14- съдебно-медицинска експертиза

Причината да се пише и за медицинската експертиза са „вечните” спорове и непрекъснато променящите се критерии за степента на тежест на уврежданията, не само при някакви „престъпления”, но и при обикновените заболявания (когато става дума за ТЕЛК и инвалидни пенсии).

За жалост в болшинството от случаите няма никакви ОБЕКТИВНИ критерии и по всяка вероятност никога няма да има, затова и има само НОРМАТИВНО приети положения („временни” критерии за конкретната съвременност) и съответната доза субективизъм. 

Например за средната телесна повреда преди години в една графа са попадали и ЧМТ (черепно-мозъчна травма), и фрактура на дълга кост. За човек от 21-ви век това изглежда странно. Сега от десетилетие има широко разпространени препарати и рискът от фатална мастна емболия е нищожен спрямо 20-ти век дори.

Интересни са обсъжданията напоследък в САЩ и в други държави, касаещи и споменатата ЧМТ и други подобни рискови състояния (шок и т.н.), защото сега има „друга медицина” и последствията могат да са съвсем минимални или дори да липсват (по-точно могат да се предотвратят чрез съвременното лечение), например дори и баналната посттравматична епилепсия. Става дума, че има тенденция тежестта на увредата да се намаля спрямо миналите години. Но на мене лично ми хареса, че и там има мислещи и съвестни хора (лекари и юристи), които искат за всяка КОНКРЕТНА ситуация да се подхожда индивидуално и дават пример за увреждане, което наистина може да се лекува, обаче е настъпило в трудно достъпен район и на практика медицинската помощ закъснява прекалено дълго и все едно отново се връщаме в миналия век и няма как да предотвратим последствията. Това е правилният подход, обаче много по-лесно е да се погледне „таблицата” и да се отсъди.

От юридическа гледна точка българското законодателство е много несъвършено, защото от медицинска гледна точка има множество опасни за живота и за здравето травми, обаче само малка част от тях са в категорията „тежка телесна повреда” и голямата им част се квалифицират като „средна телесна повреда”. Има го и обратното, незаслужено неопасни травми (от медицинска гледна точка) не са в графата „леки”, а са набедени за „средна” телесна повреда. Направо да се чуди човек, търсена ли е някаква целесъобразност, или нарочно е така, и то много години вече. Аз си мисля, че тези „таблици” и определения са написани без да се търси мнението на реално работещите в тази сфера специалисти, и затова и могат да се тълкуват различно, ако някой все още не се е досетил, нека да уточним, че за една и съща травма може да има две коренно  различни съдебно-медицински заключения и куриозното е, че по закон и двамата експерти ще бъдат прави, защото критериите не са еднозначни и допускат различно тълкуване (защото има и субективизъм, а и „таблиците” не са съвършени).

(но доброто е, че при медицинските експертизи НЕ може да се случи както при авто-техническите да се допусне направо ПРОТИВОПОЛОЖНО заключение от недобросъвестен „инженер”, особено когато няма достатъчно изходни данни и могат да се предлагат различни, дори абсурдни предположения-варианти и се забравя да се уточни, че и други варианти са възможни, както е с конкретната катастрофа). 

Например разглеждаме моето обвинение, едно от многото и чести случаи при ПТП.

Да прочетем какво пише в Наказателния кодекс:

Тежка телесна повреда- чл. 128 (2)- „…загуба или осакатяване на единия крак или ръка…”

Средна телесна повреда – чл. 129 (2) -  „…трайно затрудняване на движението на крайниците, снагата или врата…”

Някой човек може ли да каже какво означава думичката „ТРАЙНО” ?

Може би ПОЖИЗНЕНО, така би помислил всеки човек, защото това е най-близо до ума.

Но може би юристите са написали „трайно”, обаче са имали предвид ВРЕМЕННО ?

Тогава защо липсва уточнението „колко временно”? Логиката изисква да се укажат някакви срокове, например 1 ден, 1 месец, 1 година и т.н. 

Към настоящия момент критерият за средна телесна повреда е 30 дни болничен лист, така е казано на простичък език. Всеки човек сам се досеща доколко „ОБЕКТИВНО” може да бъде такова определение. При еднакви поражения (травми или болести), срокът на възстановяването е различен при всеки конкретен човек, но много по-важно е другото- дали този човек е РАБОТОСПОСОБЕН, или не е работоспособен за този срок. За жалост този критерий е крайно СУБЕКТИВЕН и го виждаме и при фалшивите болнични, и при фалшивите инвалидни пенсии.

Аз например, преди 15 години имах травма на крака и ходих на работа като стисках зъби при рядкото ходене заради болката и можех да ползвам болничен лист за 30 дни (не защото съм лекар, а истински б.л.) и дори възстановяването щеше да стане по-бързо и по-лесно, ако имаше покой без ходене поне десетина дни, но работата така или иначе само мене чакаше и предпочетох да си я върша и да не оставя тези (които разчитаха на мен) толкова дълго време без нужното внимание, а и тогава условията на Здравната каса бяха ужасни, сега е по-лесно и по-организирано със заместването и пациентите не са на произвола на съдбата.

Има и много други хора, които разбират, че могат да си вършат работата, макар и да не са „здрави” и не ползват болнични. (по принцип ВСЕКИ човек може да се бъде обявен за „болен” защото просто „не е здрав” и има някакво (дори незначително) оплакване, но това съвсем не му пречи да си изпълнява задълженията).

Но има и от другите, които за най-дребното нещо искат да мързелуват и друг да им изработи заплатата, такава форма на паразитизъм е по правило при тези „труженици”, които или нищо полезно не извършват, или пък никой не разбира за тяхното отсъствие, защото или са прекалено много на щат за дейността, която извършват, или никой не се интересува от техния „изработен продукт” било то стока или услуга. 

Има и друго нещо, което касае разликата между средна и лека телесна повреда. Към тези 30 дни болнични, т.е. временна нетрудоспособност, можем да добавим и трайна загуба на работоспособност от 10 до 30%  и с тези особености (също по таблици за всяко различно заболяване или недъг) се занимават повече работещите в ТЕЛК.

Ясно е, че по-кратка от 30 дни временна неработоспособност или по-малко от 10% трайна работоспособност вече не са средна степен и затова и не се преследват от закона със задължителното включване за прокурорско обвинение (но пък може от самия пострадал пешеходец), а колко са „обективни” тези критерии, вече го разгледахме.

В тази връзка не е лошо да се спомене и още нещо, че много пациенти след сбиване например, се засилват да си изкарват „медицински” и дори и нас, общо практикуващите лекари занимават, а България не е САЩ и тук важи само от съдебен лекар. Но е хубаво да се знае, че повърхностните травми (хематоми, повърхностни рани и всякакви други от този род) от медицинска гледна точка не увреждат здравето и не предизвикват дори кратковременно разстройство на здравето или пък някакво (дори и незначително) трайно увреждане на здравето. Друг е въпросът за психическите последствия, но в тези случаи думата имат единствено психиатрите. 

Нека спазим законодателството, макар то и да е несъвършено, но и да укажем за недостатъците му, за да може да стане то по-смислено и по-полезно. 

Започваме да анализираме причинената при катастрофата „средна” телесна повреда, която може да доведе до наказателна присъда. 

Заключението на съдебния медик, че „травмата МОЖЕ БИ е получена така, както го описва пешеходецът” на практика не доказва нищо еднозначно и съдията може да си го ползва както му е УГОДНО. Ако шофьорът беше „влиятелна личност”, то е ясно, че този „важен” шофьор щеше да бъде НЕВИНЕН според съдебното дело.   

Както и при техническата експертиза, така и при медицинската, отново пак се налага  обвиняемият сам да осветли какво се е случило и това да се направи ОБЕКТИВНО,  и особено, най-важното, да бъде ЕДНОЗНАЧНО, за да не се допуска възможността да може да се използва за ПРОТИВОПОЛОЖНИ „съдебни заключения”.

Разглеждаме всичко подред и в пълен обем. 

Първо- има ли СРЕДНА телесна повреда, която служи за повдигането на обвинение?

Няколко реда по-нагоре беше описано какви са субективните критерии, нека да приемем, че съдията и останалите имат желанието да бъдат съвестни и обективни, но сегашният закон ги задължава да се съобразяват с „таблиците”, затова и приемаме, че има средна телесна повреда. 

Второ- КОЙ причини травмата? (за да бъде обвинен).

Представената съдебно-медицинска експертиза НЕ дава еднозначен отговор.

Затова разглеждаме РЕНТГЕНОВАТА СНИМКА, не дали има някаква фрактура (счупване), а КАК изглежда, защото има различни белези и по тях може да се предполага, а понякога може дори и да се твърди еднозначно, какъв е бил МЕХАНИЗМЪТ на възникване на увреждането.

Не случайно аз исках на предварителното съдебно заседание съдията да изиска от болницата (процесуално) да я има тази рентгенова снимка, за да се чуе в съдебната зала от легитимния съдебен медик какво се вижда. (за жалост, искането дори не беше записано в протокола).

Аз се постарах да цитирам изводите от едно обширно проучване от 2017г. от катедрата по съдебна медицина на един канадски университет за „Изследване на взаимовръзката между тип фрактура и приложената сила” и това беше предадено на съдията заедно с няколко снимки за различните варианти на фрактури (надявам се още да е прикрепено към делото и да не се е  „загубило”).

Накратко, при подобна катастрофа има удар на бронята (бампера) върху подбедрицата на пешеходеца и всъщност горният ръб на бронята нанася удара и човекът после се завърта около този горен ръб. Крайният (рентгеновият) резултат е според силата на този удар.

При най-типичния случай, т.е. средна по величина сила, има наличие на нов малък триъгълен фрагмент и се получават 3 части от костта. Ако силата е по-голяма, то този „триъгълник” вече може да се състои от няколко дребни парчета и върхът на триъгълната област достига другия край на костта. Ако силата е най-голяма, то ефектът вече е като удар с брадва. Ако обаче силата е по-малка, то започва хоризонтално напречно напукване и ако има и допълнително направление на приложената сила по дължината на костта, тогава линията на счупване е от 2 участъка- хоризонтален и наклонен. Ако обаче се приложи усукваща сила, тогава счупването  е само наклонено. Естествено, при най-малка сила, „поразеното място” само е „подготвено” за следващата приложена сила и МОЖЕ БИ това е случаят на конкретното ПТП.

Рентгеновата снимка на пешеходеца показва механизъм на счупване от усукваща сила, аз носех хартиено ксерокопие на рентгена, но това моето не беше „процесуално веществено доказателство”, и по-важното, никой не се заинтересува от механизма на получаване на травмата.

Ако обвиняемият беше ”влиятелна личност”, тогава щеше да се търси мястото на счупването, например по пътя за рентгена или дори и преди катастрофата (защото няма свидетели, че пешеходецът не е куцал преди катастрофата, а с такава травма в горната част на малкия пищял наистина може да ходи и реално НЕ може да се докаже кога и къде се е случила фрактурата). Да напомням ли какво  юридически следва „на теория”, когато вина наистина може и да има, обаче Обвинението НЕ може да го докаже? ( тогава просто НЕ може да има наказателна присъда).

Аз много улеснявам цялата „хранителна верига”, като приемам, че фрактурата вероятно е настъпила от усукване по време на падането на асфалта, а преди това ударът с горния ръб на бронята вече е бил „подготвил” костната тъкан. Това не е никакво „признание”, а мнението на човек, който се старае да бъде обективен, дори и когато подобни предположения не са в моя полза ! (но кой да обърне внимание на това).

А самото Обвинение е ДЛЪЖНО да ДОКАЖЕ причинно-следствената връзка между катастрофата и фрактурата чрез метода на изключване на всички други възможности, защото няма никакви обективни доказателства, че точно горният ръб на бронята е счупил костта. Обаче все пак най-вероятното е, че именно този удар е довел до самото счупване при падането от капака на двигателя върху асфалта на „подготвената” вече наранена кост.

(и въпреки всичко не забравяме за възможността пешеходецът да е ходел със счупения си крак точно към Спешното отделение, за да го прегледат какво му има, и няма да предполагаме, че нарочно е искал някой да го блъсне до оградата на болницата, за да може да шантажира шофьора за обезщетение, по-точно Застрахователната компания, просто катастрофата му е отворила такава възможност, при шофьор „влиятелна личност” нищо чудно точно такова да беше решението на съда).  

Да приемем, че Обвинението УЖ си е свършило работата и е намерило видеозаписи на всички коридори в болницата, намерило е истински и честни свидетели (а не лъжесвидетели) и все едно е останала ЕДИНСТВЕНАТА възможност причината за фрактурата да има връзка с ПТП-то и да е следствие от катастрофата.

Т.е. приемаме КОЙ има връзка с катастрофата, т.е. шофьорът.

Само, че остава много важния въпрос, ЧИЯ е ВИНАТА, и това не е обект на медицинската експертиза. 

Самата „болка в рамото” не е никаква средна телесна повреда и при друга катастрофа може да бъде оставена без внимание, защото това няма да има никакво значение за съдебното дело.

Обаче в конкретното съдебно дело не е така. Странно е, че след повече от половин година време, пациентът (пешеходецът) вече е забравил за счупения крак, но продължава да се оплаква от рамото, и кой знае защо, подобна странност не направи никакво впечатление на всичките юристи, ангажирани с делото.

То дори на счупеното предно стъкло и на телефона, лежащ „на местопрестъплението” тези юристи не обърнаха никакво внимание, а това е ОЧЕВАДНО дори за умствено изостаналите деца. Вече съм описал ЗАЩО според мене те си „затварят очите” за неща, които не са в интерес на обвинението и поставят под съмнение наказателната присъда, а без нея няма 80% законна ”награда”, затова и не е възложено на медика да обясни за болката в рамото, а инженерът да обясни за счупеното стъкло и за телефона. 

Както споменах вече, съдебният медик не се интересуваше от болката в рамото, т.е. дали има връзка с катастрофата и ако има, какъв е механизмът на нейното възникване и причината за толкова продължителния срок от няколко месеца оплаквания.

Дознателят-следовател и прокурорката, а също така и инженерът-експерт, също не се интересуваха от реален ФАКТ по делото и това беше счупеното предно стъкло пред волана и лежащия на чистачката до счупеното стъкло „виновник” за счупването- т.е.  масивния и тежък телефон с твърди като метал ръбове (а може и да беше с истински метален корпус).

Игнорирането на тези две неща, защо боли рамото и КАК е счупено стъклото, позволи „по закон” (по точно чрез вратичката в закона) да НЕ се търси обективност , да не се търси какво се е случило по време на катастрофата, и дори и логика да не се търси в лъжливата техническа „експертиза”. 

Налага се да се анализира и болката в рамото, и счупеното стъкло, и телефона на същото място. Тези три неща не само изглеждат, те наистина са ВЗАИМОСВЪРЗАНИ.

Това никак не е сложно и не изисква НИКАКВИ специални познания или умения, достатъчно е просто човек да се замисли и дори всеки ученик може да го извърши.

За мене си остана загадка защо още дознателят-следовател не свърши тази работа, сега, вече пост фактум, започва да се прокрадва съмнението имало ли е ПОРЪЧКА още на този ранен етап да не се обръща никакво внимание на реален ФАКТ, т.е. на счупеното стъкло и на телефона на същото място. (напълно е възможно на всяка подобна катастрофа да се гледа като на бъдещи 80% от Обезщетението по Гражданската отговорност и да се стопират фактите, които оправдават шофьора и така застрашават крайния резултат, а дали има „благодарност” (парче от баницата) и за следствието, това не го знаем и независимо, че изглежда абсурдно, все пак не е невъзможно в BG, а когато опре до далавера, то от Бай Ганьо по-находчив няма). 

Дали пък „поръчителите” са си мислели, че шофьорът и неговите роднини и приятели са по-глупави дори от идиоти и няма да им направи никакво впечатление липсата на НАУЧНО обяснение от „ техническата експертиза” за счупеното стъкло, а само някакво си „предположение” на инженера (цитирани са неговите думи в неговата АТЕ), както и абсолютната липса на обяснение за болката в рамото на пешеходеца в медицинската експертиза (съдебният медик сам си казва че никой не изисква това от него).

А за катастрофата всеки ФАКТ трябва да си има обяснение, иначе как ще се установи какво всъщност се е случило, дори олигофрените се досещат, че за да има правилна, по-точно обоснована присъда, трябва да се знаят реалните събития, а не предполагаемите, ако питаме студентите по право, те ще потвърдят, че недоказаните предположения едва ли ще доведат до наказателна присъда, особено ако има и друго обяснение за някой от фактите по делото. 

Вместо цялата държавна машина със своите следователи, експерти и всякакви специалисти с каква ли не техника, да възстанови събитията по делото, то направо не е за вярване, че това се налага да извърши някакъв си обвиняем шофьор, и то за такъв ЛЕСЕН случай какъвто е конкретната катастрофа, аз съм сигурен, че всеки ученик ще се справи блестящо без дори да му помагам, а само като го насочвам от време на време на какво да обърне внимание и детето-ученик накрая ще даде заключение, което ще бъде истинска научна експертиза за съда, и дори няма да си иска хонорар.

Аз когато учех в ... (сегашния ...), попаднах на невероятен асистент, който се превърна в мой истински УЧИТЕЛ и който ми отвори очите за ФИЛОСОФИЯТА в медицината и в останалите сфери на живота. Ходех няколко пъти и в извън-учебно време, за да ми задава „насочващи въпроси”, и да ме връща обратно към физиология и патологична физиология (и патологична анатомия също) докато се убедим, че дори и насън ще помня и ще следвам методиката за наблюдение на пациента и на неговите реакции, които в същност са програми и подпрограми на много, много сложно устройство и когато има изключение от правилото, трябва да търся обяснение защо не е по статистиката, т.е. по заложената програма. Просто имах късмет с този асистент, а всичко започна от един „банален” случай на дете с патология на жлъчните пътища, наложи се първо да се обясни всичко с баналната физика и от там като тръгна, осъзнах че просто трябва да съм вътре в нещата, все едно отвътре наблюдавам какво се случва в болния организъм и че знанието наизуст на „стихотворенията” и на „кръстословиците” е нужно за спешните състояния, но за всички останали случаи, при които просто има достатъчно време, се изисква  допълнително и много МИСЛЕНЕ за да се проумее какво става и какво да очакваме, за да можем и да помогнем истински на пациента, а не да отбием номера, дори и „научно”.

След подобно отклонение, съвсем лесно се разбира, че не се изискват някакви специални познания, а просто умението и желанието да се наблюдава и да се мисли и  така да се възстановят събитията по време на катастрофата. 

Започваме с фрактурата на крака. На рентгеновата снимка се вижда на какво ниво под капачката на коляното е самото счупване. С пешеходеца имаме почти еднакъв ръст и височината на коленете ни са на примерно еднаква височина, обувките ни бяха с еднакви подметки (видях ги на светло в болницата). Когато обаче застанах до Голфа, то горният ръб на предната броня се оказа много по-високо от мястото на счупването под  коляното. Какъв извод може да се направи? Първо- кракът е бил счупен другаде и не от удара с Голфа, но вече приехме, че едва ли пешеходецът е отивал към Спешното с фрактура на крака, няма да го набеждаваме за чак такъв злодей-тарикат. Второ- кракът е вдигнат и в такава неестествена поза е чакал да го удари идващата кола, само че дори идиот едва ли ще постъпи по подобен начин. Остава третото и най-вероятното, т.е. кракът е вдигнат защото човекът се е движел, а за да се направи следващата крачка, и двете стави (тазобедрената и коленната) се свиват, цялата подбедрица се повдига нагоре и коляното се изнася напред, след което следва и стъпване на новото място, по-напред с дължината на крачката. Поради възможна някаква разлика между моя крак и крака на пешеходеца, приех, че височината на повдигане на коляното е в по-големи граници и затова е между 10 и 15 см, за да се получи ударът в бронята на нужното според рентгеновата снимка място (счупен е малкия пищял в горния му край). Това повдигане на крака дава различно разстояние между центъра на тежестта на тялото (който се използва за математически изчисления) и изнесената напред подбедрица, която поема удара, аз измерих и двете разстояния (и за 10см повдигнато коляно, и за 15см). Ако по бронята на колата имаше някаква следа (деформация или петно кръв, кожа с косми, дреха или нещо друго), то знаейки това място на удара на крака, автоматически щяхме да изчислим и мястото на самото тяло на пешеходеца в момента на удара (за бъдещите изчисления). В действителност нямаше никакви оставени следи и затова „инженерът” толкова спокойно си позволява да ЛЪЖЕ, че едва ли не левият фар е ударил пешеходеца, а съдията и цялата банда на хранителната верига ще „вярват” и само идиотите и имбецилите ще се задоволят с „научното и експертно” мнение, но дори олигофрените (като „най-умни” измежду всички тях) ще се усъмнят в лъжата.

Това доказателство за ходенето на пешеходеца, което и той самият признава в показанията си, се използва за други изчисления, свързани с рамото и телефона. 

Идва ред на болките в рамото и крака в Спешното отделение. За крака е ясно, има фрактура. От какво ще боли рамото? Пак да се отклоним и да се запитаме защо боли половин година, а за крака пешеходецът вече е забравил. Може би лъже, но пък какъв ли интерес има от това, нима очаква още по-голямо обезщетение за „причинени страдания”, в такъв случай би трябвало да се пробва с оплаквания от главоболие, което е по-труден проблем за доказване или за уличаване в симулация, и по тази причина аз няма да споделя повече информация, за да не се възползва някой с нечестни намерения. Остава  да приемем, че наистина рамото все още боли.

Необходимо е да определим механизма на получаване на травмата. Какво прави човек когато залитне настрани? Няма значение каква е причината- подхлъзване, бутане, загуба на равновесие или друго. "Програмата" за реакция е само една и тя е да се подпре човекът с ръката си, за да се избегне по-сериозно нараняване. Ако човекът не беше реагирал инстинктивно или не беше успял да протегне ръка по други причини (липса на време или ограничени движения на ръката), то какво трябваше да се случи? Вече разгледахме как се завърта тялото на пешеходеца при удар под центъра на тежестта. Трябваше главата на пешеходеца да се удари в предното стъкло на Голфа, обаче пешеходецът нито казва че си е ударил главата, нито се оплаква от главоболие, ако случайно не помни или не е осъзнал че си е ударил главата. Значи все пак реакцията на замахване с лявата ръка (за да се подпре) си е стандартната и се е случила. Според времето на движение на тази ръка, ударът може да е в главата (или рамото, зависи от позицията на тялото), в лакътя или в китката. Но пешеходецът не се оплаква нито от болка в китката, нито в лакътя. Започваме да се замисляме. От какво е тази болка, може би от падането на асфалта след изхлузването от капака на двигателя след спирането на колата. Но при подобно падане след като колата спре, най-напред обувките продължават напред от инерцията и последно чак главата (не забравяме каква е позицията на тялото, няколко пъти това се спомена при техническата експертиза). Самото падане от предния капак върху асфалта е плавно и от малка височина и затова скоростта на рамото в момента на удара в асфалта е много по-малка отколкото скоростта на предното стъкло (т.е. скоростта на колата, в случая 40км/ч). Не само каратистите използват научените знания, че енергията на удара е масата, умножена по скоростта НА КВАДРАТ (за да има еднаква енергия на удара, то ако скоростта е само 3 пъти по-малка, ще се наложи да увеличим масата (теглото) цели 9 пъти !, какъв ли трябва да е мъжагата с юмрук, цели 9 пъти по-голям от юмрука на каратиста). Няма друг вариант, травмата е от удара в предното стъкло, а не в асфалта. Има ли вариант, когато нито лакътят, нито китката болят? Има, и това е когато цялата предмишница поема удара. А как ще пострада рамото? Чрез дългата раменна кост, не е директен удар, но цялата енергия на удара се предава чрез костта (по нейната дължина) на пострадалото рамо и структурите около самата става са сериозно наранени, а в последствие и възпалени. Няма никакъв друг механизъм на нараняването с единствено оплакване от рамото и никакви оплаквания от китката и лакътя.

За вида деформация на счупеното стъкло стана дума че е от остър предмет, т.е. от железния телефон. Стана дума и за това, че не е от хвръкнало камъче от движещо се отпред МПС, както и това че ако телефонът беше хвърлен, той нямаше да си остане на мястото на местопрестъплението, а щеше просто да рикошира и да падне на асфалта. Остава единствената възможност ръката да е държала телефона и след удара да го е пуснала, но той вече е бил „залепен” за стъклото. 

След като знаем позицията на ръката в момента на удара, то остава само да измерим разстоянието от ръба на телефона в юмрука на човека до лакътя, в случая 35см, а това всъщност е разстоянието от счупеното стъкло (телефона в юмрука на човека) до рамото, т.е. до центъра на тежестта на пешеходеца, раменната кост в момента на удара е перпендикулярно на предното стъкло и така цялата енергия на удара се предава на рамото, ръката нито е изправена, нито е силно свита в лакътната става в момента на удара, защото в такъв случай нямаше да ги има тези оплаквания от болките в рамото.

Знаем координатите на счупеното стъкло, знаем и на какво разстояние в момента на удара е пешеходецът (неговият център на тежестта), не забравяме и за инерцията, но всичко това е описано при авто-техническата експертиза. 

Какво се получава, едно дете-ученик с малко насочващи въпроси може да даде обяснение за счупеното стъкло и къде е бил пешеходецът в момента на удара. А за изчисленията колко време е дадено на шофьора (толкова, за колкото пешеходецът достига мястото на удара) са достатъчни и знанията по математика от 4 клас, но нека ученикът е от изоставащите и затова да го оставим от 8 клас (само за изчисленията, за разбирането на „заслепяването” ще му е нужна все пак и гимназия). 

Медицинската експертиза не може да се игнорира, тя ДОКАЗВА къде е бил пешеходецът в момента на удара (спрямо единия край на колата) и техническият експерт не може да си позволява да фантазира къде да ПОСТАВИ пешеходеца според неговата НАРИСУВАНА „мащабна схема” (също изфантазирана), защото това измисленото от „инженера” място (до левия фар)  „пасва” на ПОРЪЧКАТА за техническата експертиза, но противоречи на ДОКАЗАНОТО МЯСТО на пешеходеца в момента на удара, когато той самият се е блъснал в идващата кола, а не както искат да го изкарат целият „отбор юнаци”, че уж колата е блъснала „невиновния” пешеходец.