалият и независимо, че сам си е виновен, човешкото отношение изисква да му се съчувства и да му се помогне в този неприятен за него момент.

Но това е само в началото, след като критичният период измине, редно е да се уточни дали пострадалият си е направил нужните изводи, за да не изпада повторно в същата ситуация и отново да пострада, възможно е да се наложи да му се обясни и другата гледна точка и да осъзнае какво се е случило и защо се е случило, както и да се вземат необходимите мерки, за да не се повтаря същият инцидент на същото място с друг пешеходец и друг шофьор.

Да уточним още сега, че нито в момента на катастрофата, нито сега, никога не съм се чувствал виновен за катастрофата, просто изпитвам съжаление за невнимателния пешеходец, който по неизвестни причини е решил така внезапно да изскочи на неосветено място и маскиран с тъмни дрехи, а уж е дългогодишен шофьор, за него е нещастие счупената кост, но това си е лека травма и можеше да бъде и друго нараняване, много по-сериозно, да благодарим на Бога за това. 

Още от първия момент, когато го видях как мърмори и шава, аз бях спокоен, че няма сериозните гръбначно-мозъчна или черепно-мозъчна травма и значи няма противопоказания за неговото бързо преместване на безопасно място, няма специални изисквания за движенията на шията и гръбнака. Но в такива ситуации никога не се знае какво следва. Човекът все пак е под въздействието на сериозен стрес, а и възрастта му е рискова, никой не може да гарантира, че в близките минути няма да развие някакъв сърдечно-съдов инцидент, а това ще тежи на съвестта на този, който не е предвидил толкова банален риск, аз се старая да не допускам грях и от самото начало непрекъснато наблюдавах човека, за мене той не беше пострадал пешеходец, беше просто пациент. Липсата на светлина пречеше да виждам лицето му, а мимиките и някои микро движения, както и определени пози на тялото, дават нужната информация на лекаря, настроен какво да очаква като предстоящо усложнение.

Наложи се няколко пъти да го оставям без наблюдение, защото търсих портфейла и телефоните, такова беше желанието на пострадалия пешеходец, което донякъде ме изненада, нима това беше най-важното за него в този момент, но все пак може да е неадекватен в подобна ситуация и затова реших да му изпълня желанието за сметката на 1-2 минути забавяне (дебнех кога няма други движещи се коли, не исках и аз да пострадам, никой не гарантира дали ще ме видят другите шофьори, независимо от включените аварийни светлини на спрялата на пътя кола, което все пак предупреждава за някаква извънредна ситуация). Накрая му съобщих, че втория телефон не се вижда наблизо и няма да рискувам повече да го търся по-далече от спрялата кола и предложих да го закарам до Спешното отделение и ако беше отказал, щях да му обясня какъв риск има за него, но това не се наложи.

След като освободих най-накрая пътя и преместих Голфа до дървото, на което беше облегнат пешеходеца, а той с моята помощ се изправи и седна в колата, след което и аз също седнах зад волана, тогава вероятно се поуспокоих, че ще мога да го наблюдавам вече на светло и ако нещо се случи, то това ще е в болницата и ще могат да се предприемат веднага нужните медицински мерки. Преди да тръгнем, забелязах на чистачката, точно пред очите ми, неговия втори телефон, явно мозъкът ми е бил толкова зает с мисълта, че трябва бързо да го закарам до болницата и там да го наблюдавам, че не съм обърнал никакво внимание на телефона, когато съм отишъл да преместя Голфа до дървото, същото явление се случи и с „виждането”, че предното стъкло е счупено чак след като пристигнахме в двора на болницата и нещата с пациента се поуспокоиха, това е то нагледен пример за „доминантата” и за ограничения брой едновременни мисловни процеси в мозъка, особено при стрес.

Казах на човека за телефона и излязох от колата да го взема, но след като му го върнах, нямаше никаква реакция от негова страна, не се зарадва че е цял, (а другият телефон на асфалта беше разглобен на части), все едно нямаше никакъв смисъл да се намира този втори телефон, а защо тогава ме караше да му го търся на асфалта? 

Когато спрях пред вратата на Спешното в болницата, още преди да успея да дръпна ръчната спирачка и да отворя моята врата, „раненият” пешеходец вече се беше „изнизал”, а аз очаквах да го поддържам за всеки случай, нека си ходи сам, но аз да съм до него, ако случайно залитне. По-късно научих, че човекът е бързал да се регистрира като пострадал от ПТП, явно това е било „въпрос на живот и смърт”, а оплакванията са можели и да чакат. Аз закарах колата до паркинга и също влезнах в Спешното и чак тогава стана „обработката” на случая, защо до тогава пациентът сам не се е оправил без мене, а е чакал и аз да дойда, не ми е ясно. До рентгена и до травматологията не съм го придружавал, нямаше нужда, а и вероятно искаше да се движи сам, но после аз също се качих до травматологията и чух как му се обяснява, че при подобна фрактура НЕ СЕ ИЗИСКВА гипсиране, просто той е голям човек и сам може да се пази от неправилни и натоварващи движения.

После ходихме с полицаите-катаджии до мястото на катастрофата и чакахме да дойдат и криминалистите. Не сме говорили много, а и в такива моменти не е подходящо. Не съм го питал защо е тръгнал да пресича след като фаровете светят и колата се вижда, а той самият на практика е невидим и не може да разчита на шофьора да го забележи навреме, това все пак е неподходящо да се обсъжда точно в този момент. Но човекът си каза какво му е на душата, иска си обезщетението, а срещу мене самия нямал „нищо”, нямал „никакви” претенции. Както се казва, „изплю си камъчето”, жалко, че единствено финансовият интерес се оказа толкова важен, а не неговото страдание и неговата нужда от поука от случилото се.

След като криминалистите привършиха „огледа”, аз в присъствието на дознателя-следовател закарах „арестувания”  Голф на паркинга в Полицията и бях разпитван, а след това и задържан за 24 часа като опасен престъпник (в действителност 20 часа). 

Получих съвети от мои познати да не осъществявам веднага връзка с пешеходеца, защото това щяло да се тълкува като опит за подкупване. Обаче медицинският морал надделя и го потърсих у тях (можех да го търся само след работа и вратата на двора винаги беше заключена, защото той не биваше да ходи чак толкова далече (чак до улицата), а за него през това време се е грижела негова роднина). На третия ден улучих и можах да влезна вече в къщата. Срещата беше спокойна, без проява на неприязън или враждебност. Предложих да му помогна с рехабилитацията и бъдещето раздвижване след зарастването на фрактурата и му обясних по-подробно какви са възможностите и механизма на действие на тези препарати за „бързо” зарастване на костта, които негова роднина аптекарка му беше обещала, давах си сметка, че може да ми няма доверие поради възможна некомпетентност, но няма как да ме подозира, че ще искам умишлено да му навредя, и накрая се уговорихме за следваща среща след няколко дни.

На тръгване отново уверението, че към мене няма никакви претенции, просто иска да си получи обезщетението „от застрахователите”.

Все едно става въпрос за две различни и несвързани неща, т.е. пострадалият, дори и виновен, му се полага обезщетение подобно на болничен лист, независимо, че НЕ е платил никаква застраховка за евентуално ПТП , а шофьорът все едно няма нищо общо с плащането на тази сума. Не разбираше ли човекът че всъщност шофьорът плаща всичко, но по закон е решено за такива ситуации, шофьорът задължително да се застрахова и на практика  не се бърка в джоба на шофьора, а Гражданската застраховка поема сумата. Глупав ли беше или витаеше из облаците, ме ми беше ясно, но и си мислех, че все още е твърде рано да му се отварят очите за случилото се и да си вземе поука поне за децата и внуците му, поне тях да предпази от бъдеща подобна катастрофа. 

При следващата визита обаче срещнах съвсем друг човек, коренно преобразен. Съобщи ми, че когато ме види, се разстройва и по-добре да не се срещаме. Уважих му искането, макар и да се съмнявах дали е искрен. Възприех  го, че вече друг „дърпа конците” и че целта са единствено парите от Гражданската отговорност.

Мина много време и питайки мой познат, който познава пешеходеца и го вижда  почти всяка седмица, т.е. какво му е състоянието, научих, че още се оплаква от болки в рамото и най-важното, вече ме очаквал за нова среща. Когато се срещнахме на неговото работно място, той не се оплакваше от счупения крак, това минало, но рамото още го боляло и му пречело през нощта. Обещах му нова рентгенова снимка и консултация с добър ортопед, всичко това безплатно за него и без никакви направления, просто да иде при травматолога, а аз ще предупредя за проблема му, от него се искаше само да се представи и да получи компетентна консултация, дори и да бъде като второ мнение, но измина цял месец и колегата съобщи, че никой не е идвал, просто е жалко за излишната уговорка.

Попитах пешеходеца дали наистина е гледал преди да тръгне да пресича, както е според показанията пред следователя-дознател защото е необичайно да не се видят светещи в тъмното фарове.

Отговорът ме изненада, каза че ме е видял, но му се е сторило, че колата е далече (обаче не обясни защо на разследващия полицай е съобщил, че се е „огледал”, но „нищо” не е видял). На уточняващия въпрос, дали повторно е погледнал не го ли заплашва идващата от тъмното кола и колко близо е била вече до него, пешеходецът предпочете да си замълчи (и на това обърнах внимание по-късно, чак когато се убедих, че тази „версия” е измислена по-късно, най-вероятно от „правилния адвокат”).

Казах му, че искам Общината, или да вземе някакви мерки за осветление и за пътен знак, или съвсем да изтрие полу-видимата през деня и НЕ-видимата през нощта „зебра”, както и да си признае, че това място само подвежда хората да си мислят, че са „защитени” и могат спокойно да пресичат, а в действителност нищо не гарантира, че шофьорът ще разбере (по някакви неизвестни признаци), че приближава „кръстовище” с евентуални пешеходци на „пешеходна пътека”. Споменах му, че всъщност може да има претенции  само към тези, които са го излъгали че мястото е уж „пешеходна пътека”, но без да  са взели нужните мерки шофьорите да бъдат предупредени за това, а към мене претенциите могат да бъдат само АКО аз съм го видял и не съм се постарал да предотвратя катастрофата, но не може да очаква аз да съм бил ДЛЪЖЕН да го очаквам в тъмното (както и да мога да го различа маскиран в тъмното), а за времето на реакция на шофьора, както и за времето на реакция на спирачките, той самият също знае, защото не е шофьор от вчера, а от много години. Обаче на това нямаше нито коментар, нито никакъв отговор. 

Реших да проуча що за човек е този пострадал пешеходец, защото поведението му не беше както се очаква от обикновен човек. Градът е малък и само за десетина дни всичко за него беше известно- манталитет и характер, семейно положение и професионални качества, навици и слабости и т.н. Но понеже аз съм „човек” според моите разбирания, няма да публикувам нищо от тази информация, възможно е само да има далечен намек за нещо, което няма как да се подмине.

Опитах се да си обясня странностите в поведението му, знаейки вече много за него.

Изненадата му при първата наша среща на асфалта ме кара да мисля, че той никак не е очаквал да го блъсне кола. Да се предполага, че пешеходецът нарочно е искал да си „ползва правата” и не му е пукало за идващата към него кола, която не подава никакви признаци за намаление на скоростта, си е нелогично и дори нелепо, пешеходецът е професионален шофьор от много години и му е пределно ясно дали някой може да го види при подобна обстановка в тъмното по време на дъжд и с насрещни светлини, а това, че някой друг, т.е. шофьорите, които пътуват към светофара са екстрасенси и са „длъжни” да знаят, че на това място (на 60м преди светофара) пресича специалният пешеходец (който само той си знае за изтърканата зебра) е още по-нелепо, просто остава само да се благодари на Бога, че травмата не е била по-сериозна и дори, че е имало риск и да завърши трагично със смърт.

Тази изненада и това „какво направи”, което си е равносилно на „какво се случи”, не си противоречат с първоначалните показания, дадени пред дознателя-следовател, макар и не същата вечер, а няколко дни след това, но това показва, че човекът все още не е бил под въздействието на „правилните съвети” какво да говори, за да си спечели „джакпота”. Ясно е, че „компетентен” човек се е заел със стратегията на делото и съветите на пешеходеца са давани от грамотен човек, но не за да се установи истината, а за да се спечели делото, всъщност да се спечели застрахователната премия.

Това обяснява сценария на последвалите събития. За да се „източи” по-голяма сума от Застрахователната компания, необходимо е травмата да се представи като особено тежка и опасна, а това е защото за пострадалия остават само 20%, макар че той дори и тях не заслужава, но „хранителната верига” се изхранва от тази „честност и обективност”, а в интернет има много примери на съдебни дела с „особено-тежките” фрактури на малкия пищял (почти всичките в горната част, до коляното), които и без гипс могат да минат, но се правят какви ли не „фокуси” (повечето от които безсмислени от медицинска гледна точка, но правещи впечатление, колко много и какви специални грижи УЖ са били нужни), и това накрая завършва с много по-голяма сума обезщетение, отколкото при други катастрофи с наистина много по-сериозни наранявания, но на обикновени и честни хора, които не са търсили финансовата изгода.

Връщаме се на тези първоначални показания, които бяха „огледах се и не видях” и при описанието на действието на дознателя-следовател беше споменато, че поне едно от тези 2 твърдения не е вярно.

Логически не е вярно „огледах се”, и то с цели 99% вероятност, а в математиката има понятие „стойността клони към…” и за изчисленията се приема именно тази стойност. С много малка вероятност пешеходецът би могъл и да е погледнал за малко, но мозъкът му да е бил „другаде” от разговора по телефона. Само, че светещите фарове в тъмнината са достатъчно силен дразнител и биха могли да избият доминантата от разговора по телефона.

Много по-правдоподобно е пешеходецът въобще да не е гледал и да е „вървял на автомат”. Или е бил толкова силно погълнат в телефонния разговор, или си е мислил, че е денем и че него всеки шофьор може го види и затова и ще го пази.

Това логически обяснява неговата изненада, че се е случила катастрофа, която той  съвсем не е очаквал. Обяснява и правдоподобността на „не видях”.

А защо е излъгал на разпита пред дознателя-следовател в дома му, няколко дни след гипсирането? Явно още не е знаел какво да казва и се е страхувал, че ако признае, че НЕ се е оглеждал преди да тръгне да пресича улицата, има опасност и от други въпроси и може да се усложни получаването на така желаното обезщетение по Гражданската отговорност.

Просто е невероятен късмет, че не е бил зададен логическия въпрос от дознателя-следовател, как пешеходецът си обяснява сам за себе си, че хем е погледнал, хем „нищо” не е видял, но това „НИЩОТО” му е счупило крака и добре, че не го е убило.

То и втори късмет има за пешеходеца, но този, вторият късмет, вече е нагласен, по-точно „заслужен” късмет (става дума, че никой в съда не го попита ЗАЩО си променя показанията и казва, че е видял колата, но въпреки всичко е тръгнал да пресича и дори не се е обърнал да погледне повторно дали колата ще спре). 

Изобщо, ако бяхме обяснили на децата в училището това, което е известно като обстоятелства на катастрофата и ги попитахме кой според тях е виновен, то всичките деца щяха да отговорят, че причината за катастрофата е „пешеходецът без глава”. И щяха да обяснят на нас възрастните, че когато се пресича улица, задължително се оглеждаме, за да не станем като размазаните на асфалта кучета и котки. Дори децата знаят, че преди да се пресече, първо се гледа дали не идва кола, камион или влак, а когато тези същите (кола, камион или влак) са забелязани, то никак не се тръгва смело напред, а се оглеждаме колко бързо тези опасни неща наближават и ако е необходимо, разумният човек ще спре, за да ги пропусне (дори и да има предимство), или пък ще изтича бързо напред (ако това е по-лесният начин за конкретния случай). А въпросният чичко или дядо наистина се е държал като „пешеходец без глава” (макар че е могъл да съобрази, че не е „конникът без глава” и че не е счупил стъклото с „рамото” си).

 „Показанието” пред съда, че е „видял” приближаващите в тъмното фарове, е ИЗМИСЛЕНО от „правилният съветник”, който уговаря обезщетението по Гражданската отговорност и е  съгласувано с всички останали „играчи”.

Така пешеходецът се показва в съвсем друга светлина, той  вече изглежда като  „невинен” и като „жертва” на невниманието на шофьора, който дори е карал „бързо”.

Това е 99% истината (не забравяме за „стойността клони към…”).

Ако наистина фаровете бяха забелязани, то първите думи на падналия на асфалта пешеходец нямаше да бъдат „какво направи”, равносилно на „какво се случи”, а щеше да бъде констатация за скоростта, нещо от рода на „колко бързо караш” (или „колко лудо” или нещо от този сорт). Ако не на асфалта, то подобно твърдение за скоростта щеше да има поне в първите няколко дни след катастрофата, например при разговора (разпита) пред дознателя-следовател (за да се обясни защо пешеходецът не е успял да реагира на такава висока скорост), но за такова нещо дори не се и намеква, и чак след няколко месеца се появява новата версия (колата е „видяна”, обаче много бързо е „летяла” и пешеходецът е гледал как го наближава, но не е успял нито да избяга напред, нито да спре, явно такъв вариант за гледане към приближаващата кола превръща пешеходеца в голяма степен „съпричинител на катастрофата” и не е най-изгодното за ИСКАНОТО обезщетение, затова и

„съветникът” решава пешеходецът „да си знае правата” и след като  

„ПРАВИЛНО се е огледал и видял идващите фарове”,  

вече може спокойно да тръгне да пресича,  

и от този момент нататък ЕДИНСТВЕНО шофьорът е  „длъжен да го пази”

(това, че пешеходеца нито е видян, нито е очакван, това, че дори и на теория няма как да бъде нито видян, нито очакван, естествено че е голям ПРОБЛЕМ, и точно ЗАТОВА са тези 80% от обезщетението по Гражданската отговорност, за да се разпределят по „хранителната верига” и на съдебното заседание САМО някои неща да се вземат предвид, а други да се ИГНОРИРАТ, и така делото е ПРЕДВАРИТЕЛНО вече решено, (според „везните нас Темида”)). 

Точно по тази причина (заради тези 80%), никой от „хранителната верига” не се интересува КЪДЕ е станала катастрофата (на зебрата ли), и дали на това конкретно място някой шофьор е бил ДЛЪЖЕН да очаква маскиран в тъмното пешеходец (дали на НЕвидимо кръстовище може да има ВИДИМИ мислени линии, продължения на тротоара и дали при ПТП обвинението и присъдата са за нещо съвсем РАЗЛИЧНО, т.е. за липса на ПАМЕТ, и то за неща, които не са правилата за движение, а нещо съвсем друго- памет за видяната някога ИНФРАСТРУКТУРА). Просто е решено, че мястото ще се възприеме като „пешеходна пътека” и затова няма да се дава НИКАКВА ВЪЗМОЖНОСТ да се изслушат аргументите на шофьора, защото това може да наложи връщането на тези 80% за „несвършена работа”. 

Взети са и превантивни мерки.

Инженерът-„експерт”  ще напише авто-техническа „експертиза” и дори ще „докаже” (на децата от Помощното училище), че скоростта е била над разрешените 50км/ч (ако тези, изоставащите деца, учат до 12 клас, то и те няма да повярват на такова „доказателство”, защото ще се научат на формули и най-вече КОГА могат да се ползват тези формули). Също така ще бъде предложена хипотеза, как би могла да се случи ДРУГА катастрофа на същото място, но при съвсем други обстоятелства, а всички членове на „хранителната верига” дружно ще се правят, че „вярват” на компетентните „заключения” на инженера-„експерт” и че приемат предложената ЛЪЖА за истина, а оправданието им ще бъде, че това е „легитимен експерт”.

Пешеходецът е предупреден да не си отваря устата за ТЕЛЕФОНА на лявата чистачка, точно на мястото на счупването на предното стъкло, пред волана, т.е. до левия фар на колата. Това е защото на инженера-„експерт” са му необходими ПОВЕЧЕ секунди на БАВНО ходене и ДЪЛГО разстояние, чак до левия фар на колата, иначе „експертизата” направо ще отиде „на кино”. Всички членове на „хранителната верига” са предупредени и знаят на какво да „вярват” и на какво да се „учудват” при бъдещето съдебно заседание, важното е самият пешеходец да не се издъни от непредпазливост (по-точно от недосетливост), а опасността никак не е малка. 

Затова на пешеходеца е оставена само ролята на „обвинител” и той се справи блестящо. Всички лекари в болницата, включително и аз, бяхме обвинени, че „искаме да прикрием случая”, т.е. да не записваме в документацията, че травмата е от ПТП (?!), както и че нарочно не е поставен гипс, за да бъдат заблудени всички (пешеходецът, съдията, застрахователят и т.н.), че травмата не е толкова сериозна (т.е. не заслужава така желаното ГОЛЯМО обезщетение от Гражданската отговорност).

То и по същата тази причина му беше РАЗРЕШЕНО да ЛЪЖЕ в съдебната зала, че е имало ПЪТЕН ЗНАК за пешеходна пътека, а това ще бъде записано и на хартия, и на аудио-записа и така дори съдебният състав трябва да бъде „похвален”, че при проведеното „съдебно СЛЕДСТВИЕ” е установено наличието на този пътен знак, а тези „некадърни” криминалисти са били „кьорави” и НЕ са го видели и са пропуснали да го запишат в техния протокол, дори некадърно са написали, че няма такъв знак.

Както и „спомнянето” няколко месеца след катастрофата, че уж е имало комоцио и т.н. и т.н., т.е. все неща, които отклоняват от Главното и от Важното. 

Пешеходецът страшно много иска да получи обезщетение за катастрофата, независимо, че само той е виновен. Мисли си, че фрактурата на крака е като неочаквана печалба от тотото и че винаги му се полага. Какви са били първоначалните финансови амбиции, само той си знае. Възможно е „фокусът” с вземането на „правилните лечебни мерки” да е бил продиктуван от „чистата печалба”, т.е. от тези само 20% от обезщетението. По всяка вероятност това е и първото запознаване с другите методики (остеосинтеза, ортеза и други, както и с цените за „удоволствието”) и това е бил своеобразен риск, не е имало гаранция, че „инвестицията” ще се върне под формата на обезщетение.

(в действителност не се знае защо са сменени трима адвокати, не се знае дали пешеходецът не е подвеждал адвокатите при първата им среща, че катастрофата е на истинска  „пешеходна пътека”, а след запознаването с материалите по делото, адвокатите вече са се „замисляли” за шанса за наказателна присъда).

Колкото и да са му нужни тези финансови средства, не е наша работа да се интересуваме от неговия „семеен” живот, обаче начинът на придобиване на тези финанси не е морален. Но човек много трудно се променя, вероятно затова в съдебната зала все повтаряше и наблягаше, че той е Председател на комисия за ГТП (сега пунктът вече е закрит, не само неговия, доста шум се вдигна по медиите за тези годишни технически прегледи на МПС-та, за това какви „прегледи” се правят).

Лошото е, че се държа като заслепен от алчност човек, мисълта за „джакпота” не му позволи да се замисли защо се случи катастрофата, не е сигурно дали се е замислял и какви ще бъдат последствията за шофьора, може би някой му е казал, че Гражданската отговорност не раздава обезщетения просто ей така, а се изисква осъден шофьор, но по всяка вероятност подобно твърдение е влезнало в едното ухо и моментално е излезнало от другото. А след като само парите имат значение, то може дори и сам да си повярва, че катастрофата не е по негова вина и да спи със спокойна „съвест”. 

По принцип за всяка неприятност (болест, травма, загуба и т.н.), повечето хора приемат, че това е някакъв вид изпитание и че няма нищо случайно, т.е. конкретната неприятност ги подтиква да се замислят за много от своите постъпки, дори и за мислите си към другите хора и въобще към всяко творение на Природата. И това е за да станат по-добри и по-човечни, не само към хората, но и към всичко живо на този свят. Само че има и такива хора, които са истински туморни клетки за обществото, при тях егоизмът е прекалено голям и на практика ги „заслепява”, такива хора „изсмукват” всичко около себе си, докато накрая и те също загиват поради липсата на „аванта” и така и не разбират, че и те самите също имат задължения към света.

Човек не бива да се смята за „център на Вселената” и е хубаво да се замисля защо се случват много от нещата.

Например езотериците имат интересни хипотези. Една от тях гласи, че ако някой човек е много „обсъждан” за недостатъците си и то не с добри намерения, от опонентите си, както и от „приятелите” си (но зад гърба му), то на такъв човек има много голяма вероятност да му се случи някаква неприятност. Дали в момента на пресичането на улицата в тъмното пешеходеца е бил „обсъждан” не ни е известно, но той може сам да се поинтересува.

Другата хипотеза, пак от езотериката, е още по-интересна. Тя гласи, че човек има няколко тела, не само физическото (ментално, астрално и т.н.) и че човек бил възприеман от околните първо на по-висшите нива и едва на последно място на физическо ниво. Ако това наистина е вярно, то човек, който мислено е някъде другаде, т.е. до такава силна степен е разсеян, че просто „не е тук”, то няма защо да се учудваме, че човешките сензори за зрение и слух го възприемат (разпознават) твърде късно и катастрофата става неизбежна.

Няма значение дали пешеходецът ще обърне внимание на подобни предположения, но винаги е по-добре да не се дава повод за „обсъждане” зад гърба, както и да не се разсейва човек на места, които са потенциално опасни (каквото е пресичането на тъмна улица, особено с маскировъчни тъмни дрехи).

Да се надяваме, че след като пешеходецът получи част от своя „джакпот”, то съвестта му вече няма да е блокирана и той би могъл да се замисли какво се е случило, ЗАЩО се е случило и какви са ПОСЛЕДСТВИЯТА от неговото поведение (не само за него).

Едва ли му пука за осъдения шофьор, но да се надяваме, че ще си направи изводи как да постъпват децата и внуците му в подобна ситуация, за да не се случи крайно неприятният и тъжен вариант, той самият да ги надживее (на никого не пожелавам такова огромно нещастие, дори на враговете си !!!).

 

12= съдия

 

СЪДИЯТА 

Ролята на съдията е най-важна, но и в най-голяма степен ОТГОВОРНА, от него зависи резултатът не само на конкретното съдебно дело, но и на цялата правораздавателна система. Възможностите, които дава длъжността са огромни, затова и моралът е на огромно изпитание. Ако оставим настрани корупцията, то има и друго „прегрешение”, което също не е чак толкова рядко, колкото би ни се искало.

Даването на прекалено много власт, без достатъчен контрол (истински, а не само по документи), позволява на някои съдии да се „подхлъзнат” и да забравят за своята същност на простосмъртен човек (но с по-голяма отговорност от другите професии) и да започнат да се изживяват като „божества”. Т.е. само от тяхната „божествена” воля да зависи СЪДБАТА на определен човек в съдебната зала и да няма никакво значение дали съдията е прав или дори знае, че не е прав, но нарочно НАЛАГА своето решение, защото има такава предоставена му от държавата власт, защото бил уж „независим” в решенията си (но всички знаем за толкова често наблюдаваната зависимост от политическата власт, за толкова често наблюдаваната финансова „тежест” на едната страна на „везните на Темида”, както и от собственото „упорство” на самия съдия). Това с „упорството” съвсем не е толкова рядко, както някои хора си мислят, това се случва, защото конкретният съдия си въобразява, че към него лично е проявено неуважение, че гордостта му е накърнена, и той се счита за длъжен да докаже, че е повече от „простосмъртните” в съдебната зала, т.е. че за тях той е „божество”. Това на медицински език са нарушени възприятия, но да не се отклоняваме. За жалост не са малко съдиите, които си мислят, че всеки присъстващ в съдебната зала трябва да им се прекланя, подмазва и т.н., дори и лицемерно, и това било то проявата на уважение(?!). Жалко, но самият съхранил се през вековете „ритуал” (т.е. протокол на поведение на адвокати и прокурори) също допринася за „превъзнасянето” на съдията. Тази традиция вече е опорочена, всички, без изключения, са наясно за лицемерното поведение и просто се „престарават”. Истинското УВАЖЕНИЕ се показва по друг и по по-скромен начин, като най-важното е как самите засегнати в съдебното дело хора ще се ИЗКАЗВАТ за произнесената присъда, за проявата на СПРАВЕДЛИВОСТ чрез конкретната присъда. А в самата съдебна зала съдията си е най-важен и уважението не се постига чрез страх (т.е. чрез заплаха за неблагоприятна присъда за някоя от страните), а чрез ДОВЕРИЕ, но това се постига САМО чрез даване на възможност и на двете страни по делото да изкажат своите доводи, аргументирано и с достатъчно предоставено време (естествено без да се губи времето на съда чрез „разтягане на локуми”). Такива безпристрастни съдебни дела вече са рядкост в нашето съвремие и причината не е само лимитът на време, за да върви конвейерът на съдебното производство, огромно значение има и самолюбието на конкретния съдия. За жалост, през 21-ви век, подобна тенденция има в множество отговорни и важни за обществото професии (съдии, лекари, управляващи политици и т.н.). Естествено, има и ЧОВЕЦИ-съдии, но къде да ги намери човек? 

Като какъв се прояви конкретният съдия, всеки може да си направи извод като знае какво е съдебното решение. На мен, като на най-обикновен гражданин на тази държава, ми е пределно ясно, с колко време разполага съдията в съдебната зала, както и с каква информация за обстоятелствата по делото разполага (ограничена, а понякога дори и подвеждаща), както и с натиска на системата да работи като на конвейер и да произнесе присъда. Няма разлика с доболничната медицинска помощ , същото напрежение от недостиг и на време, и на обективни данни, и неизбежността и задължението да се приеме решение за няколкото минути преглед. Работя в такива условия вече толкова години и ми беше предварително ясно в каква ситуация ще бъде съдията по време на съдебното заседание. Понеже и адвокатът-„защитник” не показа никакви белези, че има намерение наистина да ме защитава (не прояви интерес към моите коментари за мястото на катастрофата и за техническите аспекти, макар, че дори той самият трябваше да се напъне за това, понеже му беше предварително платено), то аз се почувствах задължен да намеря начин съдията да е запознат предварително с моето мнение, знаех, че на самото съдебно заседание няма да ми се даде възможност за абсолютно всички мои обяснения, това би означавало цял ден, а графикът на делата за деня вече е предварително изготвен. Нито тогава, нито сега, никога не съм мислил, че това не е правилно, или пък че би могло да се тълкува като незаконно. Аз не оказвам натиск на съдията, нито го подвеждам в неправилна посока, аз просто давам едната гледна точка, като сам върша работата на адвоката-защитник, а съдията според своята съвест и според своите лични разбирания за справедливост, сам решава кое има смисъл и кое не, както и до какво води всеки един вариант на евентуална негова присъда. Така се появиха моите „писмени обяснения”. Градът е малък и всичко е лесно, намерен беше „пощальон” и записките бяха предадени много преди самото съдебно заседание, първо двете за пешеходната пътека и за заслепяването, а по-късно и останалите две за съдебно-медицинската и за авто-техническата експертиза. Така съдията имаше различни гледни точки и ако имаше желание, то на самото съдебно заседание можеше да поиска публично (т.е. чрез аудио-запис) да се освети И моето мнение (разяснение) по някой въпрос. 

Аз например очаквах при моето „оспорване”  на мястото на катастрофата, по-точно оспорвах обвинението за „катастрофа на пешеходна пътека”, след като казах защо не се признавам за виновен, то естествената реакция в целия цивилизован свят би била да се попита обвиняемия какво му дава ОСНОВАНИЯ да оспорва Обвинението и ако доводите за ЛИПСАТА на каквото и да е предупреждение за пешеходна пътека или за кръстовище не са основателни, то остава да се обвини шофьора, че „не е с всичкия си” защото не е екстрасенс и не е видял НЕвидимите „продължения на тротоара”. Разбира се „хранителната верига” няма да стане за смях с подобно налудничаво твърдение, но това налага още на този етап да отпадне обвинението за „пешеходна пътека” защото прокурорката има само този един единствен довод (тези оспорвани НЕвидими продължения на тротоара на НЕвидимото в конкретната катастрофа кръстовище и всички останали нейни ВТОРИЧНИ обвинения за нарушени правила на движение НА пешеходна пътека автоматически отпадат ). А наистина нищо не предупреждава шофьора, защото изтърканата зебра никой шофьор на този свят не може да я види в тъмното и то когато му се свети в очите в същия момент. По същата причина (свети му се в очите) никой шофьор на този свят не може да види тъмната улица вляво защото няма никакви предупредителни светлини на сгради или МПС-та на улицата в същия момент и така да се досети, че има кръстовище с  „продължения на тротоарите”. Няма никакви пътни знаци на този участък от пътя, нито някой от двата знака за пешеходна пътека (триъгълен-червен или квадратен-син), нито някакъв знак, указващ  за кръстовище, било то пряко (няколко знака за кръстовище), било то непряко (например няколко кръгли сини знаци с бели стрелки, напр. знак Г1 „движение само напред след знака” което означава, че е забранено да се завива встрани, но завоите са възможни единствено на кръстовищата).

За да остане на тяхното, т.е. шофьорът да е бил ДЛЪЖЕН да очаква пешеходеца, вече се налага НОВО обвинение за липсата на ПАМЕТ (защото на всичките въпроси дали съм помнил за изтърканата на това място зебра и за „дневната пешеходна пътека” винаги отговарях с „не”). Но този шофьор е толкова „нахален” и упорит и твърди, че никъде по света нито в Закона за движението по пътищата, нито в Наказателния кодекс, нито при изпитите на кандидат-шофьорите, никъде по света нито се изисква, нито се проверява паметта за видяната на светло инфраструктура на пътя и „изкарана на екрана” в съзнанието на шофьора, когато той шофира на тъмното. А на обвинителите им се иска наказателната присъда да изглежда „по закон”, обаче те самите осъзнават, че не могат да се позоват на никакъв параграф от съответните ЗДвП или НК, затова и явно не смеят подобно изискване за памет да го обявят за ОБЩОПРИЕТО, т.е. до такава степен  подразбиращо се от само себе си, че да няма нужда да бъде записано в някой закон, т.е. „ноторно” на техния юридически език. Обаче ако някаква агенция, например  Галъп, направи проучване на общественото мнение, то сигурно 99% от хората ще са на обратното на подобно „ноторно” мнение за паметта, т.е. за всички тях важното при шофирането е да се внимава за пътната обстановка и да се следи дали няма предупреждения за евентуална опасност (дете, заблуден пешеходец или друго), и не може (защото е опасно) шофьорът да се РАЗСЕЙВА когато през цялото време се напряга непрекъснато за да си спомни какво ли има около него в тъмното, т.е. какво ли е видял на това място на светлото. (малко отклонение, възможно е обвинителите да са вътрешно убедени за себе си, че шофьорът ги лъже и наистина е помнил, но не си го признава, това наистина е много трудно доказуемо, обаче те имат на разположение цялата държавна машина с толкова следователи, психолози, криминалисти и още всякакви специалисти и все при някой от поредните разпити, този шофьор би се „издал” на поредната умела провокация, може би само единствено някой хладнокръвен престъпник би устоял).

След като (според моите прогнози) отпаднеше обвинението, че съм бил ДЛЪЖЕН да очаквам НЕочакваната поява на маскирания пешеходец от тъмното, то естествено идваше ред на техническите възможности за избягване на катастрофата.

Първото е да се разбере дали въобще е имало ВИЖДАНЕ на маскирания в тъмното пешеходец и според „готовността на обвинителите да слушат” щях да уточня някои аспекти от човешката физиология. 

Ако последваше още по-ново обвинение, т.е. при „заслепяване” да се спре или да се шофира с „ново-съобразена скорост” в резултат на настъпилото заслепяване, то просто щях да им съобщя какви са реалните цифри на тази „ново-съобразена скорост” и защо НИКЪДЕ по света НЕ наблюдаваме подобно явление. 

Понеже не искам обвинителите да си мислят, че съм ги „изиграл”, щях да им предложа и последното, т.е. математическите разчети (за децата от 4-ти клас) с какво време е разполагал шофьорът от евентуалното (но невъзможно) виждане на маскирания пешеходец и че при тази конкретна обстановка НЕ Е ВЪЗМОЖНО да се избегне катастрофата, както и че енергията на удара би могла да бъде само няколко процента по-малко (това само в случай на ВИЖДАНЕ на маскирания пешеходец, но в конкретната катастрофа има ЗАСЛЕПЯВАНЕ и при него дори и минимално приетите по света 3,0 сек. указват на НЕВЪЗМОЖНОСТ да се избегне катастрофата, тя настъпва по време, когато окото на шофьора още не е „прогледнало”). 

Вече многократно са ми казвали, че умея да обяснявам на олигофрени, така че да ме разберат (има и такива пациенти и аз бях принуден да се науча), но ако моите обвинители все пак искаха всичките мои обяснения да са потвърдени от ЛЕГИТИМНИ експерти, то нищо не им пречеше да помолят и съдебния лекар, и инженера-експерт, да потвърдят или да отрекат в съдебната зала казаното от мене, т.е. от НЕлегитимния.

Сигурен съм, че подобно развитие на събитията е било очаквано от съдията, но това е противоречало на ПРЕДВАРИТЕЛНО решената вече наказателна присъда. 

(първите 2 „писмени обяснения” бяха дадени на секретарката на съда за описване преди делото, като се разчиташе, че прокурорката няма да се интересува последните няколко дни дали аз бих подал някакви документи по делото, а последните 2 за експертизите ги оставих за самото съдебно заседание и ги предадох лично на съдията, това би трябвало да се чува на звукозаписа (ако не са правени избирателни изключвания на микрофона), просто не исках да рискувам с прокурорката, не желаех тя да е предварително запозната, а дори имаше и риск делото да се отложи и тя да научи за 4-те мои „обяснения”, сега се надявам, че всичките тези 4 „обяснения” са прикрепени към делото и не са „пропаднали”, особено двете, които предадох ръчно, а те биха могли и да се „загубят”). 

Самият аз допуснах една много важна грешка, не си поисках от съда Протокола от предварителното заседание, на което се обсъждат някои тънкости, като например всякакви процедурни особености и особено какви претенции за бъдещето (същинското) съдебно заседание има обвиняемия (а уж по закон се полагат някакви човешки права). Това стана чак след присъдата, когато поисках всичката документация, която ми се полага, и съжалявам, че не съм проявил никаква бдителност за подобни пропуски, след като беше вече ясно, че на никаква „защита” от страна на адвоката не мога да разчитам, просто не отчетох, че още на този етап може да се манипулира документацията, а това дори не го и очаквах. Предполагам, че какво ще пише в този Протокол зависи единствено от съдията, и че само съдията решава дали нещо от казаното от обвиняемия ще се опише (по принуда само обвиняемият говори, защото адвокатът-„защитник” си мълчи). И съдията, и адвокатът-„защитник”, биха могли още на този етап да споделят дали предявените претенции (желания) са допустими или основателно няма да бъдат уважени. Не ми е известно дали се извършва аудио-запис на това предварително заседание, но в писмен вид ЛИПСВАТ моите три „пожелания” за присъствието на същинското дело на всички представители от „екипа на криминалистите” (защото е  нужно обективно да се докаже какво всъщност са „измерили” и какво на практика инженерът само е нагласил, защото така го е „предположил”, за да напише „нужната” за наказателната присъда АТЕ), както и за пожеланието да присъства и друг технически експерт (също легитимен), защото в очите на съда аз не съм легитимен инженер и може да се предполага, че моите доводи не са правилни, т.е. не са научни (макар че всъщност всичко е по силите дори на ученик от гимназията и не може да бъде затруднение за никой от присъстващите в залата юристи, но естествено, съвсем друг е въпросът дали истината е нужна за това конкретно дело, или пък можем да ползваме „свободното съчинение на изоставащ ученик на тема АТЕ”). Третото беше да се изиска от съда рентгеновата снимка на фрактурата за да се уточни какъв механизъм на счупване има (това естествено потвърдено от легитимния съдебен медик).

Предполагам, че ако още на този етап знаех за „нагласата” на съдията, т.е. за предварително вече решената присъда, вероятно моите действия в съдебната зала щяха да бъдат малко по-различни. 

За самото съдебно заседание се подготвих с „нагледни материали”, носех 4 играчки, 2 леки колички (малка и голяма) и 2 кукли (също малка и голяма), това беше предвидено за нагледна демонстрация как се „завърта” тялото на пешеходеца около центъра на тежестта си (средата на тялото), когато е ударено по-ниско, в случая под коляното и как „завъртането” е само по горния ръб на бронята (бампера). По-големите кукли щяха да показват как коляното се повдига нагоре и напред при ходене и как тялото (центърът на тежестта) остава по-назад преди кракът да е стъпил отново на земята при осъществената вече крачка. Същата нагледна демонстрация и за лявата ръка, която държи телефон, свита е в лакътната става  и как под прав ъгъл става ударът в предното стъкло и защо поемането на енергията на удара от рамото е единствено от тази позиция и НЕ може да бъде от друга. Същата нагледна демонстрация и защо в момента на удара тялото се намира до десния фар и не може да бъде до левия, както „инженерът” наивно го твърди „научно” (по-точно „легитимно”) за изоставащите деца от Помощното училище, но дори и те не му вярват на такава нелепа  техническа „експертиза”.

Някои хора нямат добре развито абстрактно мислене и не могат добре да си представят разположението на определени обекти в пространството и подобна визуална демонстрация едва ли щеше да се приеме като обида (все едно се показва на малоумни), никой не намира присъстващите в съдебната зала за неспособни да разберат какво се обяснява с думи, но показването си е много по-убедително. За жалост не се достигна до такава демонстрация, т.е. нямаше никакъв смисъл да се обсъждат техническите аспекти, след като целият „отбор юнаци” бяха решили, че катастрофата е на място, където шофьорът е бил ПРЕДУПРЕДЕН да очаква внезапно изскачащи от тъмното пешеходци и значи според тях дори и това съдебно заседание е направо излишно, щом като вече е ЗАПИСАНО, че е на пешеходна пътека, то няма никакво право да се обсъжда дали наистина е така (по същата логика можеше да бъде и записано, че катастрофата е на тротоара, нямаше да има никаква разлика). 

Самото съдебно заседание протече по всички правила на предварително решена присъда. Става дума за най-съществената част- по време на „съдебното следствие”

не се допуска обвиняемият (защитата) да обърка нещо чрез своите изказвания и така да се внесе СЪМНЕНИЕ в „правотата” на обвинението и може би щеше да бъде дадена някаква възможност за няколко минути по време на „съдебните прения”, но всичко казано през тази другата фаза си е 99% без никакъв реален смисъл и само на теория може да върне делото отново на фазата на „съдебното следствие” (със същия предварително известен резултат на предварително решеното вече дело със същите участници).

(простичко казано, през тази фаза на „сътресение на въздуха” (наречена „съдебни прения”) Обвинението и Защитата могат да се упражняват публично в красноречие и да демонстрират „старание”, но всичко вече е решено и най-много да се „договорят” за размера на наказанието). 

Не се допусна да се разгледа в съдебната зала КЪДЕ е станала катастрофата, дали може да се приеме, че наистина е на пешеходна пътека (това го твърди единствено пешеходецът, а криминалистите не го установяват на огледа и само го предполагат, както и дали юридически мястото без осветление и без никакъв пътен знак и с трудно забелязваща се през деня и на практика НЕвидима през нощта „зебра” може да ПРЕДУПРЕДИ шофьора, както и дали на НЕвидимото Т-образно кръстовище може да има  видими „продължения на тротоара”).

Второстепенно остана и НЕдопускането да се обсъдят техническите въпроси по двете експертизи, както и на ИГНОРИРАНЕТО от всички присъстващи юристи на РЕАЛЕН ФАКТ, т.е. на счупеното стъкло и телефона на пешеходеца на мястото на счупването. 

Няма да описвам как протече цялото съдебно дело, ще обърна внимание само на най-важните неща. При това от правилната и обективна гледна точка, т.е. съдията предварително беше предупреден и за двете позиции, и на Обвинението, и на Защитата. Така, че неговото решение е предварително обмислено и съвсем не е случайно!!!

Каквато и дума или изречение да казвах в съдебната зала, на него му беше пределно ясно за какво става дума.

 И тримата обвинители често се стъписваха от някои „неестествени” за тях въпроси (които аз задавах), а това показваше, че те наистина НЕ схващаха какво се цели с подобни въпроси.

Двамата КАТ-аджии също едва ли си обясниха защо някой ги пита дали те самите са счупили стъклото на колата от катастрофата.

За съдебния медик какво да се каже, той отговори че не му е възложено да прави експертиза на болката в рамото и затова съдията, който знаеше какво се цели, можеше да остави мен (шофьорът, но също и лекар) да дам разумното обяснение какво се е случило, а легитимният лекар да го опровергае като невярно или просто да го потвърди като 100% истина (не забравяме колко съвестно и професионално съдебният медик дава заключение, че би могло да е така, както го е описал пострадалият пешеходец, а това съвсем не означава че е станало именно така, а не по друг също възможен сценарий).

За  техническия „експерт” дори не си струва да се описва подробно, съдията го спаси от неудобната за него ситуация и му запази авторитета пред останалите членове на „хранителната верига” (вероятно за всички следващи подобни съдебни „разбирателства” с разпределение на обществената баница от Гражданската отговорност). Дори не беше проявен интерес от страна на съдията може ли конкретният  „легитимният” инженер да докаже своето твърдение, че ударът е станал до левия фар, или пък да опровергае твърдението на обвиняемия (който не е легитимен за съда), но твърди и дори доказва, че ударът е в зоната на десния фар. Тази разлика в разстоянието, което е изминал пешеходецът (всъщност времето му на ходене до удара) е от ОГРОМНО значение от техническа гледна точка и от още по-огромно значение от ЮРИДИЧЕСКА гледна точка, защото никой съд в никоя държава не изисква от шофьора да реагира със скоростта на светлината, както и никой съд в никоя държава не изисква МПС-то на шофьора да НЕ се подчинява на законите на физиката и да може да спира без никакъв спирачен път, игнорирайки закона за инерцията. За съдията обаче се оказа достатъчно, че „легитимният” инженер просто така си го обяснява за себе си, и никакви доказателства НЕ са нужни, защото дори и умствено изоставащите деца от Помощното училище не биха повярвали на подобна глупост. 

Какво да се каже за поведението на съдията, властта понякога главозамайва, има податливи хора. Особено когато служат на техния Бог, когото наричат ПАРИ (във всичките му финансови еквиваленти). Аз не намирам никакво друго разумно и логическо обяснение за толкова нелепа и неоправдана наказателна присъда. От моята гледна точка всичките представители на „хранителната верига” извършиха нарушение, което може да се приеме дори като служебно престъпление от несериозно отношение към служебните задължения. От тяхната гледна точка обаче всичко е правилно и дори е честно (според техните разбирания за морал). Намерили са вратички в несъвършеното законодателството и техните аргументи не противоречат на закона, никого конкретно не ограбват и не шантажират, а просто получават лъвския пай от обезщетението по Гражданската отговорност, за тях обществените средства са просто статистика, а те самите са просто находчиви и изобретателни и защо да не се възползват от нещо, което им се предоставя. По тези причини „авторитетът” на всички властимащи (включително и в Правосъдието) е на такава „почит” в съвременната „демократична” България. 

На съдията предварително му беше предадено устно чрез „пощальона” най-важното:

Катастрофата НЕ е на пешеходна пътека !!!

Защото не се вижда никаква зебра!

Защото няма никакъв пътен знак, нито за пешеходци, нито дори за кръстовище (ако се приеме крайно спорното, че на всяко кръстовище пешеходецът е с предимство)!

Защото на НЕВИДИМО кръстовище НЕ е възможно да има ВИДИМИ мислени линии, наречени „продължение на тротоара”! А прокурорката за своето нелепо и нелогично обвинение използва единствено този „аргумент” и нищо друго!!!

Ако не съм аз, то от „шедьовъра” на инженера, никой нормален човек с елементарна образованост и интелект няма да повярва, че катастрофата е била върху изтритата „зебра”, дори описанието на този легитимен „експерт” води до изводи, че ударът е на няколко метра встрани от зебрата.

На конкретната катастрофа не е имало никаква техническа възможност да се избегне ударът, не е имало никакво време нито за реакция на шофьора, нито за „реакция на колата” и това не е по вина на шофьора (както наивно и злонамерено се опитва да го изкара „легитимният” инженер, че шофьорът уж сам се е поставил в такава ситуация, защото нито скоростта на колата е била несъобразена, нито фаровете късно са осветили пешеходеца, а маскиран в тъмното човек НЕ е възможно да бъде „видян” когато в същото време в очите на шофьора светят насрещни фарове и мощни лампи на светофар, но дори и да е бил видян, пак не е имало техническа възможност да се избегне катастрофата поради приетите в цял свят нормативни времена за реакция и на шофьора и за реакция и на МПС-то).

Всичко това означава, че каквото и да прави този шофьор, или пък каквото и да не прави, крайният резултат винаги ще бъде един и същ. А на юридически език това означава, че катастрофата НЕ е в резултат на действията или бездействията на шофьора и ако на изпит някой студент по право реши, че  за такава конкретна катастрофа присъдата трябва да бъде наказателна, то този студент автоматически ще бъде скъсан на изпита поради несъобразяване с основни положения на правораздаването (включително и понятието „причинно-следствена връзка”).

(на практика не е като на теория и въз основа на моя опит от едно единствено съдебно дело става ясно, че крайният резултат и присъдата зависят от тегленето на златото на „ВЕЗНИТЕ на Темида” и възможността за 80% от обезщетението по Гражданската отговорност не е за изпускане след като няма нищо „нередно” според правилата на играта, да му мислят Застрахователните компании с колко да увеличат задължителната шофьорска застраховка, за да може да стигне за раздаването (всъщност за позволено от закона разпределяне на 80% от обезщетението)).

Съдията не е малоумен и затова „писмените обяснения” бяха достатъчни, нямаше никакъв смисъл „пощальонът” да носи този разширен вариант от сайта (блога), който е написан за деца. 

На самото съдебно заседание съдията имаше предоставено му от закона право (но нямаше желание) да даде ВЪЗМОЖНОСТ на подсъдимия да се защити и да убеди дори и обвинителите в своята теза (или пък да се опровергаят „погрешните(?) и неправилни(?)” изводи на обвиняемия, но на практика въобще нищо не беше обсъждано).

Когато според приетия протокол бях попитан дали се признавам за виновен и отговорих с „НЕ се признавам” последва един единствен въпрос „Защо?” и след моя отговор „Защото катастрофата НЕ е на пешеходна пътека” последва само крайно учудване и „шумолене” от страна на ВСИЧКИТЕ членове на „хранителната верига” и не съм сигурен дали аудио-записът е фиксирал това (та този нахален шофьор си позволява да поставя под съмнение законните 80% от Гражданската отговорност !).

За страничен наблюдател елементарното уважение изисква да се попита защо обвиняемият не приема мястото на катастрофата като пешеходна пътека (т.е. не приема обвинението нито за правилно, нито за законно), все пак според сегашния закон той УЖ е „невинен” до доказването на „вината” и УЖ има предоставено му от закона право да се „защитава” и сам, когато адвокатът-„защитник” НЕ си изпълнява задълженията. Щях да кажа накратко споменатото няколко реда по-нагоре защо не е пешеходна пътека не само на практика (липсата на ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН пътен знак) и по предназначение да предупреждава шофьорите, но дори и „юридически” (т.е. как ще се появят ВИДИМИ мислени линии, продължения на тротоара, когато кръстовището и евентуалния тротоар  при конкретната катастрофа на практика са НЕВИДИМИ). Обвинителите не са малоумни, но при необходимост можеше да има разширени обяснения като за децата от Помощното училище. Така обвинителите можеха да опровергаят (???) с разумни доводи твърдението на обвиняемия шофьор или да ДОКАЖАТ (???)  своето обвинение за „продълженията на тротоара”. На практика в  някой независим от прословутите 80% съд, можеше да се стигне до преквалифициране на обвинението (т.е. че не е на пешеходна пътека, а на обикновен участък от пътното платно, на което вече НЯМА никакво изискване за предвидимо и очаквано събитие и след като не е бил очакван внезапно появилия се от тъмното маскиран с тъмни дрехи пешеходец, то остава да се прецени дали е имало техническа възможност да се избегне катастрофата ако шофьорът е действал правилно и бързо според приетите нормативни времена), при това съдията щеше да бъде САМО независим наблюдател. След това можеше и накратко (или пак като за умствено изоставащите деца) да се спомене и за техническата НЕвъзможност да се избегне катастрофата. Само че всичко това би довело до „изпаряването” на законната възможност за тези 80% от Гражданската отговорност. Не намирам друго логично обяснение защо се използваха всички възможни „процедурни” жонглирания, за да ми се „затвори устата” и истината да не види бял свят. 

Същата сутрин, когато протичаше съдебното дело, моята съпруга постъпи в болница и съвсем естествено, аз се вълнувах какво ще стане с нея. Обвинителите и съдията едва ли са знаели това (абсурдно е да имат такава информация), но просто им дойде добре дошло. Защото след като ми стана ясно, че няма да ми се даде възможност да се защитя, а по време на „пренията” има единствено безсмислено „сътресение на въздуха” от безсмислено говорене, то стигнах до извода, че е безсмислено да си блъскам главата в каменна стена (резултатът предварително вече е решен и съдията може да постъпва както сам си реши, без значение дали е правилно или неправилно, а пък обвиняемият може да си опита късмета за обжалване и за ново „театрално представление” на следващата инстанция, но за това като Диоген трябва да тръгне със свещ в ръка и да търси съдия-ЧОВЕК, но трябва и да се надява, че именно него ще срещне на следващата инстанция (обвиняемият не може сам да си избира съдията, няма го „изборът на екип” както е в Здравеопазването).

Затова и започнах да наблюдавам с любопитство какво точно ще реши  съдията, т.е. „диригентът” на представлението и да чакам по-бързо този фарс (имитация на правосъдие и на търсене на истината и на справедливостта) да приключи.

А той реши, че трябва да се продължи с едни клоуни, наречени „съдебни заседатели” и бяха повикани две жени (на щатна длъжност за подобни случаи), но те горките бяха толкова неориентирани какво става, все едно са някакви кокошки, които изведнъж са попаднали в непозната обстановка и от стрес си глътнаха езика и загубиха дар слово, сигурен съм че ако бях ги попитал какви са имената им, нямаше да могат да отговорят, техният стресиран вид направи впечатление на всички в съдебната зала. На мене самия ми стана жал за тях, те за своята заплата (предполагам колкото минималната работна заплата) трябваше като „независими” съдници и дори и като „експерти” да потвърдят позицията на съдията, за да се придаде тежест на неговото решение и че уж не само той ме намира за виновен. Жалко за правораздаването, толкова е опорочено (все пак да се надяваме че само моето дело е било такова, а не и всичките останали), двете жени не ги обвинявам, може би това е единствената им възможност да си помогнат финансово, но те едва ли са били предварително запознати с делото (съдейки по стресирания им вид), за да могат компетентно да имат някакво свое лично мнение, а не като папагали да повторят мнението на съдията.

По време на кратката почивка съдията извика при себе си всички (прокурорката и двамата адвокати), след което адвокатът-„защитник” дойде да ми съобщи нещо, което вече бях разбрал, т.е. все едно присъдата ще бъде наказателна. Аз естествено не виждах никакъв смисъл „театралното представление” да продължи, защото „актьорите” (т.е. съдията и адвокатите и прокурорката) бяха същите и със същите свои убеждения (пак повтарям, че вероятно заради тези 80% защото дори и не опитаха да ми покажат къде е моята „грешка” в разсъжденията или в действията (или бездействията ми ) като обвиняем шофьор, а просто искаха да се приключи всичко от към документацията).

Затова и отидох до другото служебно помещение, където беше написано, че се „признавам” за виновен и ритуалът изискваше (заради документацията и протокола) съдията отново да ме попита дали наистина се признавам за виновен (за човек който не е присъствал на делото, все едно съм попитан дали „признанието за вина” не е под осъществен натиск или нещо подобно).

Така завърши трагикомедията, която се оформи по документи да изглежда като правилна и законна, но в действителност истината беше съвсем друга и затова не се даде възможност тя да види бял свят.

Аз нито тогава, нито сега бих се решил да участвам на „ВЕЗНИТЕ на Темида” и по такъв начин да си КУПЯ полагащата ми се НЕВИНОВНОСТ.

Също така не ми се искаше повторение на същата театрална пиеса на следващата (въззивната инстанция), където присъдата не е правило а е голямо изключение, и където на тази инстанция „съдебното следствие” не е задължително и ако случайно го има, то не е в пълен обем, и защото къде е гаранцията, че ще попадна на съдия-човек. В още по-следващата (касационната) инстанция пък съвсем няма „съдебното следствие”. А аз като обвиняем нито съм съгласен с нелепото и НЕПРАВИЛНО обвинение за място, прието за „пешеходна пътека”, нито с абсурдните и ЛЪЖЛИВИ технически „доказателства”.

В България всичко е възможно и следващата инстанция можеше да реши, че всичко от „проведеното” уж „съдебно разследване” на приключилото успешно за „хранителната верига” съдебно дело е съвсем достатъчно и убедително за вината на шофьора и само за мене и за човеците от вида хомо сапиенс (мислещите и разсъждаващи хора) е ясно, че на практика нямаше никакво разследване и търсене на истината нито в досъдебното производство, нито на проведеното съдебно заседание (но по документи всичко се оформи по „правилния” начин, за да бъдат спокойни всичките членове на „хранителната верига”).

 

Допълнение: 

Мина доста време и на спокойна глава като анализирам поведението на съдията, стигам до извода, че причината за неговата присъда е предварително обмислена и НЕ може да бъде „чувството за обида и неуважение” от моя страна, т.е. аз все едно съм го предизвикал да ме накаже, за да уважавам и него, и прокурорката и двамата адвокати и смирено и мълчаливо да си чакам присъдата на проявена „милост”, пак същата и пак ОСЪДЕН, макар и да съм  в действителност НЕВИНЕН.

Чу се, че съдията ме е коментирал като нахален и арогантен и неуважаващ другите хора доктор, а той до този момент е имал съвсем добро мнение за лекарите. За него аз съм осъзнавал, че съм виновен, обаче съм се държал неподобаващо. На теория е възможно наистина да мисли така, обаче логиката подсказва, че това много повече прилича на „официалната версия” за неговата присъда.

Защо той не спази своите служебни задължения и дори не коментира моето възражение за обвинението, нима това „не се признавам за виновен, защото катастрофата НЕ е на пешеходна пътека” нищичко не означава за него като съдия, както и за всеки юрист? 

Как ли би трябвало да реагира съдията, когато обвиняемият НЕ ПРИЗНАВА ОБВИНЕНИЕТО ??? Нима, дори заради протокола на съдебното заседание, не е длъжен да попита ЗАЩО, ами ако има КЛЕВЕТА ? Защо ли тогава е необходимо самото  ПРИСЪСТВИЕ на обвиняемия в съдебната зала, щом никой не се интересува от неговото мнение и от неговите ПОКАЗАНИЯ ???

А в действителност трябваше или да даде възможност за диспут или да се аргументира защо той самият като съдия смята, че катастрофата е хем на изтърканата зебра (без никакви доказателства КЪДЕ в действително е станал ударът), хем защо шофьорът е бил ДЛЪЖЕН да е екстрасенс и да знае, че точно на това място трябва да очаква изскачащи от тъмното маскирани пешеходци. Вероятно и за него (както и за прокурорката и двамата адвокати) законодателите са кръгли идиоти и си фантазират за някакви си безсмислени пътни знаци, които дори трябвало да предупреждават шофьорите за опасностите по пътя, но които естествено поставят под съмнение усвояването на 80% от Гражданската отговорност (възможна ли е някаква  друга причина за съдията, който много добре знае гледната точка на защитата, обаче в съдебната зала не и даде гласност?). Ако целият „отбор юнаци” бяха прави и биха могли аргументирано да убедят нормалните хора в тяхната правота и в „грешката в разсъжденията” на защитата (обвиняемия), то защо тогава НЕ го направиха това тяхно „правилно” юридическо обосноваване и то точно в съдебната зала? Нали уж само истината трябва да се казва, а те мълчат. ЗАЩО? Може би защото знаят, че не са прави, но разкриването на истината ще развали предварителния сценарий и тогава какво става с прословутите 80%, които дори са „законни”. 

А на мене дори не ми се даде никаква възможност да коментирам „показанията” (и експертизите) на „правилните” хора с „правилните” показания (това можеше да постави под съмнение предварително написания сценарий на „ДОКАЗВАНЕ” на вината на шофьора).

Дори получих забележки за такива опити (трябва да ги има в Протокола и на аудио-записа на съдебното заседание). 

За сметка на това показанията на пешеходеца, че е тръгнал да пресича улицата в много опасен момент, т.е. когато е видял идващата кола на разстояние 20-25м, което на практика доказва неговата вина и оправдава шофьора, просто не беше нито „чуто”, нито официално коментирано от съдията, и от двамата адвокати и прокурорката също не беше „чуто”. Не сън сигурен дали това не е изтрито от аудиозаписа и дали го има записано в писмен вид в Протокола на делото, все пак то внася съмнения в наказателната присъда.

Ако погледнем логически, то това не е никакво доказателство, все пак е показание, макар и да е истински „автогол” за пешеходеца, но щеше да бъде използвано само ако шофьорът беше „влиятелна личност”.

Макар и самите 20-25м да са пределът, до който в тъмното може да се определи сравнително „точно” някаква дистанция, все пак не може да се твърди, че 100% това е било разстоянието. Просто трябва да се обърне внимание на двете експертизи, и на инженера, и на шофьора. И двамата не са знаели какво ще каже в съдебната зала пострадалият пешеходец. Но двамата имат различен подход. Инженерът „изчислява” нещо без никакви изходни данни, т.е. наглася си някакви сметки като дори не ползва мизерното количество изходни данни и накрая неговите „изчисления” противоречат на много неща, установени от следствието, противоречат на разстоянието на правилното дърво, на което се обляга пешеходецът, не съвпадат с 4-те крачки от показанията на „спокойно ходещия” защото крачките се получават по цели 95см (за да има 3,80м ходене до удара), не съвпада с показанията, че колата е била на 20-25м когато пешеходецът е тръгнал да пресича. Шофьорът прилага друг подход, единственият възможен и освен това издържан и логически, и научно. Резултатът не само не противоречи на нищо, което следствието е установило, дава се дори ОБЯСНЕНИЕ на всичко случило се, при това и съвпада с показанията за 4-те крачки и за 20-25м, което все пак не може да се отхвърли с лека ръка

Нормално би било да се обърне внимание на това, което твърди някакъв си шофьор, независимо, че не е „легитимен”, обяснението е достъпно за всеки и не изисква никакви специални знания. Нали тези експертизи нямат за цел да осъдят или да оправдаят някого, а имат съвсем друга цел- да обяснят какво се е случило и тогава вече съдията да реши каква да бъде присъдата. И никак не е обидно, някой да си мисли, че когато нещо се обяснява като на дете (за да бъде разбрано), това да се възприема като форма на обида (или на „подценяване” на събеседника), това не е демонстрация на „превъзходство” че някой уж повече знае от друг човек, съвсем не е това !!! Абсолютно всеки човек е имал през живота си моменти, когато не е успял да „извади нещо от чекмеджетата на паметта” (дори неща, които знае, но в нужния момент са били „недостъпни”).

Жалко, че на техническите особености не беше обърнато никакво внимание, защото погрешно (според мен) беше прието, че шофьорът е вече виновен, защото е бил „длъжен” да очаква такъв „атентат-засада”. За мен самия, оправданието с несъвършеното законодателство не е правилно от човешка гледна точка, просто трябва да се променят дефектите в законодателството. 

По медиите непрекъснато се повтаря за „клетвата на Хипократ” на лекарите и дори ужасно много се спекулира с нейното съдържание, като не се цитира първоначалния текст и така на практика се манипулира обществото за измислени от политици и журналисти НЕверни обещания за безвъзмездно лечение (сигурно защото лекарите живеят на фотосинтеза и нямат никаква нужда от никакви средства за семействата си), като не се споменава за кои много редки случаи се отнася „безвъзмездното”, но ако се съобщи истината, то тогава пропада и удобната демагогия. И много странно, журналистите нямат никаква смелост, или просто не са се досетили да пишат (поне веднъж) за клетвата на отговорни държавни служители (не само най-висшите), които обещават да „защитават” обществото и всеки обикновен човек (също и за още много други „служители” на обществото, които също полагат клетва).

Но като си припомним как целият „отбор юнаци” в съдебната зала кимаха одобрително с глава на безсрамните ЛЪЖИ на пешеходеца, че е имало „знак пешеходна пътека” и останалото в този дух (загуба на съзнание, „комоцио” и т.н.), защото това беше „правилният сценарий” за наказателната присъда, която пък гарантира предварително разпределените 80% („законно” дори), то има ли смисъл да се задълбочаваме повече в такава реална ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ в Правосъдието, не случайно дори Европа ни критикува.

Убедих се на свой опит, че в съдебната зала НЕ се търси никаква истина, търси се единствено ДАЛАВЕРАТА, т.е. как чрез „правилното” и умело жонглиране с „вратичките в закона” на несъвършеното законодателство и с жонглирането на протокола за водене на делото, „нужното” добива гласност (няма значение дали е вярно), а ненужното (направо опасното за крайния резултат) не получава правото да види „бял свят” и така заветната цел е постигната, т.е. присъдата е „правилната”(но само за „хранителната верига”).

Точно по тази причина дори Европа (в която също има много трески за дялкане) вече толкова много години критикува Правосъдието в България, а българските медици, независимо че са на цял порядък повече оплювани и анатемосвани в българските масмедии, въобще не се споменават нито от Брюксел, нито от който и да е чуждестранен журналист и всеки човек може да си направи извод за количеството, т.е. за процента на „черните овце”  от всичките работещи в Правосъдието или в Здравеопазването. На практика всички тези „черни овце” се прикриват зад едно вече спорно определение, всички те служат на ДЪРЖАВАТА и дори и клетва са дали за това. Само че под държава те самите разбират само властимащите и служителите на държавните органи, за жалост не служат на ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА, а без данъците точно на тези работещи и честни хора може ли въобще да има някаква „държава”?

 Добре е все пак, че все още и в двете сфери има останали ЧОВЕЦИ, но за жалост журналистите не ги хвалят, дори игнорират информацията за подобни честни служители. А на нас ни остава само да чакаме какво ще покаже бъдещето, т.е. дали тези „черни овце” ще се усетят, че притежават  повече ЧОВЕШКО в себе си, отколкото от програмиран РОБОТ, или в 21-ви век образът на Темида освен, че е „сляпа”, ще бъде допълнен на рисунката с някакви звукоизолиращи слушалки, за да стане ясно, че още е и „глуха” за правдата. 

 

Ново допълнение 

Доста време мина от „съгласието” че съм виновен, т.е. от наказателната присъда и изводите все са същите и неприятни за реалността и „справедливостта” на присъдите в България.

Несъмнено, коментарите на хората са все отрицателни (и в интернет, и при обичайните разговори в обществото), такава е човешката психология, отрицателните емоции са много по-силни и се изявяват още от бебешка възраст (бебетата почти нямат положителни емоции), можем само да съжаляваме, че журналистите не посочват и не хвалят достойните служители нито в Правосъдието, нито в Здравеопазването, толкова ли са малко? А на фона на „оплюването” какво да бъде общественото мнение? Има само критики и то справедливи в повечето случаи.

Не само за мене, за много от обикновените хора, ситуацията в Правосъдието изглежда, че поне в голяма част от случаите е следната: 

В законите съществуват огромно количество „вратички” (вероятно нарочно, след като толкова време НЕ се коригират, а някой вече е посочил за съответния член на някакъв закон какви пропуски или какви недостатъци има).

А това естествено допуска ПРОТИВОПОЛОЖНИ тълкувания (според нужния краен резултат). И отгоре на всичко може би наистина използването само на частичен цитат от някакъв член за закона е допустимо юридически и е проява на „находчивост” на този, който го използва. Тогава се получава, че на практика абсолютно всяко изложено мнение МОЖЕ да се атакува, като се използват или пълни (или частични) текстове от други параграфи на законите, но това или става въпрос на договаряне, или пък съдията се намества и взема една от страните. При това, поне в България, се създава впечатлението, че НИКОЙ не търси отговорност от съдията. Нека той бъде независим в преценките си, но нека бъде и НЕУТРАЛЕН.

А примери за НЕсправедливи присъди има много, което пък автоматично води до подозрение в корупция или в „тънка чувствителност” (т.е. съдията е заподозрял „неуважение” към него и се е възползвал от даденото му от закона „право” на лична преценка (еквивалент на лична саморазправа) и така да отсъди каквато си иска присъда.

Няма никакво значение, че някои „оправдания” за присъдата изглеждат абсурдни за нормалния човек защото наистина противоречат на разума, на логиката или на природните закони. Важното е, че има написани някакви „основания” за съответната присъда, и понеже те са и част от някой закон, то в 100% от случаите ВСИЧКИ присъди са ЗАКОННИ от юридическа гледна точка (за морал и справедливост и дума не става и жалко, че вече е загубен първоначалния замисъл чрез Правосъдието да се търси ПРАВДАТА и да се прилага СПРАВЕДЛИВОСТ, тази толкова важна за обществото сфера се превръща в трагикомично шоу, в което „зрителите” (пострадалите от присъдата) трябва да ръкопляскат и да кимат одобрително на съобщените на сцената „основания” за присъдата, дори и когато обвинителят осъжда невинен или защитникът оправдава виновник. Явно това е имала предвид прокурорката при последната наша среща, когато ми натърти, че аз вероятно не осъзнавам достатъчно юридическите ТЪНКОСТИ и явно трябва да си направя извода, че аз не мога да предложа контра-аргументи (независимо че те могат да са дори от някой закон) защото тези неща се решават САМО чрез „позвъняване отгоре” или на ВЕЗНИТЕ на Темида (според това кой е „печелившият” делото- „влиятелна личност” или „силно активен” участник на ВЕЗНИТЕ), а простосмъртните нека гледат Холивудски филми и да се утешават, че поне там доброто побеждава в края на филма. Възможни ли са други изводи от реалността? Има ли друго обяснение? Ако някой предложи и обясни с истински доводи защо е точно така, то не само аз, огромно количество пострадали хора ще бъдат много благодарни.

Не случайно толкова трудно може да се промени някаква присъда, по-точно едните „основания” да се заменят с други (противоположни), независимо, че това може да стане дори на секундата, ако НОВИЯТ краен резултат се заложи в съдебната зала, а както видяхме, законите така са написани, че няма никаква трудност да се намери „основание” за каквато си поискаме присъда и това е по силите дори на всеки ученик. 

Какво може да се допълни за съдията, след като той явно не се съобразява с това, което учат студентите по право. Да си го припомним накратко.

За наказателна присъда са необходими ДОКАЗАТЕЛСТВА за някаква ВИНА на обвиняемия. И по правило това са или УМИСЪЛ или пък ЗАДЪЛЖЕНИЕ за нещо. Когато се разглеждат двата задължителни елемента за разликата между „престъпление по непредпазливост” и „случайно деяние”, то почти винаги въпросът опира до това дали обвиняемият е бил ДЛЪЖЕН за нещо. При ПТП например, дали шофьорът е бил длъжен да очаква пешеходеца. За това дали е могъл да предвиди и да очаква появата на пешеходец, то от нормална гледна точка, всеки шофьор знае, че има не само идиоти, има и разсеяни пешеходци и на всяка точка на пътното платно, по абсолютно всяко време може да се появи някакъв пешеходец, който е нарушител на правилата за движение. Обаче независимо, че това е предвидимо събитие, никъде по света никой шофьор НЕ Е ДЛЪЖЕН да очаква нарушителя-пешеходец навсякъде (на всеки метър от пътното платно) и по всяко време !!!  Обратният вариант е много по-рядък, например шофьорът е бил длъжен, но не е предвидил събитието по някакви причини, например здравословни. Например шофьорът вижда знак пешеходна пътека, обаче той съвсем НЕ очаква някой да му изскочи и причината може да бъде заболяване (например след прекаран някакъв мозъчно-съдов инцидентмозъкът вече не работи както по-рано), обаче все още никой не му е отнел шофьорската книжка, а неговите близки не са успели добре да скрият ключовете на колата. Не случайно има такова понятие „вменяемост”. (обаче в такива ситуации трябва да се търси отговорност от близките, това е нормално за обществото и жалко, че не се прилага). Интересно е какви ли обяснения ще даде конкретният районен съдия, ако бъде запитан КАКВА Е ВИНАТА на осъдения шофьор, т.е. какво аз съм бил длъжен, и на мене ми е любопитно и искам да се поправя ако наистина съм виновен. Ако пък нищо не съм бил длъжен, то тогава защо съдията въобще не се заинтересува дали е имало някаква техническа възможност да се избегне катастрофата. Всъщност на него предварително всичко му беше ясно от моите „писмени обяснения” и може и да отрича, че нещо е бил узнал по такъв начин чрез необичайна кореспонденция, по простата причина, че аз нямам намерение да съобщя кой е „пощальонът”, защото това нищо не променя. Той и друго може да отрича, т.е. че аз САМ и по СВОЕ ЖЕЛАНИЕ съм поискал да бъда ОСЪДЕН и затова съм се „признал” за виновен, а той като съдия просто е „уважил” моето желание да ме осъди, за да подложи на съмнение авторитета ми  пред всичките мои пациенти и познати, както и да сложи петно на децата ми, че техният родител е ПРЕСТЪПНИК. Т.е. нито съдията, нито останалите членове на „хранителната верига” нямат никакъв принос за наказателната присъда, както казва народът „ни лук ял, ни лук мирисал” и шофьорът неправилно и незаслужено ги подозира и дори ги обвинява след като няма друго обяснение за техните постъпки, а те самите имат правото да считат мнението на осъдения шофьор за клевета срещу тях. 

Напълно разбираемо е защо на всичките от „хранителната верига” им се иска шофьорът винаги да е виновен, та това просто осигурява законни 80% от обезщетението по Гражданската отговорност и затова могат да се прикриват зад лицемерни тълкувания, че шофьорът винаги трябва да пази по-уязвимия, т.е. пешеходеца, и по тази причина винаги да е виновен за всяка катастрофа. Ами защо тогава те самите не си направят аналогията с техните колеги-полицаи? Ако се разсъждава по същия начин, получава се, че служителите на реда (полицаи, следователи и т.н.) също са винаги, т.е. 100% са виновни за случилите се престъпления, които е трябвало да предотвратят, а те дори и заплата получават за тази своя дейност (а шофьорите нищо не получават за да пазят пешеходците). Получава се, че съдията би трябвало да осъди всичките служители на МВР, за да бъдат еднакви критериите за всички, включително и за шофьорите. 

Мнението ми за целия „отбор юнаци”, т.е за конкретните юристи (съдия, прокурор и адвокати)  е много трудно да се промени, ако не получа разумно и правдоподобно  обяснение за техните мотиви за постъпката им на това съдебно дело, завършило с наказателна присъда. Разбирам, че НЕ всички са такива, то и в моята професия е същото, случвало се е да чувам неволно как някои хора много сърдито и възмутено коментират някои лекари и дори казват, че всичките лекари са такива, но какво да се прави, „черни овце” има навсякъде и лошото е когато човек попадне точно на такъв (на „черна овца”) и естествено, че истинските и честните остават на заден план.

Има нещо, което не намирам за нормално (в определени граници разбира се). Всичките юристи показаха, че не им харесва, когато обвиняемият се намесва в тяхната област, едни се прикриваха по-успешно, на други повече им личеше, а съдията направо си го каза в края на делото (след моето „признание” и когато попълваше своя протокол за присъдата), че не е естествено обвиняемият да прави „правни квалификации”, които не са негова работа, вероятно го каза добронамерено, но защо пък обвиняемите да нямат право на мнение (или по-точно защо това да обижда юристите). Да не би само на юристите да е разрешено да са „просветени”, а за всички останали да е ЗАБРАНЕНО и те да си остават в невидение? Лекарите например се радват, ако пациентът прояви интерес и сам се поинтересува по някакъв медицински проблем, това повишава ДОВЕРИЕТО между двамата и по-лесно и по-бързо се стига до някакво решение. Колко са лекарите, които се държат като ветеринари и се обиждат ако „овцата” покаже, че се интересува и че дори разбира мъничко (естествено че докторът много повече разбира, както и юристът повече разбира). Мнението на отсрещната страна не може да бъде обидно, то може само да бъде некомпетентно, но пък може и да бъде съвсем правилно и не трябва да носи такива тежки последици от страна на съдията, това съвсем не е проява на неуважение!!! Все едно „гаднярът-пациент”, който си позволява „медицински” тълкувания за неговото здраве и за неговото лечение, трябва веднага да бъде обвинен, че не е прав, и затова „по закон” трябва да бъде умъртвен или поне инвалидизиран, защото е проявил „неуважение” към доктора, нека всички бъдем по-толерантни и по-човечни (за да няма в бъдещето подобна „евтаназия” на пациента).

И още, нека всички бъдем и по-отговорни, защото от нас зависи съдбата на друг човек и не бива нищо да тежи на съвестта ни.

Да си представим теоретично подобна катастрофа, но с друг финал (дано никога да не се случва!!!). Скоростта е била малка, например 20км/ч. но падането е лошо (например ударът е със самия край на предната броня и затова няма качване на капака на двигателя и падането е настрани (при удар с централната част на бронята може би вероятността от „лошо” падане е по-малка). В резултат на такова неудачно падане, независимо, че е много рядко, може човекът и да загине (например кръвоизлив в мозъка, последващ оток с вклиняване или нещо подобно, а в конкретната ситуация не е имало възможност за своевременна медицинска намеса). Може и от стреса заради катастрофата, независимо, че физическите наранявания не са големи, възможно е да се случи друг инцидент, например пак сърдечно-съдов и отново да има същия фатален резултат (пак заради закъсняването на помощта). Какво да очакваме в такава ситуация, ако съдията, прокурорката и адвокатите са същите? Ами сигурно пак ще разсъждават по същия начин. В резултат на какво е настъпила смъртта, и за тях (конкретните юристи) каква е причинно-следствената връзка? В резултат от катастрофата, няма никакъв спор. Обаче те дали ще се замислят за причинно-следствената връзка за самата катастрофа, казано по друг начин, кой е причината за катастрофата, т.е. дали действията или бездействията на шофьора, или пък действията на пешеходеца? Отново ли невинен човек ще бъде осъден и дори заради тежките последици ще бъде изпратен в затвора за много години, когато в същото време няма никаква вина? Дали тези конкретни юристи мислят различно или по един и същи начин и за сериозни последици от катастрофи с тежки присъди и за относително леки последици с по-леки наказания? Когато някой започне да работи „по инерция”, то едва ли ще подходи различно в двата случая и точно това явление е тревожното. Ако се гледа несериозно на леки случаи и леки присъди, то с времето няма как да не се загуби и отговорността, а това вече става опасно за всеки следващ обвиняем. В това конкретно дело още от самото начало никой от членовете на „хранителната верига” не пожела да обърне внимание на самата основа на обвинението, на самото място на катастрофата (което все още си е неясно къде е било, дали на зебрата, дали доста встрани от нея, подробностите са в авто-техническата експертиза), не обърнаха внимание и на другото, което им се казваше, че на това конкретно място 

НЕ МОЖЕ ДА ИМА пешеходна пътека, АКО СЕ СПАЗВА ЗАКОНА и НЕ се нарушава цитираната НАРЕДБА № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка

Чл. 24. (3) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Разстоянието между пешеходните пътеки се препоръчва да не бъде по-малко от 250 m.

       Чл. 25. (3) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пешеходната пътека М8.1 тип "Зебра" НЕ се прилага:

       5. в близост до светофарна уредба.

А уж точно тези хора изискват да се спазват законите, но те самите какъв пример дават като си затварят очите за указани от обвиняемия нередности?

Всеки човек е нормално да се замисли КОЙ тогава трябва да тълкува спорните или неясни текстове от законите (например „пешеходна пътека” на НЕвидимо кръстовище, поведение на шофьора при заслепяване и т.н.). При това всеки човек очаква това тълкуване да е според ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ЗАКОНА, според целта, която се иска да бъде постигната, например в конкретното дело целта е БЕЗОПАСНОСТ на движението и дори от последвалото съдебно решение трябва също да се намали вероятността от повторение на подобна катастрофа при идентични условия.

Може би тук е мястото да се попита защо при ПТП винаги се взема проба, но само на шофьора, а пешеходеца не се изследва за алкохол или наркотици? Каква ли е тази странна наредба за полицаите? Или за това е упълномощен единствено патоанатома при аутопсията? Не е ли редно и двамата да се изследват превантивно и никой от двамата да не е пиян или дрогиран на пътя? Не са публично известни тези наредби.   

Последно за опетнената репутация на шофьора. След определения срок след изтичането на апробацията, може да се „кандидатства” за реабилитация. Но това все пак си е за ВИНОВЕН човек, който просто си е изтърпял наказанието и не е допуснал ново след положения срок. Нима това съм аз?  Виновен? Престъпник? Така ли се изчиства опетненото име? Че то молбата за реабилитация съвсем логично може да се приеме като признаване на вина за извършено престъпление и като "награда" за проявената "сдържаност" от ново престъпление по време на апробацията.