12= съдия

 

СЪДИЯТА 

Ролята на съдията е най-важна, но и в най-голяма степен ОТГОВОРНА, от него зависи резултатът не само на конкретното съдебно дело, но и на цялата правораздавателна система. Възможностите, които дава длъжността са огромни, затова и моралът е на огромно изпитание. Ако оставим настрани корупцията, то има и друго „прегрешение”, което също не е чак толкова рядко, колкото би ни се искало.

Даването на прекалено много власт, без достатъчен контрол (истински, а не само по документи), позволява на някои съдии да се „подхлъзнат” и да забравят за своята същност на простосмъртен човек (но с по-голяма отговорност от другите професии) и да започнат да се изживяват като „божества”. Т.е. само от тяхната „божествена” воля да зависи СЪДБАТА на определен човек в съдебната зала и да няма никакво значение дали съдията е прав или дори знае, че не е прав, но нарочно НАЛАГА своето решение, защото има такава предоставена му от държавата власт, защото бил уж „независим” в решенията си (но всички знаем за толкова често наблюдаваната зависимост от политическата власт, за толкова често наблюдаваната финансова „тежест” на едната страна на „везните на Темида”, както и от собственото „упорство” на самия съдия). Това с „упорството” съвсем не е толкова рядко, както някои хора си мислят, това се случва, защото конкретният съдия си въобразява, че към него лично е проявено неуважение, че гордостта му е накърнена, и той се счита за длъжен да докаже, че е повече от „простосмъртните” в съдебната зала, т.е. че за тях той е „божество”. Това на медицински език са нарушени възприятия, но да не се отклоняваме. За жалост не са малко съдиите, които си мислят, че всеки присъстващ в съдебната зала трябва да им се прекланя, подмазва и т.н., дори и лицемерно, и това било то проявата на уважение(?!). Жалко, но самият съхранил се през вековете „ритуал” (т.е. протокол на поведение на адвокати и прокурори) също допринася за „превъзнасянето” на съдията. Тази традиция вече е опорочена, всички, без изключения, са наясно за лицемерното поведение и просто се „престарават”. Истинското УВАЖЕНИЕ се показва по друг и по по-скромен начин, като най-важното е как самите засегнати в съдебното дело хора ще се ИЗКАЗВАТ за произнесената присъда, за проявата на СПРАВЕДЛИВОСТ чрез конкретната присъда. А в самата съдебна зала съдията си е най-важен и уважението не се постига чрез страх (т.е. чрез заплаха за неблагоприятна присъда за някоя от страните), а чрез ДОВЕРИЕ, но това се постига САМО чрез даване на възможност и на двете страни по делото да изкажат своите доводи, аргументирано и с достатъчно предоставено време (естествено без да се губи времето на съда чрез „разтягане на локуми”). Такива безпристрастни съдебни дела вече са рядкост в нашето съвремие и причината не е само лимитът на време, за да върви конвейерът на съдебното производство, огромно значение има и самолюбието на конкретния съдия. За жалост, през 21-ви век, подобна тенденция има в множество отговорни и важни за обществото професии (съдии, лекари, управляващи политици и т.н.). Естествено, има и ЧОВЕЦИ-съдии, но къде да ги намери човек? 

Като какъв се прояви конкретният съдия, всеки може да си направи извод като знае какво е съдебното решение. На мен, като на най-обикновен гражданин на тази държава, ми е пределно ясно, с колко време разполага съдията в съдебната зала, както и с каква информация за обстоятелствата по делото разполага (ограничена, а понякога дори и подвеждаща), както и с натиска на системата да работи като на конвейер и да произнесе присъда. Няма разлика с доболничната медицинска помощ , същото напрежение от недостиг и на време, и на обективни данни, и неизбежността и задължението да се приеме решение за няколкото минути преглед. Работя в такива условия вече толкова години и ми беше предварително ясно в каква ситуация ще бъде съдията по време на съдебното заседание. Понеже и адвокатът-„защитник” не показа никакви белези, че има намерение наистина да ме защитава (не прояви интерес към моите коментари за мястото на катастрофата и за техническите аспекти, макар, че дори той самият трябваше да се напъне за това, понеже му беше предварително платено), то аз се почувствах задължен да намеря начин съдията да е запознат предварително с моето мнение, знаех, че на самото съдебно заседание няма да ми се даде възможност за абсолютно всички мои обяснения, това би означавало цял ден, а графикът на делата за деня вече е предварително изготвен. Нито тогава, нито сега, никога не съм мислил, че това не е правилно, или пък че би могло да се тълкува като незаконно. Аз не оказвам натиск на съдията, нито го подвеждам в неправилна посока, аз просто давам едната гледна точка, като сам върша работата на адвоката-защитник, а съдията според своята съвест и според своите лични разбирания за справедливост, сам решава кое има смисъл и кое не, както и до какво води всеки един вариант на евентуална негова присъда. Така се появиха моите „писмени обяснения”. Градът е малък и всичко е лесно, намерен беше „пощальон” и записките бяха предадени много преди самото съдебно заседание, първо двете за пешеходната пътека и за заслепяването, а по-късно и останалите две за съдебно-медицинската и за авто-техническата експертиза. Така съдията имаше различни гледни точки и ако имаше желание, то на самото съдебно заседание можеше да поиска публично (т.е. чрез аудио-запис) да се освети И моето мнение (разяснение) по някой въпрос. 

Аз например очаквах при моето „оспорване”  на мястото на катастрофата, по-точно оспорвах обвинението за „катастрофа на пешеходна пътека”, след като казах защо не се признавам за виновен, то естествената реакция в целия цивилизован свят би била да се попита обвиняемия какво му дава ОСНОВАНИЯ да оспорва Обвинението и ако доводите за ЛИПСАТА на каквото и да е предупреждение за пешеходна пътека или за кръстовище не са основателни, то остава да се обвини шофьора, че „не е с всичкия си” защото не е екстрасенс и не е видял НЕвидимите „продължения на тротоара”. Разбира се „хранителната верига” няма да стане за смях с подобно налудничаво твърдение, но това налага още на този етап да отпадне обвинението за „пешеходна пътека” защото прокурорката има само този един единствен довод (тези оспорвани НЕвидими продължения на тротоара на НЕвидимото в конкретната катастрофа кръстовище и всички останали нейни ВТОРИЧНИ обвинения за нарушени правила на движение НА пешеходна пътека автоматически отпадат ). А наистина нищо не предупреждава шофьора, защото изтърканата зебра никой шофьор на този свят не може да я види в тъмното и то когато му се свети в очите в същия момент. По същата причина (свети му се в очите) никой шофьор на този свят не може да види тъмната улица вляво защото няма никакви предупредителни светлини на сгради или МПС-та на улицата в същия момент и така да се досети, че има кръстовище с  „продължения на тротоарите”. Няма никакви пътни знаци на този участък от пътя, нито някой от двата знака за пешеходна пътека (триъгълен-червен или квадратен-син), нито някакъв знак, указващ  за кръстовище, било то пряко (няколко знака за кръстовище), било то непряко (например няколко кръгли сини знаци с бели стрелки, напр. знак Г1 „движение само напред след знака” което означава, че е забранено да се завива встрани, но завоите са възможни единствено на кръстовищата).

За да остане на тяхното, т.е. шофьорът да е бил ДЛЪЖЕН да очаква пешеходеца, вече се налага НОВО обвинение за липсата на ПАМЕТ (защото на всичките въпроси дали съм помнил за изтърканата на това място зебра и за „дневната пешеходна пътека” винаги отговарях с „не”). Но този шофьор е толкова „нахален” и упорит и твърди, че никъде по света нито в Закона за движението по пътищата, нито в Наказателния кодекс, нито при изпитите на кандидат-шофьорите, никъде по света нито се изисква, нито се проверява паметта за видяната на светло инфраструктура на пътя и „изкарана на екрана” в съзнанието на шофьора, когато той шофира на тъмното. А на обвинителите им се иска наказателната присъда да изглежда „по закон”, обаче те самите осъзнават, че не могат да се позоват на никакъв параграф от съответните ЗДвП или НК, затова и явно не смеят подобно изискване за памет да го обявят за ОБЩОПРИЕТО, т.е. до такава степен  подразбиращо се от само себе си, че да няма нужда да бъде записано в някой закон, т.е. „ноторно” на техния юридически език. Обаче ако някаква агенция, например  Галъп, направи проучване на общественото мнение, то сигурно 99% от хората ще са на обратното на подобно „ноторно” мнение за паметта, т.е. за всички тях важното при шофирането е да се внимава за пътната обстановка и да се следи дали няма предупреждения за евентуална опасност (дете, заблуден пешеходец или друго), и не може (защото е опасно) шофьорът да се РАЗСЕЙВА когато през цялото време се напряга непрекъснато за да си спомни какво ли има около него в тъмното, т.е. какво ли е видял на това място на светлото. (малко отклонение, възможно е обвинителите да са вътрешно убедени за себе си, че шофьорът ги лъже и наистина е помнил, но не си го признава, това наистина е много трудно доказуемо, обаче те имат на разположение цялата държавна машина с толкова следователи, психолози, криминалисти и още всякакви специалисти и все при някой от поредните разпити, този шофьор би се „издал” на поредната умела провокация, може би само единствено някой хладнокръвен престъпник би устоял).

След като (според моите прогнози) отпаднеше обвинението, че съм бил ДЛЪЖЕН да очаквам НЕочакваната поява на маскирания пешеходец от тъмното, то естествено идваше ред на техническите възможности за избягване на катастрофата.

Първото е да се разбере дали въобще е имало ВИЖДАНЕ на маскирания в тъмното пешеходец и според „готовността на обвинителите да слушат” щях да уточня някои аспекти от човешката физиология. 

Ако последваше още по-ново обвинение, т.е. при „заслепяване” да се спре или да се шофира с „ново-съобразена скорост” в резултат на настъпилото заслепяване, то просто щях да им съобщя какви са реалните цифри на тази „ново-съобразена скорост” и защо НИКЪДЕ по света НЕ наблюдаваме подобно явление. 

Понеже не искам обвинителите да си мислят, че съм ги „изиграл”, щях да им предложа и последното, т.е. математическите разчети (за децата от 4-ти клас) с какво време е разполагал шофьорът от евентуалното (но невъзможно) виждане на маскирания пешеходец и че при тази конкретна обстановка НЕ Е ВЪЗМОЖНО да се избегне катастрофата, както и че енергията на удара би могла да бъде само няколко процента по-малко (това само в случай на ВИЖДАНЕ на маскирания пешеходец, но в конкретната катастрофа има ЗАСЛЕПЯВАНЕ и при него дори и минимално приетите по света 3,0 сек. указват на НЕВЪЗМОЖНОСТ да се избегне катастрофата, тя настъпва по време, когато окото на шофьора още не е „прогледнало”). 

Вече многократно са ми казвали, че умея да обяснявам на олигофрени, така че да ме разберат (има и такива пациенти и аз бях принуден да се науча), но ако моите обвинители все пак искаха всичките мои обяснения да са потвърдени от ЛЕГИТИМНИ експерти, то нищо не им пречеше да помолят и съдебния лекар, и инженера-експерт, да потвърдят или да отрекат в съдебната зала казаното от мене, т.е. от НЕлегитимния.

Сигурен съм, че подобно развитие на събитията е било очаквано от съдията, но това е противоречало на ПРЕДВАРИТЕЛНО решената вече наказателна присъда. 

(първите 2 „писмени обяснения” бяха дадени на секретарката на съда за описване преди делото, като се разчиташе, че прокурорката няма да се интересува последните няколко дни дали аз бих подал някакви документи по делото, а последните 2 за експертизите ги оставих за самото съдебно заседание и ги предадох лично на съдията, това би трябвало да се чува на звукозаписа (ако не са правени избирателни изключвания на микрофона), просто не исках да рискувам с прокурорката, не желаех тя да е предварително запозната, а дори имаше и риск делото да се отложи и тя да научи за 4-те мои „обяснения”, сега се надявам, че всичките тези 4 „обяснения” са прикрепени към делото и не са „пропаднали”, особено двете, които предадох ръчно, а те биха могли и да се „загубят”). 

Самият аз допуснах една много важна грешка, не си поисках от съда Протокола от предварителното заседание, на което се обсъждат някои тънкости, като например всякакви процедурни особености и особено какви претенции за бъдещето (същинското) съдебно заседание има обвиняемия (а уж по закон се полагат някакви човешки права). Това стана чак след присъдата, когато поисках всичката документация, която ми се полага, и съжалявам, че не съм проявил никаква бдителност за подобни пропуски, след като беше вече ясно, че на никаква „защита” от страна на адвоката не мога да разчитам, просто не отчетох, че още на този етап може да се манипулира документацията, а това дори не го и очаквах. Предполагам, че какво ще пише в този Протокол зависи единствено от съдията, и че само съдията решава дали нещо от казаното от обвиняемия ще се опише (по принуда само обвиняемият говори, защото адвокатът-„защитник” си мълчи). И съдията, и адвокатът-„защитник”, биха могли още на този етап да споделят дали предявените претенции (желания) са допустими или основателно няма да бъдат уважени. Не ми е известно дали се извършва аудио-запис на това предварително заседание, но в писмен вид ЛИПСВАТ моите три „пожелания” за присъствието на същинското дело на всички представители от „екипа на криминалистите” (защото е  нужно обективно да се докаже какво всъщност са „измерили” и какво на практика инженерът само е нагласил, защото така го е „предположил”, за да напише „нужната” за наказателната присъда АТЕ), както и за пожеланието да присъства и друг технически експерт (също легитимен), защото в очите на съда аз не съм легитимен инженер и може да се предполага, че моите доводи не са правилни, т.е. не са научни (макар че всъщност всичко е по силите дори на ученик от гимназията и не може да бъде затруднение за никой от присъстващите в залата юристи, но естествено, съвсем друг е въпросът дали истината е нужна за това конкретно дело, или пък можем да ползваме „свободното съчинение на изоставащ ученик на тема АТЕ”). Третото беше да се изиска от съда рентгеновата снимка на фрактурата за да се уточни какъв механизъм на счупване има (това естествено потвърдено от легитимния съдебен медик).

Предполагам, че ако още на този етап знаех за „нагласата” на съдията, т.е. за предварително вече решената присъда, вероятно моите действия в съдебната зала щяха да бъдат малко по-различни. 

За самото съдебно заседание се подготвих с „нагледни материали”, носех 4 играчки, 2 леки колички (малка и голяма) и 2 кукли (също малка и голяма), това беше предвидено за нагледна демонстрация как се „завърта” тялото на пешеходеца около центъра на тежестта си (средата на тялото), когато е ударено по-ниско, в случая под коляното и как „завъртането” е само по горния ръб на бронята (бампера). По-големите кукли щяха да показват как коляното се повдига нагоре и напред при ходене и как тялото (центърът на тежестта) остава по-назад преди кракът да е стъпил отново на земята при осъществената вече крачка. Същата нагледна демонстрация и за лявата ръка, която държи телефон, свита е в лакътната става  и как под прав ъгъл става ударът в предното стъкло и защо поемането на енергията на удара от рамото е единствено от тази позиция и НЕ може да бъде от друга. Същата нагледна демонстрация и защо в момента на удара тялото се намира до десния фар и не може да бъде до левия, както „инженерът” наивно го твърди „научно” (по-точно „легитимно”) за изоставащите деца от Помощното училище, но дори и те не му вярват на такава нелепа  техническа „експертиза”.

Някои хора нямат добре развито абстрактно мислене и не могат добре да си представят разположението на определени обекти в пространството и подобна визуална демонстрация едва ли щеше да се приеме като обида (все едно се показва на малоумни), никой не намира присъстващите в съдебната зала за неспособни да разберат какво се обяснява с думи, но показването си е много по-убедително. За жалост не се достигна до такава демонстрация, т.е. нямаше никакъв смисъл да се обсъждат техническите аспекти, след като целият „отбор юнаци” бяха решили, че катастрофата е на място, където шофьорът е бил ПРЕДУПРЕДЕН да очаква внезапно изскачащи от тъмното пешеходци и значи според тях дори и това съдебно заседание е направо излишно, щом като вече е ЗАПИСАНО, че е на пешеходна пътека, то няма никакво право да се обсъжда дали наистина е така (по същата логика можеше да бъде и записано, че катастрофата е на тротоара, нямаше да има никаква разлика). 

Самото съдебно заседание протече по всички правила на предварително решена присъда. Става дума за най-съществената част- по време на „съдебното следствие”

не се допуска обвиняемият (защитата) да обърка нещо чрез своите изказвания и така да се внесе СЪМНЕНИЕ в „правотата” на обвинението и може би щеше да бъде дадена някаква възможност за няколко минути по време на „съдебните прения”, но всичко казано през тази другата фаза си е 99% без никакъв реален смисъл и само на теория може да върне делото отново на фазата на „съдебното следствие” (със същия предварително известен резултат на предварително решеното вече дело със същите участници).

(простичко казано, през тази фаза на „сътресение на въздуха” (наречена „съдебни прения”) Обвинението и Защитата могат да се упражняват публично в красноречие и да демонстрират „старание”, но всичко вече е решено и най-много да се „договорят” за размера на наказанието). 

Не се допусна да се разгледа в съдебната зала КЪДЕ е станала катастрофата, дали може да се приеме, че наистина е на пешеходна пътека (това го твърди единствено пешеходецът, а криминалистите не го установяват на огледа и само го предполагат, както и дали юридически мястото без осветление и без никакъв пътен знак и с трудно забелязваща се през деня и на практика НЕвидима през нощта „зебра” може да ПРЕДУПРЕДИ шофьора, както и дали на НЕвидимото Т-образно кръстовище може да има  видими „продължения на тротоара”).

Второстепенно остана и НЕдопускането да се обсъдят техническите въпроси по двете експертизи, както и на ИГНОРИРАНЕТО от всички присъстващи юристи на РЕАЛЕН ФАКТ, т.е. на счупеното стъкло и телефона на пешеходеца на мястото на счупването. 

Няма да описвам как протече цялото съдебно дело, ще обърна внимание само на най-важните неща. При това от правилната и обективна гледна точка, т.е. съдията предварително беше предупреден и за двете позиции, и на Обвинението, и на Защитата. Така, че неговото решение е предварително обмислено и съвсем не е случайно!!!

Каквато и дума или изречение да казвах в съдебната зала, на него му беше пределно ясно за какво става дума.

 И тримата обвинители често се стъписваха от някои „неестествени” за тях въпроси (които аз задавах), а това показваше, че те наистина НЕ схващаха какво се цели с подобни въпроси.

Двамата КАТ-аджии също едва ли си обясниха защо някой ги пита дали те самите са счупили стъклото на колата от катастрофата.

За съдебния медик какво да се каже, той отговори че не му е възложено да прави експертиза на болката в рамото и затова съдията, който знаеше какво се цели, можеше да остави мен (шофьорът, но също и лекар) да дам разумното обяснение какво се е случило, а легитимният лекар да го опровергае като невярно или просто да го потвърди като 100% истина (не забравяме колко съвестно и професионално съдебният медик дава заключение, че би могло да е така, както го е описал пострадалият пешеходец, а това съвсем не означава че е станало именно така, а не по друг също възможен сценарий).

За  техническия „експерт” дори не си струва да се описва подробно, съдията го спаси от неудобната за него ситуация и му запази авторитета пред останалите членове на „хранителната верига” (вероятно за всички следващи подобни съдебни „разбирателства” с разпределение на обществената баница от Гражданската отговорност). Дори не беше проявен интерес от страна на съдията може ли конкретният  „легитимният” инженер да докаже своето твърдение, че ударът е станал до левия фар, или пък да опровергае твърдението на обвиняемия (който не е легитимен за съда), но твърди и дори доказва, че ударът е в зоната на десния фар. Тази разлика в разстоянието, което е изминал пешеходецът (всъщност времето му на ходене до удара) е от ОГРОМНО значение от техническа гледна точка и от още по-огромно значение от ЮРИДИЧЕСКА гледна точка, защото никой съд в никоя държава не изисква от шофьора да реагира със скоростта на светлината, както и никой съд в никоя държава не изисква МПС-то на шофьора да НЕ се подчинява на законите на физиката и да може да спира без никакъв спирачен път, игнорирайки закона за инерцията. За съдията обаче се оказа достатъчно, че „легитимният” инженер просто така си го обяснява за себе си, и никакви доказателства НЕ са нужни, защото дори и умствено изоставащите деца от Помощното училище не биха повярвали на подобна глупост. 

Какво да се каже за поведението на съдията, властта понякога главозамайва, има податливи хора. Особено когато служат на техния Бог, когото наричат ПАРИ (във всичките му финансови еквиваленти). Аз не намирам никакво друго разумно и логическо обяснение за толкова нелепа и неоправдана наказателна присъда. От моята гледна точка всичките представители на „хранителната верига” извършиха нарушение, което може да се приеме дори като служебно престъпление от несериозно отношение към служебните задължения. От тяхната гледна точка обаче всичко е правилно и дори е честно (според техните разбирания за морал). Намерили са вратички в несъвършеното законодателството и техните аргументи не противоречат на закона, никого конкретно не ограбват и не шантажират, а просто получават лъвския пай от обезщетението по Гражданската отговорност, за тях обществените средства са просто статистика, а те самите са просто находчиви и изобретателни и защо да не се възползват от нещо, което им се предоставя. По тези причини „авторитетът” на всички властимащи (включително и в Правосъдието) е на такава „почит” в съвременната „демократична” България. 

На съдията предварително му беше предадено устно чрез „пощальона” най-важното:

Катастрофата НЕ е на пешеходна пътека !!!

Защото не се вижда никаква зебра!

Защото няма никакъв пътен знак, нито за пешеходци, нито дори за кръстовище (ако се приеме крайно спорното, че на всяко кръстовище пешеходецът е с предимство)!

Защото на НЕВИДИМО кръстовище НЕ е възможно да има ВИДИМИ мислени линии, наречени „продължение на тротоара”! А прокурорката за своето нелепо и нелогично обвинение използва единствено този „аргумент” и нищо друго!!!

Ако не съм аз, то от „шедьовъра” на инженера, никой нормален човек с елементарна образованост и интелект няма да повярва, че катастрофата е била върху изтритата „зебра”, дори описанието на този легитимен „експерт” води до изводи, че ударът е на няколко метра встрани от зебрата.

На конкретната катастрофа не е имало никаква техническа възможност да се избегне ударът, не е имало никакво време нито за реакция на шофьора, нито за „реакция на колата” и това не е по вина на шофьора (както наивно и злонамерено се опитва да го изкара „легитимният” инженер, че шофьорът уж сам се е поставил в такава ситуация, защото нито скоростта на колата е била несъобразена, нито фаровете късно са осветили пешеходеца, а маскиран в тъмното човек НЕ е възможно да бъде „видян” когато в същото време в очите на шофьора светят насрещни фарове и мощни лампи на светофар, но дори и да е бил видян, пак не е имало техническа възможност да се избегне катастрофата поради приетите в цял свят нормативни времена за реакция и на шофьора и за реакция и на МПС-то).

Всичко това означава, че каквото и да прави този шофьор, или пък каквото и да не прави, крайният резултат винаги ще бъде един и същ. А на юридически език това означава, че катастрофата НЕ е в резултат на действията или бездействията на шофьора и ако на изпит някой студент по право реши, че  за такава конкретна катастрофа присъдата трябва да бъде наказателна, то този студент автоматически ще бъде скъсан на изпита поради несъобразяване с основни положения на правораздаването (включително и понятието „причинно-следствена връзка”).

(на практика не е като на теория и въз основа на моя опит от едно единствено съдебно дело става ясно, че крайният резултат и присъдата зависят от тегленето на златото на „ВЕЗНИТЕ на Темида” и възможността за 80% от обезщетението по Гражданската отговорност не е за изпускане след като няма нищо „нередно” според правилата на играта, да му мислят Застрахователните компании с колко да увеличат задължителната шофьорска застраховка, за да може да стигне за раздаването (всъщност за позволено от закона разпределяне на 80% от обезщетението)).

Съдията не е малоумен и затова „писмените обяснения” бяха достатъчни, нямаше никакъв смисъл „пощальонът” да носи този разширен вариант от сайта (блога), който е написан за деца. 

На самото съдебно заседание съдията имаше предоставено му от закона право (но нямаше желание) да даде ВЪЗМОЖНОСТ на подсъдимия да се защити и да убеди дори и обвинителите в своята теза (или пък да се опровергаят „погрешните(?) и неправилни(?)” изводи на обвиняемия, но на практика въобще нищо не беше обсъждано).

Когато според приетия протокол бях попитан дали се признавам за виновен и отговорих с „НЕ се признавам” последва един единствен въпрос „Защо?” и след моя отговор „Защото катастрофата НЕ е на пешеходна пътека” последва само крайно учудване и „шумолене” от страна на ВСИЧКИТЕ членове на „хранителната верига” и не съм сигурен дали аудио-записът е фиксирал това (та този нахален шофьор си позволява да поставя под съмнение законните 80% от Гражданската отговорност !).

За страничен наблюдател елементарното уважение изисква да се попита защо обвиняемият не приема мястото на катастрофата като пешеходна пътека (т.е. не приема обвинението нито за правилно, нито за законно), все пак според сегашния закон той УЖ е „невинен” до доказването на „вината” и УЖ има предоставено му от закона право да се „защитава” и сам, когато адвокатът-„защитник” НЕ си изпълнява задълженията. Щях да кажа накратко споменатото няколко реда по-нагоре защо не е пешеходна пътека не само на практика (липсата на ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН пътен знак) и по предназначение да предупреждава шофьорите, но дори и „юридически” (т.е. как ще се появят ВИДИМИ мислени линии, продължения на тротоара, когато кръстовището и евентуалния тротоар  при конкретната катастрофа на практика са НЕВИДИМИ). Обвинителите не са малоумни, но при необходимост можеше да има разширени обяснения като за децата от Помощното училище. Така обвинителите можеха да опровергаят (???) с разумни доводи твърдението на обвиняемия шофьор или да ДОКАЖАТ (???)  своето обвинение за „продълженията на тротоара”. На практика в  някой независим от прословутите 80% съд, можеше да се стигне до преквалифициране на обвинението (т.е. че не е на пешеходна пътека, а на обикновен участък от пътното платно, на което вече НЯМА никакво изискване за предвидимо и очаквано събитие и след като не е бил очакван внезапно появилия се от тъмното маскиран с тъмни дрехи пешеходец, то остава да се прецени дали е имало техническа възможност да се избегне катастрофата ако шофьорът е действал правилно и бързо според приетите нормативни времена), при това съдията щеше да бъде САМО независим наблюдател. След това можеше и накратко (или пак като за умствено изоставащите деца) да се спомене и за техническата НЕвъзможност да се избегне катастрофата. Само че всичко това би довело до „изпаряването” на законната възможност за тези 80% от Гражданската отговорност. Не намирам друго логично обяснение защо се използваха всички възможни „процедурни” жонглирания, за да ми се „затвори устата” и истината да не види бял свят. 

Същата сутрин, когато протичаше съдебното дело, моята съпруга постъпи в болница и съвсем естествено, аз се вълнувах какво ще стане с нея. Обвинителите и съдията едва ли са знаели това (абсурдно е да имат такава информация), но просто им дойде добре дошло. Защото след като ми стана ясно, че няма да ми се даде възможност да се защитя, а по време на „пренията” има единствено безсмислено „сътресение на въздуха” от безсмислено говорене, то стигнах до извода, че е безсмислено да си блъскам главата в каменна стена (резултатът предварително вече е решен и съдията може да постъпва както сам си реши, без значение дали е правилно или неправилно, а пък обвиняемият може да си опита късмета за обжалване и за ново „театрално представление” на следващата инстанция, но за това като Диоген трябва да тръгне със свещ в ръка и да търси съдия-ЧОВЕК, но трябва и да се надява, че именно него ще срещне на следващата инстанция (обвиняемият не може сам да си избира съдията, няма го „изборът на екип” както е в Здравеопазването).

Затова и започнах да наблюдавам с любопитство какво точно ще реши  съдията, т.е. „диригентът” на представлението и да чакам по-бързо този фарс (имитация на правосъдие и на търсене на истината и на справедливостта) да приключи.

А той реши, че трябва да се продължи с едни клоуни, наречени „съдебни заседатели” и бяха повикани две жени (на щатна длъжност за подобни случаи), но те горките бяха толкова неориентирани какво става, все едно са някакви кокошки, които изведнъж са попаднали в непозната обстановка и от стрес си глътнаха езика и загубиха дар слово, сигурен съм че ако бях ги попитал какви са имената им, нямаше да могат да отговорят, техният стресиран вид направи впечатление на всички в съдебната зала. На мене самия ми стана жал за тях, те за своята заплата (предполагам колкото минималната работна заплата) трябваше като „независими” съдници и дори и като „експерти” да потвърдят позицията на съдията, за да се придаде тежест на неговото решение и че уж не само той ме намира за виновен. Жалко за правораздаването, толкова е опорочено (все пак да се надяваме че само моето дело е било такова, а не и всичките останали), двете жени не ги обвинявам, може би това е единствената им възможност да си помогнат финансово, но те едва ли са били предварително запознати с делото (съдейки по стресирания им вид), за да могат компетентно да имат някакво свое лично мнение, а не като папагали да повторят мнението на съдията.

По време на кратката почивка съдията извика при себе си всички (прокурорката и двамата адвокати), след което адвокатът-„защитник” дойде да ми съобщи нещо, което вече бях разбрал, т.е. все едно присъдата ще бъде наказателна. Аз естествено не виждах никакъв смисъл „театралното представление” да продължи, защото „актьорите” (т.е. съдията и адвокатите и прокурорката) бяха същите и със същите свои убеждения (пак повтарям, че вероятно заради тези 80% защото дори и не опитаха да ми покажат къде е моята „грешка” в разсъжденията или в действията (или бездействията ми ) като обвиняем шофьор, а просто искаха да се приключи всичко от към документацията).

Затова и отидох до другото служебно помещение, където беше написано, че се „признавам” за виновен и ритуалът изискваше (заради документацията и протокола) съдията отново да ме попита дали наистина се признавам за виновен (за човек който не е присъствал на делото, все едно съм попитан дали „признанието за вина” не е под осъществен натиск или нещо подобно).

Така завърши трагикомедията, която се оформи по документи да изглежда като правилна и законна, но в действителност истината беше съвсем друга и затова не се даде възможност тя да види бял свят.

Аз нито тогава, нито сега бих се решил да участвам на „ВЕЗНИТЕ на Темида” и по такъв начин да си КУПЯ полагащата ми се НЕВИНОВНОСТ.

Също така не ми се искаше повторение на същата театрална пиеса на следващата (въззивната инстанция), където присъдата не е правило а е голямо изключение, и където на тази инстанция „съдебното следствие” не е задължително и ако случайно го има, то не е в пълен обем, и защото къде е гаранцията, че ще попадна на съдия-човек. В още по-следващата (касационната) инстанция пък съвсем няма „съдебното следствие”. А аз като обвиняем нито съм съгласен с нелепото и НЕПРАВИЛНО обвинение за място, прието за „пешеходна пътека”, нито с абсурдните и ЛЪЖЛИВИ технически „доказателства”.

В България всичко е възможно и следващата инстанция можеше да реши, че всичко от „проведеното” уж „съдебно разследване” на приключилото успешно за „хранителната верига” съдебно дело е съвсем достатъчно и убедително за вината на шофьора и само за мене и за човеците от вида хомо сапиенс (мислещите и разсъждаващи хора) е ясно, че на практика нямаше никакво разследване и търсене на истината нито в досъдебното производство, нито на проведеното съдебно заседание (но по документи всичко се оформи по „правилния” начин, за да бъдат спокойни всичките членове на „хранителната верига”).

 

Допълнение: 

Мина доста време и на спокойна глава като анализирам поведението на съдията, стигам до извода, че причината за неговата присъда е предварително обмислена и НЕ може да бъде „чувството за обида и неуважение” от моя страна, т.е. аз все едно съм го предизвикал да ме накаже, за да уважавам и него, и прокурорката и двамата адвокати и смирено и мълчаливо да си чакам присъдата на проявена „милост”, пак същата и пак ОСЪДЕН, макар и да съм  в действителност НЕВИНЕН.

Чу се, че съдията ме е коментирал като нахален и арогантен и неуважаващ другите хора доктор, а той до този момент е имал съвсем добро мнение за лекарите. За него аз съм осъзнавал, че съм виновен, обаче съм се държал неподобаващо. На теория е възможно наистина да мисли така, обаче логиката подсказва, че това много повече прилича на „официалната версия” за неговата присъда.

Защо той не спази своите служебни задължения и дори не коментира моето възражение за обвинението, нима това „не се признавам за виновен, защото катастрофата НЕ е на пешеходна пътека” нищичко не означава за него като съдия, както и за всеки юрист? 

Как ли би трябвало да реагира съдията, когато обвиняемият НЕ ПРИЗНАВА ОБВИНЕНИЕТО ??? Нима, дори заради протокола на съдебното заседание, не е длъжен да попита ЗАЩО, ами ако има КЛЕВЕТА ? Защо ли тогава е необходимо самото  ПРИСЪСТВИЕ на обвиняемия в съдебната зала, щом никой не се интересува от неговото мнение и от неговите ПОКАЗАНИЯ ???

А в действителност трябваше или да даде възможност за диспут или да се аргументира защо той самият като съдия смята, че катастрофата е хем на изтърканата зебра (без никакви доказателства КЪДЕ в действително е станал ударът), хем защо шофьорът е бил ДЛЪЖЕН да е екстрасенс и да знае, че точно на това място трябва да очаква изскачащи от тъмното маскирани пешеходци. Вероятно и за него (както и за прокурорката и двамата адвокати) законодателите са кръгли идиоти и си фантазират за някакви си безсмислени пътни знаци, които дори трябвало да предупреждават шофьорите за опасностите по пътя, но които естествено поставят под съмнение усвояването на 80% от Гражданската отговорност (възможна ли е някаква  друга причина за съдията, който много добре знае гледната точка на защитата, обаче в съдебната зала не и даде гласност?). Ако целият „отбор юнаци” бяха прави и биха могли аргументирано да убедят нормалните хора в тяхната правота и в „грешката в разсъжденията” на защитата (обвиняемия), то защо тогава НЕ го направиха това тяхно „правилно” юридическо обосноваване и то точно в съдебната зала? Нали уж само истината трябва да се казва, а те мълчат. ЗАЩО? Може би защото знаят, че не са прави, но разкриването на истината ще развали предварителния сценарий и тогава какво става с прословутите 80%, които дори са „законни”. 

А на мене дори не ми се даде никаква възможност да коментирам „показанията” (и експертизите) на „правилните” хора с „правилните” показания (това можеше да постави под съмнение предварително написания сценарий на „ДОКАЗВАНЕ” на вината на шофьора).

Дори получих забележки за такива опити (трябва да ги има в Протокола и на аудио-записа на съдебното заседание). 

За сметка на това показанията на пешеходеца, че е тръгнал да пресича улицата в много опасен момент, т.е. когато е видял идващата кола на разстояние 20-25м, което на практика доказва неговата вина и оправдава шофьора, просто не беше нито „чуто”, нито официално коментирано от съдията, и от двамата адвокати и прокурорката също не беше „чуто”. Не сън сигурен дали това не е изтрито от аудиозаписа и дали го има записано в писмен вид в Протокола на делото, все пак то внася съмнения в наказателната присъда.

Ако погледнем логически, то това не е никакво доказателство, все пак е показание, макар и да е истински „автогол” за пешеходеца, но щеше да бъде използвано само ако шофьорът беше „влиятелна личност”.

Макар и самите 20-25м да са пределът, до който в тъмното може да се определи сравнително „точно” някаква дистанция, все пак не може да се твърди, че 100% това е било разстоянието. Просто трябва да се обърне внимание на двете експертизи, и на инженера, и на шофьора. И двамата не са знаели какво ще каже в съдебната зала пострадалият пешеходец. Но двамата имат различен подход. Инженерът „изчислява” нещо без никакви изходни данни, т.е. наглася си някакви сметки като дори не ползва мизерното количество изходни данни и накрая неговите „изчисления” противоречат на много неща, установени от следствието, противоречат на разстоянието на правилното дърво, на което се обляга пешеходецът, не съвпадат с 4-те крачки от показанията на „спокойно ходещия” защото крачките се получават по цели 95см (за да има 3,80м ходене до удара), не съвпада с показанията, че колата е била на 20-25м когато пешеходецът е тръгнал да пресича. Шофьорът прилага друг подход, единственият възможен и освен това издържан и логически, и научно. Резултатът не само не противоречи на нищо, което следствието е установило, дава се дори ОБЯСНЕНИЕ на всичко случило се, при това и съвпада с показанията за 4-те крачки и за 20-25м, което все пак не може да се отхвърли с лека ръка

Нормално би било да се обърне внимание на това, което твърди някакъв си шофьор, независимо, че не е „легитимен”, обяснението е достъпно за всеки и не изисква никакви специални знания. Нали тези експертизи нямат за цел да осъдят или да оправдаят някого, а имат съвсем друга цел- да обяснят какво се е случило и тогава вече съдията да реши каква да бъде присъдата. И никак не е обидно, някой да си мисли, че когато нещо се обяснява като на дете (за да бъде разбрано), това да се възприема като форма на обида (или на „подценяване” на събеседника), това не е демонстрация на „превъзходство” че някой уж повече знае от друг човек, съвсем не е това !!! Абсолютно всеки човек е имал през живота си моменти, когато не е успял да „извади нещо от чекмеджетата на паметта” (дори неща, които знае, но в нужния момент са били „недостъпни”).

Жалко, че на техническите особености не беше обърнато никакво внимание, защото погрешно (според мен) беше прието, че шофьорът е вече виновен, защото е бил „длъжен” да очаква такъв „атентат-засада”. За мен самия, оправданието с несъвършеното законодателство не е правилно от човешка гледна точка, просто трябва да се променят дефектите в законодателството. 

По медиите непрекъснато се повтаря за „клетвата на Хипократ” на лекарите и дори ужасно много се спекулира с нейното съдържание, като не се цитира първоначалния текст и така на практика се манипулира обществото за измислени от политици и журналисти НЕверни обещания за безвъзмездно лечение (сигурно защото лекарите живеят на фотосинтеза и нямат никаква нужда от никакви средства за семействата си), като не се споменава за кои много редки случаи се отнася „безвъзмездното”, но ако се съобщи истината, то тогава пропада и удобната демагогия. И много странно, журналистите нямат никаква смелост, или просто не са се досетили да пишат (поне веднъж) за клетвата на отговорни държавни служители (не само най-висшите), които обещават да „защитават” обществото и всеки обикновен човек (също и за още много други „служители” на обществото, които също полагат клетва).

Но като си припомним как целият „отбор юнаци” в съдебната зала кимаха одобрително с глава на безсрамните ЛЪЖИ на пешеходеца, че е имало „знак пешеходна пътека” и останалото в този дух (загуба на съзнание, „комоцио” и т.н.), защото това беше „правилният сценарий” за наказателната присъда, която пък гарантира предварително разпределените 80% („законно” дори), то има ли смисъл да се задълбочаваме повече в такава реална ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ в Правосъдието, не случайно дори Европа ни критикува.

Убедих се на свой опит, че в съдебната зала НЕ се търси никаква истина, търси се единствено ДАЛАВЕРАТА, т.е. как чрез „правилното” и умело жонглиране с „вратичките в закона” на несъвършеното законодателство и с жонглирането на протокола за водене на делото, „нужното” добива гласност (няма значение дали е вярно), а ненужното (направо опасното за крайния резултат) не получава правото да види „бял свят” и така заветната цел е постигната, т.е. присъдата е „правилната”(но само за „хранителната верига”).

Точно по тази причина дори Европа (в която също има много трески за дялкане) вече толкова много години критикува Правосъдието в България, а българските медици, независимо че са на цял порядък повече оплювани и анатемосвани в българските масмедии, въобще не се споменават нито от Брюксел, нито от който и да е чуждестранен журналист и всеки човек може да си направи извод за количеството, т.е. за процента на „черните овце”  от всичките работещи в Правосъдието или в Здравеопазването. На практика всички тези „черни овце” се прикриват зад едно вече спорно определение, всички те служат на ДЪРЖАВАТА и дори и клетва са дали за това. Само че под държава те самите разбират само властимащите и служителите на държавните органи, за жалост не служат на ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА, а без данъците точно на тези работещи и честни хора може ли въобще да има някаква „държава”?

 Добре е все пак, че все още и в двете сфери има останали ЧОВЕЦИ, но за жалост журналистите не ги хвалят, дори игнорират информацията за подобни честни служители. А на нас ни остава само да чакаме какво ще покаже бъдещето, т.е. дали тези „черни овце” ще се усетят, че притежават  повече ЧОВЕШКО в себе си, отколкото от програмиран РОБОТ, или в 21-ви век образът на Темида освен, че е „сляпа”, ще бъде допълнен на рисунката с някакви звукоизолиращи слушалки, за да стане ясно, че още е и „глуха” за правдата. 

 

Ново допълнение 

Доста време мина от „съгласието” че съм виновен, т.е. от наказателната присъда и изводите все са същите и неприятни за реалността и „справедливостта” на присъдите в България.

Несъмнено, коментарите на хората са все отрицателни (и в интернет, и при обичайните разговори в обществото), такава е човешката психология, отрицателните емоции са много по-силни и се изявяват още от бебешка възраст (бебетата почти нямат положителни емоции), можем само да съжаляваме, че журналистите не посочват и не хвалят достойните служители нито в Правосъдието, нито в Здравеопазването, толкова ли са малко? А на фона на „оплюването” какво да бъде общественото мнение? Има само критики и то справедливи в повечето случаи.

Не само за мене, за много от обикновените хора, ситуацията в Правосъдието изглежда, че поне в голяма част от случаите е следната: 

В законите съществуват огромно количество „вратички” (вероятно нарочно, след като толкова време НЕ се коригират, а някой вече е посочил за съответния член на някакъв закон какви пропуски или какви недостатъци има).

А това естествено допуска ПРОТИВОПОЛОЖНИ тълкувания (според нужния краен резултат). И отгоре на всичко може би наистина използването само на частичен цитат от някакъв член за закона е допустимо юридически и е проява на „находчивост” на този, който го използва. Тогава се получава, че на практика абсолютно всяко изложено мнение МОЖЕ да се атакува, като се използват или пълни (или частични) текстове от други параграфи на законите, но това или става въпрос на договаряне, или пък съдията се намества и взема една от страните. При това, поне в България, се създава впечатлението, че НИКОЙ не търси отговорност от съдията. Нека той бъде независим в преценките си, но нека бъде и НЕУТРАЛЕН.

А примери за НЕсправедливи присъди има много, което пък автоматично води до подозрение в корупция или в „тънка чувствителност” (т.е. съдията е заподозрял „неуважение” към него и се е възползвал от даденото му от закона „право” на лична преценка (еквивалент на лична саморазправа) и така да отсъди каквато си иска присъда.

Няма никакво значение, че някои „оправдания” за присъдата изглеждат абсурдни за нормалния човек защото наистина противоречат на разума, на логиката или на природните закони. Важното е, че има написани някакви „основания” за съответната присъда, и понеже те са и част от някой закон, то в 100% от случаите ВСИЧКИ присъди са ЗАКОННИ от юридическа гледна точка (за морал и справедливост и дума не става и жалко, че вече е загубен първоначалния замисъл чрез Правосъдието да се търси ПРАВДАТА и да се прилага СПРАВЕДЛИВОСТ, тази толкова важна за обществото сфера се превръща в трагикомично шоу, в което „зрителите” (пострадалите от присъдата) трябва да ръкопляскат и да кимат одобрително на съобщените на сцената „основания” за присъдата, дори и когато обвинителят осъжда невинен или защитникът оправдава виновник. Явно това е имала предвид прокурорката при последната наша среща, когато ми натърти, че аз вероятно не осъзнавам достатъчно юридическите ТЪНКОСТИ и явно трябва да си направя извода, че аз не мога да предложа контра-аргументи (независимо че те могат да са дори от някой закон) защото тези неща се решават САМО чрез „позвъняване отгоре” или на ВЕЗНИТЕ на Темида (според това кой е „печелившият” делото- „влиятелна личност” или „силно активен” участник на ВЕЗНИТЕ), а простосмъртните нека гледат Холивудски филми и да се утешават, че поне там доброто побеждава в края на филма. Възможни ли са други изводи от реалността? Има ли друго обяснение? Ако някой предложи и обясни с истински доводи защо е точно така, то не само аз, огромно количество пострадали хора ще бъдат много благодарни.

Не случайно толкова трудно може да се промени някаква присъда, по-точно едните „основания” да се заменят с други (противоположни), независимо, че това може да стане дори на секундата, ако НОВИЯТ краен резултат се заложи в съдебната зала, а както видяхме, законите така са написани, че няма никаква трудност да се намери „основание” за каквато си поискаме присъда и това е по силите дори на всеки ученик. 

Какво може да се допълни за съдията, след като той явно не се съобразява с това, което учат студентите по право. Да си го припомним накратко.

За наказателна присъда са необходими ДОКАЗАТЕЛСТВА за някаква ВИНА на обвиняемия. И по правило това са или УМИСЪЛ или пък ЗАДЪЛЖЕНИЕ за нещо. Когато се разглеждат двата задължителни елемента за разликата между „престъпление по непредпазливост” и „случайно деяние”, то почти винаги въпросът опира до това дали обвиняемият е бил ДЛЪЖЕН за нещо. При ПТП например, дали шофьорът е бил длъжен да очаква пешеходеца. За това дали е могъл да предвиди и да очаква появата на пешеходец, то от нормална гледна точка, всеки шофьор знае, че има не само идиоти, има и разсеяни пешеходци и на всяка точка на пътното платно, по абсолютно всяко време може да се появи някакъв пешеходец, който е нарушител на правилата за движение. Обаче независимо, че това е предвидимо събитие, никъде по света никой шофьор НЕ Е ДЛЪЖЕН да очаква нарушителя-пешеходец навсякъде (на всеки метър от пътното платно) и по всяко време !!!  Обратният вариант е много по-рядък, например шофьорът е бил длъжен, но не е предвидил събитието по някакви причини, например здравословни. Например шофьорът вижда знак пешеходна пътека, обаче той съвсем НЕ очаква някой да му изскочи и причината може да бъде заболяване (например след прекаран някакъв мозъчно-съдов инцидентмозъкът вече не работи както по-рано), обаче все още никой не му е отнел шофьорската книжка, а неговите близки не са успели добре да скрият ключовете на колата. Не случайно има такова понятие „вменяемост”. (обаче в такива ситуации трябва да се търси отговорност от близките, това е нормално за обществото и жалко, че не се прилага). Интересно е какви ли обяснения ще даде конкретният районен съдия, ако бъде запитан КАКВА Е ВИНАТА на осъдения шофьор, т.е. какво аз съм бил длъжен, и на мене ми е любопитно и искам да се поправя ако наистина съм виновен. Ако пък нищо не съм бил длъжен, то тогава защо съдията въобще не се заинтересува дали е имало някаква техническа възможност да се избегне катастрофата. Всъщност на него предварително всичко му беше ясно от моите „писмени обяснения” и може и да отрича, че нещо е бил узнал по такъв начин чрез необичайна кореспонденция, по простата причина, че аз нямам намерение да съобщя кой е „пощальонът”, защото това нищо не променя. Той и друго може да отрича, т.е. че аз САМ и по СВОЕ ЖЕЛАНИЕ съм поискал да бъда ОСЪДЕН и затова съм се „признал” за виновен, а той като съдия просто е „уважил” моето желание да ме осъди, за да подложи на съмнение авторитета ми  пред всичките мои пациенти и познати, както и да сложи петно на децата ми, че техният родител е ПРЕСТЪПНИК. Т.е. нито съдията, нито останалите членове на „хранителната верига” нямат никакъв принос за наказателната присъда, както казва народът „ни лук ял, ни лук мирисал” и шофьорът неправилно и незаслужено ги подозира и дори ги обвинява след като няма друго обяснение за техните постъпки, а те самите имат правото да считат мнението на осъдения шофьор за клевета срещу тях. 

Напълно разбираемо е защо на всичките от „хранителната верига” им се иска шофьорът винаги да е виновен, та това просто осигурява законни 80% от обезщетението по Гражданската отговорност и затова могат да се прикриват зад лицемерни тълкувания, че шофьорът винаги трябва да пази по-уязвимия, т.е. пешеходеца, и по тази причина винаги да е виновен за всяка катастрофа. Ами защо тогава те самите не си направят аналогията с техните колеги-полицаи? Ако се разсъждава по същия начин, получава се, че служителите на реда (полицаи, следователи и т.н.) също са винаги, т.е. 100% са виновни за случилите се престъпления, които е трябвало да предотвратят, а те дори и заплата получават за тази своя дейност (а шофьорите нищо не получават за да пазят пешеходците). Получава се, че съдията би трябвало да осъди всичките служители на МВР, за да бъдат еднакви критериите за всички, включително и за шофьорите. 

Мнението ми за целия „отбор юнаци”, т.е за конкретните юристи (съдия, прокурор и адвокати)  е много трудно да се промени, ако не получа разумно и правдоподобно  обяснение за техните мотиви за постъпката им на това съдебно дело, завършило с наказателна присъда. Разбирам, че НЕ всички са такива, то и в моята професия е същото, случвало се е да чувам неволно как някои хора много сърдито и възмутено коментират някои лекари и дори казват, че всичките лекари са такива, но какво да се прави, „черни овце” има навсякъде и лошото е когато човек попадне точно на такъв (на „черна овца”) и естествено, че истинските и честните остават на заден план.

Има нещо, което не намирам за нормално (в определени граници разбира се). Всичките юристи показаха, че не им харесва, когато обвиняемият се намесва в тяхната област, едни се прикриваха по-успешно, на други повече им личеше, а съдията направо си го каза в края на делото (след моето „признание” и когато попълваше своя протокол за присъдата), че не е естествено обвиняемият да прави „правни квалификации”, които не са негова работа, вероятно го каза добронамерено, но защо пък обвиняемите да нямат право на мнение (или по-точно защо това да обижда юристите). Да не би само на юристите да е разрешено да са „просветени”, а за всички останали да е ЗАБРАНЕНО и те да си остават в невидение? Лекарите например се радват, ако пациентът прояви интерес и сам се поинтересува по някакъв медицински проблем, това повишава ДОВЕРИЕТО между двамата и по-лесно и по-бързо се стига до някакво решение. Колко са лекарите, които се държат като ветеринари и се обиждат ако „овцата” покаже, че се интересува и че дори разбира мъничко (естествено че докторът много повече разбира, както и юристът повече разбира). Мнението на отсрещната страна не може да бъде обидно, то може само да бъде некомпетентно, но пък може и да бъде съвсем правилно и не трябва да носи такива тежки последици от страна на съдията, това съвсем не е проява на неуважение!!! Все едно „гаднярът-пациент”, който си позволява „медицински” тълкувания за неговото здраве и за неговото лечение, трябва веднага да бъде обвинен, че не е прав, и затова „по закон” трябва да бъде умъртвен или поне инвалидизиран, защото е проявил „неуважение” към доктора, нека всички бъдем по-толерантни и по-човечни (за да няма в бъдещето подобна „евтаназия” на пациента).

И още, нека всички бъдем и по-отговорни, защото от нас зависи съдбата на друг човек и не бива нищо да тежи на съвестта ни.

Да си представим теоретично подобна катастрофа, но с друг финал (дано никога да не се случва!!!). Скоростта е била малка, например 20км/ч. но падането е лошо (например ударът е със самия край на предната броня и затова няма качване на капака на двигателя и падането е настрани (при удар с централната част на бронята може би вероятността от „лошо” падане е по-малка). В резултат на такова неудачно падане, независимо, че е много рядко, може човекът и да загине (например кръвоизлив в мозъка, последващ оток с вклиняване или нещо подобно, а в конкретната ситуация не е имало възможност за своевременна медицинска намеса). Може и от стреса заради катастрофата, независимо, че физическите наранявания не са големи, възможно е да се случи друг инцидент, например пак сърдечно-съдов и отново да има същия фатален резултат (пак заради закъсняването на помощта). Какво да очакваме в такава ситуация, ако съдията, прокурорката и адвокатите са същите? Ами сигурно пак ще разсъждават по същия начин. В резултат на какво е настъпила смъртта, и за тях (конкретните юристи) каква е причинно-следствената връзка? В резултат от катастрофата, няма никакъв спор. Обаче те дали ще се замислят за причинно-следствената връзка за самата катастрофа, казано по друг начин, кой е причината за катастрофата, т.е. дали действията или бездействията на шофьора, или пък действията на пешеходеца? Отново ли невинен човек ще бъде осъден и дори заради тежките последици ще бъде изпратен в затвора за много години, когато в същото време няма никаква вина? Дали тези конкретни юристи мислят различно или по един и същи начин и за сериозни последици от катастрофи с тежки присъди и за относително леки последици с по-леки наказания? Когато някой започне да работи „по инерция”, то едва ли ще подходи различно в двата случая и точно това явление е тревожното. Ако се гледа несериозно на леки случаи и леки присъди, то с времето няма как да не се загуби и отговорността, а това вече става опасно за всеки следващ обвиняем. В това конкретно дело още от самото начало никой от членовете на „хранителната верига” не пожела да обърне внимание на самата основа на обвинението, на самото място на катастрофата (което все още си е неясно къде е било, дали на зебрата, дали доста встрани от нея, подробностите са в авто-техническата експертиза), не обърнаха внимание и на другото, което им се казваше, че на това конкретно място 

НЕ МОЖЕ ДА ИМА пешеходна пътека, АКО СЕ СПАЗВА ЗАКОНА и НЕ се нарушава цитираната НАРЕДБА № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка

Чл. 24. (3) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Разстоянието между пешеходните пътеки се препоръчва да не бъде по-малко от 250 m.

       Чл. 25. (3) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пешеходната пътека М8.1 тип "Зебра" НЕ се прилага:

       5. в близост до светофарна уредба.

А уж точно тези хора изискват да се спазват законите, но те самите какъв пример дават като си затварят очите за указани от обвиняемия нередности?

Всеки човек е нормално да се замисли КОЙ тогава трябва да тълкува спорните или неясни текстове от законите (например „пешеходна пътека” на НЕвидимо кръстовище, поведение на шофьора при заслепяване и т.н.). При това всеки човек очаква това тълкуване да е според ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ЗАКОНА, според целта, която се иска да бъде постигната, например в конкретното дело целта е БЕЗОПАСНОСТ на движението и дори от последвалото съдебно решение трябва също да се намали вероятността от повторение на подобна катастрофа при идентични условия.

Може би тук е мястото да се попита защо при ПТП винаги се взема проба, но само на шофьора, а пешеходеца не се изследва за алкохол или наркотици? Каква ли е тази странна наредба за полицаите? Или за това е упълномощен единствено патоанатома при аутопсията? Не е ли редно и двамата да се изследват превантивно и никой от двамата да не е пиян или дрогиран на пътя? Не са публично известни тези наредби.   

Последно за опетнената репутация на шофьора. След определения срок след изтичането на апробацията, може да се „кандидатства” за реабилитация. Но това все пак си е за ВИНОВЕН човек, който просто си е изтърпял наказанието и не е допуснал ново след положения срок. Нима това съм аз?  Виновен? Престъпник? Така ли се изчиства опетненото име? Че то молбата за реабилитация съвсем логично може да се приеме като признаване на вина за извършено престъпление и като "награда" за проявената "сдържаност" от ново престъпление по време на апробацията.