23= Управление

Управлението съществува отдавна и задкулисното (същинското) управление е известно на всички, но „обществената катаракта“ пречи на огромна част от хората да го видят. А то е толкова просто, нарича се още мафиотско управление. Има влиятелна фигура, която не се показва публично и дори не иска никой да знае за съществуването на тази тайна фигура. Но този истински управляващ има „желания“ и никой от публичната власт не смее да му откаже. Това се достига по елементарен начин, на възлови постове се назначават ПРОВИНИЛИ се в нещо политици, съдии, прокурори, офицери и всички останали постове. Когато пристигне „желанието“, как спасеният на времето да му откаже, така и се затъва все по-дълбоко в гнилото блато на сегашното управление. А подготовката върви от самото начало. В набедените за елитни Западни университети по обществени науки, където се коват бъдещите управници на света, по-точно спуснатите парашутисти за изпълнение на „желанията“, се вземат мерки още по време на тяхното следване и се организират всевъзможни „купони“ на които бъдещите управници вече са документирани в различни провинения (наркотици, изнасилвания и т.н.) и компроматите чакат своите години да им дойде времето за използване. Всеки знае, че е така, но чака някой да му свали „очилата“ за да прогледне. 

Умствено изостаналите деца от Помощното училище и техните връстници от Планетата на маймуните са документирали семинар, на който много подробно описват управлението на планетата Земя. 

Отдавна съществува много скрита и много влиятелна групировка на планетата и те наричат себе си ЕЛИТЪТ. Тези особи са си казали, за да управляваме лесно и успешно, стадото ще го разделим на 2 категории- „същинско стадо“ и „елит на стадото“ като между двете формации ще насадим омраза и презрение. Елитът на стадото ще бъде нашата дясна ръка, но за стабилността на нашата истинска власт, този елит (олигархи, банкери, президенти, крале и всички останали) периодично трябва да го сменяме с помощта на същинското стадо. Допълнително, за да върви всичко по мед и масло и да няма издънки, трябва да насадим непримирими противоречия вътре в елита на стадото, тези президенти, олигархи и т.н. трябва вечно да са в конфликт и да не могат да си поделят „баницата“, както и да ги гъделичкаме по тяхната суетност кой е „по-заслужил“.

Колко наблюдателни и колко прозорливи са тези деца, те са „разумът“ на планетата, защото не са увредени от съвременното образование, не учат каквото им се преподава по Министерската програма, а сами наблюдават и анализират. Затова когато те твърдят, че сегашният американски президент е истински психопат от медицинска гледна точка (според всичките му досегашни постъпки), то просто няма кой да обори това тяхно мнение.

 Евентуалните допълнения друг път.

Ще се споменат няколко думи за Украйна, защото там се наблюдава 100% потвърждение на световното управление, а по-късно ще се допълни и за историята на хохола.

Кратко допълнение: 

За същността на самото управление (на елита на стадото) се прилагат всички съвременни достижения на психологията (за жалост на недобросъвестните „учени“).

Например какво се наблюдава не само в България, но и в останалите държави.

Навсякъде се „набива на очи“ някой „ОТДУШНИК“, обикновено журналист, който със задкулисното съгласие на властта говори за всички наболели въпроси и то много говори, но целта е предварително ясна (за човеците и за децата от Помощното училище). Целта е да се внуши БЕЗНАДЕЖДНОСТ за промяна, „ето, дори еди-кой си говори непрекъснато за нередностите, включително и за престъпленията на властта“ срещу обикновените хора и накрая пак нищо не се случва, няма смисъл някой да си „блъска главата в стената“. Целта е хората да бъдат пасивни и да не вярват, че нещо могат сами да променят с някакви свои действия или протести.

Ако обществото го разглеждаме като своеобразен организъм, то за „управляващия орган“ (задкулисните кукловоди) всички знаят, но за „мускулите“ (изпълняващите органи) мнозина не се досещат (пак е виновна насадената чрез пропагандата „катаракта“). А това са не толкова неизвестните КОМИСАРИ, те изпълняват заповедите на „комисиите“ зад кулисите, т.е. прилагат в обществото истинската власт. Няма значение, че мнозина си въобразяват, че това го правят изпълнителната или законодателната власт (правителствата и парламентите), тези „официалните“ власти просто „слушат“ комисарите. Дебютът на комисарите в тази им роля на „всемогъщи“ беше в СССР, те всяваха страх и почитание дори в армията и останалите силови структури, а там уж има строга йерархия според званията на офицерите, но генерали и полковници трепереха от лейтенанта „политкомисар“, също както и всички останали министри, директори и т.н. Затова и процесите в СССР бяха толкова стриктно контролирани и управлявани според „желанията“ на задкулисието. За никого от човеците не е тайна кой финансира тази октомврийска „революция“ и с каква цел. Цялото Политбюро в самото начало беше само от евреи, поради многото шум и кървавите събития успешно се „забрави“ и проблема с неполучените пари от продажбата на Калифорния и вече никой не ги очакваше да бъдат предадени на наследника на Руската империя.

След като дойде ред и на Европейския съюз да бъде съсипан както и Съветския съюз, то „задкулисните кукловоди“ пуснаха отново старото оръжие, на сцената заблещукаха „еврокомисарите“ и всички виждат как те „съветват“ всяка отделна държава на всички нива (политици, олигарси и т.н.), не случайно и няма федерация в Европа а има съюз, върви се по утъпкания и проверен път. А колкото до самите комисари, тях никой не ги избира чрез избори, нито пък ги назначава с министерска или президентска заповед, пародията с „изборите“ също е отработена отдавна, комисарите (както и всички останали депутати) си ги избират задкулисните играчи и после има и „инструктаж“ за всеки случай.

Малко отклонение- изборите са за успокоение на същинското стадо, че уж му е дадена възможност стадото само да си избира „избраниците“. Какви са манипулациите не е никаква тайна, на всички избори без изключение е едно и също. „Неправилните“ бюлетини се надраскват и официално стават „недействителни“, някои броят бюлетините като побъркани но техните протоколи после се връщат по няколко пъти докато се коригират до „приемлив“ за властта резултат, при машинното гласуване никой не се допуска да провери софтуера а той е програмиран за „правилни“ резултати, когато машината напечата листчето  на всеки избирател никой не брои тези листчета за коя партия колко човека са я подкрепили а комисията има едно единствено право и задължение- да преброи само бройката на гласувалите с машина и естествено ЕДИНСТВЕНО машината разпределя вота по отделните партии, след като всички протоколи се предадат в ЦИК никога не се публикуват публично конкретните бройки според всяка отделна секция в цялата държава и то на едно единствено място (някаква интернет платформа за изборите) а това може и трябва да се прави още преди изпращането към ЦИК, а колкото до самите функционери от ЦИК, то на задаваните въпроси официално се отговаря, че ЦИК не брои а само ОБЯВЯВА резултатите и умствено изостаналите децата от детската градина към Помощното училище мъдро коментират, че тези резултати са ПРЕДВАРИТЕЛНО нагласени, дори и предварително платените и поръчани „социологически проучвания“ преди изборите „потвърждават“ същото. 

За отцепилите се след изборите от своите партии и станали „независими“ депутати (т.е. продалите се след влизането в парламента) вече беше писано по-рано. За „колективната безотговорност“ също.

А човеците още в началото на „перестройката“ бяха дали правилната идея за оценката на всяка новоизбрана власт в края на нейния мандат.

Всички властимащи за своя мандат са един колектив, един отбор (както футболния отбор) и никой зрител (избирател) не се интересува кой играч колко мисли за действията на отбора си, на края се гледа дали отборът е победил или е загубил и по време на играта (мандата) самите играчи (депутати) сами могат да сменят някой от своите съотборници. Затова и отговорността е обща и целият отбор или печели или губи, в спорта няма отделна оценка на отделните играчи от даден отбор, и в политиката е същото, но упорито не се прилага. А предложението беше да се дадат всякакви привилегии на играчите (депутатите), дори повече от необходимите, но присъдата в края на мандата да бъде СТРОГА. Ако избирателите са доволни (чрез реално и честно допитване а не чрез измамата на сегашните „избори“) тогава всички използвани привилегии (безплатно жилище, безплатна кола, внушителна по размер заплата) нека останат и след мандата им както е при президентите след техния мандат. Ако обаче са се провалили и хората са недоволни, тогава всички в пакет отиват в затвора и всички привилегии им се отнемат, ако яко са се издънили (от алчност или от глупост) тогава може и смъртна присъда (може би не за всички но за повечето). При такива условия на управление, сегашните златотърсачи биха се замислили сериозно за последствията и най-после в управлението могат да се появят и човеци.

 Какво да се спомене за „опозицията“, нищо ново под слънцето. Децата от Помощното училище правилно отбелязват, че опозиционните партии и сдружения са много, дори прекалено много, обаче реално НЕ ЖЕЛАЯТ да свалят властта, само говорят. Ако те наистина са против властта, техен приоритет ще бъде свалянето на сегашните негодници и това лесно се постига чрез обединяване на всички опозиционни сили със съответните компромиси по време на войната с властта и чак след свалянето на властта могат да се заемат с различията си за бъдещото устройство и управление на държавата и тогава също биха могли да търсят нови компромиси (ако наистина мислят за доброто на народа, а не само да говорят уж колко били загрижени, загрижени но само за себе си и за своята партия).