13= застраховател-писмо

 

          Здравейте уважаеми служители на ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве АД, 

          Поводът не е приятен. На 12.01.2018 около 17:30 часа в тъмнината, попаднах в ПТП като ми изскочи пешеходец с тъмни дрехи, когото веднага закарай до Спешното отделение при бившите си колеги (работил съм в Бърза помощ) и от вчера съм осъден на 3 месеца условно. Веднага се обадих на брокерката и тя е говорила с някой от компанията и ми съобщи, че е необходимо да напиша писмо в свободен текст с кратки обяснения по случая и евентуално някакви документи от КАТ.

          Сега само писмото изпращам, ако желаете нещо допълнително, ще пратя всичко което поискате, имам цялата документация на делото (преснимана).

          Бих желал писмото да се прочете от адвокат на фирмата. Мотивите ми са да се запознае с какви нередности е било делото и как след като аз бях според мене несправедливо осъден, същото може да се случи и с Вашата компания, поради неоснователни искания, които може би си граничат с алчност, нямам представа какво ще бъде поискано, но предполагам, че същият цирк с лъжите ще продължи и в новото дело за понесени морални щети (т.е. уж памперси, гледане на лежащо болен, скъпо лечение и т.н., т.е. все неща, за които вече явно знаете). 

          Накратко за Вашия адвокат (ако се интересува):

          Бях осъден за „арогантно поведение”, което се изразявало в проява на чувство за отсъствие на вина (казах че не се признавам за виновен) и едва ли не прокурорката трябвало да се чувства неудобно че ме е обвинила и едва ли не да ми се извини. Всичко това е просто невероятно за моя характер на човек който си има свои разбирания и дори никога не обвинявам някого, особено пък умишлено (не са ми нужни излишни умишлени грехове, на много неща съм се нагледал като лекар и зная и предисториите на много хора с няколко поколения назад, затова и съм убеден за „възмездието”, което  се случва, понякога и на следващите поколения).

           Но съм бил проявил неуважение (явно невинният трябва да моли за милост и да не показва, че се чувства невинен).

           Обективно по делото:

           Обвинението не доказа нито, че аз съм извършителят (защото поне по време на удара на бронята и крака на пешеходеца не е настъпила фрактурата, макар че може да го е „подготвила” за последващо падане (може и на асфалта, но може и по стълбите в болницата където пешеходецът се движеше сам и без да е под наблюдение). 

           Пешеходецът беше допуснат да говори лъжи, че е имало знак „пешеходна пътека”, а дори в огледа на криминалистите го пише, че няма сигнализация с никакъв пътен знак, няма знак дори и за кръстовище. Не се прие моята версия, че нищо не предупреждава шофьора да очаква „зебра” защото тя си беше полу-изтрита и дори също го пише в огледа, а нощем на неосветена улица (не работеше уличното осветление и е записано в огледа) когато ръми дъжд се образува тънък слой капчици вода и това зимата образува т.н. страшен „черен лед”, но тогава беше топло и се образува само т.н. „огледало” което отразява всички светлини отпред от самия светофар (на около 60м) и на фаровете на автомобилите в насрещното движение. Когато боята на зебрата е под сняг или под огледало, няма как да се види дори и от най-внимателния шофьор, дори е теоретично невъзможно, но такива природни закони не важат за обвинителите и за „инженера”, изготвил АТЕ (автотехн. експертиза). 

           Никой не доказа дори дали пешеходецът е пресичал по очертаната зебра, която само той е „виждал”, а е могло да бъде и на 1-2м встрани. След като се върнахме на злополучното кръстовище, криминалистите се опитваха да възстановят какво се е случило и се вярваше само на пешеходеца, аз не съм видял нито него, нито боята на зебрата и дори се обидих и ги оставих да местят колата, докато им хареса за окончателното за тях заключение.

 Освен неизвестното място на удар, неизвестни са и мястото на спиране на колата, както и на падането на пешеходеца и си ги избраха и тях „на око” за да им бъде удобно, все едно трябва да има 3 такива указани точки, а самото следствие да реши дали са били вярно избрани. Беше казано на съдията за оспорването и на 3-те вида координати. Дори мястото на спиране и на падане пешеходецът указваше, че е по-далече, но никой от присъстващите полицаи и инженерът „не си спомни”. Дори полицаите не помнят защо са писали в техния протокол, че уж шофьорът сам казал, че е видял как на самата зебра блъснал човек и обясниха че щом така са писали, вероятно са го били чули от мене???!!!.

Скоростта беше 40км/ч и „инженерът” е приел, че скоростта по време на удар е била 38,6км/ч (сам си признава в АТЕ че е в резултат на „анализ” и пресмятания).

Аз самият имам техническо обучение, преди последното (медицинското) и съм съвсем наясно за механиката, но дори знанията от физиката в гимназиите са достатъчни за разбиране (според мене). Затова и направо ме е срам да нарека тази нагласена АТЕ с думата „експертиза”. Има толкова много противоречиви заключения и не само не отговаря, а дори и  противоречи на показанията на пешеходеца, свидетели няма никакви.

          Предположено е от „инженера” че още отдалече съм видял пешеходеца и съм натиснал педала на спирачките. Като зная и какви неща има и в моята област с „клиничните пътеки” и как се пише под шаблон, като се сменя само ЕГН-то и някой от резултатите, то подозирам вече същото и за АТЕ, че и това е писано под шаблон, затова и такива невероятни „бисери” има, само не ми е ясно дали е некомпетентност, дали е предварително спазарено (това е толкова грозно и не смея да обвиня инженера, независимо че се познава с пешеходеца (председател на комисия за ГТП на всякакви автомобили), затова и се въздържам от подобни подозрения, не искам излишни грехове). Самият „инженер” не успя да обясни защо е приел, че спирането е започнало по-рано, защо смята че ударът е в областта до левия фар (тогава пешеходецът щеше да излети наляво от колата под силата на инерцията на неговата скорост на пресичане отдясно наляво, а той си признава че е паднал отпред Голфа), не се обясниха никакви други особености, просто си повтаряше като латерна с „научен тон” как има времена на задействането на спирачките (все едно само той ги знае, дори го подозирам, че знае само „кръстословиците” и затова не е предприел никакво свое „разследване” за да си напише наистина истинска и обективна АТЕ. Аз съм запознат, че никой съд не е длъжен да се съобразява с никаква експертиза, нито медицинска, нито техническа, това са все помощни средства да се търси ИСТИНАТА какво се е случило. Обаче се оказа че съм попаднал в паралелно измерение и по старото римско право се задаваха накрая въпроси дали е било възможно да е на зебрата, дали е било възможно да е точно както го казва „инженерът” а той се кълне, че е точно така???!!!

          А самата истината е толкова прозаична:

          Нарочно инженерът не е взел предвид един важен показател (не му е изгодно). Времето е тъмно, без никакво осветление, има насрещен трафик и дрехите на пешеходеца са черни, а в целия свят всички истински инженери добавят 0,6 секунди време за разпознаване към стандартното време на реакция и това го правят задължително. 

          Не е обяснено никак защо и как е счупено предното стъкло на само 5см над капака на двигателя и на цели 50см до левия край, пред мястото на волана. (според инженера човекът е летял с главата напред от завъртането след удара под коляното и с лявото рамо е счупил стъклото, къде е била главата не се казва, а тя би трябвало да е вече вътре в купето). Аз обяснявам защо не е теоретично възможно рамото да счупи стъклото (характера на счупването указва на предмет с малка допирна площ, независимо че в протокола пише дори „хлътнало” и много жалко, че аз още на предварителното заседание съвсем законно пожелах да се явят в съда всички криминалисти като свидетели, но нито един не е бил поканен, както и не е изискана рентгеновата снимка на фрактурата, а аз имам само копие, но това не е събрано доказателство „по установения ред”). Дори си приготвих за съда 2 кукли и една количка, за да направя демонстрация какво всъщност е станало, как се завърта тялото и какви са позициите на крака в крачка и на ръката, когато човек инстинктивно се опитва да се подпре за да не падне и как държейки телефон в юмрука си, при „подпирането” е счупено стъклото, обяснявам и защо не боли лакътя и китката а само рамото, но това е на „неразбираем език”. 

          Не ми беше дадена думата, имах право само да задавам въпроси, но не и да коментирам, дори получих 2 забележки за такъв опит. И за мене беше толкова странно, защо никой не се запита защо някои въпроси бяха толкова „странни” и каква е целта на отговорите (пешеходецът доказа с отговорите си, че не съм карал без фарове, не е имало пред Голфа друга кола, от която да излети камъче и да счупи стъклото, той не е подскочил преди удара а е ходил но е бил с вдигнат крак и т.н.), просто ме гледаха като изтърван от лудницата и не зная какво да мисля за моите съдници, дали наблюдавах актьорско майсторство от висша класа, или просто некомпетентност. 

          Най-обидно и странно е обаче, че нямаше НИКАКВО следствие, просто само подозрение, но то се оказа ДОСТАТЪЧНО, и за обвинението, и за присъдата.

Аз все още не мога да си обясня как при наличието само на 2 факта (счупен крак и счупено стъкло), НИКОЙ не намира за нужно да изясни КАК са били счупени!!! (дори въпросът за стъклото се оказа съвсем излишен и „нямащ отношение” към средната телесна увреда).

С една дума никой не се интересува да търси истината.

Когато накрая обясних на съдията, че бих желал да се установи обективната истина какво се е случило и защо се е случило, за да се избегне втора подобна катастрофа при същите обстоятелства, отговорът беше, че имам вина и всеки трябва да си я понесе, не че някой ме смята за лош човек.

          Как ще се „поправя” след като не проумявам вината си, не ми е ясно. 

Съжаленията и извиненията бяха казани многократно на пешеходеца при предишните ни срещи и намирам за излишно лицемерие да се започва с това в съда, още повече като ми е казано, че имам право само на въпроси. 

          Защо няма никакви последствия за виновния пешеходец, не ми е ясно, как той самият ще си направи изводът и ще предупреди децата и внуците си да не рискуват живота и здравето си, дали ще ги научи да си играят чрез ПТП на търсене на джакпот от обезщетение, пак не е ясно, какъв е смисълът на „съпричиняването” тогава? 

          Пешеходецът съвсем спокойно и уверено си каза, че е бил видял колата на 20м и е тръгнал да пресича, и на въпроса дали е гледал към приближаващата кола, отговорът беше „шофьорът е длъжен да ме пази”, дори когато съдията попита дали той самият е и шофьор а не само пешеходец, пак нямаше нужния извод (та той нали е председател на комисия за ГТП). Обаче се поправи че може и 25м да са били след като му беше подсказано, а също и обясни, че е губил и съзнание и е прекарал комоцио (какви само мои „колеги” са му давали съвети, между другото 20-25м е пределът, когато човек може да определи дистанцията в тъмното, дори и тази тънкост са му казали). 

За жалост пешеходецът обвини и всички мои колеги в болницата, че нарочно не е бил хоспитализиран и се е наложило след няколко дни след големи усилия от негови близки, да постъпи в болница за „правилно лечение”.

 Не го устрои обяснението на съдебния лекар, че стандартно при неговото състояние, не е необходимо нито хоспитализация, нито гипсиране (но това не придава тежест на състоянието, което предстои на застрахователите).

По принцип таблицата за средната телесна увреда си има много недостатъци. В една група са и ЧМТ (черепно-мозъчна травма), и фрактура на дълга кост, а последствията просто са много различни. Таблицата е писана преди много години и при дебелите кости като бедрената е имало риск от емболия с фатален край, но от 10 години дори и в България се прилагат вече стандартно фраксипарини и рискът е премахнат. А за горния край на малкия пищял, всеки може да се поинтересува дали въобще има там костен мозък. Това го съобщавам за сведение на адвоката на застрахователите, добре е да се има предвид ако не за моя случай, то поне за всички по-късни други ПТП-та с последващи претенции. 

           Беше ми казано още, че съм осъден защото си позволявам да правя правни квалификации и да цитирам изказвания и от особените мнения на магистратите на  ВКС, когато са тълкували проблема „пешеходни пътеки”.

Мисля си , че приравнено към медицината, съобщаването от пациента на „медицински квалификации” и цитиране на професори, просто ще означава инвалидизиране на пациента ако не и по-лошо, просто зависи кой лекар как приема проявата на „неуважение” и как пациента ще си носи последствията защото, за да се разболее, значи е нарушил нещо и има вина (например не се е пазил от инфекция). Абсурдно, нали.

 Аз и много мои колеги приветстваме заинтересованността на пациента, това помага заедно да се движим към крайната цел. 

           Все още се чудя, защо никак не се отчита липсата на техническо време за спиране. Катастрофата настъпва преди още да изтече общото време от 3-те събираеми- време на реакция на шофьора, на задействане на спирачките и на нарастване на спирачното закъснение (чак след това започва истинското и голямо намаление на скоростта). Моето заключение, че независимо от действието или от бездействието на шофьора, резултатът винаги ще бъде един и същ, не се приема, защото аз указвам на липсата на причинно-следствена връзка със шофьора и че вината трябва да се търси в действията на пешеходеца, но той е „от наште”, а и това би проточило дълго делото, а това разваля графика, освен това при оправдателна присъда няма кой да попълни бюджета и разходите са за сметка на държавата (защо виновните пешеходци не се глобяват дори символично, затова и се чудя на „съпричиняването”).

           Беше ми казано любезно от прокурорката, че в населено място всеки шофор е длъжен да очаква дори неочаквана поява на пешеходец в тъмното с тъмни дрехи, защото живеят хора в населените места.

Аз като мислещ човек, още се питам дали прокурорката и другите като нея, намират законодателите на всяка държава за малоумни, след като са измислили специални места, наречени пешеходни пътеки (които просто са излишни в населените места, цялото пътно платно вероятно е пешеходна пътека), дори се подозират в двойно слабоумие и за другото понятие „жилищна зона”, там дори са разрешени още по-големи скорости от 20км/ч.

 Аз попитах защо съм бил длъжен на неизвестен тъмен участък от пътя, без да се вижда никаква маркировка, както и без наличието на никакъв пътен знак (било за зебра, било за кръстовище, където е по-вероятна появата на човек) и то да съм длъжен да видя невидимия и маскиран с тъмни дрехи пешеходец.

Отговорът е че съм длъжен. Дори ми се обясни, че като човек който от 25 години живее в града и често минава по маршрута, бил съм ДЛЪЖЕН да помня как преди светофара има „дневна пешеходна пътека”, която тогава съм виждал многократно и трябва да помня.

Моето сравнение, че това ми напомня за задължението да се помни предстоящия маршрут след като вече е бил видян по GPS-a (нямам такъв, ползвах го за по-кратко от „Гугъл-мапс”), моето възражение беше отхвърлено (явно се приема за неоснователно).

           Не намирам смисъл да продължавам, повечето неща са описани в моя блог на моето име и са предадени в съда и би трябвало да си стоят приложени към делото (2 писмени обяснения предварително и още 2 дадени на съдията на самото дело, общо 4 писмени обяснения с готовността да бъдат обяснени на достъпен език, ако случайно някой не е разбрал нещо. Ето линка:

……………………..

          Пожелавам успех на фирмата в борбата за размера на обезщетението!