Тази тема е най-добре да започнем с това, което не само
дразни хората, но дори направо предизвиква диария при някои, толкова е
омръзнала и станала противна, става дума естествено за ежедневната „медийна
латерна“ за българските будители, ами това
няма никакъв нов държавен бюджет, първа точка от обсъждането му да не е за
„педагогическите кадри“, или пък когато и да стане дума за някакви доходи, будителите
пак са на първо място и всички останали държавни разходи са маловажни в
сравнение с техните доходи.
По тази причина умствено изостаналите деца направили
проучване как е в другите държави. Отдавна е известно, че САЩ са единствената
държава, в която получаваните доходи
са най-справедливи спрямо вложените
усилия за упражняването на дадената професия, това са всичките вложени
усилия като финанси, време, умствено натоварване и т.н. до получаването на
съответните практически умения и съответния документ за правоспособност за
дадената дейност, става дума за обикновени „заплати“ на наистина работещи хора,
а не за доходи на разни богаташи от притежаване на акции или други активи и
често изобщо не работещи в истинския смисъл на думата. (друг е въпросът с
останалите американски особености,
измежду които има много добри, но и още повече са недобрите, като някои особености
са направо отвратителни). Например в САЩ тамошният будител направо си мечтае за
доходите на квалифицирания работник, а за доходите на тамошния лекар дори и не
му идва на ума, че може да мечтае, това е съвсем друг свят за неговите
педагогически способности. Но дори и съседна Румъния да се погледне, там никой
будител няма толкова продължителна
„платена отпуска“ и наречена „работно време“ през ваканцията. Заплата
има само за тези, които наистина работят и занимават децата, няма значение дали
това е детски лагер на някой курорт или спортен лагер в същото населено място,
може дори и „летен лагер“ в училището, еквивалентен на сегашната занималня.
Умствено изостаналите деца като много наблюдателни, обръщат внимание на факта,
че никъде другаде няма седмичен норматив 20 академически часа по 45 или
дори по 35 минути астрономическо време и най-важното според децата от Помощното
училище, това е за работните месеци и се прикрива годишното отработено време
като се забравят ваканциите, а те са много, дори има и дървени ваканции, грипни
ваканции, всевъзможни празници (на будителите, на училището, дори и други
празници има), „почивни дни“ преди и след избори в училището и т.н. и т.н. и
дори тези тарикати са се изхитрили да искат пари от родителите за занималнята, а кой родител има
учителско „работно време“ и половината ден може да си гледа детето, същото е
през ваканциите, кой помага на родителите като им осигурява гледач на децата, а
самите родители спокойно да си ходят на работа. Кандидат-учениците за Помощното
училище получили „домашна работа“ от умствено изостаналите първолаци и
изчислили, че за 2 деца за занималня отива цялата заплата на единия родител и
попитали „големите“ от 1-ви клас какво става ако само единият родител работи.
Отговорът бил неочакван, следващата „домашна работа“ щяла да бъде колко заплати
на двамата родители струва подготовката за матурите, а те вече не са
само в 12-ти клас, има и в 10-ти, и в 7-ми и в 4-ти клас, няма значение, че
думичката „матура“ е заменена на „национално външно оценяване“. След това
„големите“ от 1-ви клас обещали огромен бонус за този от предучилищната група,
който успее да намери някоя държава в света, където болниците са обявили
няколко месеца „ваканция“, пациентите са изпратени в къщи, а медиците са „на
работа“ и си
получават пълната заплата като се редуват по един „дежурен“ заедно с пазача в
болницата и така всеки медик ще получи по едно дневно дежурство и няма да е
свободен през цялата „медицинска ваканция“ (направо ще загуби цял ден от няколкото месеца „работна“ ваканция). Обаче умствено
изостаналите кандидат-ученици не се вързали на номера и отговорили, че такова
безумие има само в „Бай Ганьо“ и никъде другаде не се раздават заплати без да
се работи.
Що се касае до американските учители, то умствено
изостаналите деца обяснили, че в САЩ процесът вече е приключил, населението е
тъпо, и с много редки изключения, почти всички боледуват или от „политическа“,
или от „обществена катаракта“. Кандидат-учениците се съгласили, че
американското общество вече наподобява стадо задоволени овце, което се води от
някой коч и дори никой не мисли дали действията на коча са правилни и дали не
са опасни. Затова и вече нямало никакъв смисъл да се глезят тамошните будители.
В БайГаньо процесът още не е приключил и мнозинството от хората още могат да
мислят с главата си, но „всичко върви по план“ и децата са в процес на
пълноценна дебилизация и зомбиране (защото образование и възпитаване винаги са
били заедно), малцина от тях се съпротивляват и то по волята и съветите на
родителите им и затова децата целенаправлено
се насъскват срещу своите родители на всички възможни нива, не само от
улицата. За жалост тези „благодетели“ не се възприемат като истински врагове на
децата и „номерът им минава“, децата застават в контра-позиция за всеки полезен
родителски съвет, защото вече има е внушено, че те са „свободни“ личности и
няма да се дадат да бъдат „командвани“ от родителите си.
Тук искам да допълня нещо много важно от себе си. Дано
горките овце не се обиждат от сравнението на техния интелект с интелекта на
финансово задоволените западняци (задоволени за сметка на грабежа и
експлоатацията на „Бай Ганьо и сие“). Но умствено изостаналите деца от
предучилищната група още не са учили за „полезния интелект“ и затова просто са
повторили това което битува като „обществено мнение“ за овцете (но според мене
е крайно време да се преразгледа за съвременните условия и да се ъпдейт-не). А
аз самият ще споделя една случка. Както си пътувах с колата и наближавах едно
село, от лявата страна на пътя имаше висок склон и от него се спускаха цяло
стадо овце и пресичаха пътя. Когато ги наближих, едната овца, може би „главната“
(за средата на стадото), спря на високото и всички останали овце също спряха, и
продължиха да се спускат чак след като ги подминах с повече от десетина метра. Аз
продължих и след като подминах и второто село и вече се намирах на главния път,
който е дори международен, неочаквано за логиката, но много очаквано за нашата
действителност, на един ляв завой ми изскочи в насрещното някаква кола и то с „бясна
скорост“ и то не къде да е, а в моята лента за слизане надолу, явно неговите 2
ленти за изкачване не му стигаха на този шофьор и той се е решил на тройно
изпреварване и то без никаква видимост на такъв завой. Добре, че карах бавно и
добре, че „Шумахерът“ се качваше нагоре и спирачките му бяха по-ефективни, та
успя да завие надясно в неговата изпреварваща лента и така и на двамата ни се
размина катастрофата. На подобни идиоти почти винаги им се разминава и то само
защото другите ги
пазят, но в случая ако бях с тежък ТИР и карах с разрешената скорост,
най-вероятно Шумахерът щеше да влезне в новините като размазана муха на
предницата на камиона. Аз самият дълго време след „разминаването“ си мислех за поведението
на овцете и на Шумахера и кой от тях на практика има повече „полезен интелект“,
затова и не искам да обиждам овцете и да ги считам за глупави, има много
„по-достойни“ хора от тях. Колата беше „голяма кутия“, но в днешно време не
само „мъдраците“ или „дебелите вратове“ могат да си купят имитацията на джип и
си остана неизвестно какъв е бил шофьорът.
Стоп
Мина много време от написването и по-добре да се преработи
част от вече написаното и да се остави само най-главното, „основата“, и така
всеки сам да си прави заключенията и да анализира случващите се събития без да
чака наготово, така се развива интелектът, а аз, ако ми дойде музата, ще допълвам някакви
неща, които биха били актуални и за които подозирам, че не всеки ще се досети
веднага каква е истината.
Затова останалите статии ще бъдат силно съкратени и част от
тяхната информация преминава към „общата култура“, а това е най-добре да бъде
към Образованието.
Понеже всичко се прави с цел да се помогне на децата, важната информация трябва да се подава
ненатрапливо и все едно „покрай другото“, младежите са много докачливи
и не понасят „настойници“ и „ръководители“, имат си фаза на непризнаване на
чуждото мнение, дори да са убедени че някой е прав за нещо, пак не биха
постъпили както са съветвани от „другия“, защото отстрани ще изглежда че
са се предали и че друг ги „командва“, а
те искат да се доказват, че са самостоятелни. По-малките пък са много
впечатлителни и ако искаме да запомнят нещо за дълго време, нужната информация трябва
да им се приподнесе с обилно количество емоции, без значение какви са по
характер (положителни или отрицателни), важното е емоциите да са от „основните“
и за предпочитане са „радост“ и „изненада“, но понякога се налага да се ползва
и „страх“ и „отвращение“ (например уместно е да се показват снимки на овъглени
от електрическата дъга любители на селфита на покрива на вагона на влака или
пък видео на „пияни прасета“ които празнуват поредния предпубертетен рожден ден
и така след краткотрайната но и много впечатляваща отрицателна емоция, децата
едва ли ще искат да бъдат на мястото на „героите“ от снимките или видеото,
важното е предварително да са подготвени какво ще гледат, за да няма после
нощни кошмари). По-трудни
са пубертетите, те периодично изключват режим „приемане“, а понякога дори са и
„извън линия“ и при общуването с тях се изисква доста повече търпение, докато
им се съобщи нещо важно, което те „да чуят“ и да се надяваме, че „чутото“ ще го
обмислят не чак толкова късно.
Тук е мястото да се припомни една житейска мъдрост за
възпитанието и стадиите на порастването и помъдряването (от малко дете през
пубертета до младеж и дори до зряла възраст):
1-„Мама знае всичко“, 2- „Оказва се че мама не знае
всичко“, 3- „Че какво ли пък знае тази мама“, 4- „Трябвало е било да слушам
мама…“.
А също и за „формулата“ за определяне на мъдростта:
„Глупакът се учи от своите грешки, умният се учи от чуждите
грешки, мъдрият предвижда грешките, безумният изобщо не се учи от никакви
грешки.“
Самото образование е създадено от човеците за ограмотяване
на всички хора (които сами искат това, а не насила) и е тясно свързано с
възпитанието, понеже най-много се занимава с децата, а те трябва да са
подготвени за живота когато пораснат и да осъзнават, че имат и отговорности, а
не само да бъдат тъпи потребители без никакъв стойностен смисъл в живота,
трябва и да се научат да различават истинските приятели от лицемерните и да не
се поддават на манипулациите на враговете си, които в днешно време в много
голяма степен са възприемани като доброжелатели и дори като „истинските приятели“
на децата.
И понеже не винаги родителите
са успели да подготвят децата си за техния бъдещ живот (домашното възпитание и
личният пример на кого да подражават), това налага учителите, които прекарват
толкова много време с децата, да допълват пропуснатото. Това изисква
„качествени кадри“, дори много качествени и точно по тази причина „световните
кукловоди“ които имат планове със столетия и дори с хилядолетия напред, съвсем
далновидно започнаха много настойчиво (и много ефективно) първо да лишават
учителите от права, защото учениците били тези, които имат права
(безгранични, дори и съвсен открито и дори „законно“ да им се противопоставят
за каквото им хрумне, защото били деца), така се срина авторитетът на учителя и
в тази сфера започнаха да влизат най-некадърните и най-мързеливите (само в
Образованието можеха да се реализират, за другите сфери се изисква повече
интелект, повече усилия и повече труд), следващата стъпка беше назначаването на
„троянските“ коне, това са профсъюзните лидери в Образованието, които
насъскваха и „новите будители“ и цялото общество, че те са най-важните и цялата
държава трябва да мисли единствено за тях и естествено доходите има да са
съвсем прилични, около 5-10 пъти по-скъпо платени за един реално отработен
астрономически час, за частните уроци няма нужда да се повтаря, сравнението
с лекарите беше направено в предишните
статии, само да доуточним, че будителите се продадоха, а тези, които
осъзнаваха какво става, просто си „траеха“ (може би от страх да не останат без
работа ако са от непокорните), но така станаха съучастници и също носят вина.
При лекарите моралът се оказа по-висок и дори при много по-тежките условия на
работа (обидите бяха поне 200-300 пъти повече, а освен това имаше и физическо
насилие (побой) и то съвсем не изолирани случаи, да не говорим за мизерното
заплащане, но последните мохикани си вършат работата и лекуват, при това без
„частни уроци“, на практика цялата мощ на всички репресиращи органи на
държавата е включена срещу лекарите, непрекъснато се подклажда медиен шум, от
мухата се прави слон, а да не говорим, че повечето от половината обвинения не
са верни (дори може да са 80-90%), но в тази ситуация изобщо не може да се
разчита на Правосъдието, то защитава само престъпниците. Но тази нова ситуация
може и да изиграе лош номер на „управляващите зад кулисите“ (сигурен съм, че в
момента трескаво търсят бърз вариант за ново появилата се опасност). А самата
опасност не е никаква изненада, просто народната мъдрост гласи, че „много
хубаво не е на хубаво“ (за едните) и „всяко зло за добро“ (за другите),
житейските наблюдения потвърждават актуалността на тежи твърдения.
Доходите в Образованието
станаха атрактивни, а с допълнителните „извънредни часове“ и частни уроци,
просто са супер-атрактивни. В тази сфера изведнъж се появиха супер интелигентни, супер
амбициозни, супер активни млади кадри, които са и с човешки ценности и
шокът за задкулисието явно е бил голям, това не са мързеливите и тъпи предишни
кадри и няма да се поддадат лесно на манипулация (а манипулаторът може да
манипулира единствено по-низши от него и колкото разликата в интелигентността е
по-голяма, толкова и манипулацията е по-успешна). Просто да сме благодарни, че
ни е предоставен шанс държавата „БайГаньо“ да бъде спасена от окончателната
разруха, каквото правят всички досегашни колониални владетели, които всъщност
внедряват в българската политика чужди решения.
Наистина шансът е много голям
за спасяване на Образованието и тези младежи заслужават подкрепата на
обществото, а родителите да си стягат децата, за да бъдат ученици които
отиват на работа, в училището се извършва полезен труд, не е МОЛ за
разходка или за фукане със скъп телефон или каквото и да е друго.
България е на дъното по редица показатели от ключово
изследване на ОИСР (Организацията за икономическо развитие и сътрудничество) в
областта на образованието – годишният доклад „Education at a glance”.
При това българските учители са с най-ниските задължителни
норми за преподаване. При началните учители средната норма е 414 часа при
средно 773 за ОИСР, в прогимназиите - 444 срещу 706 и в гимназиите 490 часа срещу 679 в ОИСР. На този фон дори лидерът
на СБУ Янка Такева коментира, че е време българският учител да прекарва повече
време в училище.
Oт 2022 г. насам българските ученици водят класацията за най-неграмотни
сред връстниците си в Европейския съюз в класацията PISA, стигнахме
до там, че сега 48% от завършващите средно образование са функционално неграмотни.
Човечеството стремително тъпее- такъв е изводът на
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Според резултатите от изследването всеки 5-ти жител на
планетата може да се справи с четене и математика на ниво само на началното
образование, всеки 3-ти нает работник няма нито знания, нито умения за своята
професия, при младежите от 16 до 24 годишна възраст рязко е спаднало нивото на
грамотност, в половината държави ситуацията е критическа- всеки 4-ти възрастен
не може да достигне нивото на 10-годишните деца в миналото.
За сега само в Далечния изток не е така (Китай, Япония и
други от региона) и там все още не се преподава джендър-идеология в училищата.
В съвременните ВУЗ-ове (извън Далечния изток)
не се изучава науката логика защото е
опасно, „мъдраците“ не бива да могат да разсъждават.
Не само един човек в интернет пространството мисли, че трябва
да се възстанови репутацията на училището като институция за истинско ОБРАЗОВАНИЕ
и КУЛТУРА. Как децата да уважават училището и учителите след като им се предлагат множество
безинтересни и най-важното и ненужни неща, а нужното се представя неатрактивно
и без да се предизвика интерес да бъде разбрано и запомнено. Да не забравяме,
че децата се държат лошо само с тези учители, които не могат да ги убедят в
знанията си и в културата си, и е срамота когато самите ученици правят
забележки на своите „учители“ за допуснатите от тях грешки и тези случаи съвсем
не са малко, такова е качеството на не малка част от „новите будители“ и добре,
че се появиха и младежите- „новата опасност“ за властта и нашата голяма
надежда.
Да осветим накратко „теорията“.
Няма нищо нито сложно, нито пък обемно, само 3 единствени
неща, „светата троица“ за образованието. Първо-
специалната методика на преподаване (как да се преподава и изпитва). Второ- специалният принцип (какво
да се учи). Трето-
мотивацията (дали да се учи и защо).
Използват се всички възможни достижения на науката, най-много
от Психологията, която по западен образец вече в действителност се превърна в
методологична основа за манипулация на съзнанието- и личното и общественото, и
в това няма нищо странно след като още „пионерите“ на западната психология
считаха, че тяхната наука започва там,
където от анализа на човека се преминава към оказването на влияние на неговото
съзнание. Деградацията на тези „учени“ е ужасна, те непрекъснато спомагат за
войната срещу човеците, които много деликатно и прекалено дипломатично описват
какво е това психолог (народното определение): „Ако човекът няма какво да яде,
добрият ще му даде хляб, умният ще му помогне да си намери работа, а психологът
ще го убеди в ползата от гладуването“. Използва се дори и медицината,
по-конкретно разделът Хигиена, в случая хигиената на труда. Каквото учехме като
студенти, сега на живо го виждаме как се прилага, а нас ни учеха да се постъпва
точно обратно, но тогава целта беше да се помага на децата, а сега е те да
бъдат унищожени (и физически, и интелектуално, и духовно).
Първото- целият
учебен план е разбит, всеки ден различни предмети (различни области на
знанието), през деня всеки час също е по различни предмети, т.е. тотално
прескачане от една област на знанието в друга област и детската издръжливост (вниманието и интересът) се пречупват. При
това най-главното и същественото в тази „модерна“ и „прогресивна“ методика е разхвърлянето
на цели области от конкретната дисциплина, по-точно тяхната последователност.
Това е все едно да се строи къща по „модерния за 21 век начин), а не по
класическия, т.е. не от основите и последователно по всички етажи до
покрива и накрая дограмите и ВиК и електро-инсталациите, а хаотично. Затова и днешните деца остават функционално
неграмотни, независимо че някои от тях са зазубрили нещо наизуст, но те не
могат да си го представят като едно цяло, т.е. тези деца са научили и виждат
отделните дървета, отделните тревички, отделните камъчета, отделните пътеки и
т.н. но НЕ ОСЪЗНАВАТ целия парк който наблюдават. Отделно от това, натовареността
на децата е огромна, на тях им е отнето детството, толкова много часове в
училище, а след това и домашна работа в къщи и на съвестните и трудолюбивите
деца „бушоните прегарят“. На този фон има родители-престъпници, които
прехвърлят своите болни амбиции върху децата и ги водят къде ли не- музика,
карате, чуждестранен език, рисуване и т.н, и т.н. и си въобразяват, че това е
добре за детето, но понеже не е умерено, а прекалено, то крайният резултат е
обратният на желаното и винаги ще настъпи срив, дали след няколко месеца или
няколко години зависи от издръжливостта на детето. Самите образователни
програми са много натоварени и едва ли не сегашните седмокласници трябва да
имат знанията на студентите от преди няколко десетилетия. Когато нещо се учи
бавно и в умерен обем и последователно а не хаотично, то се разбира и се помни
дълго време и това е то полезното образование. Точно по тази причина трябва
да има „елитни“ класове, „средни“ класове и „слаби“ класове, децата са с
различни възможности, същото важи и за елитните и слабите училища и
университети, само така всяко отделно
дете може да получи максимална полза за себе си и за бъдещата си реализация.
Не случайно в САЩ всяка следваща година детето е в различен клас според
показаните резултати от предишната година. В „БайГаньо“ учителят няма никакви
права, също както и лекарят, и
обучението и лекуването са изкуство и са строго индивидуални, но
СИСТЕМАТА забранява и на учителя и на лекаря да ги прилагат, трябва да се
спазва одобрената от Министерството програма и нито крачка встрани, на властта
са нужни полуболни дебили, които лесно се управляват. Отделно се набляга на
ПОКАЗНОСТТА, тя направо се имплантира в съзнанието на обществото, фукането е с
брой дипломи, сертификати, отлични оценки и за реални знания и умения и дума
не става, те „не са важни“. Затова толкова много родители от „голямото
добро утро“ ходят да се карат с учителите да пишат отлични оценки на умствено
ограничените или мързеливи деца, само за да имат „отлична“ диплома. За да бъде
гарантирано унищожена „бялата раса“, т.е. децата-човеци, които показват, че са
съвестни, умни и трудолюбиви, всячески им се пречи да успеят да усвоят нещо,
което учителят им преподава, това става като се включват „ЗАГЛУШИТЕЛИ“ в тези
класове, където има талантливи деца. Това са болни деца, ненормални, за
които обстановката, в която са включени, е крайно неестествена и неблагоприятна
за тях и естествено те накрая „изпушват“, никой аутист не се чувства комфортно
в обкръжение на толкова много хора около него. Тези деца ги наричат СОП
(нуждаещи се от специални образователни потребности) и те самите нито имат
вина, нито осъзнават какви ОГРОМНИ ЩЕТИ нанасят на желаещите да учат деца.
Колко лицемерно звучи, че тези болните, щели така да се интегрират, това го
казват демагози, които си нямат представа от същността на увредата
(заболяването) и неговата прогноза, както и от „хигиената на труда“ в класната
стая. Умствено изостаналите деца от Помощното училище редовно комуникират с
Планетата на маймуните и описват ситуацията със СОП по следния начин: „главният
готвач, за да не обиди и да не лиши от „права“ берачите (родителите) на гнили
домати, а и самите гнили домати (децата) е пуснал министерска заповед във всяка
салата да се слага по един гнил домат и така той да се интегрира в салатата“.
Какъв е резултатът, може да се разбере след като се опита. Накрая да споменем и
за начина на изпитване, който също е под общ знаменател и не отчита индивидуалните
особености на ученика. А хората са различни, едни са изключително креативни и
могат да измислят нещо съвсем ново и революционно, други са перфектни
изпълнители и Обществото еднакво се нуждае и от двата типа, без да ги
противопоставя, същото е и в човешкия организъм, всички органи и системи са
нужни и важни, няма „низши“, иначе не може да съществува целият организъм. Така
че за едни деца са подходящи тестове, а за други „свободен текст“, както е и
устното изпитване и това би трябвало да насочва за бъдещата професия, кое ще
успее да реализира детето без голям стрес, само с труд.
Второто- още
от най-малка възраст се премахва
четенето и слушането на приказки защото е крайно опасно за целите на
сатанистите и се заменя с гледане на мулт-филмчета, отначало през 20 век
„човешки“ за да се елиминира четенето и слушането, а сега вече през 21 век и
откровено сатанински мулт-филмчета с насилие и безнаказаност за бандитите. Това
се прави за да не се научи детето да
си създава абстрактни образи в съзнанието си когато слуша или чете някоя
приказка, а точно това развива асоциативното мислене и когато порасне, такова
дете ще може да си представя образно различни явления в различни сфери- физика,
химия, биология, както и процесите в обществото ще му бъдат достъпни за
разбиране, а това е ужас за сатанистите, на тях са им нужни само роботи като
кон с капаци, които са направо гении в своята област и нищичко не проумяват от
останалото, липсват им дори елементарна обща култура и образование. Не
случайно сегашното образование е толкова супертясно специализирано и уж
причината била в обема знания. Видеото и снимките (презентациите) напредват и в
средното и висшето образование и допринасят за по-лесното усвояване на някакъв
материал, но същинската скрита цел е същата, както и с приказките за
най-малките. Освен че се преподава разбъркано, в 21-ви век някои дисциплини се
оказват „излишни“. Има ли сега физическо възпитание? Отговорът е, че
категорично няма такова нещо, наличието на някакви си тестове в края на срока
не отменя истината, че децата на практика не се движат, да не говорим за
гъвкавост или издръжливост, те трябва да
са болни, опасно е да растат здрави и умни. Ако се вгледаме в отделните
предмети, също има „адаптирани“ науки, например в елитна гимназия с чужди езици
физиката беше застъпена само като астрономия и оптика, за останалите раздели
беше споменато, че ги има, а механиката която е една от основите на физиката,
просто беше пропусната. Какво да се прави, трябва да се преподава по утвърдена
от Министерството програма. Аз самият си мислех като пенсионер, че мога да науча
децата на физика, която е първата ми страст преди медицината, получаването на
„учителска правоспособност“ може и да е разтегнато за цяла година, макар че
обемът информация едва ли е за повече от 2 месеца ако се сравни с медицината,
но проблемът ще бъде именно какво и как да се преподава по указание на Министерството,
а не на какво могат да бъдат научени децата. Преди няколко години ме изненадаха
едни „отличници“, които на въпроса какво прави катализаторът и защо ускорява
скоростта на химичната реакция, останаха за дълго време неочаквано изненадани,
дори шеговитите подсказвания този катализатор бие ли ги двете вещества, рита ли
ги или проявява някакво непознато насилие докато двете вещества се свържат, и
чак накрая като стана ясно, че катализаторът може би е „сватовник“ децата се
досетиха за това, което знаеха, но не осъзнаваха. А това е толкова
елементарно, катализаторът образува междинно химично съединение (или цяла
каскада междинни съединения) с много голяма скорост и самото междинно
съединение също с голяма скорост се съединява с второто вещество и катализаторът
вече като излишен напуска сцената, а двете вещества са „мълниеносно“ свързани.
За съжаление малцина от сегашните учители наблягат на ОСНОВАТА, а децата като
знаят главното, нататък с голяма скорост ще разбират за какво става дума и ще
напредват. Аз самият съм забелязал, че задаването на насочващи въпроси е хиляда
пъти по-ефективно от „наливането с фуния“, даването на готова (предъвкана)
информация не носи емоционална добавка, а мисленето да се отговори на въпроса
води до много по-дълготрайна памет и най-вече до разбирането на това, което се
запомня. Понеже в живота има всякакви ситуации и изобилие от всякаква
информация, децата трябва и да се тренират да отсяват главното от
второстепенното, нещо което куца на съвременните български ученици, това се
постига само с провокативни въпроси и трябва да се прилага често. Не бива да се
забравя, че в училището трябва да се преподава и КУЛТУРА. Не случайно
сатанистите толкова често „коригират“ учебните програми по литература, дори за
един и същи автор, ако е оставен за изучаване, много прецизно се отстраняват
„неудобните“ произведения и се оставят само някои, които са политкоректни. А
литературата от съвременниците на дадена епоха дава много повече информация,
при това нецензурирана и не пропагандистка за живота по онова време и за
ИСТИНСКИТЕ СЪБИТИЯ. Например човек ще оглушее от натрапването на ИЗМАМАТА за
„Гладомора в Украйна 1932-33. Годините наистина са били много трудни, и
климатично, и икономически, но това важи за всички а не само за Украйна.
Продажните историци лъжат на поразия за „престъпленията“ на тогавашната
съветска власт, че насила са вземали „всичко“ от Украйна и са оставили
населението да мре от глад и дори не са си направили труда да направят
сравнение с другите републики по същото време. Това е времето на насилствената
колективизация в тамошните колхози (нашите ТКСЗ-та). Писателите по онова време
съвсем ясно и точно са описали какво става в украинското село. „Хохолът“ винаги
си е бил хохол, иска да надхитри всички и накрая надхитрява и самия себе си.
Понеже няма как да се опълчат на властта и все едно пак ще влезнат в колхоза,
украинските селяни решили да „не се минат“ и заколили своите волове, осигурили
си сушено месо за дълго време и станали „колхозници“. Обаче като дошло време за
оране на земята, вече нямало с какво, воловете са вече изядени от „хитрия
хохол“ и той чак тогава осъзнал какво е направил, земята останала необработена
и след като житото не е засято, няма как да се чака нова реколта, и това е в
житницата на СССР. Ако не бяха литературните произведения, истината нямаше как
да стане известна.
Едно отклонение за разнообразие. Извадки от наградените
творби от Културния обмен между Помощното училище и Планетата на маймуните.
Първото е за същността на Правосъдната система, а второто е за предизборната
„надпревара“, и двете са в духа на „социалистическия реализъм“.
В съдебната зала.
„Обвиняемият са стане !“ Съдията: „Господин Руснак, защо вероломно нападнахте
Германеца през 1945 година ?“ Отговор“ „А той защо нападна мене през 1941 ?“
Съдията: „Това не е отговор, а въпрос, който се отхвърля защото не касае
конкретното съдебно разбирателство, ако желаете, можете да заведете друго
съдебно дело в канцеларията на съда защото става дума за друг казус. Решението
на съда е следното: „Виновен“ по делото за нападение през 1945 ! Заседанието се
закрива“. Адвокатът на Германеца ехидно коментира: „За 1941 пледираме за
„давност“ на събитието и сме сигурни, че ще спечелим“.
Избори в „БайГаньо“,
репортаж от ползващите шапки-невидимни репортери от Планетата на маймуните,
поводът е оплакването на овцете и кокошките, че нямало било за кого да гласуват
и затова не ходили до изборните урни. Първи избирателен район- кошарата.
Кандидатите за охранници са вълците и мечките, очаква се регистрацията и на
чакалите. Навсякъде всичко е „по закон“, има билбордове, има всякакви
агитационни материали. Втори избирателен район- курникът. Кандидатите за
охранници са лисиците и поровете. Също нищо не липсва, нито билбордове, нито
агитационни материали. Навсякъде избирателите имат алтернатива, никъде няма само
един единствен кандидат. Какво като кучетата не са допуснати, та те са включени
в Списъка „Магнитски“ и дори са агенти на Путин. Чуждопланетните наблюдатели
правилно отбелязали, че на „разумната Земя“ няма никакви нарушения, всичко си е
според местните закони на самите „разумни‘ местни жители, които сами са си
определили тези правила.
Третото- децата
не са подложени на правилната "обратна връзка", за да искат да учат, те
трябва да са мотивирани и сами да го искат. Няма поощрения за отличниците, няма
и наказания за двойкаджиите и най-лошото- децата не виждат смисъл да се напънат
за да научат нещо защото никой не им гарантира, че знанията им ще им осигурят
някакво предимство в бъдещата професия. На времето при социализма беше срамно да
си от "слабите" и имаше риск от преместване в непрестижно и срамно
училище. А сега е престижно да си малоумен и дори да го демонстрираш, от
наложената мода е желателно да изглеждаш като урод, но да си богат чрез някаква
престъпна дейност. Един умен човек беше казал, че още от времето на
най-голямото предателство към човеците в съвременната история през последните 2
хилядолетия (перестройката на Горбачов), сатанистите отцепиха образоваността
от „бизнеса“, богати почнаха да стават единствено малограмотни и необразовани
и това се издигна в култ за младежите, а образованите станаха бедни и обект
на посмешище. Така децата вече нямаха никакъв стимул да искат да научат
нещо, дори и любознателните почнаха да се срамуват и да се крият и да се
затварят в себе си след като ги „отхвърляха от стадото“. На практика за тези 12
години задължително „губене на време“ за огромна част от младежите се оказа, че
само са се научили на четене и смятане и тук там са чули и за нещо друго, но
цели 12 години са им били оказвани „образователни услуги“. Каква е реалността?
Например в Япония- децата в първите години се учат само да се адаптират за
обществения живот, т.е. социализация, после остава ученето за четене и писане,
дори чак във втори клас някои го усвояват напълно, но до тогава те вече са
дресирани и спазват обществените норми. А какво е българското училище- „зверилник“
с двуметрови мутанти. Има училища със заповед на директора да не се пишат
двойки и да не се карат на децата-мутанти и дори и сериозни забележки да не се
правят, иначе писмено обяснение от учителя пред директора за нарушаването на
желанието на родителите, това са особените училища с добър рейтинг но на децата
на богаташи и бандити и които чакат само да изтекат нужните години и да получат
дипломата и не им трябват знания, те ще бъдат началници и техните заместници ще
вършат работата, затова и трябват и по няколко работни „пчелички“ с истинско
образование но те няма да са от ръководителите. С това лигавене за „правата“ на
децата те са буквално унищожени, защото са неподготвени за реалността в живота
където се случват и трудности и не се изпълняват всичките им желания-претенции,
затова и едни се депресират и са готови за наркотици и други начини да избягат
от действителността, други обратното- стават агресивни, което си е очакван
компенсаторен механизъм.
Важни наблюдения, с които е редно да се съобразяват всички
заинтересовани. Нормалните ученици, тези на средното ниво, т..е. „златната
среда“, са по принцип повече упорити и повече трудолюбиви за да достигнат
надарените отличници, на които всичко им се получава лесно и без особени усилия,
но които при първите трудности обикновено се отказват, защото не са свикнали да
полагат големи усилия за да постигнат нещо, затова и златната среда на финала
постига високите резултати, а талантливите проста окапват, това го потвърждават
многото наблюдения на студенти- кои и как завършват.
Много са недостатъците в Образованието, страшно много, също
както и в Здравеопазването.
Съвременното
образование вече не гарантира получаване на умения за извършване на дейностите,
дори и получаването на знания не гарантира.
Мъдраците -новата категория на 21-ви век, но още през 20-ти
век бяха създадени огромно количество от тях. Това са си същите глупаци, но
считат себе си за мъдри, дори искат и останалите да ги възприемат като мъдри и
то само въз основата на това, че са "притежатели на дипломи".
Мъдраците имат дипломи за средно и за висше образование, но интелектът им за
жалост е посредствен, прекалено много се възгордяват от бройката на някакви си
хартийки, документи за "огромни знания". Този процес набра скорост
още след Втората световна война, кукловодите почнаха да създават
"роботи"- прекалено тясно специализирани специалисти, които наистина
са виртуози в своята област, но им липсва общата култура, особено за
обществените науки и затова е толкова лесно да бъдат манипулирани, особено ако
са "финансово и социално задоволени" на фона на останалите (които
имат повече интелект и повече усет за обществените явления).
Куриозите на системата съвсем не са никакви куриози, а
напълно очаквана ситуация. Деца от 12
клас, а реално дори и 4-ти клас никога не могат да завършат (ако трябва да
покрият критериите за знания и умения). Други- завършват 7-ми клас, но нито
познават буквите, нито цифрите (парите), има дори и деца- тежко болни и дори на
легло, направо „живи трупове“ но притежават диплома за завършен 4-ти клас, а те
дори не могат да държат лъжица и ги хранят със сонди. Колко е важен факторът делегиран бюджет и записани
ученици, които на практика не се обучават.
Да завършим с „архивите от Планетата на маймуните“, които
са извадили задачите по математика за матурата след 12-ти клас:
Еволюция
на образованието на „разумната Земя“:
1980- изчислете площта на сложната фигура.
1990- изчислете площта на правоъгълника.
2000- изчислете площта на правоъгълника като умножите
дължината и ширината.
2010-изберете правилния отговор на въпроса каква е площта
на нарисувания правоъгълник със страни 20 и 30
А=4000 Б=600 В=9000000.
2020- изберете правилния отговор на въпроса каква е площта
на нарисувания правоъгълник със страни 20 и 30
А=Бойко Борисов
Б=600 В=Слънчев бряг.
2030- оцветете правоъгълника в желания от вас цвят.
2040- нарисувайте триъгълник.
По-сложните фигури ще се изучават във ВУЗ
Следващите статии ще включват само по няколко изречения,
основата на знанието и може би може и да се допълва по нещо (ако ми дойде
желанието), но ако някой младеж желае, сам може да си допълни пропуските и в
този случай ИЗРАСТВАНЕТО ще е заслужено и трайно защото ще бъде постигнато със собствен
труд а няма нищо по-ценно от това.
No comments:
Post a Comment