19= наказателна присъда или правен АБСУРД

допълнение   (написано по-късно, заедно с останалите статии, които все още не са публикувани)

Всички хора отдавна знаят, че Правосъдието в България не е справедливо и затова са и толкова недоволни от съдебните решения, както и недоверчиви към всевъзможните закони и техните тълкувания (т.е. което и да е дело винаги е възможно да се извърти в "правилната" посока). И в чужбина е така, но не е чак толкова очевидно, пък и все пак там има малко повече човещина (става дума за тамошните закони).

Юристите не го крият всичко това, те самите си признават, че в правото НИКОГА не е ставало дума за СПРАВЕДЛИВОСТ, просто наивните да забравят за подобно понятие. В правото се говори единствено за ЗАКОННОСТ и няма значение дали законите са правилни или неправилни.

Понеже в обществото трябва да има някакви правила (закони), иначе ще настъпи пълна анархия, то възможностите на съвременния човек са да се бори за по-справедливи закони. А това означава законите да са логични и да не нарушават основни човешки права (например правото на справедливост), казано по друг начин- да не са писани за определени хора и само за техните интереси. Дори и когато някой закон не е "специално за някого", т.е. уж не защитава някой "специален", то пак откриваме несъвършенства.

Точно тези "неутрални" несъвършенства могат да се променят на първо време, те са  "най-безобидни" за юристите, които би трябвало да се включат в ПРОМЯНАТА към по-добро и по-правилно законодателство (и прилагането му). А такъв сценарий открива път и за останалите закони на по-късен етап.

Няма да се увличам в сума ти подробности, само ще дам пример за такива закони, които откровено противоречат на логиката, или пък нарушават важно човешко право- правото на уважение към собственото мнение и собствената воля на човека.

Банален пример- пак от Правилата за движение по пътищата. Става дума за правото на предимство на дясно-стоящия на кръстовище, дори и картинки се рисуват как дясно-стоящето МПС наистина се "изнизва" по-рано. Разбира се, предполага се, че и двете МПС-та се движат с еднаква скорост и навлизат едновременно в кръстовището. Само, че не всички кръстовища са еднакви и не са "нарисуваният кръст с 4 изхода", например Т-образното кръстовище с отбивка отдясно също е кръстовище. Какво става когато е имало някакъв знак ("стоп" или "обърнат триъгълник") но той е паднал или пък е откраднат и занесен на вторични суровини? А може дори и да не е имало никакъв знак (има и такива излизащи от някоя нива пътища и на почти половината от тях няма знаци). Каква е тогава логиката, този, който се движи бързо напред и то със законните  90 км/час, да спре и да даде предимство на другия от дясната страна, който се движи много по-бавно (за да може да завие), и естествено ще се "изнесе" от кръстовището за много по-бавно време (не забравяме, че никога на главния път не се слага знак "ромб" а само на отбивката отдясно може да има пътен знак).  Типично несъвършенство, не са указани допълнителни условия и точно това допуска извратено тълкуване (според "поръчката"), още при тълкуването на "пешеходната пътека" беше описана подобна ситуация. Съвсем нормалното е, да се укаже (и да се тълкува), че този който се движи напред има предимство, а който ще завива и си променя посоката на движение да няма предимство. Това си проличава на "кръгово кръстовище" и е едно от логично написаните правила, тези които се движат в кръг (не си променят посоката на движение докато излязат от кръга) имат предимство и всички дясно-стоящи ги изчакват, за да влезнат и те в "кръговото" (става чрез завиване, т.е. промяна на посоката на движение и затова е по-бавно). (жалко само, че голяма част от шофьорите не подават десен мигач, за да предупредят, че вече излизат от "кръговото").  Никак не е нормално, този който "лети" напред с 90 км/ч, да е "длъжен" да очаква, че на всеки метър от пътното платно може да има някаква отбивка, т.е. Т-образно кръстовище, и значи "правоимащ" дясно-стоящ (така биха казали указаните в моето съдебно дело юристи, по подобие на мнението на прокурорката "какво друго шофьорът да очаква, ако не наличието на отбивка, т.е. кръстовище"). А както стана дума в другите статии, това кръстовище не винаги е видимо или пък може реално да се забележи с голямо закъснение, т.е. когато вече е късно и всеки може да се замисли каква е била целта на написаното правило (закон), дали да се избегне евентуална катастрофа, или пък да има повече катастрофи, защото от това нарастват доходите в Правосъдието.

Още едно недоразумение ми се случва почти всеки ден, в града има "голямо" кръстовище със светофар. Едната улица не е типичните 2 пътни платна (по 2 ленти за движение във всяка посока), има широка зелена площ между двете "улици"-платната за движение, а срещуположната част на кръстовището е само асфалт и когато се налага ляв завой към тази много широка част, то вътре в огромното кръстовище се побират 4 леки коли или 3 дълги МПС-та и всички си чакат жълтия светофар, за да се изнесат от кръстовището. Само че понякога шофьорите са мъдраци и само първият влиза частично в кръстовището като задницата му е почти на пешеходната пътека и така "запушва" останалите, дори и от срещуположната страна понякога е същата ситуация, когато са двама мъдраци. Тяхната "мъдра" логика е, че завоят наляво се осъществявал пред другото, отсрещното МПС, или пред регулировчик ако има случайно такъв. Дори един такъв "умен" мъдрак ми се караше дълго време през отворения прозорец на неговата кола и ми обясняваше какъв е Правилникът за движение и как се завива наляво, аз бях навлязъл "дълбоко" в кръстовището и зад мене се наредиха и останалите трима, а "умният" не даде възможност на никого след него да влезне в кръстовището и да си чака реда. Веднъж една "блондинка", като истински "знаеща" как се завива, не продължи напред, ами реши, че завоят трябва да стане ПРЕД мене и тя наистина направи левия завой, но понеже се оказа не в нейното, а в насрещното от ляво платно, то тя реши да даде звуков сигнал с клаксона и да продължи напред в насрещното за нея, за да подмине зелената площ и така да достигне до нейното платно за завиване наляво. Голям късмет, защото шофьорът на следващата кола не караше бързо и успя да спре (не в неговата лента за движение- срещу него идваше блондинката,  а успя да се измести в нашата лента, зад мене имаше само 1 кола, ако бяха 3, то катастрофата нямаше да бъде избегната. Интелектът и логиката на тези мъдраци наистина е на "висота". Често пъти на въпросното кръстовище се преминава дори със 60 км/ч (за да не се спира и се навлиза при жълт светофар), но важното е друго, когато се завива ПРЕД някакво МПС, особено ако е микроавтобус или "голяма кутия" (модерните сега имитации на джипове) то НЯМА ВИДИМОСТ за шофьора, дали идва някой отсреща по другата лента за движение (която е само напред и се кара бързо и никой от нея не прави завой наляво) и така мъдракът излага колата си на страничен удар, така застрашава и правилно движещия се шофьор да направи опасна маневра за да спаси мъдрака, дори има риск да пострада някой друг и то по вина на "интелигентните". Дали си струва да се укаже изрично в закона, че завоят наляво е само зад гърба на регулировчика, не ми е много ясно, мъдраците могат да се позоват на липсата на регулировчик и по-разумно би било да се укаже, че се завива ЗАД движещото се насрещно МПС при ляв завой на кръстовище. Човекът сам вижда, че няма видимост и не излага никого на опасност, затова и завива наляво чак след като се е разминал с насрещната кола и вече може да види дали идва още някой и дали е далече или опасно близо и рисковано за завиване и отнемане на предимство. Но това е само за обикновените хора, които са отговорни и съвестни и мислят и за останалите.

Не си струва да указвам за други нелогични, по-точно несъвършено написани закони. Да споделя за НЕУВАЖЕНИЕТО към човека, особено към неговата последна воля. И това също е лицемерно прикривано зад някакви "права на човека". В друга статия става дума за ОТНЕТИ ПРАВА на обикновени хора, за да бъдат дадени "права" на други, които изобщо не ги заслужават. Тук само ще напомня за българското право на наследство. Законодателството в BG не е както в някои други държави и това може би е една от многобройните причини за българската "карма".

У нас не се зачита по никакъв начин последната воля на покойника, дори и когато завещанието е подписано от нотариус, т.е. абсолютно никакво уважение. Всички наследници имат еднакви права. При липса на завещание това е най-правилното. Обаче написаното завещание е съвсем нормално да бъде изпълнено, или да се оспорва и тогава да не се отхвърля напълно, а съдебното решение да е наистина справедливо и новото "разпределение" да отчита и волята на покойника в някаква степен, според конкретните обстоятелства. Друг е въпросът за моралните качества на наследниците и дали ще уважат последната воля на покойника. Но може би точно по тази причина е писано някакво завещание, не е задължително да е имало някакъв конфликт преживе, дори е възможно покойникът предварително да е дал нещо на някого от наследниците и след смъртта си да е решил да бъде с равни заслуги към всички наследници и затова не е разделил по равно, а може дори и да е лишил някого от наследство (просто голямата помощ може да е била дадена от покойника още преди смъртта му и този наследник предварително да е получил своето). Няма нито логика, нито човечност, с толкова лека ръка да се отхвърля написано завещание. В други държави дори и страничен човек, който не е "законен наследник", може да получи нещо. У нас такова е възможно и то отчасти, само преди смъртта на бъдещия покойник, и то с много условности и в BG винаги може да се атакува в съда и да се "анулира" (използвам познати думи, за да се разбира и от всички деца, не е нужно тук да ползвам специализирани термини, които наистина са точни и конкретни, но едва ли са за децата, важно е да се предаде смисъла на написаното). Всяко подобно дарение може да се оспорва (дори на законен наследник). Българското правосъдие признава единствено покупко-продажба на законен наследник, и то не фиктивна сделка, а истинска, със съответните трудно изпълними условия. Например ако става дума за имот, всичко трябва да мине чрез нотариална сделка и РЕАЛНО преведени по банкова сметка налични парични средства (а не казано че парите са получени в брой), това си е огромна сума за повечето от хората и не вярвам някой да даде такъв заем за цял месец, дори и повече, докато завърши процедурата по вписването на имота в регистъра. По-важно е обаче друго, не се прави никаква разлика между съвсем чужд купувач и законния наследник, на когото някой е решил да помогне още докато е жив. Не може сделката да е "законна" ако не е на реални пазарни цени (сделки за "един лев" са възможни само за големите мафиоти). Дарението за "гледане на болен до смъртта му" е най-лесно атакуваното в съда, защото винаги могат да се измислят различни критерии. Ако някой  иска да направи завещание или дарение, то в български условия това е юридически безсмислено, може да се разчита единствено на съвестта на всичките наследници, което няма никаква връзка с правосъдието и признава единствено законните наследници и никой друг.

То и на Запад също има нарушени от логиката човешки права, например след развода мъжът цял живот да издържа бившата си жена, ами когато тя е виновна? Ако се запази това недоразумение, то можем да очакваме издръжката на децата също да стане доживотна, а не до навършване на пълнолетие (различно е в различните държави).

Изобщо в Правосъдието има доста неестествени неща. Например убийството на някого се счита за престъпление и се приема за законно само ако е извършено от екзекутор с решение на съда, признал някого за виновен и осъдил го на смърт. В същото време в много държави същият съд регистрира "юридически субект" наречен "частна армия" (има няколко синонима на ЧВК) и предварително се знае, че това са платени убийци, които се оказват "законни". Това не е официалната армия която трябва да пази държавата и нейните граждани и по тази причина може законно да извършва убийства на агресорите. Това си е армия за "мокри поръчки" и не се издържа от данъкоплатците, но не е "извън закона" както останалите "килъри", било то "служители" на мафията или "на свободна практика". Юристите могат да кажат, че това е юридически субект и само неговите войници, физическите лица, т.е. наемниците извършват убийствата, но с подобно извратено "тълкуване" може да се стигне до "логическия" извод, че никой килър не е убиец, това (убиецът, т.е. причинителят на смъртта) е "фактическият изпълнител", т.е. пистолетът или другото оръжие. Не бива да се бяга от същността на проблемите и да се намират "уловки", не е човешко. Жалко, че в това сегашно Правосъдие се допускат толкова неправилни неща, едните по закон, а другите по принципа "гарван гарвану око не вади". Например съдията има законно право да приема всякакво твърдение от легитимно вещо лице, дори и когато е убеден че е невярно, а и всички останали, дори и умствено изостаналите деца също го разбират че набедената "експертиза" е невярна, но това не пречи на съдията въз основата на неправилната "експертиза" да издава неправилна присъда (за престъпление и дума не става) и неправилно осъдения да си търси набедените "права" чрез обжалване. Лошото е, че и останалите (прокурори и адвокати) също имат "законно право" да се правят, че вярват на откровени лъжливи "експертизи" и така никой да не им държи сметка, а до какво води реалната безотговорност, не е трудно всеки да се досети, затова и корупцията е направо "законно" подпомогната, а винаги могат да се намерят податливи юристи и податливи "експерти" (вещи лица).

Имах желание да се предизвика дискусия (форумът се посещава не само от юристи, но и от обикновени хора), за да започне поправянето на установените дефекти, т.е. или несъвършените закони да се променят, или да се допишат с нужните пояснения, или да се даде смислено и логично тълкуване, и задължение да се спазва актуалното тълкуване, а не всеки съдия сам да си тълкува). Както и да се даде гласност на "публичната тайна" за поръчковите "експертизи" на вещите лица и най-важното- да се даде ВЪЗМОЖНОСТ за оспорване на точно тези лъжливи и ненаучни "експертизи" в съдебната зала, които според моето съдебно дело са си просто ЛИЧНО МНЕНИЕ на вещото лице и кой знае защо, в BG (Бай Ганьо), това "лично мнение" дори не се нуждае от научни доказателства (да не забравяме какво си измисли инженерът-"експерт", т.е. как си НАРИСУВА някаква схема, която противоречи дори на установеното от криминалистите и записано в съответния протокол, че дори и самият инженер го е писал понеже сам присъстваше на "огледа"). Колко лесно, "експертът" се изказва, нарича бялото черно, всички в залата го разбират и съдията си изказва присъдата без да се интересува че в действителност "личното мнение" на "експерта" е самата присъда, затова съдията пуска "експерта" да си ходи и да няма възможност някой да се усъмни в ЛЪЖАТА (и да я разобличи). Далече съм от мисълта, че изходът е безкрайни "процедурни действия", става дума за несъгласие с конкретната "експертиза" и назначаване на следваща от друго вещо лице и така до безкрайност или пък нуждата от присъствие на друго вещо лице в съдебната зала (за "сложни" случаи явно ще трябва специалист за разяснение, но когато нещата са очевидни, по-скоро са очевадни дори и за умствено-изостаналите деца, то съдията, прокурорката и адвокатите да се правят на "неразбиращи" и да им е "нужен" лицензиран "специалист", то логичното е да се замислим дали те самите умеят да четат и пишат след като сами се слагат по-ниско от умствено-изостаналите деца, не ни интересува как са си получили дипломите (купени или заслужени на партийни събрания), важното е че на тези юристи изобщо не им пука, че толкова явно разголват своята податливост за корупция и признаването на лъжливите поръчкови "експертизи" за тях е нещо толкова естествено след като е допустимо от закона, само дето изобщо не е по човешки). То е ясно, че във всяка област има йерархия (дори и в църквата) и силно подчинение от по-горностоящите, но важните за обществото сфери (Правосъдие, Образование, Здравеопазване, Управление и Социална политика) чакат своите реформи, защото несъвършенствата са прекалено много.

Още един абсурд, може би чисто български. Мястото му е в друга тема, но изцяло зависи от юристите. Става дума за понятието "военен инвалид". В БГ отдавна няма война (дано така и да си остане !), няма да се занимаваме с "български контингент" в чужда държава (за защита на чужди интереси естествено, а не на наши). Ще споделя конкретен случай. По подобие на "трудова злополука" към която се приравнява някакво събитие, което се е случило по пътя към работното място или на връщане от работа, то същото е приложено и към "военните инвалиди". Сега да си помислим какво се случва и защо се случва, когато например някой с алкохолно опиянение претърпи някаква злополука. Нима работодателят му е виновен и дори според закона може да бъде санкциониран, а виновният по право дори получава "болничен лист" и той се изплаща, а не би трябвало, това не е "застраховка", това си е "осигуряване" (сега няма да се впускаме в разяснения и разликите между тези понятия). Това "по пътя за работа или от нея" е толкова неестествено. А сега и конкретният "военен инвалид". Наистина има злополука, това е падане от влак. Но е в пияно състояние и войникът не е в казармата, а се връща от отпуск (или си тръгва в отпуск, няма никакво значение от юридическа гледна точка). Направо да се чуди човек защо точно така е написан "законът", защо поне не е допълнен с придружаващи обстоятелства (преумора от работа, недостатъчна почивка между 2 работни смени, вредни условия на труд- някаква отрова например или някакво облъчване и т.н.). Същото се отнася и за "военните инвалиди", на които злополуката може и абсолютно нищо да няма с армията (освен пътят "към" или "от"). А обществото облагодетелства такива "служебно пострадали", които поради липсата на обратната връзка може и да не си направят правилния извод за бъдещите "приключения" (по подобие на пешеходеца в конкретната описана катастрофа и повод за целия блог).

Изобщо хората са крайно възмутени от "правдо"-раздаването, защото в огромната му част в него няма никаква правда и това е вследствие на ГНИЛОСТНИТЕ ПРОЦЕСИ, които ги наблюдаваме толкова често в уж най-"правдивия" орган, т.е. в Парламента. Медиите непрекъснато и ежедневно лъжат, че в Народното събрание се "коват законите", а почти всяка година се наблюдава една и съща ПАРОДИЯ НА ИЗБОРИ. На всеки 4 години хората гласуват за определена партия и съответно според резултата се получават определен брой депутати. После обаче част от тези депутати стават "стачко-изменници" или открито и без срам "се продават" на друга партия и кой знае защо в "Бай Ганьо" тези хора остават да са депутати и дори наричат себе си "независими", което си е повече от лицемерно. Умствено-изостаналите деца от Помощното училище задават съвсем елементарни въпроси: "Защо тези особи пак са депутати и защо тяхната партия не ги замени с други, със следващите в списъка на същата партия ?". "Това не е ли ИЗМАМА на избирателите ?". Гласуването е било за политиката (по-точно за обещанието) на съответната партия.  А който е бил независим кандидат и така е станал депутат, все пак е бил законно избран и ако си промени политическите възгледи, няма кой да го смени освен самите избиратели (на нови избори, защото в БГ няма друг механизъм за сваляне на доверието от избирателите му). Не случайно и БГ има поговорка, че "рибата се вмирисва от главата".

ново допълнение

Може би няма да се публикуват останалите статии и затова да спомена за поредния абсурд, който все пак е "законен" и има много да ги "дъвчем" тези закони как са написани.

Миналата седмица, в един и същи ден, ми се оплакаха двама мои познати, че са глобени от престарали се КАТ-аджии- "натегачи". Единият за включени по обяд габарити, но "законът" пишел "къси светлини" и нямало никакво значение, че не вършат никаква работа. Другият за незалепен стикер "гражданска отговорност",  която се плаща няколко седмици преди изтичането на срока и естествено няма нужда от 2 стикера, защото и за това също шофьорите си имат проблеми. Показването на застраховката и стикера (носел ги е в колата) и предлагането в момента  да залепи стикера, пред самите катаджии, не срещнало никакво разбиране. Просто си написали глобата и си тръгнали доволни, че са се натегнали на началството. Нищо чудно пак да е имало някаква "акция", няма значение за какво е уж набедена, всички знаем, че всяка акция е за попълване на бюджета и за премии за отчетена "работа", че са "хванали" престъпниците.

Ако бяхме отишли за разяснение в Помощното училище за умствено изостаналите деца, щяхме да получим следния отговор: "Всичко се прави за вашата дресировка и от година на година шайбата се затяга повече и повече. Маймунчетата от зоопарка също знаят, че нито стикерът, нито застраховката имат някакво значение за безопасността на движението, за разлика от техническия преглед, но в БГ кой ли не знае как се извършва този прословут "преглед".

Да не забравяме колко много подобни абсурди има и в другите обществени сфери, например в Здравеопазването, което го зная "отвътре". Има невероятно много, почти ежедневно срещащи се и очевидни дори за умствено-изостаналите деца "правила на играта", които са измислени от "чистокръвните" потомци на Адам и Ева, които само тровят живота на пациенти и на медици, но никой не се интересува, че не са правилни, не са справедливи, не са логични, обаче са "законни" и трябвало било да се спазват.

Вметнато 16.08.2022 във връзка с абсурдите. Това прехвалено "електронно здравеопазване" с нищо не помага нито на пациентите, нито на медиците (може би само донякъде на фармацевтите, като ги превръща в примитивни продавачи на готови опаковки стока, наречена лекарство, но все пак те самите сами си знаят, аз го виждам от своята гледна точка и може да не съм прав). На пациенти и медици в момента към 16.08.2022 пречи и то много, точно поради някои особености, които са  разгледани в статията за Здравеопазването. Още от 2000 година всичката информация за всеки пациент се пази в Здравната каса и умствено-изостаналите деца от Помощното училище ни обясниха, че в която и да е база данни, информацията е записана в таблици и те са основата. Всевъзможните (по избор на потребителите и за тяхно улеснение) всякакви формуляри, заявки и т.н. позволяват на определени хора да виждат или да добавят информация или да я променят и това можеше да се осъществи още преди много години (ако целта беше информацията да стане достъпна, но това всеки знае, че пречи на "далаверата"). Същите умствено-изостанали деца бяха съгласни на тях самите, като за класна работа по информатика, или за матура да им се възложи да създадат няколко елементарни но логично написани заявки и лекарите да могат да работят както им се иска и както от години им се обещава, но и до ден днешен упорито им се пречи сами да изкажат от какво имат нужда, а не да се борят с умишлено "усъвършенствания" софтуер, който не само че не помага, но често и пречи на работата. (да не се забравя, че до ден днешен, вече с няколко месеца уж "действащо" "електронно здравеопазване" никой лекар не може да получи НИКАКВА информация за пациента дори за предишните месеци, камо ли от по-близките изминали дни, става дума за евентуални прегледи при други лекари или за евентуални изследвания).  А децата от Помощното училище дори казаха, че не искат за труда си никакви пари (с многото нули отзад) и на матурата или класната работа ще напишат софтуера. Единствено колкото по-голяма е базата данни, толкова задачата се усложнява, но принципът не се променя. След дългото "отклонение от темата" да "зарадваме" пациентите, че те в момента не могат да разчитат на доктора, а на някакъв едва ли не извънземен интелект (софтуер), който им определя съдбата. Ако някой има нужда от нещо, за което Здравната каса на BG (Бай Ганьо) трябва да плаща, трябва много молитви да изчете, за да го "огрее". Просто "извънземното", т.е. системата с интересното име "нхис" трябва да успее да генерира ЕГН-ета на всеки отделен документ (например преглед, консултация с 2-ма тесни специалисти и още 4 изследвания, това са общо 7 броя идентификатора без да се броят рецептите, ако има и такива), но по-важното е друго- никой не може смислено да обясни защо никой изпълнител няма да си получи парите ако най-напред не види съответното ЕГН на направлението за него, наречено НРН (от цифри и букви и естествено по-дълго от баналните ЕГН-та на хората) и не може да опише никакъв платен преглед без първо да въведе номера, НРН-то на съответната бележка (ако иска да помогне като човек и първо да опише какво е установил и какво препоръчва за терапия и да се надява, че на края ще запише и прословутия НРН, то жестоката реалност е друга, или ще започне всичко от самото начало с НРН-то или прегледа ще си остане НЕПЛАТЕН от Здравната каса и доктора да премине на фотосинтеза, което е възможно, но никой няма да му опрости наема за кабинета, тока, бензина, софтуера и още други неща, за които пациентите  дори не подозират. Хората едва ли ще разберат какво се мъчи този "малоумен доктор" на компютъра и не може да намери номера на направлението на пациента, а те, дори и бабите на село, се оправят с компютрите и имат връзка с внуците по интернета. Да спомена само няколко "особености". Търсенето на това НРН е последователно ден за ден и за само 1 ден, т.е. за днес, после ново търсене за вчера, следва трето търсене за миналия ден и т.н. и ако направлението е издадено преди 29 дни и все още е в сила и важи, то пациентът може ли да си представи колко време изтича за самото търсене и то при условие, че интернет връзката с прословутия "нхис" не се разпадне (не самия интернет, а връзката с извънземното, наречено "нхис", съкращението естествено е от английски, в Бай Ганьо това е официалният език ако някой иска да получи нещо). И никой да не си въобразява, че може да се въведе конкретна дата за търсенето, на ай-тинчетата е поръчано точна така да функционира, а не да улеснява пациенти и медици, ден за ден последователно и не случайно ай-тинчетата са глезени и скъпо платени (помагат на властта като създават "специални" софтуери за затрудняване на човеците), същото важи и за "будителите", които превръщат децата в дебили чрез новото специално "образование" и по тази причина също са вечно глезени и са най-скъпо платените за отработен астрономически час (реално около 200-220 астрономически часа за цяла година !!! а докторите по толкова "навъртат" всеки месец. То и имунизацията не е просто да се запише, първо трябва да се получи "разрешение" от "нхис" (всичко става с електронния подпис, който работи само на един компютър, както и медицинската програма (за втори компютър със софтуера, по желание на доктора може да се плати още 50%) и реално пациентите си имат "личен компютър" и да не се бъркат че имат "личен лекар"). След удобреното  "разрешаване" се записва кой вид имунизация, после коя конкретно ваксина (коя фирма), кой по ред е ваксината по имунизационен календар (който често се сменя за да бъде пълно "щастието"), накрая партиден номер на флакона и срок на годност и най-накрая "запиши" и естествено молитва да не се разпадне връзката с "нхис". Не случайно е избран английския език, на него едно се говори, друго се пише и съвсем трето се мисли (всеки ден го виждаме от политиците). За това потомците на Адам и Ева (и "чистокръвните", и с повече от половината с тяхното "наследство") драпат към такива сфери като Правосъдие и всичко свързано с властта и управлението (подробностите в статията за Адам и Ева), тези които по погрешка са се озовали там, после напускат и си избират друга професия или пък се насочват към фирмено правосъдие, за да не гледат очите на хората които са пострадали от „правото“.  А точно такива "'юристи" (потомци на Адам и Ева) измислят какви да са законите дори и в Здравеопазването. За това на практика пациентът има "права", но реално не може да си ги получи и всичко е толкова "елегантно", просто не ми се иска да разстройвам хората като указвам конкретни ситуации, нищо не мога да променя. Не лекарите и медицинските сестри са виновни, а "специалните" юристи, които с години мислят какви конкретни закони да измислят как да функционира нещо, например Здравеопазването, така че да устройват някого (в случая посредника, който събира здравните вноски и не иска да ги раздава за свършена работа, иначе няма да остане за далавера ако се заплаща труда на медиците, които проявяват съвест, но все пак искат и да оцелеят).

Наскоро научих нещо за Правосъдието от мой познат, когото много уважавам. Може да се каже, че е "поглед отвътре". Това, че подозирах всичките участници в "шоуто-пародия на съдебно дело" в корупция и споменавах за прословутите 80% от обезщетението по Гражданската отговорност сега ми изглежда не съвсем вярно, не е наивно, но и не прилича на типично за корупция.

А там (в Правосъдието) се работило по следния принцип. След като прокурорът получи нещо, той изобщо няма да си напряга мозъка и просто го записва като по шаблон. В моя случай произшествието е в града, дори и за кръстовище и пешеходна пътека може да мине "номера" и значи всичко е "ясно". От такъв случай няма "облаги с много нули отзад" и няма значение кой би ги дал (виновният или невиновният). Просто шофьорът е "винаги виновен". Иначе прокурорът ще трябва да се напрегне с цели няколко минути и да „натовари“ своя мозък, за да обоснове логично (и законно) защо в конкретния случай няма никакво престъпление и защо не може да се повдигне обвинение. Само че как ще се „рапортува“ за „ефективна дейност срещу престъпността“, статистиката изисква наказателни дела и осъдени хора, които много важно, били невинни, да не би на някой от властта да му пука за тях. Кой юрист (не само прокурор) има смелостта да се захване с истинските бандити (там и бият, и шантажират, и цялото семейство заплашват, дори и в немилост пред началството може да се попадне, а това заплашва работата и доходите), затова и статистиката се „изработва“ по най-елементарен начин с безобидните хорица. Следователят или разследващият полицай според конкретния случай също няма да си "бутне пръста" защото защо да се "хаби", няма да има никаква облага и освен това за "специалните хора" началството получава "сигнал" и го предава на подчинените си какъв да бъде крайният резултат за бъдещото дело (или за липсата на дело поради „недостатъчни“ доказателства). Съдията от своя страна също няма да противоречи на мнението на прокурора, това изисква умствено натоварване за да се докаже обратното или поне да се постави под съмнение прокурорското обвинение, а и не е свързано със сума с много нули отзад (без значение кой ще ги даде). Обаче самото отхвърляне на прокурорското обвинение като неправилно води до "черни точки" за прокурора, който е допуснал грешка и това му се пише в досието за квалификацията и затруднява кариерата нагоре (и за бъдещите премии за „отлична работа“ също вреди). В отговор съдията може да си получи "отмъщение" от прокурора, който знае всичките му "кирливи ризи" от предишните съвместни съдебни дела. Адвокатът-"защитник" и лицензираният "експерт" (инженерът) също знаят за своите "кирливи ризи" (които съвсем не са по-малко отколкото на съдията, също от съвместните предишни съдебни дела със същия прокурор) и естествено също си траят, нито ги интересува истината, нито искат да се появят на "бял свят" техните "прегрешения", които реално могат и да са били истински служебни престъпления. Затова и "гарван гарвану око не вади". Получава се истински абсурд, всички знаят, че шофьорът е невинен, обаче "системата" вече е задействана и който и участник да иска да се покаже истината, рискува негативите на всички останали. Затова и "голяма работа"- някакъв си осъден доктор, какво като няма никаква вина. При моя случай всичко започна от "боядисаната блондинка", която според мен не е чак толкова глупава, обаче никак не и се иска да се напряга, за да "докаже" защо няма нито логическа, нито юридическа причина за нейното конкретно обвинение и вероятно затова и не пожела да се запознае с моето разясняване на нейния случай, дори наготово не пожела да види нещата от неутралната и обективна гледна точка. Не съм аз нейният съдник, има си по-висшестоящ от мене (Всевишният) и за причинените страдания тя ще си го получи, както и останалите участници, така е устроен светът, независимо дали някой го вярва или не, и освен това действа и подобен принцип с изминалото време и силата на възмездието, същото както лостът във физиката и приложената сила според разстоянието до опорната точка, жалко за бъдещите поколения, които ще изкупват "чужди" грехове, т.е. греховете на своите предшественици, не бива да забравяме, че всяко добро и всяко зло се връщат, без значение на кое поколение и с каква сила. А прокурорката добре би било да се запознае поне информативно и с друга област на познанието и да разбере кои хора преминават на Инсулин и защо, има особености на характера и на поведението и има надежда за нея за подобряване на състоянието и (на физическото здраве, не става дума за греховете), но такива неща не се дават насила, трябва сама да го пожелае, не случайно има поговорки "насила хубост не става" и "няма ненаказано добро" (за случаите когато получателят на "доброто" не го е искал и вместо да благодари той е сърдит на благодетеля си и му донася неприятности по силата на споменатите закони в Природата). Понеже за мене случаят се изясни, мотивите на всичките юристи от моето дело вече са ми ясни защо така постъпиха и считам случая за приключен, а тях какво ги очаква като неминуемо възмездие, мене не би трябвало да ме интересува, макар че реално ми е жал за тях, както и за всички останали хора, подобни на тях, които все пак имат и някакви човешки качества, без значение в какво процентно съотношение.

 зададох въпроси към юристите в техния сайт (лекс.бг):

....

Здравейте уважаеми юристи! 

Заглавието е такова защото много ми се иска да получа компетентни отговори.

От доста време не ми дава мира едно мое съмнение за една конкретна присъда (но и при други съдебни дела ги има абсолютно същите съмнения).

Аз самият си имам свое обяснение и свое мнение, както е при всеки обикновен човек.

Обаче ми се иска да разбера и мнението на юристите (не тези от конкретното дело, а на независими юристи, неангажирани с делото).

Едва ли този форум се чете от Преподаватели по право, но може би отговорите ще мога да ги получа от адвокати, които пишат тук. (естествено е, че няма да се запиша да следвам право по тази единствена причина, не е възможно дори, а и не искам да ангажирам познати студенти по право, които биха попитали за тези въпроси своите преподаватели).

Става дума за ТЕОРИЯ и точно затова не искам предварително да съобщавам нищо конкретно, това може да стане след получаването на няколко отговора (ако въобще някой реши да отговори и ако се заинтересува от конкретните членове (параграфи) от законите, които едва ли само мене смущават).

Вероятно не съм прав, но ако още сега напиша конкретно за какво става дума, имам опасения, че отговорите могат да са други и затова конкретиката оставям за накрая (ако някой се заинтересува).

 

Въпросите са следните: 

1. Законно ли е да се използва само ЦИТАТ от някакъв член на закона? 

За мене самия това няма никаква юридическа стойност, обаче аз не съм юрист, а и конкретното дело показва, че това се използва на практика.

Даден член от закона съдържа 2 изречения, обаче се цитира в обвинението и в присъдата само едното, все едно че това е възможно. По моето просто мнение на обикновен човек, ако можеше да се ползва всяко изречение самостоятелно, тогава нямаше да е само 1 член от съответния закон, а щяха да бъдат 2 самостоятелни члена. 

2. Законно ли е да се използва несъвършенно написан член (параграф) от закона, когато в дадената конкретна ситуация се вижда много явно това НЕСЪВЪРШЕНСТВО?

      Няма ли задължение да се тълкува, преди да се използва, особено ако дори е   и    указано от едната страна по делото? 

Просто в конкретния текст на посочения член (параграф) е изпусната една много важна дума (явно законодателите не са се досетили предварително, но аз не ги обвинявам, просто е невъзможно при писането на какъвто и да е закон, абсолютно всичко да се предвиди предварително).

А за посочения конкретен случай, ако се спазва така написаното, то се противоречи на здравия разум  и дори всеки човек, без никакво изключение и дори и без образование, ще укаже, че за конкретната ситуация така написаното в закона не може да бъде валидно.

Според мене, в такива случаи самите юристи (съдии, прокурори и адвокати) би трябвало сами да тълкуват написаното в закона. (особено съдиите)

 

     3.  Законно ли е да се използва за обвинение и за присъда нещо, което НЕ Е ЗАПИСАНО В НИКАКЪВ ЗАКОН, но което някои юристи може би намират за общоприето, обаче болшинството от хората са на противоположното мнение?

 

4. Законно ли е все още да се прилага несъвършенно написан член (параграф) от закона, когато в същото време, всеки ден, по целия свят, НИКЪДЕ НЕ СЕ СПАЗВА?

 

Все пак за някои държави е дописано при какви конкретни условия да бъде в сила.

Но по-важно е другото, никога и никъде по света не сме чули някой да ГЛОБЯВА за подобно нарушение на така написания член от закона!!! (дори и за проверка от съответните компетентни органи не сме чули).

Направо да се зачуди човек, защо все още няма никаква корекция на този текст.

 

5. Когато се тълкува някакъв спорен член (параграф) от закона, то не е ли все още задължително да се изхожда от ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО (от крайната цел) на съответния закон (т.е. от това, което са искали да постигнат законодателите при писането на закона)? 

Така е според мене и според всеки обикновен човек.

 

Благодаря предварително на всеки, който би изказал собственото си мнение от юридическа гледна точка !

 

...

 

Реших да са тук и всичките останали неща от форума на юристите, които написах в темата там.

 

…..

 

Благодаря на тримата отзовали се ! 

Съжалявам, че не е разбрано юридически какво питам.

Намирам за необходимо да дам някакви пояснения в самото начало относно причината за въпросите. 

Аз не търся правна защита !!! 

Конкретната наказателна присъда няма да бъде обсъждана в никакво бъдещо дело, дори си мисля, че това дори е невъзможно (т.е. според сегашния закон, предполагам, че не е възможно да се повдига същия въпрос). 

Не търся правна консултация (за бъдещи съдебни разбирателства) !!!

(няма и да наема никого в бъдеще за тази наказателна присъда, няма да обжалвам нищо). 

Искаше ми се да получа правна информация (за мое собствено удовлетворение ако се окажа прав, или ако греша, то за разширяване на кръгозора).

За много от другите теми (след няколко дена разглеждане на сайта) забелязах, че се дават множество полезни и конкретни съвети или друг вид информация. Това опровергава ширещото се лошо обществено мнение за адвокатите и за всички останали юристи. Ако нямах вярата, че има и „човеци”, нямаше да питам нищо. 

За мене (както и за болшинството от обикновените хора), всички присъди са ЗАКОННИ, защото никой съдия не е кръгъл идиот и да не напише някакви основания за присъдата (било то наказателна или оправдателна).

Проблемът е там, че за много присъди обикновените хора ги намират не само за спорни, но дори и за НЕПРАВИЛНИ. Т.е. обикновеният човек не приема мотивите на съдията за правилни, защото понякога има голямо противоречие на разума !!! 

Колкото до „българинът от всичко разбира”, няма спор, всеки българин наистина има свое лично мнение за почти всеки проблем и точно това е хубавото и полезното !!!

Не случайно има древна мъдрост, че в спора се ражда истината.

Това не е налагане на мнението на неспециалист, дори в болшинството от случаите човекът вероятно греши, но не намирам за нормално да се отхвърля с лека ръка всяко изказано мнение, ами ако пък човекът е прав (дори и да е много рядко).

За останалия намек за правните консултации в кръчмата, то ако се проведе проучване на общественото мнение, сигурно повече от половината ще укажат за ВЕЗНИТЕ на Темида и жалко че това си е лоша тенденция.

 Във въпросите има думичката „законно” и може би това е проблемът за евентуален бъдещ отговор и всички да са толкова предпазливи. 

…..

 

По 3-тия въпрос, това, което „не е записано в никакъв закон”

Не става дума за произнесена присъда за „незаписаното в закона” (не е записано, че е престъпление и едва ли някога ще бъде), но се използва за „оправдаване” на присъдата, т.е. в някои коментирани присъди, това е записано като едно от основанията (не е в моята присъда). За това и питах дали може да се използва за обвинение и за присъда.

Вероятно, това ще е първото, което ще конкретизирам. 

По 5-тия въпрос, за тълкуването според „предназначението”.

От човешка гледна точка, всичко е ясно, дори и в цитирания чл.46 (за нормативните актове). (макар, че винаги може да се намери някой, който „тълкува” ДРУГА цел на съответния акт, а не това което всички хора подразбират като предназначение на съответния закон). 

По 4-тия въпрос, за текст, който „не се спазва”.

Отговорът е правилен и логичен, няма значение че не се спазва, но докато не е отменен или коригиран, ясно е че все още е в сила.

Изглежда този въпрос ще си остане висящ във въздуха и жалко, че не се коригира текста, а вече се вижда „дефектът”. В някои случаи сляпото спазване на така написаното води до нарушаването на най-елементарното ЧОВЕШКО ПРАВО, т.е до наказателна присъда за човек, който няма никаква вина. А присъдата си има и последици. Никой няма да бъде екзекутиран, но все пак не е ли жалко за невинния човек?

 Между другото, случаят за който пиша, съвсем не е някакъв си рядък, случва се МНОГО ЧЕСТО и може да се случи на всеки човек, защото никой не е застрахован от подобно събитие. Аз не съм Исус Христос (имам си предостатъчно недостатъци и прегрешения, и то такива които осъзнавам, а колко са всичките, не ми е известно), но ми се иска навреме да се коригират откритите дефекти и да се върне първоначалния замисъл на Правосъдието, който започна да се губи и да се замества с „жонглиране” на текстове.

Такава опасна тенденция има не само в Правосъдието, но и в други особено важни сфери на живота. Това, което пиша, не е никакво нравоучение, просто е констатиране на някакви недостатъци в определена област и намирам за необходимо да ги съобщя точно на тези, които биха могли да ги оправят. Нима това не е правилно? Или пък е обидно?

 

…..

 

По всяка вероятност не съм разбрал правилно посланието, по-точно друго съм „разбрал”. Помислих, че ми се намеква защо не съм си избрал адвокат за защита. Аз имах такъв адвокат, но както се вижда, той не ме защити. А на  мене самия не ми се даде възможност аз самият да се защитя сам (т.е. аз самият да се представлявам не само като обвиняем, но и като адвокат-защитник, за да  може по този единствен начин да бъдат чути доводите на защитата)  , аз си мислех, че уж ми се полага такова право (убедих се на практика, че има огромно разминаване между реалността и прокламираното „написано”). След като всичките служебни лица (съдия, прокурор и адвокати) не желаят да се чуе в съдебната зала това, което вече знаят предварително (съобщено пак от мене самия), но което поставя под огромна заплаха наказателната присъда, то какъв извод аз да си направя ??? Човек като мене няма да тръгне от инстанция на инстанция !!! Аз още по времето на делото приех такова решение. 

Мисля си, че когото и да попитаме на улицата, какво означава за някого да се каже, че е „човек”, то сигурно 100% от отговорите ще бъдат, че това е същият човек като останалите хора, обаче има повече нравствени качества от средно статистическите и затова заслужава да бъде уважаван повече от останалите. 

Конкретно за моите въпроси.

Точно затова ги зададох, за да си изясня, дали съдията,прокурорът и адвокатите са имали някаква теоретична възможност да са били прави. Прави от юридическа гледна точка. Защото не са прави от гледната точка на разума, на логиката, и на „човечността”. 

Съжалявам, че не беше проявен интерес към зададените въпроси (може би защото аз като обикновен гражданин намирам недостатъци в някои закони и дори ги указвам, макар и да не съм никакъв юрист). 

Самото произшествие, довело до наказателна присъда, е повече от банално, подобно ПТП с пешеходец може да се случи и на всеки юрист или на негов близък.

За мене самия дори ученик щеше да си изясни всичко и да определи чия е вината. Аз все още не мога да повярвам как българското правосъдие е способно на такъв парадокс, за мене присъдата не е абсурдна, тя е повече от абсурдна. Но всъщност повече ме огорчи лишаването ми от правото да се защитя сам (може би за да не се допусне някои общоизвестни неща да бъдат официално записани в съдебно решение и за да може същият номер да се приложи и на следващия шофьор). 

Толкова ми се искаше да помогна за спасяването на всеки следващ невиновен шофьор да не бъде осъден, а това щеше да помогне и на пешеходците да се пазят и сами. 

Моите доводи, които бяха известни на служебните лица по делото, съвсем не са за пренебрегване, аз съм убеден, че точно тях щеше да използва всеки юрист и оправдателната присъда за шофьора (роднина или приятел) щеше да е налице.

 

……

 

Нямах намерение да пиша повече по темата, обаче днес чух по телевизията нещо, което коренно промени някои мои мнения.

Обсъждаха се НЕДОСТАТЪЦИТЕ на цялото Здравеопазване, особено организацията и зачестилите смъртни случаи точно по тази причина (организацията на медицинската помощ). Мир на праха на починалите и съболезнования на близките им !

Представителите на самите Пациентски организации съобщиха, че разбират в каква ситуация са принудени да работят всички медици от санитар до лекар и че дори са получили призив и те самите да се намесят (пациентите),  защото това което медиците искат като промяна не се „чува” от властимащите и ще продължат да страдат и двете страни, ако няма законодателна промяна (поне в извънредната епидемична ситуация). 

Редното е най-пострадалите (пациентите) сами да искат промяна, а не тези, които ги „увреждат” (медиците) и не е разумно да се отбива номера и да се бяга от проблема, като се „намира” конкретния „виновник” (някой медик). Рискът от бъдещ „пасивен” медицински протест е много голям и какво ще се случи ако всички се „уволнят”, а на някои дори им е дошло времето да се пенсионират?

 Направих аналогия и по моя проблем. Не ми е известно дали в България има „пациентски” организации на пострадалите от Правосъдието, дори дали има в някоя държава по света.

Но си помислих дали пък самите юристи, подобно на медиците, дали те самите не са искали някакви промени, обаче медиите да не са го отразили. Ако конкретните юристи, с които имах „сблъсък” ми бяха казали нещо от рода на „разбираме, че си невинен, но и ние сме принудени да спазваме някакви ненормални правила и затова сме длъжни да те осъдим”, тогава щях да ги разбера. Иска ми се да вярвам в доброто, но нямах разумен отговор на моите „юридически” доводи, които бяха отхвърлени и то без логически и разумни обяснения. 

В следващия пост ще конкретизирам въпросите (защото от днес вече допускам, че може би юристите наистина вече са повдигали въпроса за несъвършенното законодателство, имам предвид банални гафове, забелязани от пострадали граждани, за останалите сложни теми ние обикновените хора си нямаме понятие). 

…..

 

Първи въпрос- само ЦИТАТ от цялото.

Става дума за многократно „дъвканото” разногласие за пешеходните пътеки.

Дори имаше и специално Тълкувателно решение на ВКС през 2016 г.

Самото определение е от 2 изречения. Първото е за задължителен пътен знак, а второто изречение е за продълженията на тротоарите на кръстовищата.

Наложи се да „тълкувам” самото Тълкувателно решение, колкото и абсурдно да изглежда на пръв поглед. Всъщност трябваше внимателно да прочета какво са искали висшите магистрати, дори какво са написали. За мене те са искали да спазят целта на закона, т.е. безопасността на движението. Дори са дали препратка

„…по 6.в (това е за кръстовищата)…единственият възможен отговор е идентичен с дадения в 6.а (това пък е за задължителния пътен знак)”,

дори има и особени мнения в Тълкувателното решение, но тях няма да цитирам, независимо, че те още повече настояват за този толкова спорен пътен знак.

Аз като средностатистически гражданин със средно по качество образование и без никаква юридическа подготовка успявам да проумея смисъла и целта на висшите магистрати, а конкретните юристи „не могат” и те на практика „разбират друго”. Как тогава да няма съмнение за тълкуване на „друга цел”. 

Втори въпрос- НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО на даден текст.

Отново същото второ изречение от определението, дори ще го цитирам:

„На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение”.

Бях осъден единствено заради това изречение !!! (защото предупреденият за наличие на пешеходна пътека шофьор трябва да внимава и това никой не го оспорва).

Но когато самото кръстовище НЕ СЕ ВИЖДА, тогава каква ще е целта ???

Не всички катастрофи са през деня и само извънземен може да си мисли, че кръстовищата винаги могат да се забележат, е,  някои юристи също го могат и кой ги знае, те може би наистина виждат невидимите продължения на тротоарите на невидимите кръстовища и „пазят” невидимия пешеходец. 

Трети въпрос- за нещо, което НЕ Е ЗАПИСАНО В НИКАКЪВ ЗАКОН.

Става дума за паметта на шофьора. Някои, подчертавам, само някои юристи приемат, че когато даден шофьор е местен жител и катастрофата е в същото населено място, то за тях, кой знае защо, шофьорът имал бил задължението да помни какво има около него в тъмното, т.е. „мисловна навигация” за инфраструктурата на пътя.

И въз основа на това помнене или непомнене да му се вменява вина, т.е. защо не си е спомнил, че на еди какво си място има кръстовище. 

Четвърти въпрос- за това, което НИКЪДЕ НЕ СЕ СПАЗВА?

Става дума за заслепяването нощем. Законът изисква да се намаля скоростта или дори да се спре. Аз оставам с впечатлението, че независимо от огромното количество подобни дела (за катастрофи на тъмното и със заслепяване), поведението на юристите е такова, все едно, че досега никой инженер не им е обяснил каква е РЕАЛНАТА скорост, за да може да се изпълни така написания член от закона. Нека някой да направи елементарни изчисления, резултатът ще бъде впечатляващ. 

Пети въпрос- тълкуване според ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО.

Явно някои (само някои) си позволяват да тълкуват „друга” цел на съответния закон.

 

…..

 

Целта на повдигнатите въпроси и на цялата тема е да се обърне внимание на неща, които могат едновременно и да обвиняват, и да оправдават, според различния начин на тълкуване, т.е. според целта на тълкуващия. Все едно да видя паднала скала на пътя и да не предупредя за това, ще ми тежи на съвестта ако не го направя, няма значение дали друг човек вече ме е изпреварил (но аз самият не съм чул за повдигане на моите въпроси).  Разбира се, че искам някои текстове от законите да се коригират, но си давам сметката по каква процедура стават такива неща и че това няма да е скоро, затова нека поне да се тълкува по естествения начин, т.е. според предназначението. 

Аз самият още на първото и единствено дело се отказах от по-нататъшна „борба” и подписах „споразумение”. Няма да ми издържат „нервите” ако на следващата инстанция се повтори абсолютно същото, второто унижение ще бъде най-малката беда като получен резултат, второто разочарование от цялата система ще бъде много по-голямо. Ако и втория път срещна подобен „отбор юнаци” в съдебната зала, аз няма „с пяна на уста” да излагам своето мнение, което намирам за нормално и за логично, дори и за законно (но в това последното не съм сигурен). Ако човек се среща с такава „каменна стена” в лицето на всичките юристи, ангажирани по конкретното дело и те не искат „да чуят и да видят” мнението на подсъдимия, то само малоумен може да си блъска главата в стената, няма да има полза, но може да се стигне до самонараняване. В здравеопазването има понятието „избор на екип”, но в правосъдието го няма. Ако имам късмет с адвоката, това не е достатъчно.Нужен е независим съдия, но той се назначава служебно (съдиите да не се обиждат, но аз останах с впечатлението, че за тях всичко е разрешено по закон и който не е доволен, да си чака реда за следващия съдия). И следва голямото „Неизвестно” (според мене). Следващата инстанция може да реши, че „следствието” (разследването) е било достатъчно. И без това не могат да се съберат никакви допълнителни факти. А дали някой ще реши да РАЗСЪЖДАВА, това не се знае. Щом се считам за прецакан на „съдебното следствие”, нима мога да разчитам на нещо по време на „пренията” и особено на следващата инстанция. 

Нищо чудно да допуснах грешка със „споразумението”, дори вероятно наистина е така, но рискът от повторение на първото „представление” ме плаши и не искам да се повтори „на бис”. 

Този сайт се посещава не само от юристи, всеки който е имал някакъв труден проблем, съвсем естествено търси тук информация за подобен на неговия казус.

Аз това и целя, всеки бъдещ шофьор, особено начинаещ младеж, предварително да знае за какво е уязвим и какво го оправдава, както и какви „хватки” могат да бъдат приложени срещу него. Младите са активни и амбициозни, аз им се възхищавам, могат да стигнат до края и реално да си защитят правата, когато не са виновни. Просто трябва да им дадем малко от основите на знанията (на тези, които все още не са запознати с някои особености) и да им пожелаем и късмет с избора на адвокат, който е легитимен и на практика само неговите думи стигат до ушите на съдията, прокурора и другия адвокат. 

Аз си въобразявах, че имам право и сам да се защитавам, когато адвокатът-защитник „мълчи” и на практика не настоява да се обсъди тезата на защитата, но реалността се оказа друга.  

Самото протичане на най-важната част от съдебното дело, за мен това е „следствието” (разследването), меко казано, ме разочарова.

Протоколът изисква обвинението да си каже мотивите, само че за мене остана странно, защо аз като обвиняем да нямам правото да не признавам обвинението и никой да не желае да чуе моето обяснение, какво като не съм легитимен.

Пак според протокола, вещите лица се изказват, и едва ли не техните експертизи са равнозначни на присъда и тогава каква е ролята на съдията не ми е ясно, той би трябвало да бъде излишен, след като никой не иска от експертите да обяснят какво всъщност се е случило и дали е било възможно и друго, т.е. не всичко е доказано, все едно отговорността за присъдата се прехвърля на вещото лице.

И край, просто край, няма продължение. Аз просто се чудя как е възможно да има следствие (разследване), без да се обсъдят и обвинението, и експертизите, ами ако те наистина „куцат”. На мене, като обвиняем, ми се разрешиха само няколко ВЪПРОСА, не ми се даде право, аз в ролята на „адвокат на защитата” да оборя с достатъчно разумни доводи (от моята гледна точка) неправилното обвинение, както и сам, този път в ролята на „вещо лице”, да обясня какво всъщност се е случило (и без това за всеки нормален човек експертизите само помагат на съдията да проумее какво е станало и тогава да си вземе решението за присъдата). Не си надценявам възможностите, наистина са скромни, но и не виждам какво толкова трудно да имаше по делото.

И на този фон, който на практика е запушване на устата на обвиняемия, пострадалият пешеходец може, без да му се прави забележка, да говори лъжи (доказани от разследващите полицаи), а когато той самият каза нещо, което си е „автогол” за него и оправдава шофьора, то това просто „не беше чуто” от никого. Дори си мисля дали е записано в Протокола на съдебното заседание, имам подозрения за „неточности” и за „пропуски” (по аналогия с протокола от предварителното заседание). 

Иска ми се отново да припомня, че не желая скандал, иначе щях да се обърна към журналистите. Дори статиите, които бяха написани в интернет, сега вече са преместени в един блог без име, нека всичките участници в моето конкретно дело да си останат анонимни. Тези статии са за деца, но са „научни” (макар и само основни положения, те са  необходимата основа за усъвършенстване), децата е добре да са запознати с някои технически особености, т.е. как спира колата, с психологията, т.е. какво става в мозъка на шофьора при извънредна ситуация и какви са последствията, с физиологията, т.е. до къде се простират възможностите на зрението нощем и какво наистина се случва при заслепяване от насрешни светлини, за „юридическите размисли” не съм сигурен дали съм прав, но това все пак им дава насока да си търсят защитата. 

Аз не намирам за ефективно скандалите по телевизията за човешките нещастия покрай сегашната епидемична обстановка. Съжалявам и за потърпевшите, и за техните близки, но „изгарянето” на няколко „бушона”, т.е. конкретни медици, няма да промени нищо, много по-разумно е да се види, че в самата система има много грешки и именно тези грешки да бъдат коригирани, за да не се допускат повторни „медицински” случаи при идентични условия, същото както и не искам втори инцидент (катастрофа) при идентични условия, както и втори неправилно осъден шофьор при подобни идентични условия.

 В следващия пост ще конкретизирам това, което според мен беше „дефектно” в делото. Не случайно тръгнах от теорията, Още търся истината, т.е. дали неправилно разсъждавам (от юридическа гледна точка). Всички юристи , с които се „сблъсках”, знаят за моето виждане на цялата ситуация, но „не реагираха”, все едно някое дете се опитва да каже някаква дума но още не се е научило да говори, за тях, аз още от самото начало бях „виновен” и нямаше нищо за обсъждане, затова и се получи такава пародия на съдебно дело. Единствено с адвоката на пешеходеца не съм разговарял лично, но самото негово присъствие ми се стори подозрително и по тази причина и на него му лепнах „литературната роля” в моите статии, дано не се обиди ако неоснователно съм го заподозрял.

 

….

 

Започвам със самия текст на обвинението. За мен като обикновен човек „…катастрофа на пешеходна пътека…” и „..катастрофа на кръстовище, на което има изтъркана зебра…” са много различни неща. Ако аз бях прокурор, щях да напиша втория вариант. А това вече допуска да се разгледа дали „зебрата” е била видима, както и дали самото кръстовище е било видимо. Нямаше да твърдя, че катастрофата е на пешеходна пътека и нямаше още на този етап да предреша бъдещата присъда.

Според мен, от човешка гледна точка, използването само на ЦИТАТ, допуска да се изкриви и опорочи самия смисъл и предназначение на конкретния закон. 

Относно НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО на даден текст. Съвсем друго щеше да бъде, ако в текста за продълженията на тротоарите беше уточнено за „обозначено” с пътен знак кръстовище. Вероятността на тъмното да не се види кръстовището е много голяма, а при наличие на заслепяване е просто невъзможно, тези особености съм ги описал прекалено подробно в споменатия блог. Но дори и денем съществува опасност „виждането” на кръстовището да се случи много късно и на практика да няма никаква възможност за избягване на катастрофата.

Конкретно моята ситуация. Представете си, че шофирате в тъмното зимата, вали лек дъжд, няма улично осветление, няма пътни знаци за пешеходна пътека или за кръстовище, няма и знак с непряко указание за кръстовище (някой от кръглите сини знаци с бели стрелки за завиване, а завой е възможен само на кръстовище), няма и „легнал полицай”. Наближавате светофар и неговите лампи са много силни, но трябва да се гледат, не бива да се слага сенника, за допълнение на „удоволствието” има и насрещен трафик и фаровете на колите в насрещното са включени, другите шофьори карат на „къси”, а някои дори и на „дълги”. Изведнъж, на 60м преди светофара, някой задава следния въпрос „Защо не видяхте кръстовището? Защо не видяхте мислените продължения на тротоара?” Естествената реакция на всеки шофьор ще бъде да се учуди, че какви са тези невидими продължения на тротоара и къде са те, къде е самия тротоар, къде е кръстовището? Те са си на мястото, обаче не се виждат !!! От лявата страна има улица, само че на нея няма сгради и не свети никакъв прозорец, уличното осветление естествено го няма, няма никакво МПС с включени фарове, т.е. пълна тъмнина. Ако няма никаква насрещна светлина, то на теория може би страничната улица може да се види, макар че няма разлика в контраста, но при заслепяване няма никакви шансове и тогава кой да си помисли за мислените продължения на тротоара?

 Сега и за това, което НЕ Е ЗАПИСАНО В НИКАКЪВ ЗАКОН, т.е за паметта за инфраструктурата на пътя. Хората са различни, някои имат слаба памет, други не могат да си спомнят нещо в определен момент независимо че дори го искат. Но най-важното е друго, ако шофьорът се мъчи да помни какво има около него в тъмното, това е разсейване и е предпоставка за евентуална катастрофа. Не случайно няма такова изискване никъде по света, дори и не се проверява за получаването на шофьорската книжка. Ако шофьорът си признае, че е помнил, това е друго нещо. Но липсата на признание да се възприема като лъжа е неестествено, не всички са престъпници,  не всеки ще поеме подобен грях да лъже. 

За параграф от закона, който НИКЪДЕ НЕ СЕ СПАЗВА. Най-елементарният пример е с небесното светило. Слънцето може да бъде причина за заслепяване, може да „кацне” на предния капак на колата (при изгрев или при залез в равнината, както и при изкачване нагоре в планината). Някой чувал ли е за километрични задръствания по вина на слънцето? Където и да е по света? Не може да се слага сенника, може да закрие всичко. Тъмните очила или тъмен сенник водят до друг ефект, попадаме в ситуацията нощем със заслепяващи светлини. Слънцето няма да ни заслепява, ще го виждаме, обаче всички останали обекти ще се превърнат в „пешеходец с тъмни дрехи на тъмната улица”. Особеностите на понятието „динамичен диапазон” съм ги обяснил на децата. Също така са указани и реалните скорости на движение, когато искаме окото да „прогледне” след заслепяването, за да може да види неочакваното препятствие, при няколко заслепяващи фарове през „подходящ” интервал от време може да се стигне до бавната скорост на движение на пешеходеца.

В този член на закона не е добавено нужното в случая, както е в друг член, става дума за „предвидимо препятствие”, но пък за сметка на това може да се тълкува по човешки начин, нали искаме целта да бъде безопасност на движението.

Между другото, аз съм обвинен за „пешеходна пътека”, а това подразбира, че се очакват пешеходци, т.е. има „предвидимо”, но кой знае защо, не беше написано в Обвинителния акт, само се споменава, че обвиняемият съобщава за заслепяване. То и много „бисери” има по цялата документация, особено за авто-техничската „експертиза” и всички подробности ги описах на децата от към хумористичната страна. 

Най-важното от моята гледна точка е това, че не може шофьорът предварително да бъде осъден, защото невидимата „пешеходна пътека” не може да защити никого, а в катастрофата, която описвам, пешеходецът беше маскиран в тъмното с тъмни дрехи.

Би трябвало в идентични ситуации обвинението да бъде за катастрофа на кръстовище и да се даде възможност да се обсъдят както юридическите аспекти, така и техническите, т.е. дали в конкретната ситуация шофьорът е могъл да направи нещо, за да избегне катастрофата или поне да намали последствията (да спре или поне да намали скоростта, да завие встрани или да профучи пред носа на пешеходеца). При мен такава възможност нямаше, но никой не пожела да се запознае с истинската техническа ситуация, т.е. било пешеходна пътека, значи 100% виновен.

Иска ми се да допълня нещо. Уважаван юрист казва, че при катастрофа в населено място  с превишена скорост, например 100км/ч и катастрофа със сериозни последствия, то ако се установи, че пешеходецът е изскочил в „опасната зона” и не е имало шансове за избягване на катастрофата, то строго погледнато, от юридическа гледна точка, на шофьора може да се повдигне обвинение само за превишената скорост. Всеки човек може по различен начин да възприема такова мнение, но редното е всеки да разбира какво е това „причинно-следствена връзка”.  И затова аз се възхищавам на Холивудските умения на някои юристи, които „не чуват” как пешеходецът, без дори да се усети, съобщава на колко метра е била колата, когато е тръгнал да пресича улицата.

…..

 

Имам конкретен въпрос, разумно (мотивирано) ли съм постъпил като съм се отказал от обжалване на делото? Наистина ли на втора инстанция не се обсъждат технически особености и се приема предишната експертиза?

 Не става дума за мене, аз не желая да се преразглежда делото, дори си мисля, че след като е „споразумение”, няма възможен вариант. Представям си някой младеж в подобна ситуация и ми се иска да уточним някои аспекти и нека младежът предварително да знае как биха могли да се развиват събитията.

 Когато със собствените си очи виждах какво се случва в съдебната зала, аз си помислих следното:

На следващата инстанция (въззивната), мога да съм с друг адвокат и може би вторият съдия ще се вслуша в оспорването на обвинението, може дори да е доброжелателен и да отхвърли това за „пешеходната пътека”. Мога да разчитам на преквалифициране на обвинението, т.е. за обвинение само на кръстовище и след като няма никакви предупредителни елементи, самият съдия може да приеме, че аз наистина не съм бил длъжен да очаквам маскирания в тъмното пешеходец. Т.е. отпада едното от двата едновременно задължителни елемента за „непредпазливост” и имам шансовете да се приеме „случайно деяние”. 

Аз се плашех от следващия етап и го намирам (дори и сега), че пак няма да имам никакви шансове за оправдателна присъда. И то по много банална причина. Вторият съдия може да каже, че не разбира нищо от физика (дори за нивото на учениците) и че за обяснението на техническите аспекти се взема предвид единствено мнението на лицензиран експерт (аз си задавам въпроса кой в действителност има правото по закон да оспорва явно неправилна и дори погрешна в основите си „експертиза”). Т.е. трябва да се съобрази с предишната АТЕ от първото дело, т.е. отново „виновен”.

Не ми е известно дали на следващата инстанция трябва да присъства втори лицензиран технически експерт. Ако него го няма, аз просто нямам никакви шансове (както и хипотетичния невиновен младеж, за който всичко това се пише). 

Накратко за експертизите по конкретното дело.

Медицинската е със заключение, че „… би могло да е така, както го описва пешеходецът.” Изводът е, че може и да не е така. Но какво ли може да твърди съдебният лекар, неговите възможности са само толкова и той много съвестно е написал заключението. От него не се изисква да даде обяснение защо боли рамото на пешеходеца, то не е счупено, а само кракът.  Конкретната катастрофа изисква да се даде обяснение, защото това е свързано със счупеното предно стъкло (пред волана на шофьора) и на същото място, на чистачката лежи железният телефон на пешеходеца. Аз като прилежен ученик, щях да обясня на останалите прилежни ученици как се е случило това (вариантът е един единствен). Не се изисква никакво образование, никакъв висш пилотаж и всеки щеше да разбере. За да бъде всичко законно, лицензираният съдебен медик щеше да го потвърди, защото просто няма друг вариант за травмата на рамото. А механизмът на счупване на стъклото води до много важен извод и това е къде е било тялото на пешеходеца в момента на удара (спрямо леката кола, т.е. на какво разстояние от единия край на колата).

Между другото, за мене счупеното стъкло и лежащият до него телефон представляват реален ФАКТ по делото и защо никой не му обърна внимание и не потърси обяснение как са се случили е много неестествено. 

Техническата „експертиза” изобилства от неточности и от лъжи, но най-важното от моята гледна точка е липсата на научна методика за нейното изготвяне. Инженерът е написал нещо, както му се иска на него, използвал е някакви формули, без да има научното право да ги използва, може би това прави впечатление на съдията, прокурора и адвокатите, макар аз да си мисля, че те само се преструват, че уж вярват.

Има и какви ли не абсурди. Колата преди удара с пешеходеца се скъсява двойно, като някой лъв преди скок и по време на удара вече възвръща размерите си. Пешеходецът пресича уличното платно, чупи предното стъкло „с рамото си” и след известно време (и след известно разстояние) на ходене към отсрещната страна, някаква кола го блъска (явно за отмъщение).

Аз се поразих повече от друго. Има констативен протокол за оглед на катастрофата (от криминалистите) с много оскъдни данни, но колкото и да е странно, тези данни не се използват нито за изчисления, нито за проверка на „изводите от експертизата”. Ползват се съвсем други и какво е това, за мен си остана голяма загадка.

Между другото, когато не се знае мястото на удара, не се знае мястото на падане на пешеходеца върху асфалта след удара, не се знае мястото на спиране на колата след удара, няма следи върху асфалта от гумите на колата, не се знае скоростта на колата, не се знае скоростта на пешеходеца, то някой дали би започнал да си смята нещо??? Нашият „експерт” обаче си позволява да „изчислява”, дори не дава обяснение какво изчислява. Аз се чудя, как предлагането на един от милион (че дори и повече) възможни варианти, може да се приеме за „научен”. Не мисля, че инженерът е некомпетентен, намирам друго обяснение за неговата липса на методика за изготвянето на експертиза при такава сложна ситуация, т.е. с оскъдно количество изходни данни.

Наложи се да дам истинското обяснение, не се налагат никакви сложни изчисления, разбираемо е от всеки ученик, при това изводите не противоречат нито на това, което криминалистите са установили, нито на показанията на пешеходеца (а „изводите” на инженера противоречат и на двете). И най-важното, няма никакъв друг вариант. В съдебната зала инженерът можеше като „легитимен” да потвърди всичко казано от обвиняемия шофьор, защото просто няма никакво друго обяснение. 

Аз се чудя, защо експертите само си казват своето и не е разрешено да се обсъди експертизата точно в този момент, тръгват си и тогава каква ще е ползата ако съдията и прокурорът се усъмнят в техните експертизи и повярват на обвиняемия, ще ги викат ли отново (и къде ще ги намерят, второ дело на първа инстанция ли ще има). 

Още нещо от куриозите. Аз съм обвинен за катастрофа със СЪОБРАЗЕНА скорост и никакво обяснение, дори няма и предположение защо въпреки възможността за спиране, все пак катастрофата не е избегната. В обвинителния акт е написана скорост около 38км/ч, която инженерът признава за съобразена, това е скоростта в момента на удара, според него. За скоростта преди удара той приема друга и дори си позволява да я нагласи малко над разрешените 50км/ч но това е от неговите теоретични грешки. Правилната експертиза е написана за децата и дори тези от 8 клас ще я разберат.

 Аз имам основания да не признавам глупостите на приложената АТЕ и не мисля, че е нужно друг инженер да предлага друга, достатъчно е същият да си признае грешката и да признае, че моят вариант е единственият .

Между другото, на предварителното заседание имах искане (желание) към съдията, да се осигури присъствието на друг легитимен експерт (един или няколко), ако случайно първият инженер се срамува да си признае  за глупавите „шедьоври”. 

Ако бях стигнал до обжалване, какво може да накара съдията да чуе моето обяснение (от техническа гледна точка) и съответно да поиска да се потвърди или да се отхвърли обяснението от легитимен експерт. Естествено, това само ако се приеме, че невидимите продължения на тротоарите наистина никого не предупреждават.

 

……

 

Сигурен съм, че има и други подобни случаи (на друг вид тълкуване, а не на това, което всички очакват, т.е. според предназначението и според крайната цел на даден закон).

Аз самият зная за няколко, споделили са го хората с мен, обаче не мисля, че е редно друг човек да представя чужд случай, нека всеки сам реши за себе си дали да се публикува и да го направи сам, може дори и в тази тема.

 Става дума за теория, все пак нека законът служи на хората, а не обратното. Затова реших да излязат „на бял свят” някои пропуски (никого не можем да виним за тях), но е добре да се коригират или да се тълкуват правилно. 

Какво можем да постигнем, ако се намери конкретна вина на някой участник в дадено съдебно дело? Това гарантира ли, че подобен случай няма да се повтори от други юристи, които имат правото по закон да тълкуват по различни начини и де факто не нарушават действащия закон, но се нарушават някои човешки норми на поведение. 

И друго има, всяка присъда трябва да има ефект и за двете страни по делото. Конкретно моя случай, наказанието на шофьора гарантира ли поуката за пешеходеца да не попада повторно в подобна ситуация, защото може дори и живота си да загуби и дали ще „обучи” от своя опит с катастрофата как да постъпват децата и внуците му?  Или ще ги научи, че чрез подобна нефатална катастрофа могат да се обогатят финансово от обезщетението от Гражданската отговорност на шофьора? 

Още през 20-ти век и особено сега в началото на 21-ви век, се забелязва колко стремително човечеството „оглупява”. Има много успехи в науката, никой не може да ги оспори, обаче проблемът е в „тясната специализация” и това е голям риск за бъдещето. Хората се научават да са „факири” в нещо конкретно (определена професия) и все повече и повече губят дори общата представа за всичко останало. Погрешно се насажда мнението, че друг ще свърши другото, а това е само донякъде вярно, всеки е редното да има обща култура и форумите са точно за това, да се получава правдива информация, без да се налага получаването на допълнително образование. 

Посочвам банален пример, отново моята катастрофа.

От техническите аспекти има приети (по нормативен акт) определени величини, едното е „времето на реакция на шофьора” (в България е прието 1,0 сек.), а другото е „закъснението на виждането” на маскирания в тъмното пешеходец, също с тъмни дрехи (то е 0,6 сек. за България), има и още едно време, което е 3,0 сек. при условия на заслепяване.

Само, че това са времена по документ, не са реалните времена за конкретния шофьор при конкретната пътна обстановка!

И нека се замислим, кой е дълбоко в нещата, казано по друг начин, кой е „в час” за тези особености. А от това зависи съдбата на определен човек!!!

Имаме някой шофьор, който подобно като мене е обвинен и понеже не е бил „длъжен” за нищо, тогава му се търси техническата възможност дали би могъл да избегне катастрофата, или да намали последствията като намали скоростта до настъпването на удара. Но, много важното но, именно по тези приети по норматив времена! 

Реално няма как да бъде, трябва да има някакви конкретни стойности, нека да са същите.

Обаче би трябвало всеки шофьор да е запознат какво се очаква от него, т.е. колко да е бърз.

Какво се получава с някой много съвестен и стриктен шофьор, който за жалост е по-бавен от останалите. Просто ще бъде осъден, а реално той няма вина, стараел се е да избегне катастрофата. (тук ще вметна, че като давам някакви примери, изобщо не правя някакви намеци по толкова заобиколен начин за моята „вина”, затова и след онези 100км/ч реших да напиша за конкретната скорост).

Всички карат „на автомат” и от злополучния шофьор се изисква нещо, за което той дори не знае!

Ако случайно греша, моля да бъда поправен, аз достатъчно познати съм питал за тези параметри и нито един, обърнете внимание, нито един не знаеше (може би само моите познати са такива неосведомени?). 

Нека сега да помислим, защо при получаването на шофьорската книжка, а после и при подновяването на същата, защо не се провежда „психо-тест” на всеки, не само на автобусните шофьори. Не е нужно да бъде толкова „строг”, както е в момента, достатъчно е да се проверят рефлексите на всеки шофьор, и сега вече, след като всеки шофьор ще знае дали покрива норматива, или не го покрива, нека сам за себе си (т.е. на своя отговорност) решава как да шофира, т.е. с каква скорост. Така съвестта на всички ще бъде чиста, шофьорът ще знае какво се очаква от него и ще кара с по-бавна скорост, ако е с по-бавни рефлекси. От това ще спечелят всички. И съвестните бавни шофьори, и всички останали, и да се надяваме, че и катастрофите ще намалеят, поне тежките. 

Изобщо толкова много пропуски или дефекти има във всяка област, от време на време има и предложения как да се коригира нещо, но независимо от разумните доводи и предложения, резултат законодателно няма. 

Затова аз реших да дам „координатите” на този блог, за който споменах, няма коментари,  няма реклами, всичко засега е блокирано.

Убедих се, че доста хора знаят за някои от особеностите на катастрофите на тъмното, само че тези които ЕДНОВРЕМЕННО знаеха за ВСИЧКИТЕ особености са единици. 

Ако случайно някой от юристите прояви любопитство, предупреждавам още отсега, написано е за деца и с много повторения, вероятно ще бъде отегчително и няма да се издържи, по-точно няма кой да задели толкова време. 

Но най-важното е другото! 

Написано е добронамерено, независимо, че е жестока критика на всичко, още от огледа на криминалистите до самата присъда. 

Нека да се приема като литературно произведение !!! 

Няма значение, че е по действителен случай. 

И нека всички си останат анонимни !!!

 

….

 

„Литературното произведение” описва с достатъчно подробности как НЕ трябва да протича което и да е съдебно дело.

Несериозното отношение към служебните задължения трябва да си има граници !!!

Все пак решава се съдбата на определен човек. 

Описва се как на място, което не може да бъде пешеходна пътека, защото нарушава действащ закон (нарушени са 3 критерия, за разстоянието между съседни пешеходни пътеки, за забраната до светофар да има друга пешеходна пътека и за липсата на необходимия „трафик на пешеходци” на международен път), как на същото това място някога е била нарисувана зебра и най-важното, независимо от липсата на каквото и да е „предупреждение” за шофьорите, те са били длъжни да очакват пешеходци. 

Описва се как уж има съдебно следствие, но на него единствено се дава гласност само на обвинението (обаче то не може да се оспорва). 

Описва се как отговорността за присъдата се прехвърля на вещите лица и останалите остават „с чисти ръце”. Дори не може да се коментира, камо ли да се оспорва мнението на „лицензиран експерт”.

И в тази връзка, някой може ли да съобщи публично, вещото лице носи ли някаква отговорност? Какво се случва при явно неправилна „експертиза”? Има ли забрана за известен период от време или направо отнемане на лиценза? Ако фалшивата „експертиза” вкара обвиняемия в затвора, а той е невинен, тогава какво следва? 

Описва се как всички, без изключение, включително и адвоката на защитата, намират шофьора за виновен.

И при такъв начин на функциониране на съдебната система някой ще се реши на повторно театрално представление и на следващите инстанции ??? 

Няма смисъл да се публикуват копия на оригиналните съдебни документи (един или всичките), всичко от описаното е самата истина.

Беше дадено сравнение със Здравеопазването, другата наболяла тема. И там хората попадат на „абсурди”, дали са по-често или по-рядко, не се наемам да коментирам.

И затова нараства неприятното явление и в двете толкова важни сфери, нарича се НЕДОВЕРИЕ към действащата в момента система, не към конкретни изпълнители (медици или юристи), хората очакват не наказания на някой „бушон”, а условия за нормална работа и в двете сфери.

И между другото, разочарованият и пострадал пациент накрая може да се оплаче на юристите, които да накажат виновника (ако наистина е виновен), а на разочарования и пострадал осъден какво му остава, може би да се оплаче на медиците и те да „евтаназират” виновния юрист (ако наистина е виновен).   

Накрая и моето лично виждане за необичайната кореспонденция, т.е за предварителното даване на информация под формата на „литературно произведение”. Аз самият не намирам това за неестествено и още по-малкото за нарушаване на някакви обществени норми. Намирам го за аналог на предварителна, насочваща „анамнеза”, преди същинския „преглед”, и естествено не можеща да повлияе на бъдещото „лечение”.