15= Писмени обяснения - Пешеходна пътека- 6 стр.

 

Писмени обяснения - Пешеходна пътека- 6 стр.

????? ??????      НОХ дело № ??? / 20 ??        

         За да бъде спасен пешеходеца, той трябва да бъде видян, или поне да бъде  очакван да го има на въпросното място.

        Това изисква шофьорът да бъде предупреден на всяка цена, че наближава пешеходна пътека, или че наближава кръстовище, на което може и да има и пешеходна пътека, т.е. на такова място може да се очаква пешеходец.

        Понеже не винаги всичко може да бъде видяно, законодателите са измислили пътни знаци, които се виждат отдалече и особено при лоши условия на видимост, и това гарантира че шофьорът ще бъде предупреден за възможната опасност.

        Без дублирането на предупреждението чрез пътни знаци няма никаква гаранция за безопастността на движението, иначе се получава, че самите пътни знаци може би са съвсем излишни, но тогава защо ги има в целия свят и защо още никъде тези пътни знаци не са отменени от Правилата за движение в никоя държава?

        Иначе се получава, че убийството на пешеходеца ще се окаже съвсем „законно”. Все едно законодателите нарочно не са искали (!!!), (или пък не са се досетили (???)), тъмните дрехи на пешеходеца да бъдат забелязани на неосветената улица. Не е реално всички законодатели, в целия свят, да бъдат заподозрени в подобно предположение.

        Трудно е да се помисли, че е възможно „някой” умишлено да иска да тълкува Закона за движението по пътищата не от гледната точка на неговат цел, т.е. според  предназначението за безопасността, а от съвсем други съображения.

        Защото се получава, че същият този „някой” автоматически поставя под въпрос интелекта, морала и съвеста на всички законодатели и магистрати (а също и своите) и дори обвинява тези доблестни служители в подстрекателство към самоубийство на всички пешеходци (просто няма никакви други изводи, ако се приеме че не трябва да има пътни знаци на кръстовищата).          

        Тълкувателно решение №2/22.12.2016 на ОСНК на ВКС:           А        

Висшите магистрати не са дали пряк отговор на въпроса за „ продълженията на тротоарите и банкетите”, обаче са дали препратка и  пояснение, а това е напълно достатъчно за правилното тълкуване (еднозначно разбиране).

        Всеки закон, както и всяка алинея или буква от закона, си имат своето предназначение и преследват някаква крайна цел.

        Целта на Закона за движението по пътищата е именно БЕЗОПАСНОСТТА на движението и елиминирането на такива предпоставки, които биха могли да доведат до катастрофа.

        При тълкуването на какъвто и да е спорен момент, винаги се постъпва по един и същи начин, т.е. какви ще бъдат последиците от единия вариант на тълкуване и какви ще са последиците от другия вариант на тълкуване.

        Решаващото при избора на крайното решение е именно кой от вариантите най-добре отговаря на крайната цел на дадения закон или алинея, в конкретния случай - кой от вариантите е най-добър за безопастността.

        Точно това са били критериите и съображенията на всичките членове на ВКС по въпросното Тълкувателно решение (и на мнозинството, и на особените мнения).

        Цитат от самото Тълкувателно решение:

„Основната грижа на обществото и на законодателя е да се осигури безопасността на движението и най-вече на най-уязвимите участници в него, каквито са пешеходците”. (възможно ли е да се мисли, че целите на тълкуването са били други?)

        Частичен цитат от мнението на мнозинството:

„…законодателят е въвел задължение за пешеходците… Въведена е и забрана за пешеходците…”

„По 6. в)… продълженията на тротоарите и банкетите… единственият възможен отговор на поставения въпрос е идентичен с дадения в 6. а).”

        Цитат от депозираните особени мнения:

„Изводът, който следва да се направи, че пешеходната пътека винаги е сигнализирана с пътен знак, не винаги е очертана с пътна маркировка.”

        Частичен цитат от особените мнения:

„…на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите… това е така само в случаите на обозначаване с пътен знак за наличието на пешеходна пътека… В противен случай пешеходната пътека би била в зоната на пътния знак, което ще създаде очевидни неясноти за участниците в движението.”

Какви са изводите от мнението на мнозинството и от особените мнения?

       Та те са очевидни, и едните, и другите, мислят единствено за безопастността, мислят за доброто на пешеходците.

       А дали всяко кръстовище, на което има тротоар или банкет, може автоматично да се приеме и за място на пешеходна пътека, т.е. място където пешеходецът има предимство?

       Навсякъде в Тълкователното решение се споменават думите „обозначени” и „сигнализирани” и това е съвсем естествено, висшите магистрати носят огромната отговорност за безопастността на пешеходците.

       Може ли някой да приеме, че и законодатели, и висши магистрати, с такова усърдие и загриженост, мислейки за съдбата на пешеходеца на правия участък от пътя,  са взели мерки  шофьорът да бъде предупреден с пътен знак или със светофар  и така пешеходецът да бъде очакван, за да се избегне неговата смърт или нараняване, а в същото време същите тези магистрати да са толкова лаконични за мястото, наречено кръстовище. Нима някой може да ги обвини в несериозност и безотговорност за съдбата на пешеходеца? Дори самата мисъл за подобно „обвинение” е просто абсурдна.           

       Какво е необходимо за да бъде спасен пешеходецът на мястото, наречено кръстовище?              Нужни са 2 неща.

       Първото е самият шофьор да разбере, че наближава кръстовище.

       Второто е шофьорът да разбере, че на тази пресечка има тротоар или банкет (и евентуална пешеходна пътека).

Някой може ли да гарантира, че тези 2 условия са 100% винаги осигурени?

При това шофьорът трябва да различи този наличен или неналичен тротоар (банкет) не на самото кръстовище, а на десетки метри преди него, иначе няма да има никакви шансове за пешеходеца, и съдбата му просто ще бъде предварително предрешена, при това убийството или нараняването на пешеходеца ще бъде съвсем „законно”.

       Висшите магистрати никога няма да изложат на опастност живота и здравето на пешеходеца, дори и при най-малкото съмнение, че пешеходеца няма да бъде забелязан или пък, че няма да бъде очакван (на някакво съмнително място, например т.н. кръстовище), то магистратите в никакъв случай няма да го излъжат и да напишат, че точно на такова място всеки пешеходец има абсолютното право на преминаване през пътното платно (към своята евентуална смърт).

       Би трябвало да се обърне внимание, че дори в особеното си мнение магистратите споменават за наличието на някакъв пътен знак (дори и те не обмислят варианта без никакъв пътен знак преди кръстовището), и че в зоната на действие на този знак попада евентуалната пешеходна пътека и създава смут в главата на всеки шофьор (т.е. къде е мястото според градацията по чл.7 на тези мислени „продължения на тротоара или банкета”- дали след регулировчика и светофара, дали пред евентуален пътен знак РОМБ, Законът нищо не указва за тях).

       Най-напред магистратите разглеждат въпроса, може ли някой да гарантира 100%, че по всяко време, това място наречено кръстовище, ще бъде винаги забелязано от шофьорите. Ами ако има дори и най-нищожната вероятност това кръстовище да не бъде забелязано навреме (т.е. на десетки метри преди самото кръстовище)?

Никой юрист не би допуснал съзнателно, знаейки за съществуващата опастност, да не вземе никакви превантивни мерки и просто от чувство за садизъм да изложи пешеходеца на такъв голям риск.

       А за самия отговор дали винаги кръстовището ще бъде забелязано навреме, просто е необходимо да бъде зададен най-елементарният контра-въпрос. Има ли пътен знак за кръстовище? Има, и то дори не един, има няколко знака. Каква е причината да има пътни знаци, които да се слагат преди кръстовище?

       Всеки човек може няколко пъти да прочете: Допълнителни разпоредби:

       54. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка И сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.

       Няма трето изречение.

       Няма допълнен следния текст „Пешеходната пътека на кръстовище не се сигнализира с пътен знак”.

       Също така липсва уточнението в първото изречение „пешеходна пътека…платното за движение... сигнализирана с пътни знаци, освен в случаите когато платното за движение се намира на кръстовище”.      

       Всеки човек би стигнал до заключението, че първото и второто изречение не си противоречат и недвусмислено е указано всичко необходимо за пътния знак.

       Но в същото време отговорът на мнозинството е толкова ясен и недвусмилен, просто внимателно трябва да се прочете какво е написано в Тълкувателното решение (повторение на цитата):

       „По 6. в … единственият възможен отговор на поставения въпрос е идентичен с дадения в 6. а”

       Какво по-ясно от това?

       Изобщо няма смисъл, нещо което е казано в едната буква от закона (в първото изречение) да бъде повторено и в другата буква от закона (второто изречение).

       Защо магистратите не се позовават на 6.б- ами защото не става дума за кръстовища на които има светофар.

       Защо магистратите се позовават на 6.а – ами по 2 причини.

       Първата е че в 6.а става дума за пътно платно. Възможно ли е на кръстовището да няма пътно платно?

       Втората е че в 6.а става дума за пътен знак, независимо дали има или няма маркировка тип „зебра”, а на мислените линии, продължение на тротоара или банкета, също може да има или да няма маркировка тип „зебра”.

       Необходимо ли е да се повтаря същото и в 6.в когато и без това е толкова ясно и недвусмислено (а това би изиквало да се промени закона за да се допише съответния текст)?

       Много по-логично и правилно е просто да се даде указание към 6.а което висшите магистрати са и написали.

       До какви опасни последици за пешеходеца може да се стигне, ако няма никакви пътни знаци преди кръстовището, и този пешеходец гарантирано няма да бъде очакван, то вероятно всеки обикновен човек би се досетил.

       Някой може ли да се усъмни в това решение на магистратите, някой може ли да се усъмни че те са демагози и казват едно (за грижата за пешеходеца), а в същото време правят обратното и съзнателно не искат да дублират предупреждението за шофьора чрез пътен знак?

       Когато се тълкува пресичането на пешеходната пътека, навсякъде се споменава „…при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП”, нима това е случайно? Нима този „някой” човек си мисли, че магистратите искат да ограничат правото на пешеходеца да има предимство когато пресича?

       Та това споменато условие е най-висшата законодателна проява за защита на пешеходците .

       Магистратите много добре знаят, че никой не може да гарантира безсмъртието на пешеходеца на пешеходната пътека.

       Никой не може да гарантира, че спирачките няма да откажат в най-неподходящия момент, никой не може да гарантира, че дори  и на най-съвестния шофьор няма да му прилошее точно пред пешеходната пътека и т.н.

       Магистратите искат на всяка цена да предпазят пешеходеца от всевъзможни  (дори и редки) неприятни ситуации и затова указват, че пешеходецът има право, обаче е редно да се убеди дали конкретната ситуация му позволява да се възползва от това свое право , за да не бъде изложен на опасен риск за здравето си, дори и за живота си.

       Всички юристи разбират, че ако хипотетично някой обвинител намира пътните знаци за излишни и ненужни, то трябва да се опита да докаже обвинението и да убеди и съдията, и обвиняемия (който трябва да проумее своята вина и да се поправи), и то да ги убеди с разумни съображения, като се ръководи от смисъла и предназначението на Закона за движението по пътищата, т.е. от безопасността (т.е. как липсата на какъвто и да е пътен знак на въпросното кръстовище в тъмното време задължава водача на МПС да очаква маскирания с тъмни дрехи пешеходец и как въобще липсата на какъвто и да е пътен знак го принуждава да очаква, че въобще наближава кръстовище, където може и да има пешеходна пътека, може би водачът трябва да бъде екстрасенс?).

       Нека обаче си припомним още няколко цитата от самото Тълкувателно решение:

       „Неспазването на задълженията по чл.113,ал.1,т.1 и т.2 от ЗДвП превръща пешеходците в субекти на нарушения на правилата за движение, а когато безопасността на движението е застрашена, те не могат да осъществят правото си на пресичане на всяка цена, с риск за собственото здраве и живот”.

       „Действащите понастоящем правила за движението по пътищата не предвиждат отделен режим на преминаване през различните видове пешеходни пътеки. Това налага извод, че правото на пешеходеца на предимство при преминаване на кръстовище по продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение е идентично с хипотезата по 6.а”.

       „…законодателят не третира всяко мислено продължение на тротоар или банкет като пешеходна пътека”.

       Нека да си припомним кой първи повдигна въпроса за проблемите с пешеходните пътеки. Та това беше самият Главен Прокурор. Този достоен и съвестен човек доказа, че мисли единствено за безопасността на пешеходците, доказа колко е изключително мъдър и практичен. Главният прокурор не се увлече в погрешна посока на мислене и директно нареди на своите подчинени прокурори да издирят нередностите, свързани с пешеходните пътеки и да вземат мерки за липсващите пътни знаци , той никога не е нареждал на прокурорите да изземват чужди функции и сами да тълкуват как липсата на каквито и да е пътни знаци пред кръстовищата помага за безопасноста и предупреждава шофьора за евентуален пешеходец и дори го задължава да очаква този пешеходец.

       Изобщо всички, и законодатели, и магистрати, и прокурори, всички те са загрижени за безопастността на пешеходците и всички те изискват да има пътни знаци за да бъдат гарантирано предупредени шофьорите и да се избегнат катастрофите.

       А самото място на произшествието не може да бъде прието за пълноценна пешеходна пътека по смисъл и по съдържание, понеже не осигурява необходимата безопасност след като няма никакъв пътен знак за предупреждаване на шофьорите и самата изтъркана маркировка може да служи единствено само за указване на кое място пътното платно може да бъде пресечено през деня когато тази маркировка все още се различава, а нощем без улищно осветление, маркировката си остава невидима и замаскирана от светещия отсреща светофар (мястото противоречи на действащата Наредба понеже е много близо до светофарна уредба, само 60м). (точно 59,80 до средата на „зебрата”). Законодателите си дават сметка, че маркировката „зебра” дори и да не е изтъркана, пак има ситуации, когато дори теоритично няма как да бъде забелязана. Да си припомним какво става когато завали сняг и покрие „зебрата”, снегопочиатващите фирми дали ще осигурят по един свой служител за всяка  „зебра”, или както често се случва, още първият сняг ги изненадва. А какво става, когато завали дъжд и капчиците вода запълнят грапавата повърхност на асфалта? Става изкуствено огледало и то идеално отразява светлината на отсрещния светофар и на насрещните фарове и дори заслепява шофьорите. Има ли на света човек, който може да каже какво има нарисувано зад огледалото?

НАРЕДБА № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка

Чл. 24. (3) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Разстоянието между пешеходните пътеки се препоръчва да не бъде по-малко от 250 m.

       Чл. 25. (3) (Нова – ДВ, бр. 34 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Пешеходната пътека М8.1 тип "Зебра" не се прилага:

       5. в близост до светофарна уредба

       Явно законодателите са предвидили как ярката светлина от светофара заслепява шофьора (дори и без дъжд) и му пречи да различи както „зебрата”, така и евентуалния пешеходец с тъмни дрехи. Затова и са забранили да има втора пешеходна пътека, а на светофара е ясно че ще има. Не е указано разстояние, но вероятно са имали предвид същите 250м.

       При това никъде в Закона не е указано, че точно пред светофарна уредба, всичките водачи на МПС са задължени да намалят „разрешената” скорост когато на тях им свети зелен сигнал и могат (трябва) да преминат, и да я превърнат в „съобразена” скорост, защото изневиделица може да се окаже, че преди светофара има или слабо различима „зебра” (невидима от светлината на светофара), или пък има „продължения на евентуални тротоар или банкет” (още по-невидими, защото не са контрасни като „зебрата”). (става дума за отсъствието на пътни знаци).

       Не е никак нормално всички шофьори да бъдат обвинявани непрекъснато, че не зачитат правата на пешеходците. Истината е точно обратната, защото 100% от добросъвестните шофьори дават предимство на пешеходците след като видят „зебрата”. Това става в целия свят и всеки ден. При това всеки ден, по целия свят, се наблюдава „грубо” погазване на Закона за движението по пътищата и неговото неспазване. Всички тези шофьори извършват едно и също нарушение, при това милиони пъти всеки ден. Нарушението е следното: когато наближават кръстовище, пред шофьора обикновено стои пътен знак Б3 (път с предимство, известният на всички ромб) и нарисуваната на асвалта „зебра”, и всички тези шофьори не дават приоритет на пътния знак, както се изисква от закона, всички те, съвсем съзнателно, постъпват по съвест и нарушават закона, като дават приоритет на маркировката, независимо че по закон би трябвало да се съобразят с пътния знак, а не с маркировката. Толкова били недобросъвестни тези шофьори, че чак Закона нарушават, само и само да предпазят пешеходеца. Нека все пак не забравяме, че още в началото на Правилника, чл.2 и чл.3(1)(3) указват, че пешеходецът също е участник в движението и е длъжен да спазва правилата за движение и да не създава опасности или пречки за движението.

      Кратък цитат от Пресконференцията, дадена в рамките на Националната конференция на българската адвокатура - гр. Стара Загора, 02.10.2016 г.:

          „…ако пешеходецът не е спазил своите задължения по чл.113, чл.114, чл.120 то съвсем законно има основание да се счита, че водачът няма вина”. (това разбира се като се изключат ситуациите, в които пешеходецът е „предвидимо” препятствие и след като е установено, че водачът не е бил едновременно и длъжен, и да предвиди последиците, както и независимо от всичко, дали е разполагал с техническа възможност да избегне ПТП-то или да намали последствията от него (спиране, заобикаляне или изпреварване).