Писмени обяснения - медицинска експертиза- 4 стр.
????? ?????? НОХ дело № ??? / 20 ??
Всяка експертиза се базира на някакви въпроси, които трябва да освети, както и на някакви данни, въз основа на които се правят съответните заключения. На съдебният медик е възложено да установи има ли телесна повреда и нейните степан, характер и механизъм на възникване.
Не е възложено в постановлението, да се изясни, защо пострадалият, независимо от фрактурата на крака, ходеше сам, без чужда помощ, цели 2 денонощия докато му се сложи имоболизираща шина и защо от самото начало се оплакваше от болки в рамото и частично в гърба и кръста, като оплакванията в рамото продължават с месеци, а за крака вече е забравил. Съдебният медик няма задължението да разследва нещо, което не се изисква от него. Това ще направи обвиняемият шофьор защото има връзка със счупеното стъкло.
Заключението на съдебният медик за средната телесна увреда е следното: „възможно е да е възникнало по време и начин така, както е съобщил пострадалият- при блъскане от лек автомобил”. Това е изключително професионално заключение, лекарят не се наема с несвойствени за него неща, твърди само това, което е наистина доказано и не може никога да се оспорва. Няма го заключението, че травмата е в резултат на конкретната катастрофа. Високият професионализъм на съдебния медик си личи от факта, че му е направило впечатление каква е картинката на рентгеновата снимка на фрактурата, която никак не е типична за удар от бампер, по-точно, доказва, че механизмът на счупване не е в резултат от удара и от последвалото завъртане по горния ръб на бампера.
Характерът на фрактурата указва за съвсем друг механизъм, и кога и къде е станало това, никой не може да установи, това би казал само самият пострадал, обаче той е заинтересовано лице. Малка е вероятността пешеходецът вече да е бил паднал и усещайки, че нещо с крака не е наред, да е тръгнал към болницата. Повече вероятност има да е паднал по стълбите по пътя за рентгеновото отделение, когато той „изчезна” от полезрението на обвиняемия шофьор, който беше задържан в Спешното отделение, ако случайно е имало свидетел-придружител, то редното е да не се забравя, че този „свидетел” може да разчита на част от обещана премия. Най-вероятното обаче си остава фрактурата да е получена при падането на пешеходеца от капака на двигателя, вече върху асфалта, като механизмът на травмата според рентгеновата снимка е т.н. „усукване”. Само че това не е единствената възможност и обвинението е длъжно да докаже, че не е другаде (например в болницата). За обвинението има и още едно доказване, наистина повреденото място на подбедрицата би се счупило първо то, при някоя следваща травма, например падане по стълбите в болницата, но това също не е задължително и трудно би се приело от защитата, че има причинно-следствена връзка. Шофьорът намери едно ново и обширно проучване от 2017г. от катедрата по съдебна медицина на един канадски университет за „Изследване на взаимовръзката между тип фрактура и сила” (прилага се най-нагледната обобщаваща рисунка и самото име на автора и университета). При удар в бампера според силата на удара са възможни няколко варианта (нагледно ще бъдат обяснени устно). При най-типичния случай, т.е. средна по величина сила, има наличие на нов малък триъгълен фрагмент и се получават 3 части от костта. Ако силата е по-голяма, то този „триъгълник” вече може да се състои от няколко дребни парчета и върхът на триъгълната област достига другия край на костта. Ако силата е най-голяма, то ефектът вече е като удар с брадва. Ако обаче силата е по-малка, то започва хоризонтално напречно напукване и ако има и допълнително направление на приложената сила по дължината на костта, тогава линията на счупване е от 2 участъка- хоризонтален и наклонен. Ако обаче се приложи усукваща сила, тогава счупването е само наклонено. Естествено, при най-малка сила, „поразеното място” само е „подготвено” за следващата сила и може би това е случаят на конкретното ПТП.
Характерът на счупеното предно стъкло указва, че не е счупено от предмет с широка площ на съприкосновение. И дори не е и хлътнало, както погрешно е написано в Протокола за оглед на ПТП (в същия протокол има и други неща, като най-интересното е, че като се вземат координатите на предно и задно десни колела и се изчисли дължината на междуосието, то се получава, че въпросният Голф-2 по време на удара е скъсен с 1,08м , все едно някой хищник се е готвил за скок върху жертвата, или пък ударът е бил толкова мощен, че е свил колата, но тя после еластично е възстановила размерите си, единствено шофьорът не си спомня от „съпротивлението на материалите” дали има такива метали и все едно се страхува и няма намерение да пробва нов удар в какъвто и да е обект, разликата в отклонението надясно-наляво преди и след удара е само 5см и като се сравни с дължината на междуосието, може да не се зачитат тези 2%, това криминалистите не са направили от неграмотност и небрежност, просто когато нямат никаква достоверна информация за мястото на удара, те не са имали друга възможност как да изразят своето отношение към вероятното място на произшествието, т.е. „зебрата”). Характерът на счупването на стъклото указва на предмет с малка допирна площ, това е ъгълът на „железния” телефон, който беше намерен на своето „местопрестъпление”. Ако телефонът е бил хвърлен, той нямаше да стои върху чистачката, това указва, че е бил държан в лявата ръка и точно в момента на удара на ръката е изпуснат, иначе нямаше да бъде намерен там.
Пострадалият пешеходец не се оплаква от
болки в китката, лакътя или главата, значи няма директен удар между стъклото и
тези части на тялото.
Рамото няма как да контактува на само 5см над капака на двигателя и на цели 50см от края на стъклото, няма толкова дълга човешка шия, а и главата на пострадалия пешеходец не е отрязана, директният допир на рамото със стъклото е изключен, освен ако тялото не е било хвърлено в позиция напречно на движението на автомобила. Само че в случая имаме завъртане на тялото около неговия център на тежестта след удара от бампера и така главата „лети” към стъклото и човекът е в позиция по дължината на движението а не напречно. Разбира се, при неочаквани залитания, човек има инстинкт автоматично да протегне ръка и да опита да се подпре. Къде е била лявата ръка в момента на удара на крака с бампера, не се знае, дали отпусната долу или до лявото ухо, това само пешеходецът знае. Логически, за да има такава силна и продължителна болка в рамото, може да се направи извод, че цялата енергия на удара е приета от лявото рамо, само че не директно, а посредством раменната кост, която е била под прав ъгъл спрямо предното стъкло. Съприкосновението между стъклото и цялата предмишница обяснява липсата на болка в китката или лакътя, каратистите точно така неутрализират ударите на противника. Левият юмрук, който е държал телефона (който пък е стърчал няколко мм от дланта), е нанесъл удара върху центъра на счупването на стъклото и ударът е осъществен със замах (човекът се е опитал да се подпре от загубата на равновесие). Вероятността точно в момента на удар върху стъклото, позицията на всички стави да е твърде толкова специфична, наистина е била малка, обаче се е случило точно това, и няма никакъв друг механизъм на удар за да боли рамото и да се счупи и стъклото. Времето за движение на ръката, ако е от позиция, близо до главата, наистина е доста по-кратко, ако първоначалната позиция е долу покрай левия крак. В коментарите за автотехническата експертиза става дума какво е времето за изминаване на разстоянието от предното стъкло до бампера и при указаната скорост 38,6км/ч и това са цели 0,1сек. и дали 60-годишният пешеходец е с бързи рефлекси, не е известно. Нека не се възприема, че защитата счита, че пешеходецът е говорил по телефона, просто ръката му може по съвпадение да се е оказала до главата му в момента на удара.
Самото рамо би могло да се удари и при падането върху асфалта. Обаче тогава механизмът на падане не предполага силен удар. Първо човекът се „изхлъзва” от капака на двигателя, когато колата спира (защото коефициентът на триене между гумите и асфалта става по-голям от съответния коефициент между капака и дрехите на човека, цифрите са известни (по таблици), но е безсмислено да се споменават). Така първо падат краката с обувките и чак накрая рамото и главата. Съвсем друго е при висока скорост, когато има превъртане на тялото във въздуха, но случаят не е такъв.
Колкото до ориентировъчната скорост на автомобила, то може да се съди по косвени данни по това, до каква част от колата е достигнала главата на пешеходеца, прилага се друга, по-удачна и по-подробна снимка (тази на легитимния инженер не е достатъчно подробна). Вижда се, че при скорост 30км/ч започва качването върху капака на двигателя, при 40км/ч е по средата, при 50км/ч достига предното стъкло, при 55км/ч започва качване по стъклото и при 60км/ч вече е на тавана на колата. Разбира се, това е ориентировъчно и зависи от няколко фактора, особено движението по капака на двигателя, има се предвид не само триенето на дрехите на пешеходеца, ами най-важното- спирачното закъснение, защото то не винаги е максималното за определения вид автомобил, а шофьорът обикновено не натиска педала максимално (това между другото и помага да се избегне загубата на устойчивост на колата), т.е. получава се различно време на „носене” на тялото (различно е пътуването „на автостоп” върху капака) и затова пренасянето на главата към предното стъкло зависи кога ще започне самото спиране на автомобила, както и на интензитета на спирането и всичко трябва да бъде отчетено.
Легитимният инженер е приел спирачно закъснение 4,91м/с.2 което е в границите на 4,5-5,0 без да се оставят спирачни следи, но това се усеща и никой не е питал шофьора дали помни как е усетил спирането (плавно =1,0-2,0 или нормално 2,0-4,0 или интензивно със залитане напред което е над 4,0 и достига 10-12 при най-новите коли).
Самата скорост на удара няма как да се определи защото независимо,че формулите са много и са все известни, то просто няма никакви доказани изходни данни и легитимният инженер се е ръководил по показанията за 40км/ч, указани от шофьора, а разстоянието на падане е определено напосоки, защото не се знае кога е започнало спирането на колата. Как например е определено, че тялото е отхвърлено на 7,50м без да се знае кога е започнало спирането и до кога е имало носене? Ами показанията, че пешеходецът е паднал на 1-2м пред колата, а според нарисуваната схема автомобилът е спрял на 6,75-2,02=4,73м след удара, а 4,73+(1-2м) прави 5,73 до 6,73м, което не достига до 7,50м и тук легитимният инженер отново е показал своето отношение, когато от него се изисква невъзможното и шофьорът на негово място просто би написал, че всичко би имало вероятностен характер и би изложил написаното до тук, което е най-близо до абсолютната истина. Обаче легитимният инженер не разполага с информацията за намерения на лявата чистачка телефон, това не му е било предоставено от досъдебното производство, както и той не може да промени данните, например за скъсената дължина на автомобила, не му е известно дали пешеходецът е бил забелязан след като в бил осветен от фаровете и т.н.
Също така не му е било известна и важната особеност, че височината на фрактурата е толкова по-ниско под горния ръб на бампера, на цели 10-15см, а това е възможно само при скачане (малко вероятно), или при ходене и свит в коляното и тазобедрената става ляв крак, което повдига цялата подбедрица.
An Investigation of the
Relationship Between Fracture Type and Force: Blunt Force
By Katie A. Boyd,
Department of Forensic Science
Laurentian University Sudbury, Ontario, 2017
Изследване на взаимовръзката между тип фрактура и
сила: тъпа сила
от Katie A. Boyd,
Катедра по съдебна медицина
Laurentian University Sudbury, Ontario, 2017
No comments:
Post a Comment