Двамата полицаи-катаджии нямат решаваща роля за делото. Но те са първите от служителите на властта и бяха извикани като „свидетели” по делото, макар и да не са присъствали на катастрофата и реално НЕ са видели нищо. Явно и те самите знаят, че от тях не се изисква кой знае какво и затова не се задълбават да „разнищят” ситуацията и оставят това на следователите.
Това е вероятната причина да пишат всичко „по шаблон”.
И въпреки това, единият от тях (по-главният може би, след
като само той пише Констативния Протокол за ПТП), на втория разпит си коригира
„шаблона” и написаното в първия момент „правилно пресичащия…по пешеходната
пътека” вече се заменя на обективното „…блъснал
пешеходеца,…който е пресичал кръстовището”.
Браво на него, не всеки от „органите” има доблестта да си променя показанията, дори и когато знае, че може да не са верни, а конкретният полицай-катаджия си е дал сметка, че не е видял нищо сам и просто е писал по казаното само от единия участник в катастрофата, това че е пострадалият пешеходец, още не означава, че той е бил обективен и нека следователите изясняват каква е истината.
А вторият полицай-катаджия по инерция е потвърдил първоначалните „показания” и причината може би е, че не е знаел за променените показания на колегата си и не е искал да го поставя в неудобна позиция, или пък не се е замислил дали казаното от него е вярно и не се е усъмнил в думите на пешеходеца, този, вторият полицай, е много вероятно да е от онези, които не желаят да си отварят допълнителна работа, и затова я карат само „по шаблон”, защото не се изискват никакви усилия.
И двамата полицаи-катаджии сигурно останаха изненадани от „странния” въпрос, когато ги попитах в съдебната зала, те ли са счупили предното стъкло на Голфа и ако не са те, дали са видели някакви „подозрителни хулигани”, които биха могли да счупят стъклото. От тях се изискваше въпросът да е неочакван и по тази причина отговорът да бъде искрен и достоверен (никой не очаква полицаите умишлено да счупят предното стъкло, и то на непозната кола, та те дори не знаеха каква е била колата от катастрофата и единствено по това счупено стъкло са я определили измежду няколкото коли, паркирали пред Спешното отделение на болницата, коя е въпросната кола от ПТП-то, която издирват).
Необходимо беше да се изключат други възможности за счупването на стъклото и да остане само една причина, т.е. по време на катастрофата.
Единствено съдията разбра смисъла на тези въпроси, но той беше и предварително „подготвен”, но дори и да не беше, пак щеше да се досети, а защо прокурорката и двамата адвокати не се замислиха какъв е смисълът на тези толкова „неестествени” въпроси, това не е ясно, може би си мислеха, че обвиняемият шофьор-доктор „не е със всичкия си”, или пък дори и не са слушали, а просто са чакали да мине „ритуалът” на „доказването” на вината на предварително осъдения шофьор, (ето съмнението за „везните на Темида”).
Изобщо, за да бъде следствието перфектно, необходимо беше да се изяснят някои допълнителни обстоятелства и да се изключат други, а това налагаше подробен разпит и истински показания от тези двама полицаи-катаджии (т.е. допълнителни въпроси към тях от дознателя-следовател). Спомняме си за гумите, които биха могли да не са напомпани и затова фаровете да са светили надолу, обаче единствено „вероятните хулигани”, в изблик на „разкаяние” след като са видели червения кръст на предното стъкло, което те самите са счупили, само те биха могли толкова бързо и сръчно да напомпат тези гуми, нещо като компенсация за счупеното стъкло. Всъщност, ако наистина „конникът без глава” е счупил стъклото по толкова странен начин „с рамото си” и естествено е направил и дупка за главата си до мястото на счупване, може пък същите тези хулигани да са „закърпили” дупката, но по някаква нова технология, която само те владеят, но която си я държат в тайна (за да могат след някакъв обир да възстановят отново дупката на счупеното стъкло и криминалистите да не ги подозират). Изглежда смешно това споменаване за „хулиганите” , но много обстоятелства трябваше да се „разнищят”, за да се изключат други вероятни причини.
Нужно беше за много
детайли от катастрофата, следствието да подходи сериозно и отговорно. За
жалост, това не беше направено. А защо при ПТП само на шофьора се прави тест за
алкохол (и понякога и за наркотици), а на пешеходеца никога не се прави е много
СТРАННО, дали полицаите си мислят, че само съдебният лекар прави това при
аутопсията? Ами ако пешеходецът е жив, но заради него други хора са наранени
или дори мъртви (в катастрофиралата кола или на тротоара), а това може да се случи когато шофьорът се опита да спаси виновния пешеходец, но от рязката негова реакция колата може да убие други хора или да се забие някъде и да пострадат спътниците на шофьора.
Адвокатът-„защитник”,
кой знае защо, изобщо не си изигра ролята, за която му беше заплатено (точно толкова, колкото сам поиска в самото начало), и то никак малко, а сума, която е по-голяма, отколкото недобросъвестните пациенти дават за фалшиви ТЕЛК-ови решения (сами си го съобщават), а тези „инвестиции” за фалшиви „тежки” заболявания се възвръщат многократно от получаваната „инвалидна” пенсия.
Никой не изисква от адвоката гаранция и 100% да спечели (макар, че в конкретния случай НЕ може да има друг логичен резултат), просто нищичко не направи за „защитата”, дори и не обърна сериозно внимание на предоставените му на готово аргументи от самия обвиняем, когото уж защитава.
От самото начало ми се предлагаше вариант за „споразумение” за намалена присъда и по съкратена процедура. Това може и да е „свършена работа” от неговата гледна точка, но за мене това е равносилно на осъждането на невинен, без дори да има опит за някаква защита. Странно предложение, защото на такова нещо може да разчита наистина виновен човек, но да се предлага на невинен, си е неправилно.
Пост фактум погледнато, „защитникът” сам ме е осъдил предварително, от самото начало, и можем само да гадаем за причината.
Няколко пъти го запознавах с моето виждане за „мястото на катастрофата”, т.е. как подобно място не може да се приема за истинска пешеходна пътека, защото нищо не предупреждава шофьора за такова специално място (а освен това дори и до сега не се знае КЪДЕ точно се е случила действително катастрофата), запознавах и с понятието „заслепяване”, дадох копия на същите „писмени показания”, които бяха предадени на съдията, указвах на грешките и абсурдите на авто-техническата експертиза („инженерът” се оказа негов познат и съсед).
Т.е. вместо самият адвокат да свърши всичко това според своето служебно задължение, аз подготвих него, поне теоретично, за особеностите на катастрофата и кои са слабите места на обвинението, както и какво ме оправдава. Обаче поведението на „защитника” беше едно и също през всичките тези месеци и оправданието да не се доразвие подобна линия на бъдеща защита, беше, че съдията е много „особен” и няма да има никакъв смисъл, важното било, че аз не мога да карам с разрешена скорост и да „мачкам” хората по улиците, независимо дали пресичат правилно или неправилно, независимо дали шофьорът ги е видял или не, важно било да се пазят пешеходците.
И това го казва юрист, и то не кой да е , а именно „защитникът”!!!
Та кой иска да дебне някого и да го „мачка”, има ли въобще такива шофьори? (изключваме терористите, за тях е ясно).
Ами това, че никой шофьор не е задължен по закон в никоя държава да очаква на всеки метър от пътното платно някакъв пешеходец, който ще направи „атентат” на шофьора като му изскочи неочаквано (изключваме местата като обозначени пешеходни пътеки и обозначени места за пресичане на деца).
Ами това, че пешеходецът специално е маскиран с тъмни дрехи на тъмна улица и с насрещни заслепяващи светлини, за да не бъде видян от шофьора (дори на теория НЕ може да бъде видян).
Ами това, че дори и да е видян, няма никаква техническа възможност да се избегне катастрофата, защото и реакцията на шофьора изисква време, и реакцията на МПС-то също изисква време.
Няма да питаме изоставащите деца от Помощното училище, защото има някаква вероятност да сгрешат в изводите си, обаче всички деца от Нормалното училище ще дадат един и същи отговор и той ще бъде следният:
„не може да се търси вина на шофьор, който колкото и да се старае, не може да види пешеходеца, защото той е маскиран с тъмни дрехи в тъмното и допълнително шофьорът още е и заслепен от насрещна светлина (за да бъде 2 пъти по 100% гаранцията, че пешеходеца няма да бъде видян),
не може да се търси вина на шофьора при внезапно изскачане на пешеходеца защото няма да има никакво време за спиране или заобикаляне (още допълнителни 100% за да се гарантира че ще се случи катастрофа),
не може да се търси вина на шофьора че не очаква и не предвижда внезапната поява на пешеходец на всеки метър от пътното платно, защото такова нещо се изисква от шофьорите само на специални места и на тези места се поставят пътни знаци за да предупредят шофьорите за евентуалната поява на пешеходец,
не може да се търси вина на шофьора заради това, че паметта му не е достатъчна за неща, които нямат нищо общо с безопасността на движението и касаят единствено инфраструктурата на пътя,
защото това е равносилно на ситуацията, когато някой човек загине от удар с електрически ток понеже е ЗАБРАВИЛ че електричеството е опасно, а виновното Енерго не е обезопасило някой свой обект и не е сложило важната табела с надпис „внимание високо напрежение” за да предупреди човека, но същото това Енерго има права да съди близките на загиналия за причинени имуществени щети (дори и да е само за един изгорял предпазител) по същата причина за недостатъчно памет на пострадалия и дори виновното Енерго (което не е обезопасило обекта и дори табела няма) ще си получи обезщетението от същия такъв „справедлив” и „правилен” съд защото човекът се е оказал с недостатъчно памет за електричеството и е причинил щета- например изгорелия предпазител.
Подобна ситуация може да се разглежда и от друга гледна точка, както го направиха представителите на „хранителната верига” в конкретното съдебно дело. Крадецът на цветни метали е „най-уязвимият участник” на електрическия стълб и само и единствено Енергото е виновно за „волтовата дъга”, защото не е сложило козирка по 3м в диаметър на всеки стълб, за да не може никой да се покатери по-нагоре към проводниците, а то, безотговорното Енерго, само си мисли как да „изпържи” хората на своите стълбове, както някои шофьори само мислят как да „мачкат” пешеходците. До къде ли стига извратеното „юридическо” тълкуване на членовете на „хранителната верига” когато са ръководени от „други” интереси, наречени лицемерно „грижа за човека” но осигуряващи законните 80% от обезщетенията или присъдите, сигурно скоро ще се появят и „компетентни” Електро-технически експертизи (по подобие на авто-техническите) и ще се въведе също нормативно време от 1,0 секунди за да може Енергото да реагира и да спре тока (както шофьорът да спре МПС-то), но дори и този „най-уязвимият” да не е овъглен, то може просто да падне от високото и да си счупи някой кокал, т.е. пак средна (или тежка ) телесна повреда по вина отново на Енергото, на юридически език от непредпазливост.
За мене беше крайно неестествено, човек който се е заел да „защитава”, т.е. да търси нещо за оправдание на подсъдимия (или поне да изтъкне положителните качества на обвиняемия), така брутално да отхвърля такива сериозни доводи. (остана само да се направи и последната крачка и да се обвини шофьора, че умишлено и нарочно е блъснал човека и ако не беше прибързаното казване за „пешеходната пътека” може би новото, „правилно” място на катастрофата щеше да бъде обявено дори на тротоара, какво друго може да си помисли „защитавания” обвиняем, от подобно странно и неестествено поведение, а мнението на „защитаващия” адвокат нека си остане за него, но да не му пречи да си изпълнява поетите задължения).
Какво мисли Адвокатската колегия за някои свои членове, не ми е ясно, както и дали „покровителства” подобно поведение, също не е ясно.
А шедьовърът с „мачкането” на пешеходците направо не може да се коментира, защото такава е позицията на адвоката на защитата (не на обвинението, а на „защитата”), това е служебната негова позиция, личното му мнение може и да бъде съвсем различно, но проблемът е в служебните задължения. Какво ли ще бъде ако и лекарите почнат да се държат по същия начин с пациентите, които са си платили предварително и очакват някаква медицинска помощ, но конкретният пациент не е симпатичен на конкретния лекар и затова няма да му се помогне, но през цялото време ще се имитира някаква „дейност” до последния момент, така че да не се търси друг лекар, и на практика пациентът накрая ще си получи „справедливата присъда” от заболяването.
Започнах да подозирам адвоката за връзка с прокурорката и затова последните „писмени обяснения” (за авто-техническата и за съдебната експертиза) реших да му ги дам последния ден преди делото в съда (не исках прокурорката да има достатъчно време преди делото да се запознае с моята защита и съответно да се подготви). „Защитникът” се оказа зает и на практика прочете моите записки сутринта преди самото дело и коментарът ме изуми, каза „това е много сложно”, дори все още не разбирам кое е сложното, та аз го обяснявам на достъпен език, направо за деца.
И до ден днешен не зная какъв извод да си направя за него и за постъпката му. Малоумен? (едва ли). Злодей? (също не е за вярване). Остава логичното- корупцията, само предварителният „търг на везните на Темида” може да обясни подобно поведение на човек, който е обещал защита. Ако адвокатът не е искал да има „спречкване” със съдията, то просто е могъл да се откаже или да упълномощи друг негов колега да го представлява в съдебната зала, както се случи при адвоката на пешеходеца.
Адвокатът-обвинител
си вършеше работата без да бие на очи, не му трябваше да демонстрира какво
прави. От него се изискваше да осъди шофьора и да гарантира присъдата (иначе няма никакво обезщетение от
Гражданската отговорност), няма значение, че това уж извършва прокурорката,
важен е крайният резултат и той го постигна (задкулисните „преговори” нас не ни
интересуват). Това беше третият по ред адвокат на пешеходеца, в случая „най-правилният” за нужния краен резултат
за пешеходеца (обезщетението по Гражданската отговорност) и според
коментарите в интернет (а и по някои действителни случаи не само на ПТП-та, но
и на други граждански дела) „услугата” струва до 80% от обезщетението (но за
виновника дори и останалите 20% са неправилни), а съответният адвокат не
е длъжен по закон да бъде съвестен и му е разрешено от закона да търси „под
вола теле” на невинния шофьор (както и извратено да тълкува спорни моменти по
делото). Между другото, същото се отнася и за другия адвокат, който може по
закон да защитава истински престъпник (да манипулира спорните моменти по делото
и то не с цел намалена присъда, а за истинско оправдание). Конкретният адвокат
имаше същата фамилия, както и съдията, и не е нужно да се коментира до какво
коляно в този регион всички тук са роднини (т.е. всички са „братчеди”). На
теория е възможно този адвокат да няма нищо общо с предварителния „търг на везните
на Темида”, но синхронното поведение на всички останали (съдия, прокурорка и
„защитник”) е повече от подозрително,
как така всички имаха едно и също мнение и никой от тях не обърна внимание на
разумните и обосновани доводи на подсъдимия шофьор, дори никой не си
направи труда да обясни на шофьора къде е неговата грешка и къде неговата
логика куца, а той (шофьорът) вече ще е „просветен” от юрист и ще има надежда
да се поправи. (ако бяха прави, щяха да накарат адвокатът-защитник да обясни
тяхното становище на достъпен език, както и да обяснят всичко случило се по
такъв начин, че да не противоречи на
нито един реален факт по делото,
особено облягането на пешеходеца на дървото и лежащия на чистачката телефон на
пешеходеца), можеха естествено и да посъветват злодея-шофьор да се прегледа от очен доктор защо не може да види невидимите мислени линии-продължения на тротоара на също така невидимото кръстовище.
Не се знае дали предишните двама адвокати след запознаването с материалите по делото са разбрали какви са шансовете на пешеходеца (т.е. само при явно, но все пак „законно” манипулиране на всичко, за да се издокара шофьорът „виновен”, или пък са се отказали от нужните за такъв обрат „преговори” с останалите „колеги”).
Застрахователят
получи моето писмо по куриер с обратна разписка и също е запознат с особеностите на катастрофата. Какви изводи си е направил, не е ясно. Той участва в друго съдебно дело (за размера на обезщетението) и може и да няма възможност да повлияе на присъдата на шофьора, но може на това друго дело да покаже „на светло” поведението на пешеходеца, който си иска „джакпота”. Това, че не пожела да получи допълнителни данни, а по телефона се интересуваше за схемата на катастрофата, експертизи и т.н., може да наведе на мисълта, че нещо или някой е променил първоначалните намерения на Застрахователната компания. Остава рискът и самият застраховател да бъде включен в „хранителната верига”, а от това неминуемо следва повишението на премията Гражданска отговорност, защото сегашните средства няма да стигнат за разпределянето на прословутите 80% и затова хората си мислят, че много от изплатените обезщетения не са правилни, а са „разпределяне на благата” от вноските на всеки шофьор. Същото го има при ВиК дружествата, колкото и вода да тече от някаква авария, тя не е за сметка на отговорните за аварията, а се плаща с повишението на цената на водата, същото и при Енергото- колкото и ток да се краде, не може да се преследват „правилните” избиратели защото какво ще стане на следващите избори, по-лесно е да се повиши цената на електричеството. Как е постъпил конкретният застраховател и какво обезщетение е решил да даде, не съм проверявал (а градът е малък и това е възможно на практика, но не ми е необходимо, за мене е по-важно защо макар и да съм невинен, ще трябва да плащам по-скъпа Гражданска отговорност 5 години и то не за моя грешка, а за чужда вина, така се очаква по тази „бонус малус система”, която предстои да влезне в сила от 2020 година).
No comments:
Post a Comment